Р Е Ш Е Н И Е
№ 1005/10.3.2017г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ТРИДЕСЕТ И ТРЕТИ
състав, в открито съдебно заседание, проведено на 10.02.2017г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря А.И., като
разгледа докладваното от съдията гр.д№ 2015 по описа на съда за 2016г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „С.“ЕАД, ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Г. П***, с правно основание чл.55, ал.1, пр.ІІІ-то от ЗЗД, срещу „В."ООД, ЕИК 20925478, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д*** И. Т***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 3000.00лв./три хиляди лева/, като получена на отпаднало основание - развален Договор за доставка и монтаж на система за броене с камера, на основание издадена фактура №22/25.03.2011г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.02.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
В условията на евентуалност, в случай, че съда приеме процесния Договор за доставка и монтаж на система за броене с камера не е развален и предявения главен иск е неосноватеален, се претендира на основание чл.82 от зЗД във вр. с с чл.79 от ЗЗД, за осъждане на „В." ООД, ***, да заплати на „СТРОИМОНТАЖ"ЕАД, град Разград, сумата от 3000.00лв./три хиляди лева/, претендирана ато обезщетение за неизпълнен договор, включващо претърпяната загуба от ищеца от неизпълнения договор, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.02.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
В условията на евентуалност, в случай, че съда приеме първите два иска за неоснователни и недоказани, се претендира на основание чл.59 от ЗЗД, за осъждане на „В." ООД, ***, да заплати на „СТРОИМОНТАЖ"ЕАД, град Разград, сумата от 3000.00лв./три хиляди лева/, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за чужда сметка, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.02.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се с исковата молба за присъждане сторените деловодни разноски.
Според изнесеното от ищецът
„СТРОИМОНТАЖ"ЕАД, гр.Разград, на 25.03.2011г. са
сключили с ответното дружество неформален Договор за доставка и монтаж на
система за броене с камера. Съгласно постигнатите договорки ответното дружество
е следвало да изработи и достави система с камера за броене, на стойност с
включен ДДС от 6000.00лв./шест хиляди лева/, от които ищцовото
дружество е следвало да заплати авансово сумата от 3000.00лв./три хиляди лева/,
а след доставката и монтажа на системата да заплати и остатъка от
3000.00лв./три хиляди лева/.
В изпълнение на
договореното, на 25.03.2011г. ответното дружество издало Фактура
№**********/25.03.2011г. на стойност 6 000.00лв./шест хиляди лева/, с включен
данък добавена стойност/ДДС/.
На 12.04.2011г., ищцовото дружество превело по сметка на ответника, открита
в „Алианц Банк
България"АД, град София договорената сума от 3 000.00лв./три хиляди лева/.
Въпреки горното, се
излага в исковата молба, че в
продължение на период по-дълъг от 4/четири/ години ответното дружество е
бездействало и не е изпълнило договорните си задължения, като неизпълнението е
било пълно.
Предвид
неизправността на ответникът по процесния договор,
негово виновно неизпълнение, продължителния период на забава на длъжника и
липсата на интерес от изпълнение, с
Писмо изх.№12/22.01.2016г., изпратено от ищцовото на
ответното дружество, посредством Куриерска служба „МиБМ
Експрес"ООД, с товарителница №*********, ищецът е уведомил ответника, че
разваля сключения между тях договор, при условията на чл.87, ал.2 от ЗЗД, без
да е необходимо и без за дава допълнителен срок на ответника за изпълнение,
като е поканил последния в срок от З/три/ дни, считано от датата на получаване
на писмото, да възстанови авансово заплатената му сума от 3 000.00лв./три
хиляди лева/.
Според изнесеното
ответникът отказал да получи пратката, което е било удостоверено от куриера на
доставчика на 25.01.2016г.
В продължение на
период от над 20/двадесет/ дни, ответникът не
е върнал дължимата сума, с което ищцовото
дружество обосновава правния си интерес
от предявяване на главния си иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.ІІІ-то от ЗЗД ,за връщане на даденото по процесния договор на
отпаднало основание.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се наведеното с исковата молба твърдение от ищеца за наличието на пълно неизпълнение на поетото с договора задължение от страна на ответника. Настоява се с отговора, че ответникът е престирал пълно изпълнение на възложеното му, за което представя протоколи за приемане на работа от 22.03.2011г. и от 20.04.2011г. Сключения договор, според ответника е за изработка, съгласно чл.258 от ЗЗД, тъй като на свой риск същия се е задължил да изработи нещо, съобразно поръчката на ищцовата страна, а последната съответно да заплати възнаграждение. Настоява предвид изложеното, че след като е изпълнил възложеното, съгласно представените и цитирани протоколи, то за ищецът е възникнало задължение за приемане и плащане на извършената работа, т.е. на пълната договорена стойност по договора, което последния не извършил. Предвид авансово заплатената сума от 3 000,00лв., ответникът предявява насрещен иск/приет на осн.чл.211, ал.1 от ГПК с протоколно определение от с.з. на 03.06.2016г./, с посочено правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 3 000,00лв., претендирана от ответника като неизплатената част от възнаграждението, договорено с процесния договор за доставка и монтаж на система за броене с камера, въз основа на който е издадена фактура №22/25.03.2011г., ведно с мораторна лихва върху посочената сума в размер на 916,09лв., претендирана за периода от 15.03.2013г. до 15.03.2016г., както и ведно със законната лихва върху сумата от 3 000,00лв., считано от датата на завеждане на насрещния иск – 30.03.2016г. до датата на изплащането й.
По отношение на предявените в условията на евентуалност искове, с отговора, депозиран на основание чл.131 от ГПК се изразява становище за неоснователност на същите, предвид факта, че е налице изпълнение по процесния договор от страна на ответника.
Претендират се от ответникът за присъждане сторените разноски по делото, съгласно списък по чл.80 ГПК, който според изнесеното в отговора ще бъде представен до приключване на устните състезания по делото.
В с.з. ищецът, чрез процесуален представител изразява становище за основателност на главната си искова претенция, като настоява за уважаването й, съответно за отхвърляне на насрещния иск като неоснователен.
В писмено становище, представено по факса на ВРС, преди с.з. по същество, ответникът, действащ чрез довереник настоява за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените разноски, които сочи в общ размер на 1 576,65лв. по списък по чл.80 ГПК, който представя със становището си.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Представен от ищцовата страна Договорза учредяване на консорциум от 27.08.2010г. и анекс към нето от 11.10.2010г., удостоверяват учредяването между ищцовото дружество и „Хидрострой“АД-Варна на консорциум за участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Поддържане/превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на 500.800км. републикански пътища на територията на Обл.пътно управление ***, стопанисвани от АПИ“. Страните по този договор за извършили разпределение на дейностите, като в Разпределение към анекса е видно кои са тези, възлоени на ищцовото дружество. С писмо изх.№ РД-40-5300-1612 от 13.12.2010г. на ОПУ гр.Разград на консорциума е възложено извършването на контролно профилно преброяване на автомобилното движение по Постоянни преброителни пунктове-6бр., които за ищцовото дружество са: “Пътен кантон Езерче“, „Пътен кантон Трапоще“, „Пътен кантон Разсадника“.
Твърди се от ищецът, че именно в изпълнение на тези си задължения е влязъл в преговори с ответното дружество, а то от своя страна е издало фактура №22 от 25.03.2011г. за доставка и монтаж на Система за автоматично преброяване на автомобили с камери на трите посочени потни кантони.
Видно от представено с исковата молба заверено копие от фактура №22 от 25.03.2011г., в същата според записването доставчик се явява ответника „ВЕЛДИМ 1“ООД, гр.Варна, а получател ищеца „С.“ЕАД, ***, с посочено наименование на стоката за доставяне – Система за броене с камера 1бр., при стойност 5 000.00лв. и данъчна ставка върху същата 1000,00лв., т.е. обща сума за плащане 6 000,00лв. Във фактурата е отразено и авансово плащане, като е посочено, че плащането е по банков път с посочена банка „Алианц Банк България“АД, IBAN ***, BIG ***. Фактурата е с положен подпис и печат на ответника „ВЕЛДИМ 1“ООД, гр.Варна
Видно от представено извлечение по сметка № BG*** на UNITED ***, за периода от 11.04.2011г. до 12.04.2011г. с титуляр на сметката „С.“ЕАД, ***, по фактура №22 от 25.03.2011г. „С.“ЕАД, *** е извършило частичен превод на посочената във фактурата банкова сметка *** „ВЕЛДИМ 1“ООД, гр.Варна в „Алианц Банк България“АД, IBAN ***, BIG *** в размер на 3 000,00лева.
С Писмо изх.№12/22.01.2016г., изпратено от ищцовото на ответното дружество, ищецът е отправил волеизявление до ответника, че разваля сключен между тях неформален договор за доставка и монтаж на система за броене с камера, въз основа на който на 25.03.2011г. са издали фактура №22 от 25.03.2011г., при условията на чл.87, ал.2 от ЗЗД, поради пълно неизпълнение от ответното дружество на договорните задължения в продължителен период от 4 години, и предвид че с оглед този период последващото изпълнение е безполезно за ищцовото дружество, при което не се налага даването на допълнителен срок за изпълнение от ответника „ВЕЛДИМ 1“ООД, гр.Варна. С писмото, ищецът е поканил ответното дружество в срок от З/три/ дни, считано от датата на получаване на писмото, да възстанови авансово заплатената му сума от 3 000.00лв./три хиляди лева/, като получена на вече отпаднало основание, като е посочил и банкова сметка *** ***, по която тази сума да бъде преведена от ответника на ищеца.
Видно от представена в заверен вид по делото товарителница №*********, издадена от Куриерска служба „МиБМ Експрес"ООД, писмото на ищецът изх.№12/22.01.2016г., е връчено на ответника „ВЕЛДИМ 1“ООД, гр.Варна при отразен отказ за получаване на куриера с дата 25.01.2016г., 12.30ч.
От ответната страна по делото са представени два протокола – от 22.03.2011г. и от 20.04.2011г., и двата с отразен подател ответника „ВЕЛДИМ 1“ООД, гр.Варна, с посочено МОЛБ Д*** Т*** .
Първият протокол от 22.03.2011г. с отразен получател Хидрострой/Строймонтаж, с посочено ЕИК ***, удостоверява извършен на посочената дата монтаж инсталация и пускане в експлоатация на камера за преброяване, с посочване като вложени следните материали: камера, кожух със стойка, UPS софтуер , SD карта, без отразена цена и изписване на ръка надписа „системата работи“, като протокола съгласно вписаното е подписан от техник на фирма „ВЕЛДИМ 1“ООД с посочено име Т*** и подпис, а в графа клиент – е подписан без да е посочено име на клиента, положил този подпис.
Вторият протокол от 20.04.2011г. с отразен получател Строймонтаж, с посочено ЕИК *** и посочен подател ответника „ВЕЛДИМ 1“ООД, гр.Варна, с посочено МОЛ Д*** Т*** удостоверява извършени на посочената дата доставка и монтаж на система за броене с камери на преминаващи МПС, като в графичин вид са посочени четири изделия : кожух за камера – 3бр., IP камера – 3бр., UPS- 3бр., захранване – 3бр. Протоколът, съгласно вписаното е подписан от техник на фирма „ВЕЛДИМ 1“ООД с посочено име Т*** и подпис, а в графа клиент – е подписан без да е посочено име на клиента, положил този подпис.
По делото, по искане на ищцовото дружество е проведена ССчЕ, със задачи да се установи осчетоводена ли е процесната фактура №22 от 25.03.2011г. при ищеца и ответника, има ли извършено плащане по нея от ищцовото дружество в полза на ответното дружество, в какъв размер, на коя дата, има ли счетоводни записвания в счетовоствата на двете дружества, страни по делото за връщане на авансово заплатенато сума от 3 000лв. от ответника на ищеца. Според заключенията на вещото лице процесната фактура № 22 /25.03.2011г., издадена от самия ответник „ВЕЛДИМ 1“ООД, гр.Варна, е отразена в счетоводството на ответника, и включена в дневника за продажби и в СД по ЗДДС на доставчика „ВЕЛДИМ 1“ООД, гр.Варна за данъчен период 01.03.2011г.-31.03.2011г. Същата е отразена и в счетоводството на „С.“ЕАД, *** по сметка 402 „Доставчици по аванси“. В счетоводството на „ВЕЛДИМ 1“ООД, гр.Варна полученият превод от 3000,00лв. по банкова сметка *** „Алианц Банк България“АД, IBAN ***, BIG ***, е отразен със следното записване: по сметка 503/1 – 3 000,00лв. – Kt с/ка 411 „Клиенти“ по парагон №5 и с основание по документ на дата – 13.04.2011г. Плащането в размер на 3 000,000лв., съгласно представено от ищцовото дружество извлечение от сметка и според вещото лице, е извършено на 12.04.2011г. по фактура №22 от 25.03.2011г.
Събрани са били и гласни доказателства, по искане на страните, посредством разпит на свидетели. Св. СЕРГЕЙ РАДИОНОВ ХРИСТОВ EГН **********, разпитан по искане на ищеца сочи, че като работник в частна фирма, в която е и съдружник - СД „АБАК 2000 Христов и съдружие“ има дългогодишни отношения със „Строймонтаж“ ООД, на база договор за обслужване на тема програмни продукти, като му е било дадено задание да изготви система, която да прави автоматизирано или полуавтоматизирано преброяване на превозни средства в края на септември или началото на октомври 2011г. Сочи, че се срещнал с представител на фирма в гр.Варна, който пристигнал в Разград, донесал една видеокамера, и с негово съдействие монтирал на един кантон на разклона на Езерче, след което демонстрирал как ще работи камерата, и какво излиза от нея. След монтажа, записите се от тази камера се оказали негодни. Свидетелят сочи, че ги предоставил на вещо лице, което се опитало да направи някакви настройки, но самата камера изллязла дефектна. Нещата с този човек, приключили според свидетеля дотам, той си взел камерата и си заминал. По-късно, филмата на свидетеля, изградила система за „Строймонтаж“, която се базирала на видеокамери. Идеята за видеокамери се сочи от свидетеля, че е била негова, а ищцовото дружество изпратило друг да разработва системата на видеокамери, които правят заснемане на видеосъбитие, нещо като много малък, кратък филм, събитие от няколко секунди, което се заснема, когато преминава автомобил. Свидетелят излага, че не е подписвал протоколи за приемане на работа от името на „Строймонтаж“, нито каквито и да е протоколи за приемане на нищо, нито е бил упълномощаван да приема такава работа. На него единствено му е било указано да окаже съдействие за слагането на тази пробна камера, донесена от това момче от Варна. Сочи, че системата, изработената от него е започнала да функционира на практика ноември, декември месец 2011г. Октомври, ноември месец 2011г. направили проби и от тогава до последно, докато брояли „Строймонтаж“ с нея до края на 2015 г. После монтирали така наречените АЙПИ камери, от по-ново поколение камери, представляващи много малък компютър, със собствено управление, които при наличие на интернет връзка, биха могли да изпращат сигнала надалеч.
Св. Г. П*** EГН **********, също разпитан по искане на ищцовото дружество, сочи че е бивш изпълнителен директор на „С.“ ЕАД и като такъв е имал търговски отношения с „Велдим1“ООД, във връзка със сключен договор между Консорциум ТРП - Разград, част от кой е „С.“ ЕАД и изпълнителна агенция Пътна Инфраструктура, като част от ангажиментите по договора са били да се извърши преброяване на МПС-та, преминаващи по определени пътищата, като същите бъдат категоризирани. В тази връзка ищцовото дружество е следвало да извърши това преброяване на половината от преброителните пунктове, т.е.от шест за Разградска област, т.е. на три от тях. Във връзка с това провели разговори и ангажирали ответната фирма „Велдим 1“, с монтаж на камери,които да извършват заснемане през периода на преброяване, който е обикновено е 24 часа всеки месец, като за внедряването на въпросната системадоговорили заплащане от 6 000лв. От „Велдим1“ поискали 50% аванс, който им бил предоставен, но въпреки това не изпълнили договора, започнали да правят нещо, монтирали на един от преброителните пунктове една камера, която никакви коректни записи не успяла да направи . Монтирали тази камера на най-натовареното място, на пътя 1.2, кантон „Езерче“ и докато свидетеля е бил на длъжност изпълнителен директор на „Строймонтаж“, представител на „Велдим 1“ не му е предавал никакви протоколи за извършена работа, и свидетеля не е разписвал никакви подобни протоколи, както и някой от неговите служители също.Сочи, че не е упълномощавал никой от своите служители и е убеден, че никой от тези служители не е подписвал такива протоколи, които са представили „Велдим 1“. В периода от април месец до ноември месец, свидетелят излага, че дружеството „Строймонтаж“ е претърпяло сериозни загуби, в резултат на това неизпълнение от ответното дружество. Наложило се на всички тези кантони да карат хора за 24 часа, да им носят храна на тези хора, да им осигуряват отопление, които да извършват ръчно броене. В този период от април до ноември, цялото броене се извършвало ръчно, което наложило да ангажират свои работници, които отделяли от други техни задължения. Всичко това според изнесеното, е било заради неизпълнението на „Велдим1“ по договора. Вече през месец ноември 2011г. възложили това на фирма „Абак“, закупили камери, те съотвенно препоръчали фирмата, от която да закупят камерите, като не помни името й, закупили три нови камери, с тяхна окомплектовка, монтирали ги на тези кантони. Ноември месец извършили тестове на системата и от декември месец до прекратяване на договора между „Строймонтаж“ и Агенция пътна инфраструктура, извършвали преброяването със система, предоставена им от фирма „Абак“.
По делото е проведена и СТЕ, по искане на ответното дружество, за установяване съдържат ли се в системата от записи, намиращи се при ищеца, такива направени от камери за преброяване, включени в продуктовата гама на ответника; начална дата, от която започва да автоматичното броене на преминаващите автомобили през съществуващите през 2011г. автоматични преброителни постове в района на администриране от АПИ, Областно управление Разгрлад; налични прекъсвания в работата на системата: извършени подмени на техника – какви и поради каква причина; налична към момента техника за преброяване по отделни преброителни пунктове, налични към 2011г.; има ли техника за преброяване на преминаващи автомобили на пунктове “Пътен кантон Езерче“, „Пътен кантон Трапоще“, „Пътен кантон Разсадника“ към момента, от каква марка и състоянието й в момента, може ли да се обоснове продължителност на експлоатацията от 2011г.
В отговор вещото лице в същата последователност на зададените въпроси, е посочило, че има само „пробни“ записи от камера, доставена и монтирана от ответника на пътен кантон Езарче единствено и само от дата 13.04.2011г. Има информация за извършено броене на преминаващите автомобили от 15.12.2011г. Няма налична информация за прекъсване в работата на системата/дневник на авариите или нещо подобно/, като през м.12.2011г. са монтирани камери VIVOTEK IP8332 на посочените пътни кантони, като причината за монтажа е, че предходните камери, монтирани от ищеца не осигуряват досдтатъчноясни записи за последващо преброяване и класификация на преминаващите МПС. Към момента на огледа – 04.11.2016г. - няма техника за преброяване на фирма „С.“ЕАД или „В.“ООД. От началото на тази година процедурата по автоматично преброяване на МПС за цяла България е поета от друга фирма, която за целта е монтирала своя техника на предвидени места, които не съвпадат с местата преди това.
В констативно-съобразителната част на СТЕ, вещото лице в т.5 е посочило, че при посещението на място, представител на ответника е показал точното място/разположение на монтирани от него камери на трите пътни кантона - “Пътен кантон Езерче“, „Пътен кантон Трапоще“, „Пътен кантон Разсадника“, като при огледа ясно се отличавали следи от демонтаж. В т.6 вещото лице сочи, че при посещение на място, представител на ищеца е показал местоположението на монтирани след това от друг изпълнител на трите пътни кантона камери, които към момента на огледа не са били монтирани вече на процесните места, а са показани демонтирани в офиса на ищеца, като проверката на вещото лице е установила, че те напълно съответстват по серийни номера с техниката, закупена от „Дениса“ООД.
При тази установеност на фактите съдът възприе следните правни изводи:
Предявеният главен иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.55, ал.1, предл. ІІІ-то от ЗЗД.
За успешното провеждане на иск, предявен на посоченото основание в тежест на ищеца, е да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника са се намирали във валидни облигационни отношения, че правомерно е упражнил правото си да развали едностранно договора, поради виновно неизпълнение от отв.страна, което поражда задължението на ответника за връщане на дадената на отпаднало основание сума, както и действителното плащане на договореното възнаграждение.
Съдебният състав приема, че съвкупната преценка на ангажираните от ищеца доказателства е в състояние да обуслови извода, че страните са се намирали в облигационни отношения по силата на сключен неформален договор за доставка, по силата на който се е стигнало до издаване на фактура №22 от 25.03.2011г.
Спорни по делото са следните обстоятелства: дали ответникът е изправна страна по сключения между тях неформален договор и дали на ищеца му се дължи връщане на дадената в аванс сума по договора, или ответникът има право да я задържи.
Процесната фактура № 22 /25.03.2011г., е неоспорена от страните по делото и издадена от самия ответник „ВЕЛДИМ 1“ООД, гр.Варна, която според приетата от съда, като компетентно дадена ССчЕ е и отразена в счетоводството на ответника, и включена в дневника за продажби и в СД по ЗДДС на доставчика „ВЕЛДИМ 1“ООД, гр.Варна за данъчен период 01.03.2011г.-31.03.2011г.
Видно от същата се касае за доставяне на стока – Система за броене с камера на стойност общо 6 000,00лв. с ДДС.
От друга страна, съдът не кредитира вписаното в представените от ответника „ВЕЛДИМ 1“ООД, гр.Варна протоколи от 22.03.2011г. и от 20.04.2011г. извършване от ответното дружество в полза на ищцовото дружество на доставки, монтаж на камера и система за броене с камера на преминаващи МПС, предвид че същите са оспорени от ищцовата страна, както досежно вписаното в тях съдържание, така и относно автентичността на подписа, положен в графа „клиент“, с твърдението, че не е подписвано от лице, представляващо или овластено със съответни представителни функции от ищеца „С.“ЕАД, *** .
При така наведеното оспорване, ответника „ВЕЛДИМ 1“ООД, гр.Варна, след като в с.з. на 03.06.2016г./л.71-на гърба/ изрично чрез процесуалния си представител е заявил, че ще се ползва от представените от него протоколи и оспорени надлежно от ищеца след представянето им, е този, който е следвало да докаже, съгласно въведените в чл.154, ал.1 от ГПК правила, осъществяването на извършени доставки, монтаж на камера и система за броене с камера на преминаващи МПС посочени в протоколи от 22.03.2011г. и от 20.04.2011г., както и че положения подпис в графа „клиент“ на тези протоколи, принадлежи на лице, овластено от ищеца „С.“ЕАД, *** за приемане.
Такова доказване не е проведено от ответника „ВЕЛДИМ 1“ООД, гр.Варна,, въпреки допуснатата по негово искане СГрЕ и вмененото му задължение от съда с протоколно определение от с.з. на 11.11.2016г./л.128/, което същият не е изпълнил довело и съгласно указанията на съда до заличаването на тази експертиза.
Показанията на разпитания по искане на ответната страна свидетел К***, съгласно които същият, в качеството му на работник във„ВЕЛДИМ 1“ООД, гр.Варна, е извършил през периода 2010 – 2011г. монтаж на камери за броене на преминаващи МПС в присъствието на служител на „С.“ЕАД, ***,чиито имена не помни, съдът не кредитирира, предвид факта, че се явяват изолирани и в противоречие както с гласните доказателства, събрани от разпита на разпитаните по искане на ищеца свидетели С*** и Г. П***, така и съз заключението по приетата по делото СТЕ.
При изложеното, настоящия съдебен състав приема, че оспорването наведено от ищцовото дружество се явява доказано, съответно че представените от ответника „ВЕЛДИМ 1“ООД, гр.Варна, протоколи от 22.03.2011г. и от 20.04.2011г. за извършени доставки, монтаж на камера и система за броене с камера на преминаващи МПС/л.24, л.25/, са с невярно съдържание. Поради което и счита, че след произнасяне на настоящото решение, следва на основание чл.194, ал.3 от ГПК да изпрати представените по делото протоколи на л.24 и л.25 на прокуратурата, ведно с препис от решението, за извършване на проверка, на основание чл.308, чл.309 и/или сл. от ГПК.
За безспорно доказано по делото, съдът приема, че ищецът „С.“ЕАД, ***, в изпълнение на договореното и отразеното по процесната фактура №22 от 25.03.2011г., е заплатил авансово по банков път в полза на ответника „ВЕЛДИМ 1“ООД, гр.Варна сумата от 3 000,00лева, като част от общо договорената стойност на доставката на Система за броене с камера 6 000.00лева.
Това се установява, не само от записването в посочената фактура, но и от заключението на приетата ССчЕ, коментирано по-горе в настоящото решение, както и от представеното по делото от ищеца и неоспорено от ответника извлечение от сметка № BG*** на UNITED ***, за периода от 11.04.2011г. до 12.04.2011г. с титуляр на сметката „С.“ЕАД, ***, съгласно което „С.“ЕАД, *** е извършило частичен превод на посочената във фактура №22 от 25.03.2011г. банкова сметка *** „ВЕЛДИМ 1“ООД, гр.Варна в „Алианц Банк България“АД, IBAN ***, BIG ***, на сумата в размер на 3 000,00лева.
Предвид обстоятелството, че ответникът, в чиято тежест е, не проведе доказване досежно изпълнение на поетите с процесния неформален договор свои задължения, т.е. относно своята изправност по сделката, съдът намира, че в полза на ищеца е възникнало субективното потестативно право едностранно да развали същата, поради виновното неизпълнение на насрещната страна.
Това потестативното право на разваляне на договора, поради безполезност по чл.87, ал.2 от ЗЗД ищецът е упражнил с Писмо изх.№12/22.01.2016г., връчено видно от представена товарителница №*********, издадена от Куриерска служба „МиБМ Експрес"ООД, на ответника „ВЕЛДИМ 1“ООД, гр.Варна при отразен отказ за получаване пред куриера с дата 25.01.2016г., 12.30ч.
В унисон с изложеното, следва да се приеме, че след разваляне на договора е отпаднало основанието за плащането на авансова сума по същия, поради което са налице предпоставките за уважаване на предявения главен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.ІІІто от ЗЗД.
Предвид липсата на доказано изпълнение от страна на ответника „ВЕЛДИМ 1“ООД, гр.Варна на договорено с процесния договор за доставка и монтаж на система за броене с камера, въз основа на който е издадена фактура №22/25.03.2011г., насрещният иск, предявен срещу „С.“ЕАД, ***, който е за осъждането на ищцовото дружество да заплати в полза на ВЕЛДИМ 1“ООД, гр.Варна остатъка от дължимата сума по договора, възлизаща в размер на 3 000,00лв., ведно с мораторна лихва върху посочената сума в размер на 916,09лв., претендирана за периода от 15.03.2013г. до 15.03.2016г., както и ведно със законната лихва върху сумата от 3 000,00лв., считано от датата на завеждане на насрещния иск – 30.03.2016г. до датата на изплащането й, се явява неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
Предвид уважаването на главната искова претенция на ищеца, съдебният състав не дължи произнасяне по заявените в условията на евентуалност искове.
При този изход от спора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени по реда на чл.78, ал.1 от ГПК сторените от ищеца в производството под формата на платени такси, депозит за ССчЕ и адвокатско възнаграждение съдебно-деловодни разноски в общ размер от 630,00лв. Не е налице основание за редуциране до минимума, предвиден в чл.7 от Наредба 1/2004г. на ВАС, на заплатения адв.хонорар от ищцовото дружество в размер на 360лева, предвид по голямата фактическа и правна сложност на делото.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 предл. трето от ЗЗД „В."ООД, ЕИК 20925478, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „С.“ЕАД, ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 3000.00лв./три хиляди лева/, представляваща платена на отпаднало основание - развален едностранно от ищеца, поради виновното неизпълнение от ответника Договор за доставка и монтаж на система за броене с камера и на основание издадена фактура №22/25.03.2011г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.02.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЯ предявеният насрещен иск от „В."ООД, ЕИК 20925478, със седалище и адрес на управление ***, срещу „С.“ЕАД, ***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, за осъждането на последното дружество да заплати в полза на ВЕЛДИМ 1“ООД, гр.Варна, сумата от 3000.00лв./три хиляди лева/, представляваща остатъка от дължимата сума по Договор за доставка и монтаж на система за броене с камера и на основание издадена фактура №22/25.03.2011г., ведно със законната лихва върху сумата от 3 000,00лв., считано от датата на завеждане на насрещния иск – 30.03.2016г. до датата на изплащането й, както и сумата от 916,09лв./деветстотин и шестнадесет лева и девет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху сумата от 3 000,00лв., начислена за периода от 15.03.2013г. до 15.03.2016г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „В."ООД, ЕИК 20925478, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „С.“ЕАД, ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 630,00лв./шестотин и тридесет лева/, представляваща сбор от направени в производството съдебно-деловодни разноски, както следва: за заплатена държавна такса/120лв./, за заплатен депозит за ССчЕ/150лв./, за заплатен адв.хонорар/360лв/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му.
ПРЕПИС от настоящето решение, ведно с протоколи от 22.03.2011г. и от 20.04.2011г./представени в заверен вид/, находящи се на л.24 и л.25 от делото, след прилагане към делото на надлежни копия от същите, да се изпратят на Варненска районна прокуратура, на основание чл.194, ал.3 от ГПК, за извършване на проверка, на основание чл.308, чл.309 и/или сл. от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: