Присъда по дело №1931/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 44
Дата: 28 април 2022 г. (в сила от 14 май 2022 г.)
Съдия: Димитър Бишуров
Дело: 20215220201931
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 декември 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 44
гр. Пазарджик, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
СъдебниГергана Георгиева Бакърджиева

заседатели:Радка Трендафилова Биволарова
при участието на секретаря Ива Чавдарова
и прокурора Б. Ат. П.
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Наказателно дело от общ
характер № 20215220201931 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия СВ. ОРЛ. Й. - роден на *****г., в гр.П., живущ
в същия град, българин, български гражданин, с основно образование, женен,
безработен, осъждан, ЕГН: **********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА , че на
08.08.2021г. в З. гр.П., в килия № ****, без надлежно разрешително по чл.7 от
ЗКНВП е държал суха растителна маса с нето тегло 0,250 грама, съдържаща
психоактивно вещество N-(1-амино -3, 3-диметил – 1 оксобутан – 2 –ил)-1-
пентил – 1H-индазол-3-карбоксамид, познато под синонима ADB-PINACA,
представляващо химически аналог на високорисково наркотично вещество –
психоактивно вещество – синтетичен канабиноид – N-[1-(амоинокарбонил)-
2метилпропил]-1-пентил-1H-индазол-3-карбоксамид, познато под синонима
AB-PINACA, поради което и на основание чл.354а ал.3 т.1 от НК, във вр. с
чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК го ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.

1
На основание чл.27 ал.1 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА към неизтърпяната
част от наказанието лишаване от свобода по НОХД № 484/2019г. по описа на
Окръжен съд – Пазарджик към момента в размер на 20 години, 6 месеца и 26
дни, изцяло наказанието от четири месеца лишаване от свобода, като
определя едно общо наказание в размер на ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ, ДЕСЕТ
МЕСЕЦА И ДВАДЕСЕТ И ШЕСТ ДНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.57 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗИНЗС определя строг
първоначален режим на изтърпяване на определеното общо наказание
лишаване от свобода.

На основание чл.354а ал.6 от НК ПОСТАНОВЯВА вещественото
доказателство: остатък от наркотично вещество, находящо се на съхранение в
ЦМУ – София по приемо-предавателен протокол № 81354/05.10.2021г., да се
отнеме в полза на държавата и да се унищожи, а веществените доказателства,
находящи се в делото – празни опаковки на л.28, да останат в него и да се
унищожат заедно с делото при настъпване на законовите срокове за това.

На основание чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Й. да заплати
сторените по делото разноски в размер на 110,55 лв., платими по сметка на
ОД на МВР – Пазарджик, а в полза на бюджета на съдебната власти по сметка
на Районен съд – Пазарджик да заплати съдебно-деловодни разноски в размер
на 78.61 лв., а в полза на НБПП – София да заплати разноски в размер на 250
лв.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд -
Пазарджик в 15 дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

НОХД № 1931/2021 год.
МОТИВИ:

Обвинението срещу подс. СВ. ОРЛ. Й., ЕГН: ********** е за
престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК затова, че на 08.08.2021г., в Затвора в
гр. Пазарджик, в килия № 127, без надлежно разрешително по чл. 7 от ЗКНВП
е държал суха растителна маса с нето тегло 0,250 грама, съдържаща
психоактивното вещество М-(1-амино -3, 3-диметил - 1- оксобутан - 2- ил)-1-
пентил -1Н-индазол-3-карбоксамид, познато под синонима ADB-PINACA,
представляващо химичен аналог на високорисково наркотично вещество-
психоактивно вещество - синтетичен канабиноид- N-[1- (аминокарбонил)-
2метилпропил]-1 -пентил- 1Н-индазол-3-карбоксамид, познато под синонима
AB-PINACA.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението и пледира за
осъдителна присъда с налагане на наказания ЛС и глоба, ориентирани към
минимума. Относно наказанието ЛС не взема становище дали и как да се
търпи.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и с упълномощен
защитник. Не се признава за виновен по обвинението и дава кратки
обяснения, с които отрича той да е държал процесния аналог на наркотично
вещество. Иска да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия пледира за постановяване на оправдателна
присъда поради недоказаност на обвинението. Алтернативно пледира за
преквалифициране на деянието по чл.354а ал.5 от НК и налагане на наказание
глоба.
Съдът обсъди събраните по делото писмени, гласни и веществени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата
на чл.301 от НПК, като прие за установено от фактическа страна следното:
Към инкриминираната дата подс. С.Й. бил осъждан общо пет пъти за
престъпления от ОХ, с присъди влезли в сила в периода 2010г. – 2021г., като
търпял ефективно наказания ЛС и пробация.
Последно бил осъден с присъда по НОХД № 484/2019г. на ОС-
Пазарджик, влязла в сила на 14.10.2021г., за престъпление по чл.116 ал.1, т.4,
т.6 и т.12 във вр. с чл.115 и във вр. с чл.29 ал.1, бук. Б от НК, извършено на
23.11.2017г., като му било наложено наказание от 25 години лишаване от
свобода, при строг първоначален режим. От така наложеното наказание ЛС
било приспаднато времето, през което бил задържан с мярка за неотклонение,
считано от 24.11.2017г., т.е. 3 години 10 месеца и 25 дни. Тази присъда била
приведена в изпълнение на 19.10.2021 година, като подсъдимият я изтърпява
понастоящем в затвора в гр.Пазарджик.
На 08.08.2021г. св. Г.Ф. бил на работа в Затвора- Пазарджик, където
заемал длъжност началник сектор „Надзорно-охранителна дейност“. В
1
сутрешните часове при него се явил постовият надзирател, отговарящ за
зоната с повишена сигурност, който го уведомил, че лишеният от свобода -
подс. С.Й. имал неадекватно поведение, изразяващо се в отказ да стане от
леглото си и да участва в сутрешната проверка, а също и че погледът му бил
замъглен и не отговарял на задаваните въпроси.
Всички тези обстоятелства навели съмнения у св. Ф., че е възможно
подс. Й. да е употребил наркотични вещества, поради което била сформирана
група, в състава на която били св. Ф. и св.Ч.. Те извършили претърсване и
личен обиск в обитаваната от подсъдимия и св. И.Н. килия № 127. При
влизане в помещението на служителите на затвора им направило впечатление
неадекватното състояние на подсъдимия, който бил седнал на леглото си гол
до кръста, като бил с видимо забавени реакции и разширени зеници.
При проверката в помещението, на металния шкаф, който се ползвал от
подсъдимия, служителите на затвора намерили хартиен свитък, в който имало
суха тревиста маса под форма на топче. На пепелника на същото място имало
филтър от изпушена саморъчно направена цигара.
Св. Ф. задал въпрос на кого е откритото вещество и какво представлява,
а подс. Й. заявил, че е негово и обяснил, че същото представлявало подправка
за супа. За цигарата също казал, че била негова и не си я бил допушил.
Съкилийникът на подсъдимия - св. Н., също потвърдил, че откритите
вещества са на Й..
За извършеното претърсване в килията бил съставен протокол и
изготвена докладна записка от служителите на затвора, а с цел установяване и
документиране на евентуално извършвана престъпна дейност били уведомени
и служители на РУ Пазарджик.
По повод на всичко това било отпочнато настоящото наказателно
производство.
Видно от заключението на изготвената в ДП съдебно-химическата
експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, обективирано в
Протокол № 1346/2021 г. на БНТЛ при ОД МВР - Пловдив, растителна маса
обект на експертизата има нето тегло 0,250 грама. От проведените
изследвания е установено, че същата съдържа веществото N- (1-амино -3, 3-
диметил - 1- оксобутан -2- ил)-1-пентил -1Н-индазол-3- карбоксамид, познато
под синонима ADB-PINACA. Идентифицираното вещество в растителната
маса е ново психоактивно вещество и спада към така наречената група на
синтетични канабиноиди. То е било привнесено (добавено) към дадената
растителна маса. При извършеното изследване се установило наличието на
ново психотропно вещество, но не се определя процентното съдържание, тъй
като към настоящия момент няма разработена методика за това.
Вещото лице е категорично в заключението си, че идентифицираното
психоактивно вещество М-(1-амино -3, 3-диметил - 1- оксобутан -2- ил)-1-
пентил -1Н-индазол-3-карбоксамид, познато под синонима ADB-PINACA е
химичен аналог на веществото N-[1-(аминокарбонил)- 2метилпропил]-1-
2
пентил-1Н-индазол-3-карбоксамид, познато под синонима АВ-PINACA, което
вещество е поставено под контрол и включено в Приложение № 1 към чл.3,
т.1, Списък І от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични и е под контрол съгласно ЗКНВП.
Тук е мястото да се посочи, от настоящия съдебен състав, че съгласно §
1, т.17 от ЗКНВП „аналог“ означава всяко вещество, което не е включено в
списъците по чл. 3 ал.2, но има сходен химически строеж и предизвиква
аналогично действие върху човешкия организъм, с наркотично вещество,
което е включено в списъците от ЗКНВП.
Видно от заключението на изготвената в съдебната фаза на процеса
допълнителна съдебно-химическата експертиза, което съдът цени като
обективно и компетентно, обективирано в Протокол № 593/06.04.2022 г. на
БНТЛ при ОД МВР - Пловдив, растителната маса - обект на изследването в
основната експертиза от ДП, с нето тегло 0.250 гр., съдържа веществото N-(1-
амино -3, 3- диметил -1- оксобутан- 2 - ил)-1-пентил-1 Н-индазол-З-
карбоксамид, познато под синонима ADB-PINACA. Това вещество не е
включено в приложенията на Постановление № 23/29.01.1998 г. на МС за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, но от химическа гледна точка то е ново психоактивно
вещество (НПВ) и спада към така наречената група на синтетичните
канабиноиди. Така най-близкото вещество до изследваното, включено в тези
приложения, се явява марихуаната /канабис/.
От това заключение пък може безпроблемно да се направи
остойностяване на растителната маса, съдържаща процесния аналог на
наркотично вещество, като се изходи от посочената от вещото лице аналогия
на това вещество и най-близкото до него, каквото се явява
марихуаната/канабисът/. Последното е включено в Приложение № 2 към член
единствен от Постановление № 23/29.01.1998 г. на МС за определяне на цени
на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като цената му
за 1 грам е 6 лева. Това означава, че стойността на 0.250 гр. от
инкриминирания аналог на наркотичното вещество възлиза на сумата от 1.50
лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на
свидетелите Г.Ф. и А.Ч., дадени пред настоящия съдебен състав, както и от
тези на св.И.Н., дадени от него в съдебната и в досъдебната фаза на процеса,
които бяха приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им
по реда на чл.281 от НПК, така също от заключението на горекоментираните
основна и допълнителна съдебнохимически експертизи, а и от писмените, и
веществени доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал.
Съдът кредитира изцяло събраните по делото и подробно посочени по-
горе писмени, гласни и веществени доказателства и доказателствени
средства, т.к. същите са непротиворечиви, взаимно допълващи се,
хронологично точни и по категоричен начин очертават гореописаната
3
фактическа обстановка.
Поради непротиворечивостта на всички тези доказателствата не се
налага техният подробен анализ и обсъждане. Тук само си заслужава да бъде
маркирано, че не е спорно по делото, че откритото и идентифицираното
вещество в инкриминирана растителната маса е ново психоактивно вещество,
подробно описано по-горе, което спада към така наречената група на
синтетични канабиноиди и е аналог на наркотично вещество, също подробно
посочено. Това вещество е било привнесено (добавено) към дадената
растителна маса.
Заслужава си да бъде отбелязано само и това, че от събраните по делото
гласни доказателства, посредством разпита на горните трима свидетели,
категорично стана ясно, че това вещество е било държано именно от
подсъдимия. Свидетелите Ф. и Ч. заявиха недвусмислено, че след като
открили растителната маса и попитали обитаващите килията на кого е и какво
представлява, подс. Й. заявил, че е негова и че представлява подправка за
супа. Пояснил пред св.Ч. и че фасът от цигарата в пепелника бил негов, като
не си го бил допушил.
Всичко това кореспондира на причините, поради които на
инкриминираната дата е бил извършен обиск и претърсване в килията, а
именно защото на сутрешната проверка подс.Й. е бил неадекватен, със
забавени реакции и разширени зеници. Това пък несъмнено се обяснява с
обстоятелството, че същият е пушил от недопушения и открит в последствие
фас от ръчно свита цигара, съдържащ растителна маса, към която е бил
привнесен инкриминираният аналог на наркотично вещество.
Фактът, че аналогът на наркотичното вещество е бил държан от
подсъдимия се установява и от показанията на неговият съкилийник - св.
И.Н.. Той също бе категоричен в показанията си пред съда, че откритата в
килията им растителна маса е била на Й., който потвърдил това още след
откриването й пред надзирателите, но заявил, че представлявала подправка за
супа. Категоричен беше, че и откритият недопушен фас е бил на подсъдимия.
Факт е, че се откроиха противоречия в показанията на св. Н. дадени по време
на съдебното следствие и тези, които е дал в ДП, т.к. пред съда заяви, че не
знаел дали откритата растителна маса била наркотик, както и че пред него
подсъдимият не бил пушил цигари с наркотично вещество. В същото време в
ДП св.Н. е казал абсолютно убедено, че откритата в килията им растителна
маса била т. нар. разговорно „бонзай“, т.к. съдържала наркотик, както и че е
на подсъдимия, който преди претърсването в килията си бил свил цигара и
пушил от нея, а недопушения фас оставил в собствения си пепелник. Вярно е,
че след прочитането на показанията на св.Н. от ДП, той отрече истинността
на заявеното от него, че бил казал, че подсъдимият е пушил наркотик, като
поясни и че надзирателите му казали, че това било „бонзай“ и затова той
казал така при разпита му. Съдът обаче даде абсолютна вяра именно на
показанията му от ДП, т.к. ги е дал съвсем близко до инкриминираните
4
събития и по време на депозирането им подсъдимият не е присъствал, за
разлика от тези, които даде в съдебната фаза /СФ/ в присъствието на
подсъдимия и в които откровено личи проява на т. нар. „затворническа
солидарност“, т.е. стремеж да се облекчи или избегне по възможност
отговорността, която следва да понесе подсъдимия. Така или иначе обаче по
фактът, че откритата в килията растителна маса е била държана от
подсъдимия, противоречия в показанията на св.Н. от ДП и СФ няма. Ето защо
към този факт, като се насложи безспорния такъв, че в растителната маса е
бил привнесен и е съдържала инкриминирания аналог на наркотично
вещество, то не може да има каквото и да е съмнение, че подсъдимият е
извършил вмененото му престъпление.
С оглед на всичко казано до тук съдът не даде вяра на обясненията на
подсъдимия, в които отрече инкриминираната растителна маса да е била
негова, респ. да е държал инкриминираното вещество и оцени като неуспешен
опитът му да прокара внушение, че веществото може да е било държано от
съкилийникът му Н..
На последно място, но не по значение, фактът, че именно Й. е държал
инкриминираната растителна маса се доказва, па макар и косвено, от
обстоятелството, че против него е бил изготвен нов ОА от РП-Пазарджик за
извършено на 23.03.2022г. в Затвора-Пазарджик престъпление по чл.354а
ал.3, т.1 от НК, а именно за държане на високорисково наркотично вещество,
познато под псевдонима 4F-MDMB-BICA. На посочената дата, след връщане
от „престой на открито“ в слиповете му били открити 1.56 гр. от това
вещество, а в обитаваната килия – 0.016 грама. Всичко това се установява
категорично от приетия като писмено доказателство по делото ОА на РП-
Пазарджик по пр. вх. № 1578/22. На РП-Пазарджик и БП № 251/22г. на РУ-
Пазарджик.
При така установената фактическата обстановка, с поведението си
подс. С.Й., от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК, като на 08.08.2021г., в Затвора в гр.
Пазарджик, в килия № 127, без надлежно разрешително по чл. 7 от ЗКНВП е
държал суха растителна маса с нето тегло 0,250 грама, съдържаща
психоактивното вещество М-(1-амино -3, 3-диметил - 1- оксобутан - 2- ил)-1-
пентил -1Н-индазол-3-карбоксамид, познато под синонима ADB-PINACA,
представляващо химичен аналог на високорисково наркотично вещество-
психоактивно вещество - синтетичен канабиноид- N-[1- (аминокарбонил)-
2метилпропил]-1 -пентил- 1Н-индазол-3-карбоксамид, познато под синонима
AB-PINACA.
Деянието е извършено виновно, съгласно разпоредбата на чл.11, ал.2 от
НК, под формата на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал правната
запретеност на деянието по чл.354а ал.3, т.1 от НК, доколкото е бил наясно,
че държи забранени от закона вещества – инкриминирания наркотичен аналог
и няма издадено разрешение за това по реда на чл.7 ал.1 от ЗКНВП, т.е.
5
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от деянието и
пряко е целял настъпването им. Казано с други думи, умисълът на
подсъдимия е обхващал обстоятелствата, че упражнява фактическа власт
върху аналог на наркотично вещество от вид и със съдържание, подробно
посочени по-горе и по описания вече начин, което е станало без да има
надлежно разрешение за това.
С оглед на всичко казано до тук възражението на защитата за
недоказаност на авторството на инкриминираното престъпление не може да
бъде споделено, а от там не може да бъде уважено и искането за оправдаване
на подсъдимия.
Според настоящия съдебен състав не са налице и основания за
преквалифициране на престъплението извършено от подсъдимия от такова по
чл.354а ал.3, т.1 от НК, в такова по чл.354а ал.5 от НК – държане на
наркотици в маловажен случай и искането на защитата в този смисъл също не
може да бъде уважено. Това е така независимо от обстоятелството, че
количеството на държаното наркотично вещество не е голямо, респ.
стойността му не е висока. За да е налице привилегирования състава на
държане на наркотици в маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК
обаче не е достатъчно количеството и стойността на съответния наркотик да
са ниски. Необходимо е още наличието и на други смекчаващи обстоятелства,
които да очертават престъплението, като такова с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. В настоящият казус обаче такива смекчаващи обстоятелства
не са налице. Вече бе посочено, че подсъдимият е с изключително
обременено съдебно минало, като е започнал престъпната си „кариера“ още
през далечната 2010 година. Изтърпявал ефективни наказания лишаване от
свобода, а последно е осъден за едно от най-тежките престъпления по НК –
квалифицирано умишлено убийство. Настоящото деяние е извършил докато
търпи 25-годишната си присъда в затвора, където принципно би следвало
спрямо него да протича поправително-превъзпитателен и принудително-
възпиращ процес, какъвто очевидно не се наблюдава. Отделно от това по
местоживеене е изключително негативно охарактеризиран. Очевидно е също,
че той не проявява никакво критично отношение и разкаяние за стореното.
Очевидно е и че не полага никакви усилия да преодолее наркотичната си
зависимост. Без съмнение е и това, че има нулев толеранс към обремененото
си съдебно минало и възможността да удължи пребиваването си в затвора,
като последното по никакъв начин не го мотивира да се въздържа от
извършването на бъдещи престъпни прояви. За това говори и
обстоятелството, че против него е бил изготвен и втори ОА отново за
държане на наркотични вещества в затвора, който бе подробно посочен по-
горе.
Всичко това са отегчаващи обстоятелства, които завишават
обществената опасност на извършителя и на деянието по настоящия казус,
като не може да се приеме, че същото е с по-ниска степен на обществена
6
опасност в сравнение с обичайните случаи на деяния от съответния вид.
Щом процесното престъпно деяние не би могло да се квалифицира като
„маловажен случай“ по смисъла на чл.93, т.9 от НК, то на още по-голямо
основание не би могло да се квалифицара като малозначително по смисъла на
чл.9 ал.2 от НК. Разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК предвижда, че не е
престъпно това деяние, което макар и формално да осъществява признаците
на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. За
да се прецени дали едно деяние е малозначително, следва да се обсъждат
всички елементи на състава на престъплението, като се вземат предвид
редица обстоятелства като обективното отрицателно въздействие на
извършеното върху обекта на престъплението, върху обществените
отношения въобще и съзнанието на гражданите (конкретния престъпен
резултат, други несъставомерни вредни последици, начинът и средствата за
въздействие и пр.), но също и субективните му характеристики извън вината -
подбуди за извършването, борба на мотиви, цели на дееца /виж Решение №
132/2012 г. по н. д. № 335/2012 г. на І н. о на ВКС/. В случая не може да се
направи извод, че количеството на инкриминираното наркотично вещество
макар и неголямо е нищожно малко, нито че не се засягат обществените
отношения, защитени от посочените текстове на наказателния кодекс.
Установени са безпротиворечиво обективните признаци на
противозаконно държане на високорисково наркотично вещество и с оглед на
това деянието несъмнено попада в обсега на наказателноправната забрана по
чл. 354а ал.3, т.1 от НК и като такова е противоправно. Не отсъства в
конкретния казус и нужното ниво на обществена опасност на извършеното.
Настоящото деяние е поредно в живота на подсъдимия, извършено по време
на поредното пребиваване в затвора и то за немалък период от време – 25
години. Отделно се касае за държане на аналог на синтетичен наркотик, а не
например за т. нар. „мека дрога“, като не би могла да се защити тезата, че е
ниска опасността от увреждане на правно защитените блага, каквото е
здравето на човек.
При определяне и индивидуализация на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия, съдът съобрази разпоредбата на чл.36 от НК –
относно целите и тези на чл.54 и следващите от НК - относно тяхната
индивидуализация.
Обществената опасност на деянието по чл.354а ал.3, т.1 от НК е
относително ниска с оглед това, че наркотичното вещество държаното от
подсъдимия е с малко количество / 1/4 от грама/ и на ниска стойност, т.е. като
за еднократна доза.
Подсъдимият обаче е с висока степен на обществена опасност предвид
миналите осъждания, криминалната му проявеност и престъпната упоритост,
която демонстрира с факта на държане на наркотици в затвора, а също и за
това, че по местоживеене е негативно охарактеризиран.
7
Като причини за извършване на деянието съдът отчете ниското
правосъзнание на подсъдимия, незачитането на установения в страната
правов ред, свързан с контрола и боравенето с наркотични вещества.
Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства наличната
наркозависимост, която според установените медицински стандарти се
определя като заболяване, тежкото материално положение и имотно
състояние на подсъдимия, както и изключително малкото количество и
стойност на държаното наркотично вещество. Отегчаващи отговорността
обстоятелства – обремененото съдебно минало, негативните характеристични
данни и обстоятелството, че инкриминираното вещество е било държано в
пенитенциарно заведение.
Предвид изложеното и съобразявайки наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната тежест на
всяко едно от тях, съдът намери, че по отношение на подсъдимия е налице
едно изключително смекчаващо отговорността обстоятелство - малкото
количество и стойност на държания аналог на наркотично вещество, при
наличието на което и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже
несъразмерно тежко.
С оглед на това съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1, т.1 и ал.3 от
НК, като определи наказанието лишаване от свобода под най-ниския предел,
предвиден в закона и не наложи кумулативно предвиденото наказание глоба.
На тази база съдът осъди подс. Й. на четири месеца лишаване от свобода,
което намери за съответно на тежестта на извършеното и с което ще се
постигнат целите на наказанието.
Предвид обремененото съдебно минало на подсъдимия и
обстоятелството, че той е осъждан за престъпления от ОХ на лишаване от
свобода, то спрямо него е неприложим институтът на условното осъждане по
смисъла на чл.66 ал.1 от НК.
Съдът съобрази обстоятелството, че настоящото деяние подс.Й. е
извършил, след като е бил осъден с влязлата в сила присъда по НОХД №
484/2019г. на ОС-Пазарджик на 25 години лишаване от свобода и преди да е
изтърпял това наказание, доколкото към момента на постановяване на
настоящата присъда, остатъкът от посоченото наказание е в размер на 20
години, 6 месеца и 26 дни. При това положение са налице основанията за
присъединяване на наказанието по настоящата присъда - четири месеца
лишаване от свобода, към неизтърпяната част от горепосоченото наказание.
По тези съображения и на основание чл.27 ал.1 от НК съдът присъедини
изцяло наказанието по настоящата присъда към неизтърпяната част от
наказанието лишаване от свобода по НОХД № 484/2019г. по описа на
Пазарджишкия ОС, като определи на подс.Й. едно общо наказание от 20
години, 10 месеца и 26 дни лишаване от свобода. Присъединяването на
наказанието по втората /настоящата/ присъда бе направено изцяло, а не
частично, т.к. според настоящия съдебен състав само така биха се постигнали
8
целите по чл.36 от НК.
Предвид на това и на основание чл.57, ал.1, т.2 б. “а“ от ЗИНЗС съдът
определи строг първоначален режим на изтърпяване на определеното общо
наказание лишаване от свобода.
При този изход от делото и на основание чл.354а ал.6 от НК съдът
постанови веществените доказателства: остатък от наркотично вещество,
находящо се на съхранение в ЦМУ-София по приемо-предавателен протокол
№ 81354/05.10.21г. да се отнеме в полза на държавата и да се унищожи, а
веществените доказателства, находящи се в делото – празни опаковки на л.28
от ДП, да останат по делото и поради липсата на икономическа стойност да се
унищожат заедно с него при настъпване на законовите срокове за това.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. Й. да заплати
сторените по делото разноски в размер на 110.55 лв. за СХЕ от ДП, платими
по сметка на ОД на МВР – Пазарджик, а в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС-Пазарджик, да заплати разноски в размера на 78.61 лв.
за допълнителна СХЕ и в полза на НБПП-София да заплати разноски в
размера на 250 лева – платено възнаграждение за участие на сл. защитник в
ДП – адв. А.Г. от ПзАК, по силата на Решение № ПЗ-4-2425/24.02.2022
година /л.72 от материалите по съдебното дело/.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:

9
Съобщи за изтекли лични данни