Р Е Ш Е Н И Е
№ 663, 01.07.2020г.,
гр. Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд Пловдив, VIII граждански състав, на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета
година, в публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Екатерина Мандалиева
ЧЛЕНОВЕ: Недялка Свиркова
Николинка Цветкова
секретаря Елена
Димова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова въззивно
гражданско дело Nо 696 по описа за 2020 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 от ГПК.
Обжалвано е решение №
7113/27.01.2020г., постановено по гр. д. № 7113/2019г. по описа на Пловдивския
районен съд, с което е отхвърлен предявения иск от „МУСТАНГ“ ООД, ЕИК *********
против „ЕЛАСТ-МЕТАЛ-ПЛОВДИВ“ ЕООД, ЕИК ********* с правно основание чл. 61 от
ЗС за прекратяване на учреденото с нотариален акт № ***, том I, рег. № 1269, дело № *** г. право на ползване по
отношение на реално определена част с площ от 386, 49 кв. м., опираща се в
северната гранична линия и разположена по цялата й дължина от 128, 83 м., с
широчина от 3 м., измерена по източната и западната гранични линии на ПИ с
идентификатор № 56784.6.88 по КК и КР на
гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК,
находящ се в гр. Пловдив, местност Ю., с площ от 3862 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10м./, при съседи: ПИ с идентификатори № 56784.6.154, №
56784.6.153, № 56784.6.1, № 56784.6.77 и № 56784.6.19, както и за прекратяване
на учреденото с нотариален акт № 137, том I, рег. № 135 от 28.03.2006г. право на ползване по
отношение на реално определена част с площ от 167, 48 кв. м., разположена на
разстояние три метра от северната гранична линия на имота, с дължина от 128, 83
м. и с широчина от 1, 3 м., измерена по източната и западната гранични линии на
ПИ с идентификатор № 56784.6.88 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед
№ РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Пловдив, местност Ю., с
площ от 2862 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: ПИ с идентификатори № 56784.6.154, №
56784.6.1, № 56784.6.77 и № 56784.6.19, поради неизпълнение на задълженията на ползвателя по чл. 57, ал.
1 и ал. 4 от ЗС за заплащане на данъците за имота и такса смет, за застраховане
на имота за всички застрахователни рискове, както и поради застрашаване на вещта от разрушаване,
значителното й повреждане и промяна.С решението се осъжда „ЕЛАСТ-МЕТАЛ-ПЛОВДИВ“
ЕООД, ЕИК ********* по предявения от „МУСТАНГ“ ООД, ЕИК ********* иск с правно
основание чл. 109 от ЗС, да премахне ажурна ограда, представляваща метална
мрежа с височина 1, 87 м., с метални колони – квадратна тръба – 0, 05/0, 05м.,
с височина 2, 00м. и бетонова основа с височина 0, 30м. и дължина на оградата 129м.,
изградена в ПИ с идентификатор № 56784.6.88, отразена графично по букви Г-В на
скица № 2 от заключението та СТЕ, която е неразделна част от решението.Осъжда
се „ЕЛАСТ-МЕТАЛ-ПЛОВДИВ“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
да заплати на „МУСТАНГ“ ООД, ЕИК ********* сумата от 1453, 58 лв. –
съдебно-деловодни разноски в производството, съразмерно на уважената част от
исковете.Осъжда се „МУСТАНГ“ ООД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на „ЕЛАСТ-МЕТАЛ-ПЛОВДИВ“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 1262, 50
лв. – съдебно деловодни разноски в производството, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Против решението е постъпила
въззивна жалба вх. № 9700/30.03.2020г. от „МУСТАНГ“ ООД, ЕИК *********, с която
същото се обжалва в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 61 от ЗС, като
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение
на съдопроизводстветните правила и
необосновано.Излагат се доводи, че от момента на учредяване на вещното право на
ползване през 2006г. до 2014г. данъкът за имота е бил заплащан изцяло от ищцовото дружество, което обуславя съществено неизпълнение
на основно задължение на ползвателя.Извършените физически действия върху
реалната част от имота, за която било учредено правото на ползване от друга
страна, водели до нейната съществена промяна и също били основания за
прекратяване на учреденото право на ползване.Моли се атакуваното решение да
бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с
което да бъде уважен предявеният иск.Претендират се направените разноски за въззивното производство.
С писмения отговор по чл.
263 от ГПК на въззивната жалба се изразява становище за нейната
неоснователност.Моли се да бъде оставена без уважение, а решението на районния
съд в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Постъпила е възиввна жалба и от „ЕЛАСТ-МЕТАЛ-ПЛОВДИВ“ ЕООД, ЕИК
********* против постановеното първоинстанционно
решение в частта, с която е уважен предявеният при условията на евентуалност
иск по чл. 109 от ЗС, като незаконосъобразно и необосновано, противоречащо на
събраните по делото доказателства.Оспорва се извода на районния съд, че
монтираната ограда в имота създава пречки за ищеца да ползва собствения му
имот, по-големи от обикновените.Моли се за отмяна на решението в обжалваната
част и постановяването на ново, с което искът да бъде отхвърлен.Претендират се
разноски.
Не е постъпил писмен
отговор в срока по чл. 263 от ГПК по въззивната жалба на „ЕЛАСТ-МЕТАЛ-ПЛОВДИВ“
ЕООД.
Въззивните
жалби са подадени в срока по чл. 259 от ГПК, изхождат от легитимирани страни, с
правен интерес да обжалват, откъм съдържание са редовни, поради което и се
явяват допустими.
Съдът след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:
Твърденията на
ищеца в исковата молба са, че с нот. акт № 103, т. I, нот. дело № 102/2006г., ищцовото
дружество е учредило на ответника безсрочно и безвъзмездно право на ползване
върху реално определена част от собствения си недвижим имот в размер на 386, 49
кв. м., опираща в северната гранична линия и разположена по цялата й дължина от
128, 83 кв. м. и ширина 3м., измерено по източната и западната гранични линии
на имот № 006088, находящ се в землището на гр. Пловдив – Север, Община
Пловдив, местност „Ю.“, с ЕКАТТЕ 81880, представляващ градина с площ от 3, 863 дка, при граници и съседи: № 006001
– полски път на Община Пловдив, имот - № 006077 – производствен терен на „Еласт-Метал Пловдив“ ЕООД, имот - № 006087 – овощна градина
на „Мустанг“ ООД, срещу което ответното дружество се е задължило да се грижи за
реално определената част от имота като добър стопанин и да я поддържа в годно
състояние на ползване и занапред.С нот. акт № ***, т.
I, нот. дело № ***г. ищцовото
дружество е учредило в полза на ответника безсрочно и безвъзмездно право на
ползване и върху реално определена част от същия недвижим имот в размер на 167,
48 кв. м., разположена на разстояние три метра от северната гранична линия с
дължина 128, 83м. и широчина 1, 30м.С решение № 16/20.1.2006г. на Комисията по
чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ е променено предназначението на имота, върху който
е учредено вещното право на ползване върху реално определените части от
земеделска земя, пета категория, поливна, за изграждане на обект
„Автосервиз“.Със заповед № ОА-2405/30.10.2006г. на кмета на Община Пловдив е
одобрен ПУП-ПРЗ за поземлен имот № 006088, местност „Ю.“, землище
Пловдив-север, с който се обособява УПИ 006088 - „Автосервиз“.Ищецът твърди, че
ответникът като ползвател на процесните реални части
от имота не изпълнява задълженията си по чл. 57, ал. 1 ал. 4 от ЗС от
учредяването на правото на ползване, като до момента на подаване на исковата
молба не е заплащал данъците и такса смет, нито е застраховал имота за всички
застрахователни рискове, както и е изградил незаконна ажурна ограда,
представляваща метална мрежа с Н 1, 87м. с метални колони-квадратна тръба 0,
05/0,05м., с Н 2, 00 м. и бетонова основа с Н 0, 30 м. и дължина на оградата
129м., поставил е метална врата на източната регулационна граница, с което на
практика е приобщил ползваната част към своя имот с идентификатор № 56784.6.77,
бетонирал я е и я използва за транспортна алея.Ответникът е разделил имота на ищцовото дружество, като е оградил реалната част с площ от
553, 97 кв. м. с изграждането на оградата в ПИ № 56784.6.88 без съгласието на
собственика, препятства правото му да огради имота откъм съседните имоти и
пречи на използването на сградата на собственика с идентификатор 56784.6.88.1,
разположена в същия имот, върху който е учредено правото на ползване.Въпреки
отправените предупреждения от собственика, ползвателят продължавал да си служи с
вещта по описания начин, с което застрашавал същата от разрушаване, значително
я повреждал, нарушавал свои съществени задължения като ползвател и съществено
променял вещта, което обосновавало и правния интерес на ищеца от предявяване на
иска.
С писмения отговор по чл. 131 от ГПК
ответникът е оспорил предявените искове.Направил е възражение, че бездействието
на ищеца да декларира процесния имот в съответната
данъчна служба, е причина да не бъдат заплащани своевременно дължимите данъци и
такси.Твърди, че веднага след получаване на исковата молба и приложените към
нея доказателства, от които станало ясно, че имотът най-после е деклариран, по
искане на ответното дружество било отразено учреденото право на ползване по
партидата на имота и дължимите данъци и такса смет за това ползване, били
заплатени за 5 години назад.Освен това доколкото се касаело за учредено право
на ползване върху конкретно определена по площ земя, не се предвиждала
възможност за застраховане.Относно предявеният негаторен
иск при условията на евентуалност ответникът не спори, че в имота е монтирана
ажурна ограда, отграничаваща учреденото му безсрочно
вещно право на ползване върху реално определената част за ползване и по този
начин тази част от имота е присъединена към собствения му поземлен имот.По
характера си оградата представлявала монтирано съоръжение, нетрайно прикрепено
към терена и не пречела на собственика, доколкото със сключването на договор
той сам се лишил от ползването на имота.
След подробен анализ на събраните по
делото доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна,
че след учредяването на правото на ползване на ответника, относно имот № 006088
бил одобрен ПУП-ПЗР за застрояване в имота на обект „Автосервиз“ и с решение на
комисия по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ било променено предназначението на
парцела от земеделска земя за изграждането на обекта.По съгласие на двете
страни, обективирано в споразумение от 30.06.2008г.,
реалната площ от имота, по отношение на която е учредено правото на ползване,
се ползва от ответника като транспортна алея, изградена от него, като ищецът
също има право да я ползва.С оглед на тези фактически констатации районният съд
е приел, че бетонирането на площта от имота не води до неговото разрушаване или
повреждане.Имотът е с предназначение „за автосервиз“, което предполага същият
да е с положена бетонова настилка и при положение, че собственикът се е
съгласил реалната част да се използва като транспортно трасе.Поставянето на
ограда също не водело до разрушаването или повреждането на имота, доколкото
вещото лице дава заключение, че тя не е трайно прикрепена към замята, от което
следва че отделянето й е възможно без съществено да се наруши целостта, както
на имота, така и на оградата.
По отношение на задължението за
заплащане на данъци и такса смет районният съд е взел предвид установеното в
хода на процеса, че ответното дружество е заплатило данъците и таксата битови
отпадъци за реалната част от имота за периода от 2014г. до 2019г. на
24.06.2019г., както и че до 23.05.2019г. учреденото право на ползване по
отношение на реалната част от парцела, не е било декларирано от собственика в
данъчната служба.Бездействието на кредитора /собственика/ е лишило от
възможност вещния ползвател да изпълняна задълженията си, доколкото в случая
учреденото право на ползване не е за целия имот, а за реална част от него,
което налагало и преизчисляване на дължимите данъци и такси.В кратък срок от
декларирането на имота ответникът изпълнил добросъвестно задължението си за
заплащане на дължимите данъци, което обстоятелство е взето предвид от решаващия
съд на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.Направен е извод, че със заплащане на
дължимите данъци и такси, кредиторовият интерес /на
собственика/, е удовлетворен.
Относно задължението за застраховане
на имота районният съд е приел, че евентуалното неизпълнение на това
задължение, не обуславя безусловно извод за застрашеност
на имота или умишлено увреждане на обекта на правото на ползване, поради което,
ако не е отправено предупреждение към ползвателя и ако е налице изпълнението на
останалите задължения от страна на ползвателя, не може да се направи извод за
прекратяване на доброволно учреденото право на ползване на недвижимия имот.За
да може да се изисква изпълнението на вмененото задължение по чл. 57, ал. 4 от
ЗС от ползвателя на конкретния недвижим имот, собственикът следва да е уточнил
параметрите на искането си за застраховка, на рисковете, които желае да бъдат
покрити от същото и периода на действие, което в случая не е направено.
По предявения негаторен
иск при условията на евентуалност районният съд е приел от фактическа страна,
че ответното дружество е изградило процесната ажурна
ограда, с която е „заградило“ реалната част от парцела, собственост на
ответника, по отношение на която е учредено правото на ползване.От правна
страна решаващият съд е приел, че макар ответникът да притежава право на
ползване по отношение на процесната реална част,
извън правомощията на вещния ползвател е поставянето на процесната
ограда.Освен това същата пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на
собственост по отношение на изградената в парцела сграда.В подкрепа на този
извод е взел предвид установеното от заключението на вещото лице и от
показанията на разпитания свидетел, че разстоянието между сградата и оградата е
около 70 см.Поради това не е възможно извършването на строително-монтажни
дейности по отношение на имота, нито отварянето на аварийната врата.С това на
собственика се създават пречки за ползването на собствения му имот, по-големи
от обичайните.
При осъществяване на правомощията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.То е и правилно в рамките на оплакванията в жалбата, като
същевременно въззивният съд при служебната си
проверка не констатира нарушения на императивни материално правни норми.Поради
това и на основание чл. 272 ГПК настоящата инстанция препраща към мотивите на
обжалваното решение изцяло, в което задълбочено и всестранно са изследвани
всички доказателства и фактите, които се установяват с тях и на тази база са
формирани правилни и обосновани правни изводи.
Във връзка с оплакванията в жалбата въззивния
съд намира следното:
С оглед установеното по делото от
фактическа страна не може да се обоснове извод, че ползувателят
си служи с вещта по начин, който застрашава същата от разрушаване или
значително повреждане, както и че нарушава своите съществени задължения или
съществено променя вещта.Установено е по делото, че реално определената част от
имота се ползва за транспортна алея, за което страните са се споразумели
изрично на 20.06.2008г. и това ползване е съобразено с промененото
предназначение на поземления имот.Монтираната ажурена ограда не променя
съществено вещта, тъй като същата продължава да се използва по предназначение.Районният
съд е съобразил разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК и установената съдебна
практика, с оглед на което е направил правилен извод, че не са налице данни за
нарушение на съществени задължения на ползвателя.Оплакването на жалбоподателя
/ищец в първоинстанционното производство/ и собственик на процесния
имот, че от момента на учредяване на вещното право на ползване през 2006г. до
2014г. данъкът за целия имот се е заплащал изцяло от ищцовото
дружество, не е подкрепено с доказателства по делото.С исковата молба са
приложени като писмени доказателства 12 бр. платежни нареждания за заплащан
данък сгради и такса битови отпадъци, които са за период 2017г. – 2019г., като
не е отразено да касаят процесния имот.Отделно от
това с оглед погасителната давност за задълженията за периода 2006г. – 2014г.,
интереса на собственика в случая не е накърнен, тъй като за този период
данъците и таксите не могат да бъдат събирани принудително.
Предвид неоснователността на главния
иск районният съд правилно е разгледал предявения негаторен
иск при условията на евентуалност, тъй като се е сбъднало процесуалното условие
за това.Изводът, че монтираната ограда от ползвателя създава за собственика
пречки да ползва останалата част от имота си, по-големи от обичайните, кореспондира
с установеното по делото от фактическа страна въз основа на събраните
доказателства.Обстоятелството, че оградата е монтирана много близко до сградата
на ищеца, построена в останалата част от имота му и с оглед на това създава
пречки при ползването й, се установява освен от показанията на разпитания
свидетел в първоинстанционното производство и от заключението на приетата
съдебно-техническа експертиза /на 0, 73м. съгласно заключението и 60-70м.
съгласно показанията на св. Т./.Освен това според настоящия състав оградата би
създала пречки за собственика да ползва и транспорната
алея в поцесната част от имота, за което страните са
се споразумели писмено.
Предвид гореизложеното въззивните жалби са
неоснователни и следва да се оставят без уважение, а оспорваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото
пред въззивната инстанция на „Мустанг“ ООД следва да се присъдят половината от
направените разноски за ДТ и адвокатски хонорар общо в размер на 1168, 65
лева.На „Еласт-Метал Пловдив“ ЕООД също следва да се
присъдят половината от направените разноски за въззивното
производство за ДТ и адвокатско възнаграждение общо в размер на 1221, 37 лева.
С оглед на изложеното Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 300 от 27.01.2020г., постановено по гр. д. № 7113 по описа за 2019г.
на РС Пловдив, III гр. с.
ОСЪЖДА „ЕЛАСТ-МЕТАЛ-ПЛОВДИВ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Васил Левски“ № 107 по предявения от „МУСТАНГ“ ООД, ЕИК ********* сумата от
1168, 65 лева направени разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА „МУСТАНГ“ ООД, ЕИК
********* да заплати на „ЕЛАСТ-МЕТАЛ-ПЛОВДИВ“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от
1221, 37 лева направени разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :