№ 370
гр. Сливен, 21.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
частно гражданско дело № 20212200500468 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от В. ИВ. Д. и Г. АС. С. чрез
пълномощника им адв. М.Х. против Разпореждане №5573 от 08.10.2021г. на Сливенски
районен съд, постановено по гр.д.№3848/2021г. по описа на съда, с което е оставена без
разглеждане и върната искова молба вх.№7157/25.08.2021г., подадена от В. ИВ. Д. и Г.
АС. С., с която е поискано прекратяване на настаняването на детето В.И. В. в приемно
семейство и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на
предявената претенция.
Жалбоподателите считат, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и
неправилно. Посочват, че въпреки изтичането на срока на мярката, няма данни тя да е
прекратена или да е предприета нова мярка за закрила. Заявяват, че съдът е органът,
упражняващ контрол върху актовете и действията на ДСП. Съдът е следвало да събере
необходимите доказателства, да установи релевантните обстоятелства и едва тогава да
прецени дали е налице недопустимост на производството. Поради това молят съда да
отмени обжалваното разпореждане и да върне делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
От фактическа страна се установява следното:
Сливенският районен съд е сезиран с молба, подадена от В. ИВ. Д. и Г. АС. С., с
която е поискано прекратяване на настаняването на детето В.И. В. в приемно
1
семейство. Посочили са, че те са родители на детето, но заминали да работят в Италия,
като оставили детето на грижите на сестрата на ищеца Д. – Т.Д. Преди две години
разбрали, че детето е настанено в специализирана институция. Към момента се
установили да живеят в България, като създали добри условия за отглеждането и
възпитанието на децата си и изразяват желание да поемат грижите за детето В.
С Решение №356/11.04.2018г. по гр.д.№1239/2018г. по описа на СлРС спрямо
детето В.В. И. родено на 26.03.2012г. с родители: баща В. ИВ. Д. и майка Г. АС. С., е
предприета мярка за закрила в извънсемейна среда, като е настанено в специализирана
институция ДМСГД – Сливен за срок от една година. Решението е влязло в сила на
20.04.2018г.
С разпореждане от 26.08.2021г. по гр.д.№3848/2021г. районният съдия е оставил
молбата без движение, като е указал на молителите за представят удостоверение за
раждане на детето В.И. В..
По искане на молителите, СлРС е изискал служебно удостоверение за раждане
на детето В.И. В. с ЕГН **********.
От Община Омуртаг е изпратено копие от акт за раждане № 91 на детето В.В. И.
с ЕГН **********, издаден на 27.03.2012г., с отбелязване, че на основание Решение
№4378/24.04.2019г. на Софийски градски съд акта е обезсилен на 17.05.2019г.
Представено е съобщение за обезсилване на акт за раждане, изд. от Община София,
район Триадица от 30.04.2019г., в което е посочено, че акт №91 от 27.03.2021г.,
съставен в Община Омуртаг е обезсилен въз основа на съдебно решение №4378 на
СГС, влязло в сила на 24.04.2019г. и е съставен нов акт за раждане на 30.04.2019г. с
отбелязване, че лицето е осиновено при условията на пълното осиновяване.
С обжалваното Разпореждане №5573 от 08.10.2021г. по гр.д.№3848/2021г.
Сливенски районен съд е приел, че срокът за настаняване на детето е изтекъл преди
повече от три години и искът се явява недопустим, поради което е оставил молбата за
прекратяване на настаняването без разглеждане и я е върнал, като е прекратил
производството по делото.
Препис от разпореждането е връчено на страните, като молителите са получили
преписа на 12.10.2021г. Частната жалба против него е подадена на 13.10.2021г.
Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от лице,
имащо интерес от обжалването и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
2
Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано въз основа
на молба с правно основание чл.30 от ЗЗДт, подадена от родителите на дете, настанено
със съдебно решение в специализирана институция.
Безспорно, детето В.В. И. с ЕГН ********** е било настанено в специализирана
институция със съдебно решение по гр. д .№1239/2018г. на СлРС, влязло в сила на
20.04.2018г., за срок от една година.
Основанията за прекратяване на настаняването на деца извън семейството са
изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.29 от ЗЗДт. Действително, едно от тях е с
изтичане на срока за настаняване – чл.29, т.2 от ЗЗДт., но съгласно разпоредбата на
чл.30, ал.1 от ЗЗДт в този случай настаняването се прекратява от районния съд по
искане на посочените в разпоредбата правни субекти. Следователно, факта на изтичане
на срока за настаняване на детето не води до недопустимост на искането за
прекратяване по съдебен ред на настаняването.
В случая обаче въззивният съд констатира различни обстоятелства от тези, на
които се е позовал първоинстанционния съд. От посоченото по-горе като фактическа
обстановка, се установява обстоятелството, не само, че първия акт за раждане на детето
В.е обезсилен и е съставен нов такъв, а и причината за това – допуснато осиновяване
на детето В.В. И. с ЕГН ********** при условията на пълно осиновяване с влязло в
сила решение на СГС.
Съгласно разпоредбата на чл.29, т.4 от ЗЗДт, вр. с чл.30, ал.1 от ЗЗДт в този
случай настаняването на детето извън семейството се прекратява по силата на закона с
влизане в сила на решението, с което е допуснато пълно осиновяване на детето, без да
се развива нарочно съдебно производство по прекратяване на настаняването.
Поради това, съдът намира, че в настоящия случай, след като с влязло в сила на
30.04.2019г. решение на СГС, детето В.е осиновено при условията на пълно
осиновяване, то с влизане в сила на това решение е прекратено по силата на закона
/чл.29, т.4, вр. чл.30, ал.1 от ЗЗДт/ настаняването му специализирана институция.
Поради това и молбата на молителите – рождени родители на осиновеното при пълно
осиновяване дете, се явява недопустима и като такава следва да се остави без
разглеждане и производството по делото да се прекрати.
Като е постъпил по този начин, макар и по други съображения, районният съд е
постановил законосъобразен, като кран резултат акт, който следва да се потвърди.
Подадената частна жалба се явява неоснователна.
Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №5573 от 08.10.2021г., постановено по гр.д.
№3848/2021г. по описа на Сливенски районен съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4