№ 5001
гр. София, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20241110145457 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
285244/10.09.2024 г./ на „**********“ АД срещу Д. Т. Й., с която са предявени по реда на чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК осъдителни искове за следните суми: 3 500 лв. –
главница по Договор за потребителски кредит № FL1110689/28.08.2020 г., ведно със
законната лихва от 11.05.2023 г. до окончателното плащане; 65.27 лв. – мораторна лихва за
периода от 17.09.2022 г. до 02.05.2023 г. Претендират се разноските за заповедното и
исковото производства.
Ищецът твърди, че договорът е сключен между него и ответницата за сума в общ
размер на 4 500 лв., която е изцяло усвоена от нея. Излага, че по договора е уговорен
гратисен период до 20.08.2022 г., след който тя трябва да погаси кредита на 60 бр. анюитетни
погасителни вноски съгласно погасителен план, като крайният срок за погасяване на
кредита е 17.08.2025 г. Сочи, че при просрочие на дължимите месечни погасителни вноски,
както и при предсрочна изискуемост, се дължи за времето на забавата законната лихва.
Твърди, че още първата вноска е просрочена, както и че на 04.09.2023 г. кредитополучателят
е уведомен за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Излага, че за вземанията на
банката е подадено заявление по чл. 417 ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 25357/2023 г.
по описа на СРС, 85 състав, но заявлението е частично отхвърлено – по отношение на
процесните вземания, което обуславя правния интерес на ищеца от настоящите осъдителни
искове.
В законоустановения срок ответницата не е подала отговор на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
1
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК осъдителни искове за
суми, за които подаденото от банката заявление по ч. гр. д. № 25357/2023 г. по описа на СРС,
85 състав, е било отхвърлено.
Предвид изложените от ищеца фактически твърдения предявените искове са с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Тяхната основателност се обуславя от доказването от ищеца на следните
предпоставки: наличието на действително правоотношение между страните по Договор за
потребителски кредит № FL1110689/28.08.2020 г., и неговото съдържание; усвояване на
кредита в твърдения размер от ответницата; изискуемост на главното вземане; размера на
главното вземане; изпадането на ответницата в забава; размера на обезщетението за забава.
В случая с протоколно определение от 27.02.2025 г. е обявено за безспорно
сключването на Договор за потребителски кредит № FL1110689/28.08.2020 г. между
страните.
Видно е от чл. 1 от представения договор, че по него банката отпуска кредит на
ответницата в размер на 4 500 лв. за текущи нужди с цел подпомагането й като засегната от
икономическите последствия от пандемията COVID-19, като за усвоения кредит тя не дължи
лихва. Касае се за договор за кредит по Програмата за гарантиране на безлихвени кредити в
защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19,
който попада в хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗПК, поради което разпоредбите на ЗПК не се
прилагат за него.
Съгласно чл. 4 от договора кредитополучателят ползва гратисен период от 24 месеца,
считано от датата на договора, до 20.08.2022 г., по време на който не дължи плащане на
главница по кредита. В чл. 5 е уговорено, че след изтичане на гратисния период ответницата
дължи плащане на равни /анюитетни/ месечни вноски, представляващи главница, и
посочени като брой и размер в погасителен план. Видно е от погасителния план, че се
дължат ежемесечно на 17-о число от месеца погасителни вноски за периода от 17.09.2022 г.
до 17.08.2025 г., всяка в размер на 125 лв.
С протоколно определение от 27.02.2025 г. е обявено за безспорно усвояването на
кредита от ответницата, като същото се установява и от писменото доказателство на л. 10, от
представената справка „Трансакции“ и от извлечение от банковата й сметка.
В случая по делото е безспорна липсата на плащане от ответницата на
претендираната главница. Според чл. 11 от договора при непогасяване в уговорения срок на
една или повече вноски по кредита банката има право да обяви кредита за изцяло или
частично предсрочно изискуем.
Съгласно т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
случай на уговорена предсрочна изискуемост на кредита при неплащането на определен
брой вноски, в какъвто смисъл е и клаузата на чл. 11 от процесния договор за кредит,
2
вземането става изискуемо освен при неизпълнението, визирано като основание за
предсрочна изискуемост, и след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили и обективните факти, обуславящи
настъпването й. Упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно
изискуем изисква уведомлението да е достигнало до длъжника.
В случая предсрочната изискуемост е надлежно обявена на длъжника в хода на
исковото производство с получаването от ответницата на препис от исковата молба и
приложенията, сред които е и Покана от банката до нея /л. 11/. Този факт следва да бъде
съобразен от съда, защото решението трябва да отразява правното положение между
страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Това
задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са
от значение за спорното право. Преценката на съда за основателността на иска следва да
бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното
дирене в съответната инстанция, а не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът
следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го
задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо съдът приема, че в случая кредитът
е станал предсрочно изискуем на 14.11.2024 г.
Предвид изложеното ответницата дължи на банката претендираната в настоящото
производство част от главницата, представляваща разликата между цялата главница от 4 500
лв. и сумата от 1 000 лв., за която банката се е снабдила със заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК и изпълнителен лист. Върху тази сума тя дължи и законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението /по аргумент от чл. 422, ал. 1 ГПК/ – 11.05.2023 г., до окончателното
плащане.
С оглед наличието на главен дълг и забава в плащането му, доколкото той не е бил
погасяван на вноски в сроковете по погасителния план, за ищеца е възникнало и вземане за
мораторна лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 17.09.2022 г. до до 02.05.2023 г.
Ответницата не оспорва неговия размер, поради което съдът приема, че тя дължи мораторна
лихва в претендирания размер. Ето защо акцесорният иск следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца се дължат на основание чл. 78, ал. 1 ГПК всички
сторени от него разноски за исковото производство, възлизащи общо на сумата от 930.09 лв.,
включваща: 142.61 лв. – държавна такса; 787.48 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение
На ищеца не се дължат разноски за заповедното производство, тъй като в случая
изходът на исковото производство не рефлектира по никакъв начин върху резултата от
заповедното производство. Така е, защото вземанията по издадената заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК /за които са присъдени със заповедта съразмерна част от разноските за
заповедното производство/ не са идентични с вземанията – предмет на осъдителните искове,
а същевременно заявлението по чл. 417 ГПК е отхвърлено в останалата част с влязъл в сила
3
съдебен акт, поради което сторените, но неприсъдени със заповедта, разноски за заповедното
производство не се дължат на банката, защото те са направени във връзка с подаденото
заявление, което в съответната част е неоснователно. Не следва различен извод поради
основателността на настоящите искове, доколкото тя произтича от допълнително настъпил в
хода на исковото производство факт – обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на
длъжника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК Д. Т. Й., ЕГН
**********, с адрес: гр. ************, да заплати на „**********“ АД, ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление: гр. ********, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430,
ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 3 500 лв. – главница по Договор за потребителски
кредит № FL1110689/28.08.2020 г., ведно със законната лихва от 11.05.2023 г. до
окончателното плащане; 65.27 лв. – мораторна лихва за периода от 17.09.2022 г. до
02.05.2023 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 930.09 лв. – разноски за
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4