Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Сара Стоева | |
С присъда от .... г. по НОХД № ..../2010 г. П. районен съд е признал подсъдимите И. Й. С. с ЕГН * от Г. П., ул. М. № ..., С. Й. С. с ЕГН * от Г. П., ул. Л.К. № ... и С. Й. С. с ЕГН * от Г. П., ул. Л.К. № .... за виновни в това, че на 02.01.2010 г. в Г. П. около полунощ в кафе-аператив „Б.” в същия град, извършили непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото, като инициирали и участвали в сбиване, като за С. Й. С. деянието се явява извършено повторно, поради което и на основание чл. 325 ал. 1 от НК във вр. с чл. 36 и 54 от НК налага на И. Й. С. наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Налага на С. Й. С. наказание „пробация”, включващо следните пробационни мерки: 1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца при периодичност на срещите два пъти седмично; 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. На основание чл. 325 ал. 3 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 36 и 54 от НК налага на С. Й. С. наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Признал е тримата подсъдими за невинни и ги е оправдал по обвинението по чл. 20 ал. 2 от НК да са извършили горното деяние в съучастие като съизвъшители. Признал е и тримата подсъдими за невинни в това на 02.01.2010 г. в Г. П. в кафе-аператив „Б.” в същия град да са унищожили противозаконно чужди движими вещи инвентар и напитки, собственост на В. И. Б. от Г. П., на стойност 437.49 лв. и ги оправдава по повдигнатото им обвинение по чл. 216 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК. На основание чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК групира наказанията, наложени на И. Й. С. с тази присъда и с присъдата по НОХД № ...../2010 г. на РС-П., като определя да изтърпи най-тежкото наказание лишаване от свобода, а именно три месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Приспада от така определеното общо наказание на основание чл. 59 ал. 1 т. 1 от НК времето, през което И. С. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” от 26.05. до 22.07.2010 г., както и времето, през което е изтърпявал мярка за неотклонение „домашен арест” от 23.07. до 09.08.2010 г., като два дни домашен арест се зачита за един ден лишаване от свобода. На основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК групира наказанията, наложени на С. Й. С. с настоящата присъда и по НОХД № ..../2009 г. и № ...../2010 г. и двете на РС-П., като определя да изтърпи най-тежкото наказание, а именно – пет месеца лишаване от свобода при първоначално строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Приспада от така определеното общо наказание на основание чл. 59 ал. 1 от НК времето, през което по НОХД № ...../2010 г. по отношение на С. С. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” за периода от 26.05. до 22.07.2010 г. , както и времето, през което е изтърпявал мярка за неотклонение „домашен арест”, за периода от 23.07. до 09.08.2010 г. , като два дни домашен арест се зачита за един ден лишаване от свобода. Постановено е вещественото доказателство – 1 бр. диск от охранителна камера да се върне на собственика Б., а всеки един от подсъдимите да заплати по 25 лв. разноски по делото. Против тази присъда е постъпил протест от прокурор К., в който твърди, че съдът по обвинението по чл. 325 НК им е определил леки наказания и неправилно ги оправдал по обвинението по чл. 216 ал. 1 НК. Тази присъда била неправилна, противоречаща на събраните по делото доказателства, поради което моли съда да я отмени и да постанови нова, тъй като и тримата подсъдими са със завишена степен на обществена опасност, имат многобройни осъждания и установен начин на живот, несвързан с упражняване на обществено полезен труд и създават проблеми при появата си на обществени места. В съдебно заседание този протест се поддържа и се заема становище да бъде уважен, като се оспорва въззивната жалба на подсъдимите и се заема становище да бъде оставена без уважение. Постъпила е и въззивна жалба от защитника на тримата подсъдими, в която се твърди, че подзащитните му са недоволни от така постановената присъда в частта, в която са осъдени, а именно по чл. 325 от НК и в тази част присъдата е неправилна, постановена е в нарушение на материалния закон и при постановяването й са допуснати особено съществени нарушения на процесуалните правила и наложените наказания са явно несправедливи. В съдебно заседание се заема становище протеста да се остави без уважение, като се уважи подадената от тях въззивна жалба. Като разгледа направените в жалбата оплаквания, прецени събраните по делото доказателства и извърши проверка на присъдата, съобразно разпоредбите на чл. 313 и чл. 314 ал. 1 от НПК В.окръжен съд приема за установено следното: Присъдата е постановена на 20.12.2010 г. Протестът против нея е постъпил на 21.12.2010 г., а въззивната жалба на 29.12.2010 г. Т.е. същите са подадени в срок, допустими за разглеждане от състав на В. окръжен съд, но по своята същност са неоснователни. Свидетелят В. И. Б. е от град П. и е собственик и управител на кафе-аператив, намиращ се в този град на площада, с наименование „Б.”. Същият твърди, че подсъдимите И. Й. С., С. Й. С. и С. Й. С. са братя, /а първите двама са и близнаци/, за 02.01.2010 г. били резервирали заведението му, като му дали 200 лв. за някакво лично тяхно тържество. Уговорката била те да пускат в заведението хора, които преценят, но това негово обяснение не се подкрепя от събраните доказателства, тъй като някои от свидетелите твърдят, че са отишли в þаведението без да са поканени и не са имали проблем при влизането и излизането от него. Например свидетелката Я. В. М. твърди, че влязла в заведението без да има проблем, твърди, че влязла свободно, дори била на масата на подсъдимите, но след като започнал скандала излязла от него „излязох защото се уплаших, беше страшно”,а свидетелят З. З., който живеел на съпружески начала със сестрата на тримата подсъдими и с която се бил разделил към този момент отишъл в заведението без да е поканен, нямал проблем с влизането и намирането на маса, заедно със свой приятел – П. Р. В. се черпил на бара, заедно с англичани, които били негови познати, тъй като заведението пълно и на всяка от масите имало отделна компания, като компанията на тримата братя, не се смесвала с останалите, намиращи се в това заведение. Разпитан пред въззивната инстанция св.З. заяви, че не бил в добри отношения със семейството на бившата си приятелка, от която имал дете.Когато излезнал извън заведението, получил съобщение, че колата му е запалена. Той се върнал в заведението и по микрофона в кафе-аператива обявил, че някой му е запалил колата, но не споменал имена. Това негово съобщение предизвикало подсъдимите и един от тях – И. С. изскубнал кабела на микрофона и се нахвърлил върху З. да го бие ,като го ударил с една пълна квадратна бутилка от бара по главата, а след това побягнали из заведението. Свидетелят З. го подгонил, но вторият подсъдим брат – близнак на И. – С. С. хукнал след него. Подс. И. С. успял да вземе щеката за билярд, която се намирала на билярдната маса и нанесъл с нея няколко удара по главата и тялото на З. и я счупил /щеката/. По същия начин счупил и другата щека. Започнали да обикалят около масата, като след тях бягал и подс. С. С., който помагал на брат си И.. Дал възможност на брат си и с един стол да удари З. по главата като и този път се счупил стола. В гонитбата се включил и третия брат С. С., който при влизането си в заведението взел един висок стол от бара и с него ударил З., като през цялото време, докато се гонели из бара, подсъдимите замеряли З. с каквото им падне пред очите – чаши, бутилки, като викали, псували, блъскали масите и клиентите и събаряли посудата от масите. Тези техни действия предизвикали суматоха в заведението. Част от намиращите се в него клиенти се уплашили и започнали да напускат заведението, тъй като се притеснили за здравето и живота си и тъй като положението станало неконтролируемо управителят и собственик на същото, св. Б. натиснал паник-бутона и дошли представители на полицията. Въпреки, че същите дошли веднага и наредили да се преустановят незаконните действия, тримата подсъдими не се подчинили и това накарало представителите на полицията да ги отведе в сградата на МВР, тъй като били агресивни. Била иззета охранителната камера, която записала действията на тримата братя и пострадалия З. и на намиращите се в заведението, както били описани щетите в заведението, които са остойностени от съдебно-оценителната експертиза в размер на 437.49 лв. На 03.01.2010г. подс.И. С. заплатил на собственика и управител на заведението Б. сумата от 520 лева за причинените на заведението щети т.е. платил повече от оценката, като протокола за заплащането е приложен по делото. При тази фактическа обстановка от обективна и субективна страна тримата братя са осъществили престъпление по чл. 325 ал. 1 от Нк, а именно в кафе-аператив „Б.” Г.П. са извършили непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото, като инициирали и участвали в сбиване в същото, т.е. извършили хулигански действия. Обект на престъплението хулиганство са установения в страната ред и обществено спокойствие. Видно от фактическата обстановка се установява, че без какъвто и да било повод тримата подсъдими са извършили непристойни действия, а именно нахвърлили се да бият с имущество, собственост на заведението – бутилки, чинии, щеки, свидетелят З., като са унищожавали това имущество, крещяли , псували са, в резултат от което са нарушили обществения ред в кафе-аператив „Б.” с което са демонстрирали явно неуважение към обществото, тъй като с действията си смутили приятното прекарване на вечерта на намиращите се там лица. Тези техни действия са били причина тези лица да напуснат заведението възмутени. Същите са извършили на публично място, въпреки, че публичността не е задължителен елемент от състава на престъплението. Хулиганските действия са извършени в най-разнообразна форма – иницииране на побой, счупване на вещи, собственост на собственика на заведението, псувни, крясъци и гонидба в заведението. Тези действия те са извършили от субективна страна умишлено при пряк умисъл. Те са нарушили са обществения ред и чувствата на гражданите, които в тази вечер са решили да се забавляват в това заведение. Съдът счита, че първата съдебна инстанция правилно и законосъобразно е оправдала подсъдимите по обвинението, че това престъпление не е извършено по чл. 20 ал. 2 НК, тъй като липсва какъвто и да е от субективна страна общност на умисъла за извършване на деянието при съучастие от страна на тримата. Те са действали елементарно и първосигнално, като след съобщението, което е направил св.З., че колата му е запалена и той знае кои са лицата, те се нахвърлили върху него, т.е. не са имали време да обсъждат случилото се, а всеки от тях е действал според това както го е почувствал още повече, че З. току що се е бил разделил със сестра им от която има идете. Правилно и законосъобразно съдът е приел и че няма престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК, тъй като унищожаването на вещите, което те са извършили представляват средствата, начина по който са осъществени непристойните действия на престъплението хулиганство по чл. 325 ал. 1 НК. Именно след като са започнали да гонят св.З. около масите, да псуват, те са го замеряли с попадалите пред тях вещи и респективно са ги чупили по тялото му. Т.е. повреждането на вещите и тяхното унищожаване не е самостоятелно действие, а част от хулиганските действия, които те са извършили в това заведение, поради което протестът на прокуратурата е неоснователен и в тази част. Неоснователна е и жалбата на подсъдимите. Същите твърдят, че от техните действия нямало възмутени граждани, тъй като заведението те са си го резервирали само за тях и намиращите се в него лица са били техни близки. Напр.свидетелката Я. В. М. твърди, след като започнал скандала излязла от него „излязох защото се уплаших, беше страшно” т.е тя е почувствала случващо се повече от възмущения , тя к.се е уплашила, защото „било страшно”, а и управителят на заведението е приел, че става нещо повече от това ,за което това заведение работи и е потърсил съдействие на полицията т.е възмущението и уплахата са преминали на по-горно ниво, вече страх за живот, имущество и пр. на намиращите се лица.Явяването на органите на полицията и започване на ДП само потвърждават, че действията, които са извършили тримата подсъдими са незаконосъобразни поради което е потърсено съдействие на органите на реда. При определяне вида и размера на наказанието на тримата подсъдими първата съдебна инстанция се е съобразила, че за това престъпление се предвижда наказание до 2 години лишаване от свобода или пробация, както и с обществено порицание, т.е. това не е тежко престъпление, независимо, че тримата подсъдими са осъждани. Затова, като е наложила наказание за двамата от тях И. Й. и С. Й. – лишаване от свобода в минимален размер от 3 месеца, а за С. наказание – „пробация” със задължителните две мерки в минимален размер – по 6 месеца, съдът се е съобразил с всички отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, поради което настоящата съдебна инстанция счита, че не се налага увеличаване на така определеното наказание. Първата съд.инстанция правилно и законосъобразно е групирала наказанията на И. С. и С. С. по други, постановени на тях присъди и по реда на чл. 59 ал. 1 НК е приспаднала времето, през което те са били задържани под стража или „домашен арест”. Водим от изложеното и на основание чл. 338 и чл. 334 т. 6 от НПК В. окръжен съд, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда от 20.12.2010 г. по НОХД № ..../2010 г. на П. районен съд. ПРИСЪДАТА е окончателна и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |