РЕШЕНИЕ
№ 955
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20251000500517 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК/въззивно обжалване/.
Срещу решение № 138 от 29.11.2024 г. по гр.д.№ 191 по описа за 2023 г.
на Софийски окръжен съд, V първоинстанционен търговски състав, са
подадени е въззивни жалби от:
1. И. Д. Т. и М. А. Т., ищци.
Решението се обжалва в частта, в която са отхвърлени исковете по
чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.45 и чл.86 ЗЗД вр. с чл.429, ал.3 КЗ за разликата над
присъдените суми от по 170 000 лв. до пълните предявени размери от по
200 000 лв., както и исковете по чл.409 КЗ за заплащане на законната
лихва, считано от 07.08.2023 г. – датата на която са предявени извънсъдебно
претенциите пред ответника, до окончателното заплащане, както и
претенцията за заплащане на сумата в размер на 6 494 лв.- имуществени
вреди, ведно със законната лихва считано от 07.08.2023 г. – датата на която са
предявени извънсъдебно претенциите пред ответника, до окончателното
1
заплащане.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от първата
съдебна инстанция, решение, в обжалваната му част. Твърди се, че решението
било необосновано, както и били допуснати процесуални нарушения при
прилагането на чл.52 ЗЗД и чл.236 ГПК поради което определеното от съда
обезщетение за неимуществени вреди не било справедливо. Не били отчетени
социално-икономическите условия в страната, както и увеличаващия се
инфлационен индекс. В този смисъл решението било постановено в
нарушение на съдебната практика на ВКС по тези критерии. Считат, че от
представените по делото фактури се установяват търпените имуществени
вреди. Решението не било съобразено и със съдебната практика на ВКС във
връзка с определянето на началния момент на дължимост на законната лихва;
в случая такава се дължала от 07.08.2022 г.
Иска се в обжалваната част първоинстанционното решение да бъде
отменено и вместо това постановено друго, с което претенциите да бъдат
уважени така, както са предявени. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от „ЗК Лев Инс“ АД, в който
отговор се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на първоинстанционното решение в обжалваната му от ищците,
част. Счита, че не са допуснати нарушения на чл.52 ЗЗД и чл.236 ГПК. Счита,
че претенцията за неимуществени вреди е недоказана, а цитираната съдебна
практика на ВКС- неотносима. Правилно бил определен моментът, от който
започва да тече законната лихва. Тъй като ищците не били посочили банкова
сметка, то прилоЖ.е намирало правилото на чл.380, ал.3 КЗ.
По допустимостта на въззивната жалба:
Препис от решението е било връчено на ищците на 05.12.2024 г.
Въззивната жалба е подадена на 03.12.2024 г./по пощата/.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
2-„ЗК Лев Инс“ АД, ответник.
Решението се обжалва в частта, в която са уважени исковете по
чл.432, ал.1 КЗ за сумата над 85 000 лв. до присъдения размер от по
170 000 лв. на всеки един от ищците.
2
Излагат се доводи за необоснованост и незаконосъобразност на
първоинстанционното решение в тази му част. Твърдят се допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила. Решението не било съобразено
със събраните по делото доказателства и по-конкретно със заключението на
комплексната експертиза, от която се установявало, че травмите, които били
причинени на пострадалия били осъществени при положение, че пострадалия
е бил без поставен обезопасителен колан в момента на удара. По делото бил
приобщен и албума от местопроизшествието от който била видна
вътрешността на купето на лекия автомобил „БМВ“. От този албум било
видно, че нито един от предпазните колани не бил разгърнат и не бил
блокиран поради ползването му при възникването на удара. Преценени в
комплекс, уврежданията можели да се получат при директен удар на главата в
тавана на купето на автомобила, което предвид базовите технически
характеристика на автомобила, не било възможно в случай, че пътника е с
поставен предпазен колан. Вещото лице-лекар било посочило, че водещата
причина за смъртта се явявала черепно-мозъчната травма и последвалите
усложнения. Липсвали контактни увреждания по тялото на лицето, които да са
получени от действието на предпазен колан. Затова намира за неправилен
извода на първоинстанционния съд, че не е налице съпричиняване. Съдът се
бил позовал на показанията на свидетеля Г. Е. П., но същите следвало да бъдат
ценени в хипотезата на чл.172 ГПК, тъй като свидетелят също водел дело
срещу ответното дружество за присъждане на застрахователно обезщетение от
процесния деликт. Показанията на този свидетел не се подкрепяли от
останалите доказателства по делото – съдебната експертиза и медицинските
документи. В този смисъл намира и обжалваното решение за немотивирано,
както и постановено в разрез с разясненията дадени в ТР №1/2021 г. на ОСГТК
на ВКС във връзка с разпоредбата на чл.51, ал.1 вр. с ал.2 ЗЗД, както и т.7 от
ПВС № 17/1963 г. и т.7 от ТР №1/2014 г. по тълк.д.№ 1/2014 г. на ОСТК на
ВКС, както и на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Налице било
нарушение от страна на пострадалия на разпоредбата на чл.137 А от ЗДвП. От
събраните по делото доказателства се установявал значим принос на
пострадалия за настъпването на увреждането, който възлизал на не по-малък
от 50 %.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това
постановено друго, с което претенцията по чл.432, ал.1 КЗ да бъде отхвърлена
3
като неоснователна за разликата над 85 000 лв. до присъдения размер от
170 000 лв. на всеки един от ищците, както и по отношение на
съответстващата законната лихва върху същите. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от И. Д. Т. и М. А. Т., в който
отговор се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на първоинстанционното решение в обжалваната му от ответника,
част. Сочат, че от събраните по делото доказателства се установявали
търпените от ищците болки и страдания, както и техния интензитет. Не било
доказано пълно и главно соченото от ответника/въззивник съпричиняване.
Решението било съобразено със съдебната практика по тези въпроси. Сочат,
че виновният водач бил починал.
По допустимостта на въззивната жалба:
Препис от решението е било връчено на ищците на 23.12.2024 г.
Въззивната жалба е подадена на 30.12.2024 г.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
При така очертания предмет на въззивното производство,
първоинстанционното решение следва да се счита за влязло в сила в
частта относно уважените претенции на ищците по чл.432, ал.1 КЗ
относно неимуществените вреди за сумата от по 85 хиляди лева.
По основателността на въззивните жалби:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният
съд е приел, че от събраните писмени доказателства и от заключението по
назначената съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/ е установено, че
причината за настъпването на описаното в исковата молба пътно-транспортно
произшествие /ПТП/ са субективните действия на водача на лек автомобил
"БМВ" 330ХД с регистрационен номер ********, който в зоната преди удара
не контролирал управлението на автомобила, следствие на което плавно
навлязъл и се движил в лентата за насрещно двиЖ.е. Водачът на този
автомобил бил имал възможност да предотврати ПТП, като контролира
двиЖ.ето на автомобила си в собствената пътна лента.
Установили се по делото и болките и страданията на ищците - мъката,
скръбта, която били изпитвали и продължавали да изпитват в резултат на
4
смъртта на пострадалия.
По делото се установила и причинно-следствената връзка между
процесното ПТП и търпените от ищците неимуществени вреди.
ВъзраЖ.ето на ответника за съпричиняване е прието за
неоснователно:
Установено било че, че смъртта на пострадалия Д. Т. е пряк резултат от
участието му в ПТП, причинено от водача на л.а. "БМВ" Ч., но не и че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия. В
случая ответникът следвало да установи не само твърдените действия, респ.
бездействия на пострадалия, но и причинната връзка между тях и настъпилия
вредоносен резултат, което не било сторено, в този смисъл била съдебната
практика на ВКС, изразена както в ППВС № 17/1963 г., така и в решения №
99/08.10.2013 г. на ВКС по т.д. № 44/2012 г., II т.о., ТК, № 206/12.03.2010 г. по
т.д. № 35/2009 г. на II т.о., № 59/10.06.2011 г. по т.д. № 286/2011 г. на I т.о. и №
98/24.06.2013 г. по т.д. № 596/2012 г. Съгласно тази практика, която съдът е
цитирал, изводът за наличие на съпричиняване на вредата не можело да
почива на предполоЖ.е, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди
от деликт по правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисквало доказани по безспорен
начин конкретни действия или бездействие на увреденото лице, с които то
обективно да е способствало за появата на вредоносния резултат, като създало
условия за настъпването му или го било улеснило. Приносът следвало да бъде
доказан по категоричен начин от страната, която е направила възраЖ.ето за
съпричиняване, при условията на пълно главно доказване, а не да е
предполагаем. Пълно било доказването, което цели да създаде сигурно
убеждение на съда в истинността или неистинността на съответното
фактическо твърдение, а главно било това доказване, което имало за предмет
факти, за които доказващият носи доказателствена тежест. В настоящия
случай ответникът не бил ангажирал доказателства при условията на пълно
доказване, че към момента на ПТП пострадалият е бил без поставен
обезопасителен колан. Дори да се приемело хипотетично, че това възраЖ.е на
ответника се доказва от приетата по делото КСМАТЕ, то доказването не било
пълно, защото се разколебавало от проведено насрещно доказване. Въпреки
заключението на КСМАТЕ, което установявало, че причиняването на
травматичните увреждания при пострадалия може да се осъществи при
5
полоЖ.е, че той е бил без поставен обезопасителен колан в момента на удара,
за съда оставало съмнението дали наистина той е бил без поставен
обезопасителен колан, предвид събраните по делото свидетелски показания на
свидетеля Г. Е. П., който също бил пътник в лекия автомобил, в който бил
пътувал пострадалия Д. Т./. Свидетелят по категоричен начин заявявал, че
пострадалия бил с поставен обезопасителен колан. Макар свидетелските
показания на този свидетел да били събрани от ответника, то те ползвали
ищците за осъществяването на насрещно доказване. За пълнота на излоЖ.ето
първоинстанционният съд е счел, че следва да се посочи, че в ППВС №
88/12.09.1962 г. било дадено разрешение, за прилоЖ.ето на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
съгласно което не било необходимо установяване на вина на упражняващия
контрол, като поведението на детето и упражняващия надзор се преценявало
доколкото да може да се направи разграничение по размер между вредите,
намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на причинителя, и
вредите, причинени от увредения. От тук следвал извод, че ответникът не бил
провел пълно доказване на възраЖ.ята си за съпричиняване, а ищците били
провели успешно своето насрещно доказаване, защото непълното насрещното
доказване разрушавало сигурността, че претендираният факт се е осъществил
/в случая фактите включени във възраЖ.ята за съпричиняване/ и по този начин
осуетявало пълното му доказване.
Относно размера на обезщетенията за неимуществени вреди
първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Посочил
е, че при определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на
вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното
отраЖ.е на увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.
Смъртта поставяла край на живота като най-ценно човешко благо, което
правело вредите от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга -
най-големи, поради което за това житейско събитие следвало да се определи
по справедливост по-висок размер на обезщетение, отколкото за търпени
неимуществени вреди от телесни повреди. В случая неимуществените вреди
били във формата на психически болки и душевни страдания за бащата и
бабата на починалия, ищци по делото, вследствие смъртта на техния син и
внук. Характерът и тежестта на същите били установени от показанията на
свидетелите, както и от приетата по делото комплексна съдебно психиатрична
и психологична експертиза. Ищците били преживели изключително тежко
6
загубата на своя син и внук, с когото били живеели заедно и били имали
близки човешки взаимоотношения. Съдът се е позовал на родствената връзка
между починалия и ищците - последните били негови най-близки роднини,
така и обстоятелството, че били поддържали силна връзка, основана на обич и
взаимно уваЖ.е. В заключение и съобразно установеното в практиката на
съдилищата разбиране за справедлив размер на обезщетения за
неимуществени вреди, претърпени по повод смърт на близък, съдът е счел, че
за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие
съобразно възприетия с чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливостта,
необходимата сума, която ответникът следвало да заплати на всеки от ищците,
била в размер на по 170 000 лева. За разликата от определения размер - 170
000 лева до пълния предявен размер на исковете от 200 000 лева, същите са
отхвърлени като неоснователни.
Предявените искове по чл. 409 от КЗ - за заплащане на законна
лихва за забава върху дължимите застрахователни обезщетения, следвало да
се отхвърлят като неоснователни, тъй като нито с претенциите си по чл. 380
от КЗ, нито с исковата си молба ищците били посочили банкова сметка и за
тях възникнали последиците по чл. 380, ал. 3 от КЗ - непредставянето на
данни за банкови сметки имало последиците на забава на кредитора по
отношение на плащането, като застрахователят не дължал лихва по чл. 409 от
КЗ.
По отношение на предявения от ищеца И. Т. иск за заплащане на
обезщетение за причинени му имуществени вреди - извършени разходи за
транспортиране на покойник и за организиране на погребение съдът е приел,
че представените с исковата молба фактури не удостоверяват направени
разходи от ищеца Т.именно за транспортирането на тялото на сина му, както и
за организирането именно на неговото погребение. Двете фактури били
издадени през период от 10 дни, което за съда бил необясним факт, а отделно
от това и в двете фактури била описана една и съща закупена стока - луксозен
ковчег. По делото не било и установено да са били извършени посочените в
двете фактури разходи. Затова и този иск е приет за неоснователен в
пълния му предявен размер от 6 494 лева, претендирани от ищеца Т. като
имуществени вреди - извършени разходи за закупуване на траурни стоки и
услуги във връзка с погребението на сина му и като такъв е отхвърлен изцяло,
ведно с акцесорния му иск за законна лихва, считано от датата - 7.08.2023 г.
7
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.
По доводите във въззивните жалби:
Апелативен съд-София като взе предвид доводите и възраЖ.ята на
страните, както и събраните по делото доказателства, приема следното:
От заключението по допуснатата, изслушана и приета по делото /пред
първата съдебна инстанция/ комплексна съдебно медицинска и
автотехническа експертиза /КСМАТЕ/ се установява следния механизъм на
процесното ПТП: На 03.07.2023 г. на път II 99, към 9:50 часа, при дневна
светлина, нормална видимост, дъждовно време, прав пътен участък, със
скорост около 82 километра в час в зоната между гр. Китен и гр. Приморско, в
посока към гр. Приморско в дясната лента за двиЖ.е е пътувал лек автомобил
"БМВ" 330ХД с регистрационен номер ********, управляван от Б. К.
Ч..Платното за двиЖ.е към този момент било предназначено за двупосочно
двиЖ.е с по една пътна лента за всяка посока, отделени една от друга
посредством единична бяла прекъсната линия "M3" и от двете му страни било
ограничено от стоманена предпазна ограда. Придвижвайки се по
гореописания начин, лек автомобил "БМВ", плавно навлязъл в лентата за
насрещно двиЖ.е и така с челната си част се ударил в лявата челна и лява
странична част на движещият се в дясната пътна лента, в противоположна
посока лек автомобил "Нисан Навара", с регистрационен номер ********,
управляван със скорост около 42 километра в час от Б. Я. Я.. В зоната преди
удара за лек автомобил "БМВ" в протокола за оглед не били описани следи от
странично преплъзване или пък ротация. Ударът за двата автомобила бил
челен, ексцентричен, по-добре изразен в левите им челни части, при което
автомобилите започнали едно сложно транслационно двиЖ.е в посока напред,
по отношение първоначалната си посока и в същото време - ротационно
двиЖ.е около вертикалните си оси- за лек автомобил "Нисан" в посока
обратна на посоката на въртене на часовниковата стрелка, а за лек автомобил
"БМВ" - в посоката на въртене на часовниковата стрелка. По този начин, лек
автомобил "Нисан" с дясната си задна част срещнал дясната за него стоманена
8
предпазна ограда, деформирал я и задната ос на автомобила се установила
върху оградата. Лек автомобил "БМВ" ротирайки, се установил в дясната си
лента за двиЖ.е в посока към гр. Приморско почти перпендикулярно на
платното за двиЖ.е с челната си част върху разделителната линия, а със
задната си част насочена към дясната за него стоманена предпазна ограда.
Вещите лица сочат, че причината за възникване на ПТП би следвало да
се търси в субективните действия на водача на лек автомобил "БМВ" 330ХД с
регистрационен номер ******** - Б. К. Ч., който е управлявал МПС с
несъобразена с пътните условия скорост – дъждовна и мокра настилка,
вследствие на което е загубил контрола върху управлението на автомобила
като плавно е навлязъл и се е движел в лентата за насрещно двиЖ.е. Тъй като
в протокола за оглед не били описани действащи пътни знаци в зоната на
ПТП, вещите лица приемат, че такива са липсвали и максимално разрешената
скорост, за двата автомобила била 90 км/час.
От същото заключение в медицинската му част, се установява, че Д. Т.,
който е починал на 21.07.2023 г. вследствие на процесното ПТП, е получил
следните травматични увреждания: контузия на мозъка, счупване на телата
на 6, 7 и 8 гръдни прешлени и белодробна контузия, които се дължат на
директно ударно въздействие упражнено в областта на главата и гръдния кош
вляво. Вещите лица сочат, че преценени в комплекс уврежданията могат да се
получат при директен удар на главата в тавана на купето на автомобила, в
който е пътувал пострадалия, при който удар направлението на травмиращата
сила била в посока по хода на гръбначния стълб. Водещата причина за
смъртта на пострадалия е черепно-мозъчната травма и нейните
усложнения. От същото заключение се установява и наличието на пряка
причинно-следствена връзка между причинените следствие на
произшествието травматични увреждания и развилите се усложнения и
настъпилата смърт на Д. Т..
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди следва в най-пълна степен да
възмезди лицето, търпящо болки и страдания от конкретния деликт.
Размерът на обезщетението се определя с оглед общия критерий за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид и възприемането на
понятието „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото и
9
стандартът на живот в страната.
Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния
съд, както и съдебната практика на ВКС, размерът на обезщетението за
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, което по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
съобразят от съда, с оглед на особеностите на всеки конкретен случай.
Определянето от страна на съда на справедлив размер на обезщетение е
резултат от преценка на редица фактори, комбинирани по различен начин и
зависещи от конкретните обстоятелства на всеки случай конкретното им
проявление по отношение на физическите, психически и емоционални
изживявания на увредения, както и също конкретните възможности за тяхното
репариране /заместване/ с парично определим еквивалент от персонална,
икономическа и социална гледна точка, в зависимост от също конкретните
икономически и социални условия по място и време.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че приживе
ищците и починалия Д. Т. са поддържали изключително близки отношения,
живеели са в едно домакинство. Свидетелите сочат, че майката на Д. ги била
напуснала, когато детето било в детската градина и в следствие на това то
повечето време било отглеждано от баща си /ищеца/ и от баба си /ищцата/.
Относно последната се установява, че между нея и Д. Т. е била създадена
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка като между родител и дете,
тъй като именно М. Т. е била постоянно до починалия си внук и се е грижела
за него, когато е бил още в детската градина до момента на смъртта му. Тя е
замествала фигурата на майка му, която го е напуснала в ранна детска възраст.
Свидетелите сочат, че баба му се грижела за него като майка "..любящо,
обгрижващо, не само материално, а и материално и морално,
всякак…"показания на свидетелката Е. П./. Тя работела в училището където Д.
учел. Когато Д. бил малък М. /ищцата/ го вземала от училище, грижела се за
облеклото, храната му, хигиената му и задоволявала ежедневните му нужди.
Семейството на пострадалия /баба му, дядо му и баща му/ било добро,
задружно, грижещо се за пострадалия. Именно заради съдържанието на
установената емоционална връзка между ищцата и нейния внук, последната
търпи морални болки и страдания от загубата на своя близък. След ПТП-то
10
М. била абсолютно съкрушена и не била същия човек. Когато ставало дума за
инцидента между колегите й тя се разплаквала и излизала от стаята. Почти
всеки ден говорила за Д., защото тя абсолютно всяка сутрин ходела на
гробищата и след като се върнела била много разстроена. Д. не бил търсил
майка си. Отношенията между И. и Д. били много близки и подкрепящи. И.
ходел на родителските срещи на детето. Д. споделял с баща си, а И. винаги го
подкрепял. Загубата на Д. се отразила на И. и М.. Променили се, изживявали
загубата на детето много тежко, въпреки времето което минало. Мъката,
скръбта, която ищците са изпитвали и продължават да изпитват в резултат на
смъртта на пострадалия, е доказана. И двамата били видимо отслабнали. И
двамата били видимо прегърбени. И двамата изразявали страшна мъка и не
можели да прежалят детето.
В приетото по делото заключение по допусната комплексна съдебно
психологическа и психиатрична експертиза се установява, че и при двамата
ищци - бащата и бабата по бащина линия се касае за протрахирана реакция на
скърбене със симптоми на депресия и тревожност. Преживяното след
процесното ПТП довело до силен шок, чувство на безпомощност, отчаяние,
болка и гняв, тягостни чувства, тъга, отрицание, отчаяние, безпокойство, гняв,
вина, паническа тревожност, безпомощност, липса на житейски смисъл.
Емоциите били интензивни, провокирани от болката и тъгата по загубения
млад човек- към датата на ПТП Д. Т. е бил на 17 години. Във връзка с
преживяното от ищците им била назначена медикаментозна терапия относно
психичното и физичното им здраве, за което сами били потърсили
специалисти. Приемането на медикаменти продължавало и към настоящия
момент. Вещите лица сочат, че и при двамата ищци било налице нарушение на
съня, изразяващо се в безсъние, трудно заспиване, събуждане през нощта и др.
Нарушенията в ежедневните им дейности се обуславяли с липса на
концентрация, нарушение на вниманието, трудно заемане с някаква дейност,
лесна уморяемост, изтощение и липса на желание за някаква активност.
Причинените на ищците травми в психологическото и емоционалното им
състояние щели да намаляват по интензитет с времето, но никога нямало да
изчезнат напълно. Към настоящия момент негативните емоции и усещания
продължавали в различна степен и сила. Периодът на скръб обикновено бил
дълъг и хората изживявали и изразявали емоциите си по различен начин.
Реакциите, свързани със скръбта били различни при всеки човек.
11
Преминаването през скръбта и достигането на нормално емоционално
равновесие можело да отнеме години.
При така излоЖ.те мотиви настоящата инстанция приема, че справедлив
размер на обезщетението за неимуществени вреди е такъв от 170 хиляди лева.
Този размер въззивната инстанция счита, че съответства на търпените от
ищците болки и страдания по преждевременно починалия им близък. Това
обезщетение съответства на социално-икономическата обстановка в страната,
както и е съобразено със съдебната практика на ВКС във връзка с присъждане
на обезщетения по аналогични казуси. Де факто и с оглед доводите във
въззивната жалба на ответника пред първоинстанционния съд, този размер не
се оспорва и от самия ответник.
Обезщетение в размер на 200 000 лв. е прекомерно. По отношение на
ищцата следва да добавим и, че от данните по делото се установява, че същата
има дъщеря В. Т., от която има внучка – В. А., 22 годишна, която е
братовчедка на починалия и с когото са били отгледани от ищцата като брат и
сестра, т.е. ищцата има към кого да насочи обичта си и съответно това да й
помогне да преодолее загубата на внука си Д.. Дядото /съпругът на ищцата/
също е жив /поне към момента на предоставяне на данните от страна на
ищците/. Самият ищец И. Т. към момента на ПТП е 42 годишен, т.е. в средата
на жизнения си път, поради което е възможно да преодолее загубата; има и
подкрепата на останалата част от семейството си. От показанията на
свидетелката П.а се установява и, че ищците са възобновили трудовата си
дейност.
По възраЖ.ята за съпричиняване:
В срока по чл.131 ГПК ответника с отговора по исковата молба прави
следните възраЖ.я за съпричиняване /л.133 и следв. от първоинстанционното
производство/:
1-твърди се пострадалия Д. Т. да е съпричинил вредоносния
резултат, тъй като пътувал без поставен обезопасителен колан;
2-пострадалият се бил поставил сам в риск, тъй като въпреки годните
за възприемане в дълъг период от време, еднозначно и при обикновено
наблюдение характеристики на управление на автомобила в конкретните
пътни условия – скорост, нестабилност и неколкократно поднасяне преди
достигане на местопроизшествието е приел да бъде превозван по описания
12
начин;
3-неосъществен подходящ родителски контрол относно поведението
на непълнолетния Д. Т. в качеството му на пътник, арг. от чл.125, ал.3 СК.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД при непозволено увреждане делинквентът
дължи обезщетение на увредения за всички вреди, които са пряка и
непоследствена последица от деликта. Единственото допустимо отклонение е
предвидената в чл. 51, ал. 2 ЗЗД възможност обезщетението да се намали ако и
пострадалият е допринесъл за настъпване на увреждането. Разпоредбата не
съдържа указания за критериите и условията, при които това намаляване на
обезщетението придобива реални измерения.
Доколко поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло
за увреждането, подлежи на доказване във всеки отделен случай, при тежест
на доказване върху позоваващата се на съпричиняването страна в процеса.
В мотивите към т. 7 на ТР от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на
ОСТК на ВКС, след направено разграничение между допринасяне на
пострадалия за възникване на ПТП и приноса му за настъпване на вредата, е
разяснено, че принос за настъпване на вредата е налице, когато пострадалият
не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал
за собственото си увреждане. Прието е, че съпричиняването на вредата
изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а приносът на увредения, като
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в определена степен.
В посочения акт на нормативно тълкуване е изтъкнато, че поведението на
увреденото лице е рисково, тогава, когато е проява на съзнателен и свободно
формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за
определен факт или възможност за узнаването му при проявена дължима
грижа.
Относно възраЖ.ето, че пострадалия е пътувал без поставен
предпазен колан:
Видно от отразеното в КСМАТЕ комплексът от травматични
увреждания, причинени на Д. Т. е в резултат на ударно въздействие по
надлъжната ос на тялото с контакт в теменната част на главата. При
13
аутопсията на тялото на пострадалия Д. Т. е установено охлузване теменно с
дълбочина 6-7 мм, при което се е получила мозъчната контузия и счупването
на гръдните прешлени. При клиничното изследване на пострадалия по време
на лечението му в лечебното заведение и при извършената аутопсия не са
били констатирани контактни увреждания по тялото му, които биха се
получили от действието на поставен обезопасителен колан. С оглед механизма
на пътно-транспортното произшествие, механизмът на получаване на
травматичните увреждания, видът им и тяхната анатомична локализация при
пострадалия, както и предвид обстоятелството, че триточковият
обезопасителен колан ограничава придвижването на тялото на пасажера
напред, нагоре и настрани, вещите лица правят извод, че причиняването на
травматичните увреждания при Д. Т. може да се осъществи при полоЖ.е, че
той е бил без поставен обезопасителен колан в момента на удара. Вещите лица
са констатирали, че всички седалки на автомобила марка БМВ, в който е
пътувал пострадалия, са били оборудвани фабрично с триточкови инерционни
предпазни колани. Този тип колани се задействат при внезапно възникнали
инерционни сили, предизвикани от челен или ексцентричен удар на
автомобила /като настоящия/, движещ се със скорост над 16-20 км/час, дори и
при внезапно спиране, при което тялото на ползващият предпазен колан
полита в направление напред. Това предизвиква блокиране на ключалката на
колана и същият не разрешава придвижването на цялото тялото в посока на
инерционните сили, съгласно европейските изисквания на не повече от 125
милиметра, тъй като материята на колана се разтяга леко. Това действие на
колана предпазва тялото от удар и травматизъм в арматурно табло, предна
седалка, интериора на купето и съседни пътници. При изслушването си о.с.з.
на 29.10.2024 г. /л.251 и следв. от първоинстанционното производство/ вещото
лице Д.-автоексперт, сочи, че в литературата се счита, че обезопасителният
колан е ефективен до скорост на двиЖ.е на автомобила от 120 км. в час. Над
скорост от 120 км./ч. от колана е възможно да настъпят травми, които да водят
до летален изход /на 10 случая 8 са спасени и 2-ма са убити/, но в диапазон от
20 км./ч. до 120 км./ч. коланът е много ефективен. Ефективен е по тази
причина, че при удар закопчалката на колана се фиксира, блокира и вече
коланът не може да се разтяга и да се прибира. Единственото нещо, което
става след фиксирането на закопчалката е разтягането на материята на колана,
което облекчава ударния импулс. Вещото лице уточнява, че главата на
14
пасажер в автомобил не може да стигне до тавана му, при условие че
предпазният колан е правилно поставен. Ако предпазният колан при
конкретното ПТП е бил правилно поставен главата, като част от тялото,
което се задържа от колана е нямало как да достигне до тавана на
автомобила. В случая травматичните увреждания на пострадалия Д. Т., които
са довели впоследствие до неговата смърт, са причинени именно по този
начин- при политане на тялото напред и нагоре, контакт на главата в тавана;
теменното охлузване е дълбоко и съответства на този механизъм- удар с
приплъзване на главата в тапицерията на тавана /оттовор на вещото лице д-р
В. Т. при изслушването му в о.с.з./. Вещите лица изключват по категоричен
начин възможността при наличие на колан да се осъществи такъв механизъм
на увреждане, когато автомобилът се обърне през таван, да се деформира
таванът и тялото отива към тавана, таванът отива към тялото- този механизъм
го няма. Затова остава изводът им, че пострадалия Д. Т. е пътувал без
поставен обезопасителен колан. При конкретния автомобил при
правилно поставен колан няма как главата да стигне тавана независимо
колко е висок пътникът. Височината на пътника има значение, но ако
автомобилът е нисък, но процесния не е такъв. В случая, обаче, с оглед
отразеното в съдебно-медицинската експертиза на труп № 131/2023 г.
пострадалият е бил висок 167 см., виж л.189 от първоинстанционното
производство, т.е. не е бил висок, дори не е бил със среден ръст като се има
предвид, че е на 17 години и от мъжки пол.
По делото са събрани свидетелски показания на свидетеля Г. Е. П., също
пътник в лекия автомобил, в който е пътувал Д. Т.. Не се оспорва, че между
свидетеля П. и ответника-застраховател е налице спор по иск по чл.432, ал.1
КЗ. Свидетелят П. сочи, че той е пътувал на предна дясна седалка в
автомобила и бил с поставен колан, а Д. пътувал зад него също с поставен
колан. Свидетелят сочи още, че лично видял, че Д. е с поставен колан.
Действително, по отношение на този свидетел са налице предпоставките на
чл.172 ГПК- същият е заинтересован от изхода на спора, поради което
неговите показания следва да бъдат съотнесени с останалите събрани по
делото доказателства за преценка обективността на показанията му.
Доказателства, подкрепящи тезата на свидетеля П. не са събрани по делото;
самите показания се опровергават от заключенията на вещите лица по
КСМАТЕ. Следва да отбележим и, че показанията са взаимно противоречиви –
15
веднъж свидетелят нищо не си спомня от събитието на 03.07.2023 г., а след
това си спомня как Д. си бил поставил колана.
Ето защо настоящата инстанция намира, че показанията на свидетеля П.
неправилно са кредитирани от първоинстанционния съд.
Налага се извод, че пострадалия Д. Т. е пътувал в нарушение на
правилата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП без поставен предпазен колан макар МПС
да е било снабдено с такъв. Нормата е императивна, установена в обществен
интерес и имаща за цел да съхрани живота и здравето на водачите и пътниците
в МПС. Всяко отклонение от нея е нарушаване на закона и означава
противоправно поведение на нарушителя. Непоставянето на обезопасителен
колан, респ. неправилното му поставяне, поставя в завишен риск субектите,
които имат това задълЖ.е. В случая нанесените на пострадалия травматични
увреждания са довели до неговата смърт.
Ще добавим и, че по делото не са направени твърдения и липсват
доказателства увреденият при ПТП Д. Т. да не е бил в състояние да разбира
свойството и значението на постъпките си, макар и непълнолетен.
Следователно пострадалият не е допринесъл за настъпване на
събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане.
В РЕШЕНИЕ № 674 ОТ 12.11.2024 Г. ПО ГР. Д. № 4324/2023 Г., Г. К., ІV
Г. О. НА ВКС, където са разгледани въпросите относно съпричиняването,
изрично е прието, че съдът при своевременно направено такова възраЖ.е, за
да определи процента съпричиняване на пострадалия, следва да го съпостави
с този на деликвента.
При гореизлоЖ.те мотиви настоящата инстанция приема, че
съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия следва да
се определи в размер на 50 % или дължимото на всеки от ищците
обезщетение за неимуществени вреди следва по арг. от чл.51, ал. 2 ЗЗД да се
намали до сумата от по 85 хиляди лева.
Останалите две възраЖ.я за съпричиняване не са доказани поради което
се явяват неоснователни.
При така приетото наличие на съпричиняване на вредоностния резултат
от страна на пострадалия, налага се извод, че първоинстанционното
решение ще следва частично да бъде отменено като неправилно, а именно
16
за разликата над сумата от 85 хиляди лева , дължима на всеки един от
ищците като обезщетение за търпените от тях болки и страдания до
присъдената от първоинстанционния съд сума от 170 хиляди лева. Вместо
това ще бъде постановено друго, с което тази претенция на всеки едни от
ищците ще бъде отхвърлена за разликата над 85 хиляди лева до сумата от
100 хиляди лева.
В частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил ищцовите
претенции за разликата над 100 хиляди лева до пълния предявен размер
от 200 хиляди лева решението е правилно и като такова ще следва да бъде
потвърдено.
Относно обезщетението за имуществени вреди:
Действително, от страна на ищеца И. Д. Т. са представени два броя
фактури /л.99 и л.100 от първоинстанционното производство/, съответно с №
№ 172 от 31.07.2023 г. с издател „Небесно Царство“ ООД, гр.Варна, на
стойност от 3264 лв. и фактура известие от 10.08.2023 г. с издател
„ИНСвещаров“ ООД, гр.Костенец, на стойност 2320 лв., отразяващи
извършени погребални услуги. Въззивната инстанция споделя изложеното от
първоинстанционния съд, че не се доказва по делото, че така отразените
услуги са във връзка с погрбението на Д. Т.. Освен това, действително,
нелогично е издаването на две различни фактури за едни и същи услуги.
Липсват и доказателства на коя дата е бил погребан Д. Т. евентуално да бъде
съобразен съответния документ, установяващ разходите за погребални услуги.
Налага се извод, че в тази си част първоинстанционното решение е
правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
Относно законната лихва:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380, а именно - лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се
извършат плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са
представени всички доказателства по чл. 106 от КЗ, застрахователят е длъжен
17
да се произнесе в срок до 15 работни дни - чл. 108, ал. 1 от КЗ. При
непредставяне на всички доказателства се прилага срокът по чл. 496, ал. 1 от
КЗ - срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е
по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ,
като застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и
изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по
предявените претенции, когато: а) отказва плащане, или б) основанието на
претенцията не е било напълно установено, или в) размерът на вредите не е
бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ в застрахователното
обезщетение, платимо по договор за застраховка "Гражданска отговорност",
се включват лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3, а именно -
"Лихвите за забава на застрахования по, ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна.".
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. №
2466/2018 г., решение № 60112/01.12.2021 г. по т.д. № 1221/2020 г. и решение
№ 72/29.06.2022 г. по т.д. № 1191/2021 г. / изоставя възприетото в предходни
решения на съда /решение № 93/27.11.2020 г. по т.д. № 2013/2019 г. /
становище, че застрахователят дължи законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл. 496,
ал. 1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за
дължимата лихва за забава от датата на уведомяването си от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока
по чл. 496, ал. 1 от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на
18
обезщетение от застрахователя същият дължи законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл.
разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ бе установена с представените с исковата
молба писмени застрахователни претенции по чл. 380, ал. 1 от КЗ на ищците
по делото. Не се оспорва, че същите са подадени на 07.08.2023 г.
Действително, не се установява ищците с депозираните претенции да са
посочили банкови сметки за плащане на обезщетенията. Такива не са
посочени и с исковата молба; нито в течение на производството.
Съгласно приетото в съдебната практика на ВКС, така например
РЕШЕНИЕ № 167 ОТ 30.01.2020 Г. ПО Т. Д. № 2273/2018 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС,
разпоредбата на чл.380, ал.3 КЗ не намира прилоЖ.е при предявен пряк иск по
чл.432, ал.1 КЗ с какъвто е сезиран съдът в настоящия случай. Непосочването
на банковата сметка от увреденото лице като кредитор възпрепятства
единствено изплащането на застрахователното обезщетение и то в хипотезата,
когато то е определено по размер от застрахователя или с влязло в сила
съдебно решение, какъвто настоящият случай не е. Забава на кредитора по чл.
380, ал. 3 КЗ е налице само, ако неплащането на обезщетението се дължи
единствено и само на непосочване от увредения на банкова сметка, явяващо се
дължимо по чл. 380, ал. 1 вр., ал. 3 КЗ съдействие от страна на кредитора за
изпълнение на задълЖ.ето на застрахователя за плащане на обезщетението.
Когато длъжникът отказва изпълнение, защото счита същото за недължимо,
не може да се приеме, че причина за неизпълнението е неоказано от кредитора
съдействие, като в този случай е неоправдано за длъжника да отпадат
негативните последици на собствената му забава.
Налага се извод, че първоинстанционното решение в частта, в която
е отхвърлена претенцията по чл.409 КЗ относно иска по чл.432, ал.1 КЗ за
неимуществени вреди е неправилно и като такова ще следва да бъде
отменено. Вместо това ще бъде постановено друго, с което главницата от
85 000 лв. по иска по чл.432, ал.1 КЗ, предявен от всеки един от ищците,
ще бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от 07.08.2023 г. до
окончателното й плащане.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
19
В производство по чл.248 ГПК е постановено определение № 33 от
20.01.2025 г., с което са оставени без уваЖ.е молбите, съответно от 03.12.2024
г. на ищците и тази от 23.12.2024 г. на ответника за изменение на решението в
частта за разноските.
За да стори това, първоинстанционният съд е приел, че:
1-адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАДв. е присъдено в надлежния на
извършените процесуални действия размер от 9600 лв. с ДДС като се е
позовал и на приетото в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело с-438/22 г.
Затова и искането на адв.Г. Р. за присъждане на допълнително
адв.възнаграждение за осъществено представителство по делото до размера на
сумата от 27 480 лв. с ДДС е оставено без уваЖ.е;
2-по дължимостта на ДДС върху присъденото адв.възнаграждение е прието,
че отговора е положителен като съдът се е позовал на съдебна практика на
ВКС.
Срещу това определение са постъпили частни жалби от всяка една от
страните- на 27.01.2025 г от ищците /по пощата/ и на 04.02.2025 г. от
ответника с излоЖ. доводи за неправилност в частта, в която съответното
искане по чл.248 ГПК е прието от първоинстанционния съд за неоснователно.
По всяка една от частните жалби е подаден отговор, изразяващ
становище за неоснователност на частната жалба на насрещната страна.
Спорен е въпроса за адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв., вкл.
относно това дали се начислява ДДС върху същото.
Първият въпрос, който следва да бъде обсъден е разпределението на
разноските съобразно изхода на спора.
По разпределението на разноските:
На ищеца И. Д. Т. разноски се следват в частта, в която претенциите му
бяха приети за основателни. Същият, обаче, е освободен по реда на чл.83, ал.2
ЗЗД и липсват данни да е правил разноски. Затова и разноски не се присъждат.
На ищцата М. А. Т. разноски се следват в частта, в която претенциите й
бяха приети за основателни. Същата, обаче, е освободена по реда на чл.83,
ал.2 ЗЗД и липсват данни да е правила разноски. Затова и разноски не се
присъждат.
На ответника разноски се следват в частта, в която претенциите на
20
ищците бяха приети за неоснователни или такива в размер на 327,16 лв.
Първоинстанционният съд е присъдил разноски в размер на 163,58 лв. или
следва да бъде доприсъдена сумата в размер на още 163,58 лв.
На основание чл.38, ал.2 от ЗАДв. следва да бъде определено
адв.възнаграждение.
Настоящата инстанция намира, че размера на адв.възнаграждение следва
да бъде съобразен с извършените от процесуалния представител на ищците
действия в защита на техния интерес, материалния интерес и
продължителността на производството пред първата съдебна инстанция- в
случая производството по делото е разгледано в две публични съдебни
заседания. Следва да се отбележи и, че защитата касае общи доводи и
възраЖ.я относно двамата ищци. При определяне на адв. възнаграждение
следва да бъде съобразено и приетото в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по
дело С-438/22.
Ето защо адв.възнаграждение следва да бъде определено в размер на
9600 лв. с ДДС. Първоинстанционният съд е присъдил адв.възнаграждение в
размер на 8 000 лв. или с ДДС сумата в размер на 9 600 лв., толкова колкото
прие и настоящата инстанция, но при съобразяване с изхода във въззивното
производство. Като краен извод се налага, че първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в тази му част.
По въпроса дължи ли се ДДС, настоящият състав споделя
преобладаващата съдебна практика на ВКС, съобразно която в хипотезата на
чл.38, ал.2 ЗАДв. се начислява ДДС. Налице е доставка на услуга, която за
представлявания е безплатна, но в отношенията между процесуалния
представител на страната и насрещната, която следва по арг. от чл.38, ал.2
ЗАДв. да заплати на адвоката съответстващото на полоЖ.я от последния, труд,
е налице възмездна облагаема доставка по смисъла на чл.2, т.1 ЗДДС, за която
е дължим ДДС, така и в ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 60385 ОТ 29.10.2021 Г. ПО Ч. Т. Д. №
1927/2020 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 44 ОТ 28.01.2022 Г. ПО Ч. Т. Д. №
2525/2021 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 50093 ОТ 11.05.2023 Г. ПО Т. Д. №
1638/2021 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС и др.
Или като краен извод определението, четено в производство по чл.248
ГПК се явява правилно.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът дължи държавната такса в
21
производството или такава в размер на 6 800 лв. Първоинстанционният съд е
определил държавна такса в размер на 13 600 лв. Присъдил е и за разноските
за вещи лица, платени от бюджета в размер на 1200 лв., или общо задълЖ.е в
размер на 14 800 лв. При редуциране на разноските за вещи лица от 1200 лв.
на 600 лв. общото задълЖ.е на ответника възлиза на 7 400 лв. /6800 лв.+600
лв./ или за разликата над тази сума първоинстанционното решение ще
следва да бъде отменено.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника И. Д. Т. разноски се следват в частта, в която
първоинстанционното решение беше прието за неправилно по иска по чл.409
КЗ.
На въззивницата М. А. Т. разноски се следват в частта, в която
първоинстанционното решение беше прието за неправилно по иска по чл.409
КЗ.
Въззивниците/ищци разноски не са правили и затова такива не им
се присъждат.
На въззивника/ответник разноски се следват с оглед изхода на спора
по неговата въззивна жалба /същата беше приета за основателна/ или такива в
размер на 3705 лв. като съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК определя
юриск.възнаграждение в размер на 300 лв., вкл. в горната сума.
На основание чл.38, ал.2 от ЗАДв. следва да бъде определено
адв.възнаграждение в размер на 1 200 лв. с ДДС.
В производството по чл.248 ГПК с оглед трайната съдебна практика на
ВКС разноските остават за страните по начина и в размера, в който са го
направили; съдът не дължи произнасяне по разноските.
Водим от горното АПЕЛАТИВЕН СЪД- СОФИЯ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 138 от 29.11.2024 г. по гр.д.№ 191 по описа за
2023 г. на Софийски окръжен съд, V първоинстанционен търговски състав в
22
частта, в която е уважен предявеният от И. Д. Т., ЕГН **********, срещу
ЗД "Лев Инс" АД, ЕИК *********, иск по чл.432, ал.1 КЗ, за сумата над
85 000 лева /осемдесет и пет хиляди лева/ до 170 000 лв. /сто и седемдесет
хиляди лева/, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени
вреди - душевни болки и страдания, мъка, тъга, стрес и психически срив,
настъпили вследствие на смъртта на неговия син Д. И.в Т. с ЕГН **********,
настъпила на 21.07.2023 г. в резултат на ПТП, причинено на 03.07.2023 г.
около 10.50 часа при 99 км. 40, 000 в близост до моста на река Дяволска, общ.
Приморско, между т.а. марка "Нисан", модел "Навара", с рег. № ********,
управляван от Х. Я. Я. и лек автомобил, марка "БМВ", модел "330ХД" с рег. №
********, управляван от Б. К. Ч., с ЕГН **********, по вина на последния,
застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
сключена с ответника, с полица № BG/22/123001946945, валидна от
30.06.2023 г. до 29.06.2024 г., като неправилно.
ОТМЕНЯ решение № 138 от 29.11.2024 г. по гр.д.№ 191 по описа за
2023 г. на Софийски окръжен съд, V първоинстанционен търговски състав в
частта, в която е уважен предявеният от М. А. Т., ЕГН **********, срещу
ЗД "Лев Инс" АД, ЕИК *********, иск по чл.432, ал.1 КЗ, за сумата над
85 000 лева /осемдесет и пет хиляди лева/ до 170 000 лв. /сто и седемдесет
хиляди лева/, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени
вреди - душевни болки и страдания, мъка, тъга, стрес и психически срив,
настъпили вследствие на смъртта на нейния внук Д. И.в Т. с ЕГН **********,
настъпила на 21.07.2023 г. в резултат на ПТП, причинено на 03.07.2023 г.
около 10.50 часа при 99 км. 40, 000 в близост до моста на река Дяволска, общ.
Приморско, между т.а. марка "Нисан", модел "Навара", с рег. № ********,
управляван от Х. Я. Я. и лек автомобил, марка "БМВ", модел "330ХД" с рег. №
********, управляван от Б. К. Ч., с ЕГН **********, по вина на последния,
застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
сключена с ответника, с полица № BG/22/123001946945, валидна от
30.06.2023 г. до 29.06.2024 г., като неправилно.
ОТМЕНЯ решение № 138 от 29.11.2024 г. по гр.д.№ 191 по описа за
2023 г. на Софийски окръжен съд, V първоинстанционен търговски състав в
23
частта, в която е отхвърлен, предявеният от И. Д. Т., ЕГН **********,
срещу ЗД "Лев Инс" АД, ЕИК *********, иск по чл.409 КЗ за заплащане на
законната лихва върху застрахователното обезщетение за неимуществени
вреди, считано от 07.08.2023 г. – датата на която са предявени извънсъдебно
претенциите на ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение, до
окончателното им заплащане, като неправилно.
ОТМЕНЯ решение № 138 от 29.11.2024 г. по гр.д.№ 191 по описа за
2023 г. на Софийски окръжен съд, V първоинстанционен търговски състав в
частта, в която е отхвърлен, предявеният от М. А. Т., ЕГН **********,
срещу ЗД "Лев Инс" АД, ЕИК *********, иск по чл.409 КЗ за заплащане на
законната лихва върху застрахователното обезщетение за неимуществени
вреди, считано от 07.08.2023 г. – датата на която са предявени извънсъдебно
претенциите на ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение, до
окончателното заплащане, като неправилно.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67 А, да заплати на И. Д.
Т., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „Позитано“ № 2- адв.Н. Д.
и адв.Г. Р., законната лихва върху присъденото на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ обезщетение за неимуществени вреди в размер от 85 000 лв., считано от
07.08.2023 г. – датата на която са предявени извънсъдебно претенциите на
ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение, до окончателното
заплащане.
ОСЪЖДА ЗД "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67 А, да заплати на М. А.
Т., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „Позитано“ № 2- адв.Н. Д.
и адв.Г. Р., законната лихва върху присъденото на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ обезщетение за неимуществени вреди в размер от 85 000 лв., считано от
07.08.2023 г. – датата на която са предявени извънсъдебно претенциите на
24
ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение, до окончателното
заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. Д. Т., ЕГН **********, съдебен адрес:
гр. София, ул. „Позитано“ № 2- адв.Н. Д. и адв.Г. Р., срещу ЗД "Лев Инс" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Симеоновско шосе“ № 67 А, иск по чл.432, ал.1 КЗ, за сумата над
85 000 лева /осемдесет и пет хиляди лева/ до 170 000 лв. /сто и седемдесет
хиляди лева/, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени
вреди - душевни болки и страдания, мъка, тъга, стрес и психически срив,
настъпили вследствие на смъртта на неговия син Д. И.в Т. с ЕГН **********,
настъпила на 21.07.2023 г. в резултат на ПТП, причинено на 03.07.2023 г.
около 10.50 часа при 99 км. 40, 000 в близост до моста на река Дяволска, общ.
Приморско, между т.а. марка "Нисан", модел "Навара", с рег. № ********,
управляван от Х. Я. Я. и лек автомобил, марка "БМВ", модел "330ХД" с рег. №
********, управляван от Б. К. Ч., с ЕГН **********, по вина на последния,
застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
сключена с ответника, с полица № BG/22/123001946945, валидна от
30.06.2023 г. до 29.06.2024 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. А. Т., ЕГН **********, съдебен адрес:
гр. София, ул. „Позитано“ № 2- адв.Н. Д. и адв.Г. Р., срещу ЗД "Лев Инс" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Симеоновско шосе“ № 67 А, иск по чл.432, ал.1 КЗ, за сумата над
85 000 лева /осемдесет и пет хиляди лева/ до 170 000 лв. /сто и седемдесет
хиляди лева/, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени
вреди - душевни болки и страдания, мъка, тъга, стрес и психически срив,
настъпили вследствие на смъртта на нейния внук Д. И.в Т. с ЕГН **********,
настъпила на 21.07.2023 г. в резултат на ПТП, причинено на 03.07.2023 г.
около 10.50 часа при 99 км. 40, 000 в близост до моста на река Дяволска, общ.
Приморско, между т.а. марка "Нисан", модел "Навара", с рег. № ********,
управляван от Х. Я. Я. и лек автомобил, марка "БМВ", модел "330ХД" с рег. №
********, управляван от Б. К. Ч., с ЕГН **********, по вина на последния,
застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
25
сключена с ответника, с полица № BG/22/123001946945, валидна от
30.06.2023 г. до 29.06.2024 г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 138 от 29.11.2024 г. по гр.д.№ 191 по
описа за 2023 г. на Софийски окръжен съд, V първоинстанционен търговски
състав, в частта, в която е отхвърлен, предявеният от И. Д. Т., ЕГН
**********, срещу ЗД "Лев Инс" АД, ЕИК *********, иск по чл.432, ал.1
КЗ, за сумата над 170 000 лв. /сто и седемдесет хиляди лева/ до пълния
предявен размер от 200 000 лв./двеста хиляди лева/, съставляваща
обезщетение за причинени му неимуществени вреди - душевни болки и
страдания, мъка, тъга, стрес и психически срив, настъпили вследствие на
смъртта на неговия син Д. И.в Т. с ЕГН **********, настъпила на 21.07.2023 г.
в резултат на ПТП, причинено на 03.07.2023 г. около 10.50 часа при 99 км. 40,
000 в близост до моста на река Дяволска, общ. Приморско, между т.а. марка
"Нисан", модел "Навара", с рег. № ********, управляван от Х. Я. Я. и лек
автомобил, марка "БМВ", модел "330ХД" с рег. № ********, управляван от Б.
К. Ч., с ЕГН **********, по вина на последния, застрахован по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена с ответника, с
полица № BG/22/123001946945, валидна от 30.06.2023 г. до 29.06.2024 г.,
както и исковете по чл. 432, ал. 1 и чл. 409 от КЗ , за заплащане на сумата от
6 494 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от И.
Д. Т. имуществени вреди - разходи за репатриране на тленните останки и
погребални услуги, във връзка с настъпилата смърт на сина му Д. И.в Т., в
следствие горното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
07.08.2023 г. - датата, на която е предявена извънсъдебно пред ответника,
претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение, до окончателното
й заплащане, като правилно.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 138 от 29.11.2024 г. по гр.д.№ 191 по
описа за 2023 г. на Софийски окръжен съд, V първоинстанционен търговски
състав, в частта, в която е отхвърлен, предявеният от М. А. Т., ЕГН
**********, срещу ЗД "Лев Инс" АД, ЕИК *********, иск по чл.432, ал.1
КЗ, за сумата над 170 000 лв. /сто и седемдесет хиляди лева/ до пълния
предявен размер от 200 000 лв./двеста хиляди лева/, съставляваща
26
обезщетение за причинени му неимуществени вреди - душевни болки и
страдания, мъка, тъга, стрес и психически срив, настъпили вследствие на
смъртта на неговия син Д. И.в Т. с ЕГН **********, настъпила на 21.07.2023 г.
в резултат на ПТП, причинено на 03.07.2023 г. около 10.50 часа при 99 км. 40,
000 в близост до моста на река Дяволска, общ. Приморско, между т.а. марка
"Нисан", модел "Навара", с рег. № ********, управляван от Х. Я. Я. и лек
автомобил, марка "БМВ", модел "330ХД" с рег. № ********, управляван от Б.
К. Ч., с ЕГН **********, по вина на последния, застрахован по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена с ответника, с
полица № BG/22/123001946945, валидна от 30.06.2023 г. до 29.06.2024 г., като
правилно.
ОТМЕНЯ решение № 138 от 29.11.2024 г. по гр.д.№ 191 по описа за
2023 г. на Софийски окръжен съд, V първоинстанционен търговски състав в
частта за разноските, присъдена на основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на
ЗД "Лев Инс" АД, ЕИК *********, за сумата над 7 400 лв.
ОСЪЖДА И. Д. Т., ЕГН ********** и М. А. Т., ЕГН **********, и
двамата със съдебен адрес: гр.София, ул. Позитано № 2- адв. Д. и адв.Р., да
заплатят на ЗД "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67 А, сумата в размер на
163,58 лв., представляваща доприсъдени разноски пред първата съдебна
инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 138 от 29.11.2024 г. по гр.д.№ 191 по
описа за 2023 г. на Софийски окръжен съд, V първоинстанционен търговски
състав, в частта за разноските в полза на: ЗД "Лев Инс" АД, ЕИК
********* за сумата от 163,58 лв.; адв.Г. Р., на основание чл.38, ал.2 ЗАДв. за
сумата от 9 600 лв. с ДДС и на основание чл.78, ал.6 ГПК за сумата от 7 400
лв.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 33 от 20.01.2025 г., постановено в
производство по чл.248 ГПК.
27
ОСЪЖДА ЗД "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67 А, да заплати на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., на адв. Г. Г. Р., сумата в размер на 1200 лв. с
ДДС, представляваща адв.възнаграждение за процесуално представителство
на И. Д. Т., ЕГН ********** и М. А. Т., ЕГН **********, пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА И. Д. Т., ЕГН ********** и М. А. Т., ЕГН **********, и
двамата със съдебен адрес: гр.София, ул. Позитано № 2- адв. Д. и адв.Р., да
заплатят на ЗД "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67 А, сумата в размер на
3705 лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от
получаването му, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28