Решение по дело №764/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на М. А. М. от гр. К., [улица]против Решение № 157/12.06.2024 г. по АНД № 1530/2023 г. на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 23-0284-002327/24.11.2023 г., издадено от Началник сектор в ОД на МВР Стара Загора, РУ-Казанлък. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуални правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Според касатора съдът бил анализирал фактите и обстоятелствата едностранчиво и тенденциозно в полза на АНО, като бил достигнал до грешни и неверни правни изводи относно наличието на умисъл и вина на жалбоподателя да извърши вмененото му нарушение. Не били изложени мотиви от АНО защо приема, че междублоковото пространство представлява път, отворен за обществено ползване. В противоречие със събраните по делото доказателства бил кредитирал свидетелските показания на актосъставителя, който не бил очевидец на деянието. Не била установена по несъмнен начин фактическата обстановка, описана в АУАН, което било основание да се отмени НП.. Направено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да бъде отменено НП като незаконосъобразно.

Ответникът по касационната жалба - Началник сектор в ОД на МВР [населено място], Районно управление на Казанлък, редовно и своевремемно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не взема отношение по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението да бъде потвърдено като законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена на 08.07.2024 г. в законоустановения 14-дневен срок от съобщаване на решението на 26.06.2024 г., от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е НП № 23-0284-002327/24.11.2023 г., издадено от Началник сектор в ОД на МВР Стара Загора, РУ-Казанлък, въз основа на АУАН бл.№393184 от 04.11.2023 година за това, че на 27.10.2023 г. около 14:30 ч. в [населено място] южно от блок 27, в [жк] в междублоковото пространство в посока изток-запад управлява М. Б. 530 Д. с рег.№ [рег. номер], като използва път за обществено ползване за други цели освен в неговото предназначение за превоз на товари и хора, като извършва резки маневри и преднамерено извежда МПС извън контрол чрез завиване до загуба на сцепление на задните гуми /дрифт/. С така описаното деяние водачът е нарушил чл.104б, т. 2 от ЗДвП. Не представя при проверката СУМПС.

При осъществения контрол за законосъобразност Районен съд Казанлък е потвърдил наказателното постановлене на наложените на касатора наказания основание чл.175а, ал.1, пр.3 за извършено нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл. 183,ал.1 т.1 от ЗДвП поради тяхната формална и материална законосъобразност. При задълбочен анализ на събраните по делото гласни доказателства е приел, че нарушението е доказано по безспорен начин.

Касационният състав на Старозагорския административен съд намира, че така постановеното решение е правилно.

При приетите за установени от районния съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол с оглед на ограничителните основания по чл. 348 от НПК, във вр. чл. 220 от АПК, материалният закон е приложен правилно и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е възражението на касатора, че решението на съда е постановено при неправилно установена фактическа обстановка. Районният съд е преценил внимателно и задълбочено всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на НПК всички възможни и необходими доказателства, свързани с материалноправните предпоставки за възникване на отговорността на нарушителя. Фактическата обстановка е напълно изяснена, като съдът обосновано е посочил защо кредитира показанията на свидетеля. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че решението е незаконосъобразно и постановено при неизяснена фактическа обстановка. При положение че са били спазени всички процесуални гаранции за правото на защита на жалбоподателя, няма никакво основание за контролиране по касационен ред на вътрешното убеждение на съда при вземане на решение по съществото на спора. Да се приеме обратното, като се даде друга оценка на доказателствата по делото, както се иска от жалбоподателя, означава да се промени вътрешното убеждение на решаващия съд, с каквото правомощие касационната инстанция не разполага. Всеки съд сам решава кои доказателства да цени и кои не, като на последваща проверка подлежи само спазването на правилата за формиране на волята му. С оглед на гореизложеното съдът намира, че съдебният акт не е постановен при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила.

Изцяло се споделя и изводът на Казанлъшкия районен съд, че при издаването на наказателното постановление са спазени всички законово установени формални изисквания досежно неговото съдържание.

Отговорността на М. е ангажирана на основание чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП, съгласно която разпоредба се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От правна страна обвинението се основава на допуснато нарушение на законово регламентираната в чл. 104б, т. 2 от ЗДвП забрана водачът на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е обосновано с констатацията, че 27.10.2023 г. около 14:30 ч. в [населено място] южно от блок 27, в [жк] в междублоковото пространство в посока изток-запад управлява М. Б. 530 Д. с рег.№ [рег. номер], като използва път за обществено ползване за други цели освен в неговото предназначение за превоз на товари и хора, като извършва резки маневри и преднамерено извежда МПС извън контрол чрез завиване до загуба на сцепление на задните гуми /дрифт/. В ЗДвП не се съдържа легална дефиниция на "ползването на път за други цели освен за превоз на хора и товари", като законодателна техника предполага запълването на бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка хипотеза. В случая както в АУАН, така и в наказателното постановление, ясно са описани действията на санкционираното лице, възприети от наказващия орган като нарушаващи забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В този смисъл е налице изискуемият се конекситет между фактическото обвинение /фактическото описание на съставомерното изпълнително деяние/ и неговата правна квалификация /от гл. т на посочената като нарушена законова разпоредба и приложената санкционна норма/ за формиране на еднозначен правен извод по фактите и по приложението на закона и в какво точно се изразява деянието на санкционираното лице, възприето от административно наказващия орган като съставомерно такова по чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП. Липсва соченото в обжалваното решение "противоречие в обстоятелствената част на наказателното постановление, водещо до нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН".

В случая, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, описаната в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка се явява доказана, като установените факти по несъмнен начин сочат на поведение на водача на МПС по използване на пътя за други цели, а не по предназначение - водачът съзнателно и без причина от обективен характер /атмосферни условия, мокра или заледена пътна настилка или други обстоятелства, способствали за поднасянето на автомобила/, е извел автомобила извън контрол Дали е налице нарушаване на забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП като основание за налагане на административни санкции по чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, следва да се преценява с оглед поведението на водача на МПС и извършените от него фактически действия при управлението на автомобила. В случая тези действия еднозначно обуславят извод за умишлено и целенасочено извеждане на автомобила извън контрол чрез завъртане на автомобилни гуми, което поведение не може да се разглежда като такова по използване на пътя по предназначение

Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че няма извършени административни нарушения, защото автомобилът е управляван в посоченото междублоково пространство и водачът не може да бъде санкциониран по ЗДвП. Всички улици в посочения комплекс, които са общинска собственост и осигуряват комуникация между жилищните и други постройки в комплекса и останалата улична мрежа на града, са улици, предназначени за обществено ползване или следва да се прилага ЗДвП. В тази насока са и разпоредбите на чл. 61 и чл. 62 от ЗДвП. В съответствие със събраните по делото доказателства Казанлъшкият районен съд е приел, че нарушенията са доказани и по двата пункта на НП. В случая в съдържанието на НП изпълнителните деяния са индивидуализирани в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна чрез точно словесно описание на поведението, с което се осъществява съставът на нарушението, и с посочване на законовата разпоредба, установяваща задължение, неизпълнението на което представлява административно нарушение по см. на чл. 104б, т.2 от ЗДвП и чл.100,ал.1, т.2 от същия закон.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че не са налице сочените от касатора касационни основания, с оглед на което решението на Казанлъшкия районен съд като постановено с съответствие с приложимите правни норми следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл.второ Старозагорският административен съд

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 157/12.06.2024 г. по АНД № 1530/2023 г. на Районен съд Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.