№ 62
гр. Ихтиман, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Й.
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Й. Гражданско дело №
20221840100628 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод подаден иск по реда на чл. 422 ГПК
от „**“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „**“ № 29, ет. 3,
против Д. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. **, ул. „**“ № 22 за установяване на
съществуване на вземане в размер на 3 978,79 лева, представляваща непогасена главница по
договор за заем № 3618555 от 30.08.2019г.; 967,72 лева, представляваща непогасена
договорна лихва за периода от датата на първата вноска /30.09.2019г./ до датата на
последната вноска /21.02.2021г./; 534,18 лева – мораторна лихва върху непогасена главница
за периода от 22.02.2021г. до 22.02.2022г., както и законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението /01.03.2022г./ до окончателното изплащане на
дължимите суми, за които суми е издадената заповед за изпълнение по ЧГД № 188/2022г. на
РС – Ихтиман.
В исковата молба се твърди, че е издадена заповед за изпълнение въз основа на
подписан Договор за паричен заем № 3618555, сключен на 30.08.2019 г., между Д. С. Г.
/Заемател/ и "**" АД /Заемодател/ по силата на който е отпуснат кредит в размер на 5000.00
лв., сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, както и
Договор за предоставяне на поръчителство от 30.08.2019 г. между Д. С. Г. /Потребител/ и
„**" ЕООД /Поръчител/. Длъжникът се е задължил да ползва и върне заемната сума
съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 6729,66 лв., ведно
с договорната лихва на 18 погасителни вноски за срок от 18 месеца, всяка в размер на 373.87
лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва). Претендира, че към момента
дължимата главница по Договор за паричен заем № 3618555 е в размер на 3978.79 лв.
Претендират се на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и сторените в производството съдебни
разноски и възнаграждение за процесуално представителство в размер на 360 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. С. Г. чрез процесуалния си представител
депозира писмен отговор, с който оспорва претенцията. Твърди, че договорът за
поръчителство е нищожен, тъй като е сключен в противоречие на добрите нрави.
1
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства,
съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, който е допустим, тъй като
е налице правен интерес от предявяването му, което се доказва от приложеното ч.гр.д. №
188/2022 г. по описа на ИРС, по което срещу ответника е издадена Заповед № 146/06.03.2022
г. за изпълнение по чл.410 ГПК за сума в размер на 3 978,79 лева, представляваща
непогасена главница по договор за заем № 3618555 от 30.08.2019 г.; 967,72 лева,
представляваща непогасена договорна лихва за периода от датата на първата вноска
/30.09.2018г./ до датата на последната вноска /21.02.2021г./; 534,18 лева – мораторна лихва
върху непогасена главница за периода от 22.02.2021г. до 22.02.2022г., както и законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението /01.03.2022г./ до
окончателното изплащане на дължимите суми. Срещу заповедта за изпълнение е подадено
писмено възражение от длъжника.
По делото е представен договор за паричен заем № 3618555, сключен на 30.08.2019 г.
между „**“ АД и Д. Г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична
сума от 5000 лева, която следва да бъде върната на 18 месечни вноски от по 373,87 лева, с
краен падеж 21.02.2021 г. при годишен лихвен процент от 40,00 %, и годишен процент на
разходите – 48,57 %, като общият размер на всички плащания е 6729,66 лева.
На същата дата е сключен договор за предоставяне на поръчителство № 3618555 между
Д. Г. и „**“ ЕООД, по силата на който потребителят възлага, а поръчителят се задължава да
сключи договор за поръчителство с "Изи Асет Мениджмънт"АД, и да отговаря солидарно с
него пред "Изи Асет Мениджмънт"АД, за изпълнението на всички задължения, възникнали
съгласно Договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на
задължението Съгласно клаузата на чл.5 от Договора за предоставяне на поръчителство, в
случай че поръчителят изпълни задължения на потребителя по Договора за потребителски
кредит, поръчителят има право да поиска възстановяване на сумата на платените от
поръчителя задължения на потребителя по договора за паричен заем, ведно със законната
лихва върху платената сума, както и направените разноски.
Съгласно представения Рамков договор за поръчителство от 10.07.2019 г. „**“ ЕООД е
поел задължението да отговаря солидарно с потребители за неизпълнението на
задълженията им, възникнали съгласно договори за паричен заем, както и за всички
последици от неизпълнението на задълженията им.
На 01.04.2021 г. заемодателят "Изи Асет Мениджмънт"АД е отправил писмено искане
за изпълнение на задълженията на ответника от солидарно задълженото дружество -
поръчител "Файненшъл България"ЕООД, като видно от представеното платежно нареждане
на 01.04.2021 г. поръчителят е превел по банков път на "Изи Асет Мениджмънт"АД сумата
от 5066,03 лева.
На 02.03.2020 г. между "Файненшъл България"ЕООД и "**"ЕООД е сключен Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/, с който са прехвърлени вземания на
към потребители за дължими възнаграждения по сключени Договори за предоставяне на
поръчителство, както и вземания за извършени гаранционни плащания по договори за заем
на клиенти, отпуснати от кредитиращи/финансови институции. По силата на писмено
пълномощно /л.17/ "Файненшъл България"ЕООД е овластило "**" ООД с правата да
уведоми всички длъжници по всички вземания на дружеството, които е цедирало.
Представено е и потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД , което
е придружено с извлечение от приложение № 1 от 01.04.2021 г., в което е описано вземане
спрямо Д. С. Г., чийто остатък е в размер на 3978,79 лева главница, 967,72 договорна лихва,
2
963,69 лева възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство и 119,52 лихва за
забава.
По делото е приложено уведомително писмо за извършената цесия, което няма данни да
е получено от Д. Г..
От неоспореното от страните заключение на допуснатата съдебно счетоводна
експертиза, която съдът кредитира, се установява, че по данни на „Изи Асет Мениджмът“
АД Д. Г. е извършвала плащания в общ размер на 1783,15 лева, като последното плащане на
28.01.2020 г. Според вещото лице остатъкът от дължимата сума за главница възлиза на
3978,79 лева, за договорна лихва – 967,72 лева, а лихвата за забава за периода от 22.02.2021
г. до 01.03.2022 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение
възлиза на 412,24 лева
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
В производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу него.
Доказателствената тежест за спорните факти се разпределя с оглед на твърденията на
страните, т.е. ищецът дължи пълно и главно доказване на фактите, въз основа на които
претендира изпълнение от ответника – в случая валидно облигационно отношение между
„Изи Асет Мениджмът“ АД и Д. Г. по договор за паричен заем; неизпълнение от страна на
длъжника на задължението за връщане на получената като заем суми, падежа на
задължението, валиден договор за поръчителство, изпълнение на задължението на длъжника
и встъпване в правата на кредитора, както и валиден договор за цесия, с който е
прехвърлено процесното вземане от цедента на цесионера – ищец в настоящото
производство.
По делото не се спори, че ищецът е частен правоприемник на поръчител по договор за
паричен заем по силата на договор за цесия. Видно от представения рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания и приложение № 1 от 01.04.2021 г. вземането на
поръчителя е било прехвърлено на „**“ АД. За редовността на извършената цесия е
ирелевантно обстоятелството дали същата е била съобщена на длъжника. В случая с
връчването на исковата молба той е узнал за извършеното прехвърляне на вземането.
Първоначалният кредитор, който е небанкова финансова институция, е предоставил
заемна сума. Това дава основание на съда да приеме, че „Изи Асет Мениджмът“ АД и Д. Г.
Станоева са били обвързани от договор за заем (потребителски кредит) от 30.08.2019 г. При
сключване на договора ответникът е действал в качеството на физическо лице, а “ „Изи
Асет Мениджмът“ АД - в рамките на своята търговска дейност, като в този случай е бил
приложим Закона за потребителския кредит (в сила от 12.05.2010г.).
В този случай съдът е длъжен да съобрази дали сключеният договор съответства на
императивните изисквания на този закон. Съгласието по договора е било постигнато от
страните изрично в изискуемата от ЗПК писмена форма. От договора се установява, че
заемодателят е предоставил на ответника, като потребител, кредит под формата на заем -
5000 лева, при уговорен годишен процент на разходите, който е под законоустановения
минимум по чл.19, ал. 4 ЗПК, съгласно който годишният процент на разходите не може да
надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В
съдържанието на договора се съдържа погасителен план, което означава, че той отговаря на
минималните изисквания на закона.
Установява се, че на 30.08.2019 г. между "Файненшъл България"ЕООД, като поръчител,
3
и Д. Г. е сключен Договор за предоставяне на поръчителство № 3618555, по силата на който
поръчителят се е задължил да сключи със заемодателя "Изи Асет Мениджмънт"АД договор
за поръчителство и да отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на всички негови
задължения, произтичащи от сключения договор за паричен заем. Такъв договор е сключен
на 10.07.2019 г.
От приложените по делото доказателства се установява, че ответникът не е изпълнил
поетите с договора задължения, като е преустановил плащанията по договора за кредит,
поради което и е поискано от страна на "Изи Асет Менииджмънт"АД от поръчителя
"Файненшъл България"ЕООД изпълнение на задължението. Това е сторено на 01.04.2021 г.,
поради което и поръчителят в съответствие с чл. 146, ал. 1 ЗЗД е встъпил в правата на
кредитора.
Неоснователни са възраженията на ответника за нищожност на договора за
поръчителство, сключен между него и „**“ АД, доколкото нищожността на клаузите в
договора за поръчителство досежно претендирано възнаграждение за гаранционната сделка
/поръчителство/, са съобразени при издаването на заповедта за изпълнение и такава е
отказана с разпореждане № 144 от 06.03.2022 г. по ч. гр. дело № 188/2022 г. на РС-Ихтиман.
В останалата си част договора за поръчителство не е нищожен, доколкото не накърнява
добрите нрави, поради което и е породил своето действие.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза е установен и размерът на
задължението на ответника, поради което съдът приема, че искът за установяване на вземане
е основателен за сумата от 3978,79 лева главница и 967,72 лева договорна лихва
Предвид констатираната забава в плащанията на задълженията на ответника, той дължи
и обезщетение за забава за периода от падежа на задълженията до датата на подаването за
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което съгласно чл. 8 от договора възлиза
на законната лихва за забава, чийто размер според вещото лице, възлиза на 412,24 лева,
който размер и следва да бъде уважен, а искът за разликата до 534,18 лева бъде отхвърлен
като неоснователен.
По разноските:
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство – заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно с уважената част от
исковете. Ищецът е направил разноски в исковото производство /за държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение и за възнаграждение на вещо лице по съдебно-счетоводна
експертиза/ и в заповедното производство /за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение/ като общият им размер възлиза на 585,61 лева.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. С. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. **, ул.
„**“ № 22 дължи на „**“ ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„**“ № 29, ет. 3 сумата от 3978,79 лева (три хиляди деветстотин седемдесет и осем лева и
седемдесет и девет стотинки), представляваща главница по договор за предоставяне на
4
поръчителство № 361855 от 30.08.2019 г., сключен между длъжника и „**“ ЕООД, поради
неизпълнение от длъжника на задължение за плащане по договор от паричен заем №
3706263 от 30.08.2019 г. сключен с „**“ АД; сумата 967,72 лева (деветстотин шестдесет и
седем лева и седемдесет и две стотинки), представляваща договорна лихва за период от
30.09.2019 г. до 21.02.2021 г.; сумата 412,24 лева (четиристотин и дванадесет лева и
двадесет и четири стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 22.02.2021 г. до
22.02.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата за периода от подаване на
заявлението в съда - 01.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 412,24 лева до пълния предявен размер от 534,18 лева -
претендирана мораторна лихва.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. С. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. **,
ул. „**“ № 22 ДА ЗАПЛАТИ на **“ ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „**“ № 29, ет. 3 сумата от 585,61 лв. (петстотин осемдесет и пет лева и
шестдесет и една стотинки) разноски в заповедното и в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5