Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София 9.10.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІI-б
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на първи октомври две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА
РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при секретаря Д. Шулева, като
разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр. дело № 2971 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
Първоинстанционният съд е
сезиран с искове с правно основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.82 от ЗЗД,
предявени от П.С.А. и С.Б.И. срещу „Ч.Е.Б.“ АД.
Ищците твърдят, че са
собственици на апартамент № 2, находящ се в гр. София, ул. „********, към който
подаването на електрическа енергия било преустановено на 8.09.2011 г. (протокол
№ 1077657/8.09.2011 г.), чрез демонтиране на електромера от служители на „ЧЕЗ Р.Б.“
АД, действали по възлагане от ответника. От страна на ответното дружество била
начислена на ищците и неустойка в размер на 3 342.32 лв. за неотчетена
електрическа енергия. Излагат, че въпреки подаваните от тях множество жалби към
дружеството-доставчик на електрическа енергия за възстановяване на
електроподаването, това било сторено около 4-5 години по-късно (обективирано в
констативен протокол № 3121540/27.01.2016 г.). Сочат, че КЕВР и ВАС се
произнесли по незаконосъобразността за начислените неустойки, но и тогава ответното
дружество отказало възстановяване на електроподаването към процесния имот, претендирайки
вземане срещу А. и И. за потребена електроенергия за минал период (2009 г. –
2011 г.) в размер на 1 216.96 лв. Това наложило А. и И. да предявят срещу „Ч.Е.Б.“ АД отрицателен установителен иск за
недължимост на сумата от 1 216.96 лв. поради погасяването й по давност,
както и осъдителен иск за възстановяване на електроподаването. Отрицателният
установителен иск бил уважен от съда с влязло в сила решение, като още по време
на висящността на делото представители на „ЧЕЗ Р.Б.“, очевидно по възложение на
ответника, поставили нов електромер и възстановили електроподаването в имота. Ищците
излагат, че в периода от 4-5 години, който е продължителен такъв, неправомерно и
без основателна причина били лишени от електрическа енергия. Същите нямали
елементарни битови условия в дома им, поради невъзможността да ползват
електричество и електрически уреди, което им причинило лишения и битови
неудобства. Доколкото и двамата работели от вкъщи, липсата на електроенергия
наложила ползването на помещения извън дома им за нуждите на работата им.
Неудобствата и дискомфортът, причинени от липсата на електричество в дома им,
довели до разправии и караници между ищците и взаимни обвинения един към друг. А.
и И. изпитвали срам и неудобство и пред
приятелите и познатите си, поради невъзможността да ги поканят вкъщи, както и
от обвиненията на ответника, че на практика са крадци на електроенергия. Като
следствие от лишаването от ползване на електроенергия, С.И. получила
здравословни проблеми – намалено зрение и изменения в стъкловидното тяло на
очите, поради работа на свещи, както и проблеми с щитовидната жлеза и бъбреците,
предвид стреса, изживян поради спирането на тока. Ето защо ищците претендират
ответникът да бъде осъден да им заплати обезщетение за причинените им за целия период
от 1 602 дни неимуществени вреди, поради неизпълнение на договора, в
размер на по 20 025 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане, както и
направените разноски по делото.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете по основание и
размер. Твърди, че С.И. няма качеството на клиент на дружеството, както и че по
делото не се установява наличие на договор със съдържание, като твърдяното в
исковата молба, включително, че ищците са лица, чийто обект е законно
присъединен към електроразпределителната мрежа и които ползват електрическа
енергия. В случай, че съдът приеме, че и двамата ищци са страни по договора,
излага, че преустановяването на доставката на електрическа енергия се явява последица
от виновното поведение на А. и И. и от неизпълнение на задълженията им по
договора, поради което същите нямат право на търсеното обезщетение. Ответникът
твърди, че действията му са били съобразени с установеното в действащото
законодателство, доколкото преустановяването доставката на електрическа енергия
към неизправните потребители било поради неплащане от последните на дължимите
суми по фактури, като в тази връзка сочи, че от общото задължение на А. и И. в
размер на 4 142.45 лв. било признато за погасено по давност единствено
вземане в размер на 1 216.96 лв. „Ч.Е.Б.“ АД излага и че дължимостта на
сумата от 1 216.96 лв. не се явява опровергана с представеното от ищците
съдебно решение, доколкото с него е установено погасяването на вземането по
давност, т.е. загубването от кредитора на правото на принудително удовлетворяване,
но не и на самото материално право. Ответникът
оспорва наличието на причинно-следствена връзка между деянието на служителите
на ответното дружество и настъпилите вреди за ищците. Прави възражение за
изтекла погасителна давност на вземането за обезщетение за периода преди
3.09.2013 г. Оспорва предявените искове по размер, като счита претендираното
обезщетение от всеки от ищците за прекомерно завишено, както и за несъответно
на договореното между страните относно дължима неустойка от неизправната страна
при неизпълнение.
СРС е отхвърлил исковете изцяло. Съгласно постановеното решение, съдът е
заключил, че страните се намират във валидно възникнало облигационно
правоотношение по предоставяне на електроенергия, като електрозахранването в
имота на ищците е било преустановено от ответника на 8.09.2011 г. и
възстановено на 27.01.2016 г. СРС е приел, че между страните по делото е безспорно,
че като задължение на ищците към дружеството-доставчик е била начислена сумата
в посочения от тях размер, като не се спори и че сумата не е била заплатена.
При това положение съдът е направил извод, че непогасяването на задължението на
ищците към ответника е породило правото на последния, предвидено в чл.42 от
Общите условия, което е и нормативно установено в чл.123а от ЗЕ, за временно преустановяване
снабдяването с електрическа енергия на потребителите. Първоинстанционният съд е
изложил мотиви, че релевантно в случая е, че през процесния период е било
налице годно правно основание за спиране електроподаването за имота, като
решенията на КЕВР и на съда, на които се позовават ищците, по същество не
отричат това основание.
Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ищците. П.А.
и С.И. считат съдебния акт неправилен, необоснован и повърхностен. Излагат, че
по делото се установява прекъсване на електроенергията за имота им чрез
демонтиране на електромера (констативен протокол № 1077657/8.09.2011 г.), като
в нарушение на Общите условия същите не са били уведомени за това. Твърдят, че
от „Ч.Е.Б.“ АД неправомерно им е било отказвано приемането на плащане на сумата
от 877.13 лв., дължима за потребена електроенергия, докато не бъде заплатена и
начислената неустойка в размер на 3 342.32 лв., която те оспорвали. Сочат,
че начисляването на неустойката е било признато за незаконосъобразно от КЕВР и
ВАС, като междувременно задълженията им по фактурите от 2011 г. били погасени
по давност. Жалбоподателите излагат доводи, че визираната от СРС разпоредба на
чл.123а от ЗЕ е била отменена през 2012 г. Твърдят, че правилата за защита на
потребителите задължават всички доставчици да уведомяват/предупреждават изрично
потребителите, че услугата ще бъде прекратена. Намират, че СРС е следвало
най-малкото да уважи претенциите им за периода от влизане в сила на решението
на КЕВР до възстановяването на електричеството.
„Ч.Е.Б.“ АД намира въззивната жалба за неоснователна. Оспорва твърденията в
жалбата, че ищците са били поставени от дружеството в невъзможност да извършат
плащане на дължимата от тях сума в размер на 877.13 лв. Отново поддържа, че
задължението на А. и И. е в размер на общо 4 142.45 лв., от които само за
1 216.96 лв. е установено със съдебно решение погасяване на вземането по
давност. Ответникът отново сочи, че С.И. не е клиент по договора за доставка, а
такъв е само П.А.. Намира описаните в исковата молба неимуществени вреди за
недоказани. Поддържа становището си пред първата съдебна инстанция, че към
момента на спиране на електрозахранването на имота е било налице валидно правно
основание за това – неплатени задължения за електрическа енергия. Позовава се
на разпоредбата на чл.123, ал.1 от ЗЕ, идентична на тази на чл.123а, ал.1 от
закона, след изменението му с ДВ бр.54/2012 г. „Ч.Е.Б.“ АД навежда и нов довод
срещу исковете – недоказване по делото, че имотът на ищците представлява годен
жилищен обект по смисъла на ЗУТ, който довод не следва да бъде разглеждан от
настоящия съд поради настъпила процесуална преклузия.
Пред СГС не са събрани нови доказателства.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният
съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съгласно чл.269, изр. второ от ГПК въззивният съд следва да отговори на
повдигнатите във въззивната жалба въпроси.
Видно от нотариален акт № 065, том В-І, рег.№ 477, дело № 078/1998 г. за
покупко-продажба на недвижим имот, П.А. и С.И. се явяват собственици на
визирания в исковата молба апартамент № 2, находящ се в гр. София, ул. „********.
С констативен протокол №
1004237/3.02.2011 г., съставен от служители на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, е установена
нерегламентирана намеса по отношение на електромера, отчитащ електроенергията
за апартамента, и е отчетено, че в момента на проверката електромерът измерва с
грешка от минус 91.82%. Въз основа на цитирания протокол са коригирани сметките
на абонатите, като е начислена допълнително доставена, но неизмерена и
незаплатена електрическа енергия за минал период на стойност 3 265.32 лв.
След подадена жалба от П.А. и С.И. ДКЕВР с решение № Ж-166/1.08.2013 г. е
задължила „ЧЕЗ Р.Б.“ АД да отмени начислените количества електрическа енергия
по съставената на основание констативен протокол № 1004237/3.02.2011 г. изравнителна сметка,
поради неспазване на правилата за извършване на проверка и съставяне на
протокол, които правила са необходима предпоставка за законосъобразността на
съставения протокол. С решение № 4256/27.03.2014 г. по адм. дело № 12569/2013
г., влязло в сила на 25.06.2014 г., ВАС, ІV отд. е отхвърлил жалбата на „ЧЕЗ Р.Б.“
АД срещу постановеното от ДКЕВР решение № Ж-166/1.08.2013 г.
Видно от констативен протокол № 1077657/8.09.2011 г., на 8.09.2011 г.
служители на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД са демонтирали електромера на апартамента. В
протокола не е посочено основанието за демонтирането, като от разменена между
страните кореспонденция става ясно, че електромерът е демонтиран на основание
чл.123а от ЗЕ, във вр. с чл.42, ал.2 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, поради незаплатени от
потребителите сметки към „Ч.Е.Б.“ АД за потребена електроенергия.
Електроснабдяването на имота е възстановено на 27.01.2016 г., както се
установява от констативен протокол № 3121540 от същата дата.
П.С. и С.И. са предявили през 2015 г. пред СРС иск срещу „Ч.Е.Б.“ АД за признаване за установено, че не
дължат на дружеството при условията на разделна отговорност сумата от
1 216.96 лв. – главница за доставена за периода 1.01.2011 г. – 6.09.2011 г. електрическа енергия за
горепосочения имот, както и обезщетение за забава на главницата в размер на
339.83 лв. за периода 1.02.2011 г. – 28.02.2014 г. С решение от 11.04.2016 г.
по гр. дело № 20277/2015 г. СРС, І Г.О., 34 състав е уважил исковете, като е
заключил, че задълженията на ищците са се погасили по давност.
По делото са приети фактури, издадени от „Ч.Е.Б.“ АД относно дължимите за
горния имот суми за доставена електроенергия за периода 6.11.2010 г. –
6.09.2011 г., като във всяка фактура е отразено на коя дата електрозахранването
може да бъде преустановено при неспазен срок за плащане на задължението по
фактурата. Въпросните дати са 10 дни след изтичане на указания срок за плащане
във всяка една фактура.
По делото са приети Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Ч.Е.Б.“ АД“ (ОУ), в сила от 26.11.2007 г., надлежно обнародвани.
Съгласно чл.42, ал.2 от ОУ в случай на забава на плащането на дължимите суми за
електрическа енергия продавачът може да прекъсне снабдяването на потребителите
в следните срокове: 10 дни след изтичане срока за плащане за битови потребители
или 3 дни след изтичане срока за плащане за стопански потребители. В ал.3 е
предвидено, че в случаите по предходната алинея потребителят се уведомява за
сроковете за прекъсването или ограничаването на снабдяването с електрическа
енергия по начините, по които се уведомява за сроковете за плащане на
електрическата енергия, без да е необходимо изпращането от продавача на
допълнително изрично писмено предизвестие. В чл.46 от ОУ е уреден редът за
възстановяване на прекъснато електроснабдяване, като потребителят следва да
отстрани причините за прекъсването, когато то е по негова вина и да възстанови
разходите за прекъсване и възстановяване на електроподаването.
От разменени имейли по електронна поща, неоспорени по делото, се
установява, че на 13.01.2015 г. адвокат С.Х., представил се за пълномощник на П.А.
и С.И., се е позовал на изтекла погасителна давност за всички задължения на
доверителите му към „Ч.Е.Б.“ АД, фигуриращи в електронната система на
дружеството, на стойност около 1 000 лв. и е поискал отписването им,
монтирането на нов електромер и включването на потребителите към мрежата. На
21.01.2015 г. адвокат Х. е получил отговор от дирекция „Обслужване на клиенти“
при „ЧЕЗ Б.“ АД, че възражението за давност
не е уважено, тъй като същото може да бъде направено само при предявен
от кредитора иск или предприети от последния действия по принудително
изпълнение чрез съдебен изпълнител. В отговора е посочено и че възражението за
давност не погасява дължимостта на
самото задължение, поради което, за да бъде възстановено електрозахранването на
имота, следва да бъдат заплатени дължимите се към 21.01.2015 г. суми на обща
стойност 1 201.84 лв.
Пред СРС са събрани гласни доказателства.
Свидетелят В.Г.– познат на жалбоподателите, потвърждава, че А. и И. живеят
в процесния апартамент. За времето, през което в жилището нямало ток, П.А. бил
много нервен, изпитвал заедно със С.И. неудобства, наложило се да излезе на
квартира за около 2-3 години, а синът му се преместил при баба си. А. посещавал
често Г., за да ползва компютъра му. Самият Г. избягвал да посещава
жалбоподателите след спирането на тока, въпреки че преди това им ходел на
гости.
Свидетелката Л.Н.сочи, че познава жалбоподателите от повече от 20 години,
като е по-близка със С.И.. Знае, че електричеството в дома на И. било
прекъснато през 2011 г. Това създало големи затруднения на последната в битово
отношение, както и в професионално, доколкото като учителка тя трябвало да
проверява контролни и тестове вкъщи, давала частни уроци. Налагало се И. да ходи в дома на свидетелката,
била отчаяна, страдала от главоболие, проблеми с очите и безсъние. От
показанията на свидетелката става ясно и че през цялото време – от 2011 г. до
2016 г., А. и И. са живели в процесния имот.
Съгласно заключението на изслушаната пред СРС съдебномедицинска експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно, описаните в исковата молба
здравословни проблеми на С.И. не се намират в причинно-следствена връзка с
липсата на електричество в дома й.
Въз основа на изложеното въззивният съд прави следните изводи:
Тъй като по делото се установява по несъмнен начин, че жалбоподателите се
явяват собственици на имота, визиран в исковата молба, и че „Ч.Е.Б.“ АД е
доставяло електроенергия за този имот, която жалбоподателите са ползвали за
домакинството си, съдът прави извод, че А. и И. имат качеството на потребители и
на битови клиенти на електрическа енергия по смисъла на ЗЕ и се намират в договорно
правоотношение с „Ч.Е.Б.“ АД. Същевременно, съгласно чл.98а, ал.4 от ЗЕ, в
отношенията между страните действат и Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД“.
Разпоредбите на ЗЕ – чл.123а, а впоследствие чл.123 (след изм. с ДВ
бр.54/2012 г.), изрично уреждат правото на доставчика на електрическа енергия
да преустанови временно снабдяването на крайния потребител с електрическа
енергия при неизпълнение от последния на задълженията му по договора за
продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението
за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с
електрическа енергия. Съгласно чл.123а, ал.2 (отм.), респ. – действащия чл.123,
ал.4 от ЗЕ, сроковете на предизвестията и другите условия за временно
преустановяване на снабдяването се уреждат в договорите за продажба на
електрическа енергия, съответно в общите условия.
В представените по делото ОУ, както бе отразено по-горе, са уредени
сроковете, след изтичане на които може да бъде прекъснато електроснабдяването,
като потребителят се счита уведомен за тях с получаването на съответната
фактура, без да е необходимо друго
изрично предизвестие.
По делото не се спори, че на 8.09.2011 г. електроснабдяването за имота на А.
и И. е било преустановено по искане на „Ч.Е.Б.“ АД, както и че същото е било
възстановено на 27.01.2016 г. Спори се дали преустановяването е било законно –
извършено по установения ред и при наличието на основание за това, както и дали
към определен момент преди 27.01.2016 г. не са настъпили законови предпоставки
за възстановяване на електроподаването.
Въззивният съд счита, че „Ч.Е.Б.“ АД е имало законното право да спре
електроподаването на 8.09.2011 г. Към тази дата между страните не се спори, че А.
и И. са дължали суми за потребена от тях електроенергия за периода 1.01.2011 г.
– 6.09.2011 г., като към този момент задълженията им не са били погасени по
давност. Това са сумите - предмет на спора по гр. дело № 20277/2015 г. на СРС,
І Г.О., 34 състав. Дължимост към 8.09.2011 г. на други суми, извън посочените,
не е доказана по делото от страна на „Ч.Е.Б.“ АД, като в тази връзка съдът
съобразява отмяната на начислените количества електрическа енергия по съставената
на основание констативен протокол №
1004237/3.02.2011 г. изравнителна сметка.
Същевременно дружеството-ответник е спазило реда и сроковете, уредени в ЗЕ
и ОУ, за преустановяване на снабдяването на потребителите с електрическа
енергия. В тази връзка съдът следва да отбележи, че по негово становище не е
имало обективни пречки А. и И. да извършат плащане на каквито и да е дължими от
тях суми, за да избегнат прекъсване на доставката на електроенергия, тъй като
за това не се изисква някакво съгласие или съдействие на другата страна
(особено ако плащането е по банков път).
Съгласно чл.124 от ЗЕ енергийното предприятие възстановява снабдяването на
потребителите след отстраняване на причините, довели до преустановяването. В
чл.46 от ОУ е добавено и още едно условие - заплащане на разходите за
прекъсване и възстановяване на електроподаването.
Въззивният съд приема, че на 13.01.2015 г. са отпаднали причините за
преустановяване на снабдяването на А. и И. с електрическа енергия. На тази дата
потребителите са отправили валидно извънсъдебно изявление до ответника за
изтекла погасителна давност по отношение на задълженията им към този момент,
като действително към 13.01.2015 г. е бил изтекъл 3-годишният срок по чл.111,
б.“в“ от ЗЗД, включително по отношение на начислените лихви (чл.119 от ЗЗД). С
волеизявлението си, след като са отказали доброволно погасяване, А. и И. на
практика са предупредили кредитора си да се въздържи от евентуално търсене на
съдебна защита на вземанията си. „Ч.Е.Б.“ АД е следвало да зачете така
направеното изявление, сочещо на фактическа и правна невъзможност за събиране
на вземанията за изминалия период, и да възстанови електроподаването. Като не е
сторило това, ответното дружество е нарушило договорните си задължения и следва
да отговаря за причинените на потребителите неимуществени вреди. Да се възприеме
за правилно становището на ответника, че единствено плащането на дължимите суми
е равнозначно на отстраняване на причините, довели до преустановяването на
електроподаването, означава да се игнорира по недопустим начин предвидената от
закона възможност и право длъжникът да се позове на изтекла погасителна давност,
ведно с всички благоприятни последици за него, както и да се стимулира бездействието на кредитора. Правно и житейски
неоправдан е и възгледът, че последиците на давността следва да бъдат взети
предвид от кредитора само при влязло в сила съдебно решение, с което е уважено
възражение за давност на длъжника, защото това означава воденето на излишни
съдебни производства.
Възможността за извънсъдебно позоваване от страна на длъжника на изтекъл в негова полза давностен срок е
призната и в съдебната практика (напр. решение № 132/17.06.2010 г. по търг.
дело № 161/2009 г. на ВКС, Т.К., ІІ Т.О., постановено по реда на чл.290 от ГПК).
Същевременно въззивният съд счита, че за възстановяване снабдяването на
потребителите не е необходимо последните да заплатят разходите за прекъсване и
възстановяване на електроподаването. Съдебният състав намира клаузата в чл.46
от ОУ в частта, предвиждаща като условие за възстановяване на доставката на
електроенергия заплащането и на разходите за прекъсване и възстановяване на
електроподаването, за неравноправна по смисъла на чл.143, т.2 от ЗЗП, тъй като
ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон (от чл.124 от ЗЕ).
Съдът е длъжен служебно да следи за неравноправни клаузи и да откаже
прилагането им, когато констатира наличието на такива, поради нищожността им.
Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
жалбоподателите имат право на обезщетение по чл.79, ал.1, във вр. с чл.82 от ЗЗД за периода 13.01.2015 г. – 27.01.2016 г. за претърпените от тях
неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от
неизпълнението на договора от другата страна, като отговорността на „Ч.Е.Б.“ АД
не е ограничена от предвидените обезщетителни клаузи в ОУ. По този въпрос съдът
съобразява и постановките на ТР № 4/29.01.2013 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на
ОСГТК на ВКС.
От събраните по делото доказателства (показанията на свидетелите и
съдебномедицинската експертиза), преценени в тяхната съвкупност, съдът може да
направи обоснован извод, че в резултат на липсата на електричество в дома им за
периода 13.01.2015 г. – 27.01.2016 г. П.А. и С.И. са претърпели неимуществени
вреди, изразяващи се в значителни затруднения в битовото обслужване, а И. - и
при изпълнение на задълженията й на преподавател, притеснения, психически
дискомфорт, проблеми в общуването с близки и познати. Не се доказва по несъмнен
начин жалбоподателите да са били принудени да ползват трайно или продължително други
имоти (показанията на свидетелката Ненова по този въпрос влизат в противоречие
с тези на Г.), да са влошили отношенията
помежду си, както и И. да е получила здравословни проблеми.
За доказаните в производството неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, въззивният съд определя обезщетение за всеки един от жалбоподателите в
размер на 4 000 лв.
Предвид изложеното, въззивният съд следва да отмени първоинстанционното
решение в частта, в която исковете са отхвърлени в размер на 4 000 лв. и
да присъди посочената сума. В останалата част решението следва да бъде
потвърдено.
Страните имат право на разноски съобразно разпоредбите на чл.78, ал.1 и
ал.3 от ГПК. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на
ответника по жалбата за прекомерност на адвокатското възнагражение, заплатено
от жалбоподателите, като отчита фактическата и правна сложност на спора и
цената на исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 12.12.2017 г. на СРС, ІІІ Г.О., 88 състав,
постановено по гр. дело № 76007 по описа за 2016 г., в частта, в която исковете
са отхвърлени за сумата от по 4 000 лв. за всеки ищец, както и в частта, в
която в полза на „Ч.Е.Б.“ АД са присъдени разноски над сумата от 240 лв., И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК
*******със седалище и адрес на управление ***, да заплати на П.С.А., ЕГН **********,
и С.Б.И., ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** – адвокат С.Х., на
основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.82 от ЗЗД обезщетение за неимуществени
вреди от преустановяването доставката на електроенергия за периода 13.01.2015 г. – 27.01.2016 г. в размер на сума
от по 4 000 лв. (четири хиляди лева) на всеки ищец, ведно със законната
лихва от 3.09.2016 г. до изплащането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД да заплати на П.С.А.
и С.Б.И. разноски пред СРС в размер на 1 190.40 лв. лв. и разноски пред СГС в
размер на 760.40 лв.
ОСЪЖДА П.С.А. и С.Б.И. да заплатят на „Ч.Е.Б.“
АД разноски пред СГС в размер на 240 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.