Решение по дело №1388/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП и е образувано по жалба от Н.Н.Д., ЕГН**********,***, чрез пълномощника му адв.Ж.Г. ***, срещу Заповед №23-0819-000743/20.06.2023г на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Варна, с която на осн.чл.171 т.2а б.“б“ от ЗДвП на жалбоподателя е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца. Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като след положителния резултат от извършения му в момента на проверката тест, взетата с 4-минутно закъснение след определения час кръвна проба е дала изцяло отрицателен резултат за наличие на алкохол в кръвта му. С тези мотиви настоява за отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ като незаконосъобразна. В съдебно заседание по същество жалбоподателят чрез пълномощника си адв.П. М., редовно преупълномощен, поддържа изцяло така депозираната жалба, настоява за уважаването й и за присъждане на разноски по списък.

Ответният административен орган – полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, се представлява от гл.ю.к..Г.Г., който оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето й като неоснователна. Противно на поддържаното с нея твърди, че в случая са били налице предпоставките за прилагане на ПАМ, като сочи, че при налагането й органът е действал в условията н обвързана компетентност и съобразно с показанието на техническото средство, тъй като кръвната проба е била дадена след изтичане на срока, определен със специалната Наредба. Настоява за отхвърляне на жалбата и на свой ред претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 19.06.2023г около 08:27ч управляваното от жалб.Н.Д. МПС – л.а.„Опел Зафира“ с рег. № ********, било спряно за проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна в ж.к. „Възраждане“ по бул.“Ян Хуниади“ в посока бул.“Трети Март“ до блок 11. В 08:29ч му била извършена проверка с техническо средство „Дрегер Алкотест“ с фабричен №ARNA 0165, проба №6198, при която уредът отчел концентрация на алкохол в кръвта му от 0.61 ‰.

За установеното нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП – управление на ППС след употреба на алкохол, против Н.Д. на място бил съставен АУАН с.GA № 975436 от 19.06.2023г, с който СУМПС на водача било иззето на осн.чл.172 ал.3 от ЗДвП. След това бил издаден и Талон за медицинско изследване №0155415/19.06.2023г, с който на водача бил определен срок от 45 минути след 08:50ч за явяване в МБАЛ „Св.Анна“ ЕООД за даване на кръвна проба, т.е. до 09:35ч. Видно от отразеното в Протокол за медицинско изследване и вземане на биологична проба, приложен по АНП, кръвната проба е взета от жалбоподателя в 09:40ч в деня на проверката, т.е. с 5 минути закъснение след указаното му време. Според приложения към жалбата Протокол №624/20.06.2023г за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта, в изпратената за изследване кръвна проба от Н.Д. не се доказва наличие на етилов алкохол, същият е установен като 0.00 ‰.

С оспорената понастоящем Заповед №23-0819-000743/20.06.2023г за установеното нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП и на осн.чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП полицейски инспектор при ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, приложил спрямо Н.Д. принудителна административна мярка – Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.

Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление №23-0819-002656/13.07.2023г на началник група към сектор „Пътна полиция“ – Варна, с което за нарушението по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП на осн.чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП на Д. са наложени кумулативните наказания Глоба в размер на 500лв. и Лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца. Жалбоподателят е обжалвал това НП пред ВРС, като към настоящия момент по делото липсват данни за постановен акт по същество.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка и тези, представени от страните в хода на съдебното дирене и приобщени като такива по делото, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК, от легитимиран субект – адресат на оспорената заповед, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

На първо място оспореният ИАА е издаден от компетентен орган съгл.т.1.8 на Заповед №365з-8226/30.12.2021г на директора на ОДМВР- Варна, в изискуемата за редовността й от формална страна писмена форма, и съдържа минималноизискуемите с чл.59 от АПК задължителни реквизити, а в производството по издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на административния орган.

При постановяването й обаче е приложен неправилно материалния закон.

С чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП е възведена забрана на водачите да управляват ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, чието нарушение съставлява административно нарушение по чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП съобразно отчетената концентрация на алкохол в издишания от Д. при проверката въздух от 0.61‰.

За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по силата на чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл.174 ал.4 от ЗДвП, т.е. по реда на Наредба №1/19.07.2017г за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, установените стойности са определящи. Съгл.чл.6 ал.6 т.2 от Наредбата контролния орган вписва в издадения талон за медицинско изследване срока на явяването - до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути - в останалите случаи, т.е .в конкретния случай срокът за явяване на Н.Д. за вземане на кръвна проба правилно е определен в рамките на 45 минути.

Факт е, че този нормативно определен срок не е спазен, вместо което жалбоподателят е дал кръвна проба с 5 минути закъснение. В жалбата не са посочени причини за това закъснение, но според настоящия съдебен състав то не следва да бъде квалифицирано като неявяване в хипотезата на чл.6 ал.10 от Наредбата, в който случай концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство. В действителност закъснението в рамките на само 5 минути е доказателство, че нарушителят е предприел необходимото, за да пристигне навреме във болничното заведение, а просрочието е пренебрежимо малко (дори само с оглед мястото на проверката в ж.к. „Възраждане“, разстоянието от там до МБАЛ „Св.Анна“ в центъра на града и обичайния трафик във Варна преди 10ч сутринта в понеделник, 19.06.2023г), и според настоящия съдебен състав следва да се възприема като допустимо отклонение/толеранс от указания срок за явяване. Закъснение с такава продължителност за даване на кръвна проба обективно не би могло да се отрази на изследваното наличие на алкохол в кръвта на водача, поради което според този състав на съда не е основание за дискредитиране на резултата от проведеното химическо изследване. Поради изложеното съдът намира, че с оглед изричното предвиждане на чл.171 т.1 б. „б“ изр. второ от ЗДвП при решаване на въпроса за прилагане на ПАМ административният орган е бил длъжен да съобрази именно резултата от изследването на кръвната проба на жалбоподателя, а не този от техническото средство.

Административният орган обаче не е съобразил изричната нормативна уредба и е издал оспорената ЗППАМ само въз основа на положителния резултат от техническото средство „Дрегер Алкотест“, при наличие и на трите отрицателните материалноправни предпоставки по чл.6 ал.9 от Наредбата за издаване на ЗППАМ по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП – не е бил налице отказ на водача да подпише или да получи талона за изследване, не е било налице неявяване в определения срок на посоченото място за извършване на изследването (5-минутното закъснение се приема за допустимо отклонение от съда), и не е бил налице отказ за даване на проба за изследване.

Гореизложеното квалифицира проверяваната заповед като незаконосъобразна поради неправилно приложение на материалния закон по см.чл.146 т.4 от АПК и безалтернативно налага отмяната й.

При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена в целия й заявен със списъка по чл.80 от ГПК размер от 610 лв. (10лв. ДТ и 600лв. адвокатско възнаграждение); претенцията на ответния административен орган за разноски е неоснователна.

Така мотивиран и на осн.чл.172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед №23-0819-000743/20.06.2023г на полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на осн.чл.22 от ЗАНН на Н.Н.Д.,***, е приложена ПАМ по чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР – Варна да заплати на Н.Н.Д.,***, разноски по делото в размер на 610 (шестстотин и десет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно на осн.чл.172 ал.5 от ЗДвП.

На страните да се връчат преписи от решението.

	Съдия: