РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 15.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на пети октомври две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Росица
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1309 по описа на съда
за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата Р.И.П. чрез пълномощника си адв. Л.К.
твърди, че не дължи на ответното дружество „К. И. И. БГ“ АД сумата от
1 432,07 лв. – главница по договор за кредит, сумата от 339,16 лв. – законна
лихва за периода от 15.05.2015 г. до 13.09.2017 г., сумата от 1 040,72 лв.
– неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и други), както сумата от
134,03 лв. – разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 07.03.2011 г. по
ч.гр.д. № 88/2011 г. на Районен съд – Пазарджик в полза на „Б. П. П. Ф.“ ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от „Б. П. П. Ф.“ ЕАД на
„К. И. И. БГ“ АД, за принудителното събиране на които е образувано изпълнително
дело № 20168850400065 по описа на ЧСИ Г. С., а преди това изпълнително дело №
2232/2011 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Пазарджик, поради погасяването
им по давност.
Твърди, че
давностният срок за погасяване на вземанията по изпълнителния лист е започнал
да тече на датата на издаване на изпълнителния лист по ч.гр.д. № 88/2011 г. на
Районен съд – Пазарджик – 07.03.2011 г. и е изтекъл на 07.03.2016 г., тъй като
не е спиран и прекъсван по изпълнително дело № 2232/2011 г. по описа на ДСИ при
Районен съд – Пазарджик, поради липсата на изпълнителни действия, извършвани по
него и прекратяването му поради перемпция, а изпълнително дело № 20168850400065
по описа на ЧСИ Г. С. е образувано след като вземането е било погасено по
давност.
Моли да бъде установено със сила на пресъдено нещо
между страните, че не дължи на ответното дружество сумите по изпълнителния
лист, и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Ангажира писмени доказателства.
Ответникът „К. И.И.БГ“ АД чрез
пълномощника си юрисконсулт Т. намира иска за допустим, но неоснователен.
Сочи, че процесните вземания произтичат
от Договор за потребителски кредит № РLUS-01201166, сключен на
08.05.2008 г. между Р.И.П. и „Б. П. П. Ф.“ ЕАД, и са му прехвърлени на
15.05.2015 г. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания, а междувременно
предишният кредитор се е сдобил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК и изпълнителен лист, въз основа на който е образувал изпълнително дело при
ДСИ при Районен съд – Пазарджик.
Твърди, че давността за събиране на
вземането е била прекъсната за първи път на 20.06.2011 г. с подаването на молба
за образуване на изпълнително дело № 2232/2011 г. на ДСИ при Районен съд –
Пазарджик, в която е посочен изпълнителен способ – налагане на запор на
вземанията на длъжника от ЕТ „Шевги – Мария Гачева“ и изпращането на 21.06.2011
г. на запорно съобщение до третото задължено лице, както и на 14.01.2016 г. с
подаване на молба за образуване на изпълнително дело № 20168850400065 на ЧСИ
Георги Самарджиев, в която е поискано извършване на опис на движимите вещи в
дома на длъжника, който е бил насрочен за 31.03.2016 г. от 13,00 часа.
Оспорва твърдението на ищцата, че по
изпълнително дело № 20168850400065 не е получавала покана за доброволно
изпълнение, като твърди, че такава е получена лично от ищцата на 29.01.2016 г.,
а поканата съдържала и уведомление за насрочения за 31.03.2016 г. опис на
движими вещи.
Счита, че давността е прекъсната още
веднъж на 30.08.2017 г. с изпращане на запорни съобщения до работодателя на
длъжника ЕТ „М. К. – М. В.“ и до банките, в които длъжникът има открити банкови
сметки – „П. и. б.“ АД, „У. Б.“ АД и „Б. Д.“ ЕАД.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане
на разноски.
В случай, че искът бъде уважен прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.
Представя писмени доказателства.
Съдът като взе предвид доводите
на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Между страните не е спорно обстоятелството,
а и се установява от приложеното по делото ч.гр.д. № 88/2011 г. на Районен съд
– Пазарджик, че въз основа на подадено на 11.01.2011
г. от „Б. П. П. Ф.“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение против длъжника Р.И.П. е
издадена Заповед № 104 от 17.01.2011 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК за сумата от 1 432,07 лв. главница и сумата от 269,45 лв.
мораторна лихва за периода от 29.08.2008 г. до 11.01.2011 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 11.01.2011 г. до окончателното изплащане на
вземането, дължими на основание договор за паричен кредит, както и разноски по
делото в размер на 34,03 лв. държавна такса и 100 лв. адвокатски хонорар, а на 07.03.2011
г. въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист.
Установява се от приложеното по
делото изпълнително дело 2232/2011 г. по описа на ДСИ при Районен съд –
Пазарджик, че за събиране на вземанията по изпълнителния лист по молба на „Б. П.
П. Ф.“ ЕАД е образувано изпълнително дело на 25.05.2011 г.
С молбата за образуване на
изпълнително дело взискателят е поискал налагане на запор на трудовото
възнаграждение на длъжника, получавано от ЕТ „Ш. – М. Г.“.
На 27.06.2011 г. лично на длъжника
Р.И.П. е връчена покана за доброволно изпълнение.
До третото задължено лице ЕТ „Ш.
– М.Г.“ е изпратено запорно съобщение, върнало се в цялост с отбелязване, че на
посочения адрес няма офис и не се намира представител на фирмата.
С постановление от 16.10.2015 г.
изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй
като взискателят не е поискал изпълнителни действия повече от две години.
Междувременно с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 15.05.2015 г. между „Б.П. П. Ф.“
ЕАД и „К.И. И. БГ“ АД вземанията по договора за кредит, сключен с ищцата, са
прехвърлени на ответното дружество.
С изрично пълномощно от
09.06.2015 г. предишният кредитор „Б. П. П. Ф.“ ЕАД е упълномощил новия
кредитор да уведоми длъжниците, вкл. ищцата, за прехвърляне на вземанията по
договора.
Уведомлението за извършената
цесия е връчено лично на длъжника Р.И.П. *** г., което се установява от
известие за доставяне на „М.Б. Е.“ ООД.
По молба на ответното дружество с
постановление от 22.01.2016 г. против длъжника е образувано изпълнително дело №
20168850400065 по описа на ЧСИ Г. С., а взискателят е посочил като способ за
изпълнение извършване на опис на движимите вещи в дома на длъжника и е възложил
на съдебния изпълнител всички правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, вкл. и определяне на
начина на изпълнение.
На 29.01.2016 г. лично на длъжника
Р.И.П. е връчена покана за доброволно изпълнение, съдържаща уведомление за
насрочен опис на движими вещи на 31.03.2016 г.
С молба на взискателя от 02.02.2017
г. отново е поискано насрочването на опис на движимите вещи, находящи се в дома
на длъжника.
Със запорно съобщение, връчено на
третото задължено лице на 09.03.2018 г., е наложен запор на трудовото
възнаграждение на длъжника, получавано от ЕТ „М. К. – М.В.“, а със запорни
съобщения, връчени съответно на 05.09.2017 г., на 01.09.2017 г. и на 04.09.2017
г., са наложени запори на банковите сметки на длъжника в „П. и. б.“ АД, „Б. Д.“
ЕАД и „У.К. Б.“ АД.
От получените от третите
задължени лица писма се установява, че по банковите сметки на длъжника в „Първа
инвестиционна банка“ АД и „У.К. Б.“ АД няма авоари.
При така установените
правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124 ГПК за установяване
със сила на пресъдено нещо между страните, че ищцата не дължи на ответника
процесните суми поради погасяването им по давност.
Искът е допустим, тъй като се
основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Предвид твърденията на ищцата в тежест на ответника
е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на основания
за спиране и/или прекъсване на давността.
С изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок – чл. 110 ЗЗД, а с
изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви – чл. 111, б.
„в“ ЗЗД. С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от
него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла – чл. 119 ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „б“ и „в“ ЗЗД
давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение, в случай, че същите
бъдат уважени, както и с предприемането на действия за принудително изпълнение,
а съгласно чл. 115, б. „ж“ ЗЗД давността се спира докато трае съдебният процес
относно вземането.
Според разясненията, дадени в т. 10 на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Пак според мотивите на
тълкувателното решение искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. За да поддържа висящността на
изпълнителния процес взискателят трябва да внася съответните такси и разноски
за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, и да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи.
Съобразявайки изложеното съдът приема,
че искането на взискателя за предприемане на определено изпълнително действие
прекъсва давността, само ако това изпълнително действие е било предприето от
съдебния изпълнител. Ако това не е направено по една или друга причина –
например защото взискателят не е внесъл разноските за извършването му или поради
бездействие на съдебния изпълнител, давността няма да се прекъсне, защото
взискателят е този, който трябва да поиска повтаряне на изпълнителното действие
или пристъпване към нов изпълнителен способ. Обратното би означавало давността
за вземането никога да не изтече, въпреки бездействието на взискателя. В този
смисъл е Решение № 451 от 29.03.2016 г., постановено по гр.д. № 2306/2015 г.,
на ВКС, IV г.о., даващо отговор на правния
въпрос изтекъл ли е двугодишният преклузивен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
(отм.) и 5-годишната погасителна давност в случаите, когато по искане на
взискателя е образувано изпълнително дело и с молбата за образуване е поискано
извършване на определени изпълнителни действия, но същите не са били извършени
в тези срокове, поради бездействие на съдия изпълнителя и взискателя.
В случая от доказателствата по
делото се установява, че давността за вземанията е прекъсната на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД на 11.01.2011 г. с подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение и отново на 07.03.2011 г. с издаването на изпълнителен
лист.
От последното прекъсване на
давностния срок не са налице други основания за неговото спиране или
прекъсване, поради което съдът приема, че същият е изтекъл на 07.03.2016 г.
Въпреки, че за принудителното
събиране на вземанията са образувани две изпълнителни дела, нито в хода на
изпълнително дело № 2232/2011 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Пазарджик,
нито по изпълнително дело № 20168850400065 по описа на ЧСИ С. от страна на
взискателя са предприети действия, които да водят до прекъсване на давността.
Действително в хода на изпълнително
дело № 2232/2011 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Пазарджик е поискано налагането
на запор на трудовото възнаграждение на длъжника и е изпратено запорно
съобщение до третото задължено лице – работодател, но същото се е върнало в
цялост, поради което следва да се приеме, че запорът не е наложен, а давността
не е прекъсвана и тъй като повтаряне на действието от страна на взискателя не е
поискано в продължение на повече от две години, принудителното изпълнение е
прекратено по силата на закона.
По молбата на взискателя от
02.02.2017 г. по изпълнително дело № 20168850400065 по описа на ЧСИ Г.С. за извършване
на опис на движимите вещи в дома на длъжника, която е направена преди изтичане
на давностния срок, няма данни по делото съдебният изпълнител да е предприел
някакви действия и да е извършил описа, поради което по изложените по-горе
съображения следва да се приеме, че давността не е била прекъсната.
Предприемането на изпълнителните
действия по налагане на запор на банковите сметки на длъжника в „Първа
инвестиционна банка“ АД, „Б. Д.“ ЕАД и „У.К. Б.“ АД и по налагане на запор на
трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от ЕТ „М. К. – М. В.“, са
действия, които са извършени след изтичане на давностния срок, поради което не
се отразяват нито на спирането, нито на прекъсването му, тъй като може да спира
или прекъсва само срок, който не е изтекъл.
От друга страна образуването на
изпълнителното дело, изпращането на покана за доброволно изпълнение и
извършването на справки за установяване на имуществото на длъжника не прекъсват
давността, тъй като това не са действия по принудително изпълнение.
По изложените съображения съдът
намира, че вземането за главница е погасено по давност на 07.03.2016 г., а по
силата на чл. 119 ЗЗД и произтичащите от него акцесорни вземания.
Искът като основателен следва да
бъде уважен изцяло, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищцата сторените от нея разноски по делото за държавна
такса и адвокатски хонорар.
Искането на ищцата за
присъждане на разноски в размер на 6 лв. за издаване на удостоверение от ДСИ
при Районен съд – Пазарджик е неоснователно, тъй като не се касае за
съдебно-деловодни разноски, сторени по настоящото дело.
Направеното от
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено
от ищцата, е неоснователно, тъй като то е под минимума, предвиден в чл. 7, ал.
2, т. 2 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По изложените
съображения Районен
съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, вр. чл. 124 ГПК
в отношенията между страните, че Р.И.П., ЕГН ********** *** не дължи на „К.
И. И. БГ“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. С., р. Л., ул. „П.
В.“ № 21, Б. ц. „Л.“, ет. .,
представлявано от членовете на съвета на директорите М. К. А., Я. Й. О. и П. Я.
П., сумата от 1 432,07 лв. –
главница по договор за кредит, сумата от 339,16 лв. – законна лихва за периода
от 15.05.2015 г. до 13.09.2017 г., сумата от 1 040,72 лв. – неолихвяеми
вземания (мораторни лихви, обезщетения и други) и сумата от 134,03 лв. – присъдени
разноски, за които в полза на „Б.П. П. Ф.“ ЕАД по ч.гр.д. № 88/2011 г. на
Районен съд – Пазарджик е издаден изпълнителен лист от 07.03.2011 г.,
вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от „Б. П. П. Ф.“ ЕАД на
„К. И. И. БГ“ АД, за принудителното събиране на които е образувано изпълнително
дело № 20168850400065 по описа на ЧСИ Г. С., а преди това изпълнително дело №
2232/2011 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Пазарджик, поради погасяването
им по давност.
ОСЪЖДА „К. И.
И. БГ“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. С., р. Л., ул. „П. В.“ № 21, Б. ц. „Л. 6“, ет. 2, представлявано от членовете
на съвета на директорите М. К. А., Я. Й. О. и П. Я. П., да заплати на Р.И.П.,
ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 119 лв. държавна такса и 400
лв. адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: