№ 374
гр. Козлодуй, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Адриана Г. Добрева
при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова
като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело №
20231440100443 по описа за 2023 година
Съдебното производство е образувано по искова молба на П. С. П., ЕГН
********** от гр.Козлодуй чрез адвокат М. С. от Адвокатска колегия Враца,
с която е предявил против „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, гр.Козлодуй,
представлявано от изпълнителния директор Георги Кирков иск по чл.439, ал.1
ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата от общо 1132.68 лева,
за която е издаден изпълнителен лист от 06.08.2012г. по ч.гр.д. № 626/2012г.
на Районен съд Козлодуй и е образувано изпълнително дело №288/2007г. по
описа на СИС при Pайонен съд Козлодуй, като погасено по давност.
Ищеца поддържа, че на 06.08.2012г. в полза на ответното дружество
„АЕЦ Козлодуй” ЕАД е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 626/2012г.
на PC - Козлодуй срещу него за сумата от 1 007.68 лева, от които главница в
размер на 950.55 лева, представляваща ползвана и неплатена топлинна
енергия и топла вода за периода м.02.2011г. до м. 12.2011 г., лихва в размер
на 57.13лв., и съдебни разноски – държавна такса за образуване на делото в
размер на 25.00лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 100.00лв.
Сочи, че въз основа на изпълнителния лист и подадена на 04.12.2012г. молба
1
от ”АЕЦ Козлодуй” ЕАД е образувано изпълнително дело № 448/2012г. по
описа на СИС при PC - Козлодуй. С молбата за образуване взискателя е
поискал извършването на справки за притежавани от длъжника движими и
недвижими имоти, банкови сметки, получавано трудово възнаграждение или
пенсия, но не е посочил принудителен способ. Съдебния изпълнител е
поискал информация от НАП, НОИ и Община Козлодуй „Дирекция МДТ”, но
не са предприемани принудителни действия. С молба от 14.10.2014г.,
взискателя е поискал вземането по настоящото изпълнително дело да бъде
присъединено към изп.дело № 288/2007г. по описа на СИС при PC -
Козлодуй, която е уважена от съдебния изпълнител с разпореждане от
14.10.2014г. Сочи, че по отношение на вземането по изпълнителния лист
започналата да тече от падежа погасителна давност е тригодишна и не се е
прекъснала с подаване на заявлението в съда. Вземането касае неплатена
топлинна енергия в периода от месец февруари 2011г. до месец декември
2011г., и падежът на задължението по последната фактура е един месец след
тази дата, т.е. 31.01.2012г. Започналата да тече от 01.02.2012г. погасителна
давност по отношение на вземането е изтекла на 01.02.2015г., до когато в
изпълнителното производство не са поискани от взискателя „АЕЦ Козлодуй”
ЕАД и извършени от съдебния изпълнител никакви изпълнителни действия,
който да са я прекъснали. Поддържа, че с погасяване на главницата се
погасяват и акцесорните задължения за лихви по силата на чл.119 от ЗЗД,
както и вземането за разноските направени в заповедното производство и в
изпълнителния процес. Позовава се на ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. №
2/2013г. на ОСГТК.
В съдебно заседание ищеца се представлява от адвокат С. и поддържа
иска.
Ответника оспорва иска като неоснователен и недоказан. Сочи, че в
случая от датата на влизане в сила на Заповед за изпълнение от 11.05.2012 г.,
издадена по ч. гр. дело № 626/ 2012 г. по описа на PC-Козлодуй за процесното
вземане, започва да тече нова погасителна давност, която е прекъсната от
датата на получаване на ПДИ от длъжника по ИД № 448/ 2012 г. по описа на
ДСИ при PC Козлодуй, от когато започва да тече погасителна давност, която
в последствие е прекъсната от датата на първото по реда си изпълнително
2
действие, респ. започва да тече нова 3-годишна погасителна давност, която
погасителна давност на свой ред е прекъсвана нееднократно с поискваните
изпълнителни действия, както по ИД № 448/ 2012 г., така и по
новообразуваните ИД - присъединени към ИД № 288/ 2007 г. Поддържа, че
изпълнителните действия, цитирани в ИМ са поискани по ИД № 288/ 2007 г.,
но касаят и процесното присъединено вземане, поради което и същото не е
погасено по давност.
В съдебно заседание за ответника се явява юристконсулт Б.Борисов и
поддържа писмения отговор с молба иска да бъде отхвърлен.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства и е
приложено изпълнително дело № 288/2007г. към което на 14.10.2014г. е било
присъединено изпълнително дело № 448/2012г. на СИС при Pайонен съд
Козлодуй с предмет процесното вземане.
От събраните по делото писмени доказателства, съобразявайки
доводите и становищата на страните, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е безспорно и между страните няма спор, че на 06.08.2012г. в
полза на ответното дружество „АЕЦ Козлодуй” ЕАД срещу ищеца П. С. П. е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 626/2012г. на PC - Козлодуй за
сумата от 1 007.68 лева, от които главница в размер на 950.55 лева,
представляваща ползвана и неплатена топлинна енергия и топла вода за
периода м.02.2011г. до м. 12.2011 г., лихва в размер на 57.13 лева, и съдебни
разноски – държавна такса 25.00 лева и адвокатско възнаграждение 100.00
лева.
Въз основа на същия изпълнителен лист на 04.12.2012г. в полза на ответника
като взискател срещу ищеца като длъжник е образувано за процесното
вземане изпълнително дело № 448/2012г. по описа на СИС при PC -
Козлодуй.
С молбата за образуване взискателя е поискал извършването на справки
за притежавани от длъжника движими и недвижими имоти, банкови сметки,
3
получавано трудово възнаграждение или пенсия, но не е посочил
принудителен способ, а съдебния изпълнител е поискал информация от НАП,
НОИ и Община Козлодуй „Дирекция МДТ”. На длъжника е връчена ПДИ
(призовка за доброволно изпълнение) на 05.12.2012г.
С молба от 14.10.2014г., взискателя е поискал вземането по
изпълнително дело № 448/2012г. да бъде присъединено към изп.дело №
288/2007г. срещу същия длъжник, която е уважена от съдебния изпълнител с
разпореждане от 16.10.2014г., когато на длъжника е изпратено уведомление
(върнато в цялост) за присъединяването и размера на общия дълг. От този
момент изпълнителните действия са искани и извършвани по ИД №
288/2007г. (по което процесното вземане е присъединено) и са както следва:
С молба от 23.10.2014г. (л.56 от ИД № 288/2007г. на ДСИ) взискателя и
поискал опис на недвижим имот на длъжника и опис на движими вещи, което
е предприето от ДСИ видно от протокол за опис на движимо имущество от
11.05.2015г на л.62.
С молба от 23.02.2015г. (л.40 от ИД № 288/2007г. на ДСИ) взискателя е
поискал опис на движими вещи и проучване имущественото състояние на
длъжника, което е предприето от ДСИ видно от протокол за опис на движимо
имущество от 11.05.2015г на л.62.
С молба от 12.05.2015г. (л. 66 от ИД № 288/2007г.) взискателя е поискал
вписване на възбрана на недвижим имот на длъжника, което е извършено от
СВ на 04.06.2015г. (л.75 от същото ИД).
С молба от 30.10.2015г. (л.80 от ИД) взискателя е поискал насрочване
на опис на недвижим имот на длъжника и вписване на възбрана в РС Лом и
опис на движими вещи, като на 1.12.2015г. ДСИ е изпратил на СВ Лом за
вписване възбрана и тя е вписана на 08.12.2015г. – л.88 от ИД, а на
16.02.2016г. е извършен и опис на движими вещи.
На 09.03.2016г. е обявена публична продажба на част от имот на
длъжника – л.104 от ИД (обявена за нестанала с протокол на л.119 от ИД) .
С молба от 13.05.2016г. на л.121 от ИД взискателя е поискал изнасяне
на втора публична продан на недвижим имот на длъжника, обявен от ДСИ и
нестанал.
С молба от 01.12.2016г. л.132 от ИД взискателя е поискал отново
4
изнасяне на публична продан на недвижим имот на длъжника и опис на
движими вещи, извършена от ДСИ и обявена за нестанала публична продан.
С молба от 20.10.2017г. – л.168 от ИД взискателя отново е поискал
публична продан и справки – обявена и отново нестанала публичната продан.
С молба от 15.02.2018г. взискателя е поискал опис на движими вещи и
запор на банкови сметки на длъжника. Запор на негова сметка е наложен
видно от писмо на л.190 в ИД, а той е уведомен със съобщениа на 01.03.2018г.
на л.192 в ИД.
С молба от 15.02.2018г. взискателя е искал нова начална цена на имот
на длъжника и опис на движими вещи.
С молба от 26.11.2018г. л.231 от ИД взискателя е поискал публична
продан, обявена от ДСИ на 18.09.2018г. е нестанала.
С молба от 14.03.2019г. л.255 от ИД взискателя е поискал нова начална
цена на недвижим имот и опис на движими вещи – насрочен опис на
18.11.2019г.
С молба от 27.09.2019г. взискателя е поискл опис на движими вещи
вещи.
С молба от 22.05.2020г. взискателя е поискал опис на движими вещи.
С молба от 3.11.2020г. взискателя е поискал опис на движими вещи.
С молба от 11.01.2022г. взискателя е поискал опис на движими вещи.
Или в обобщение за процесното вземане предмет на ИД 288/2007г. след
присъединяването му, в периода от 23.10.2014г. до 11.01.2022г. взискателя
„АЕЦ Козлодуй” всяка година е искал изпълнителни действия – продажба на
недвижим имот и опис на движими вещи на длъжника и ДСИ е предприемал
такива, вкл. е наложил запор на сметка на длъжника независимо, че проданта
не е станала и, че описите на движими вещи също не са станали по различни
причини – най-често неосигурен достъп от длъжника.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Иска предмет на спора е с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1
ГПК и е допустим, тъй като е налице интерес у ищеца от предявяването му, а
наред с това той основава претенцията си на новонастъпили факти – изтекла
5
погасителна давност. Иска е предявен на 21.04.2023г.
Страните не спорят, за факта на съществуване на процесното вземането,
посочено в изпълнителния лист издаден на 06.08.2012г. по частно гражданско
дело № 626/2012г. по описа на Районен съд - Козлодуй (заповедно
производство по чл.410 ГПК), за главница в размер на 950.55 лева
представляваща ползвана и неплатена топлинна енергия за периода от
м.02.2011г. до м.12.2011г., лихва 57.13 лева, законна лихва от датата на
подаване на заявлението на 08.05.2012г. до изплащане на вземането и
направените разноски в заповедното производство 125.00 лева.
Безспорно е видно от съдържащите се данни в изпълнителния лист, че
вземането на ответника произтича от неизпълнено задължение по договор за
предоставяне на топлинна енергия и топла вода. Вземанията за тези услуги
са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с
изтичането на кратката, тригодишна погасителна давност по чл.111, б.
”в” от ЗЗД.
Между страните няма спор и за обстоятелството, че падежа на
процесното вземане (от която дата е станало изискуемо и започва да
тече давността – арг. чл.114 ЗЗД) е един месец след издаване на
фактурата, т.е. 31.01.2012г. (тъй като периода е м.12.2012г.).
По отношение погасителната давност в изпълнителния процес, съда
намира следното:
Съгласно чл. 115, ал.1, б.”ж” ЗЗД давност не тече докато трае съдебния
процес относно вземането.
Съгласно чл.116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение.
Ищеца неправилно се позовава на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г., тъй като с Тълкувателно решение № 3/2020
от 28.03.2023г. по тълк.дело № 3/2020г. на ОСГТК е прието, че нормата на чл.
115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД (която казва, че давност не тече докато трае съдебният
процес относно вземането) се прилага в изпълнителния процес по
изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на
26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.
при задължителното съобразяване с ППВС № 3/1980г., че с образуване на
6
изпълнителното производство по ГПК погасителната давност се прекъсва, а
по време на неговата висящност тя спира да тече.), чието действие отпада от
момента на обявяване на Тълкувателното решение, с което Постановлението е
счетено за загубило сила. Затова по изпълнителните дела, образувани за
принудително събиране на вземания до обявяване на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС, не е текла
погасителна давност на основание чл. 115, ал.1, б. „ж“ ЗЗД. Давността за
тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015г. , т.е. погасителната
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Или иначе казано, задължителната съдебна практика по приложението
на чл. 115, ал.1, б.”ж” ЗЗД е дадена с отмененото ППВС № 3/18.11.1980г., тъй
като спорът се отнася до последиците от тълкуваната норма, реализирали се в
периода преди отмяна му с новото ТР 2/26.06.2015г. – то се прилага от този
момент за в бъдеще.
Така за процесното вземане с факта на образуване на изпълнително дело
№ 448/2012г. на 04.12.2012г. погасителната давност се счита прекъсната на
основание чл.116, б. "в" от ЗЗД и по силата на чл.115, б. "ж" ЗЗД по време на
изпълнителното производство давността е спряла да тече до 26.06.2015г..
Това становище на съда се основава на даденото с ППВС №3/18.11.1980г.
тълкуване на посочените правни норми намиращо приложение за конкретния
казус и на тълкуването дадено с ТР № 3/2020 от 28.03.2023г. по тълк.дело №
3/2020г. на ОСГТК.
Затова и съдът не приема доводите на ищеца, че от падежа на вземането
на 01.02.2012г. в продължение на 3 години до 01.02.2015г. не са
предприемани и извършвани изпълнителни действия и вземането е погасено
по давност.
Безспорно в т. 14 от ТР № 2/2015 г., ОСГТК на ВКС се приема, че
подаването на заявление от кредитора за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК или заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК не
прекъсва давността, но същото не намира приложение по отношение
процесното вземане, тъй като действа от 26.06.2015г. занапред.
Съда не споделя и доводите на ищеца, че изпълнителните действия по
7
ИД №288/2007г. не касаят процесното вземане, напротив. След
разпореждането на ДСИ от 16.10.2014г. за присъединяване на ИД 448/2012г. с
предмет процесното вземане към ИД № 288/2007г. между същите страни за
предишно вземане е видно, че длъжника ищеца е бил уведомен за
присъединяването и размера на вече общия дълг, т.е. всички искани и
предприемани изпълнителните действия ИД № 288/2007г. вече касая и
процесното вземане предмет на настоящия спор.
В мотивите на т.10 от ТР № 2/2015 г., ОСГТК на ВКС се изтъква, че
съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането, т.е. давността по време
на висящото изпълнително дело се прекъсва многократно, което става с
„предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ)…” и се
посочват неизчерпателно група действия в изпълнителното производство с
прекъсващ ефект за давността. Това са: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана; присъединяването на кредитор; възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане; извършване на опис и оценка на
вещ; назначаване на пазач; насрочване и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
Не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в
рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита
давността за прекъсната. Това следва от самата разпоредба на чл. 116, б. „в”
ЗЗД, в която законодателят използва думата „предприемане” на изпълнителни
действия, а не „извършени” или друга подобна формулировка. Аргумент в
подкрепа на това становище са мотивите в Реш. № 1416 от 24.06.1969 г. на
ВС по гр. д. № 884/69 г., I г. о.: „Давността се прекъсва с исканията на
взискателя да се извършат принудителните изпълнителни действия и
предприемането им от съдебния изпълнител и тогава, когато тези действия
са били безуспешни поради ненамирането на длъжника на посочените
адреси”. В тях се застъпва становище, че при предприети действия от страна
на съдебния изпълнител по повод направено искане от страна на взискателя
законодателят не може да освободи длъжника от изпълнение на задълженията
8
му само за това, че той е успял по някаква причина да остане неоткрит и
непринуден да престира. Допълва се, че ако се приеме обратното, то ще се
достигне до поощряване на всички недобросъвестни длъжници към създаване
на всевъзможни пречки за осъществяване на изпълнителните действия и към
поощряването им за тази недобросъвестност.
В мотивите на Тълкувателното решение се поставя акцент и върху
молбата на взискателя, с която се иска извършване на конкретно действие в
рамките на изпълнителния способ: „Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение”.
Според съдиите искането също представлява юридически факт, прекъсващ
давността, но само когато е уважено от съдебния изпълнител и действието е
предприето. Тоест, трябва да се приеме, че е необходимо двете действия да са
налице кумулативно, за да породят придадения им прекъсващ ефект. Тази
конструкция може да се обясни като се признае ретроактивен ефект на
действията на съдебния изпълнител спрямо искането на взискателя.
Или в обобщение, водещ критерий за преценка кое точно
изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. „в” ЗЗД прекъсва
давността е наличието на конкретно изпълнително действие от съдебния
изпълнител в рамките на реализирането на изпълнителен способ.
Давността се прекъсва както с искане на взискателя за извършване на
изпълнителното действие, така и с предприемането му от съдебния
изпълнител. Двете действия имат самостоятелно правно значение
относно давността, но съществуват в тясна връзка помежду си и едното
не би могло да породи прекъсващо действие без наличие на другото.
В Тълкувателното решение се посочва, че не прекъсват давността
следните изпълнителни действия: образуването на изпълнително дело;
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение; проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др.; назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга; извършването на разпределение
и плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Изброяването
е неизчерпателно и трябва да се тълкува ведно с т. 14 от Тълкувателното
9
решение.
Доколкото за процесното вземане е видно, че не е погасено по давност
поради прекъсването й с образувне на ИД № 448/2012г. и не е текла до
приемането на ТР № 2 от 26.06.2015г., то след тази дата както се установи по
ИД № 288/2007г. имащо за предмет и спорното вземане ежегодно са искани
от взискателя и са предприемани от ДСИ изпълнителни действия прекъсващи
давността – насрочвани описи, вписани възбрани и обявени публичи
продажби, поради което и към датата на подаване на иска на 21.04.2023г. тя
не е изтекла – до 21.04.2020г. и след тази дата (на 22.05.2020г., на
03.11.2020г., на 11.01.2022г. взискателя е искал опис на движими вещи на
длъжника и ДСИ е предприемал тези изпълнителни действия) макар и
нестанали.
Предвид изложеното съда намира, че иска е неоснователен и недоказан,
и следва да бъде отхвърлен, а като последица на ищеца не се дължат
разноски, като държавната такса по арг. чл. 78, ал.6 ГПК остава за сметка на
съда.
С оглед изхода на спора ищеца следва да заплати на ответника
юристконсулско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска по чл.439 вр. чл.124,
ал.1 ГПК на П. С. П., ЕГН ********** от гр.Козлодуй против „АЕЦ
Козлодуй” ЕАД, гр.Козлодуй, представлявано от изпълнителния директор
Георги Кирков, за признаване за установено, че не дължи сумата от общо
1132.68 лева, за която е издаден изпълнителен лист от 06.08.2012г. по ч.гр.д.
№ 626/2012г. на Районен съд Козлодуй и е образувано изпълнително дело
№288/2007г. по описа на СИС при Pайонен съд Козлодуй, като погасено по
давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК П. С. П., ЕГН ********** от
гр.Козлодуй да заплати на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, гр.Козлодуй,
представлявано от изпълнителния директор Георги Кирков направени
разноски за юристконсулско възнаграждение в размер на 100 лева.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд
Враца в двуседмичен срок от връчването на преписи.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
11