№ 3636
гр. Варна, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Марина Г.а
при участието на секретаря Димитрина Илк. Д.а
като разгледа докладваното от Марина Г.а Гражданско дело №
20233110110433 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявена искова молба от И. Н. Г., ЕГН
**********, адрес: град В., ул. "Ц." № **, вх. **, ет. **, ап. ** срещу „Пр. В.“ ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: град В., пл. "Сл." № ** с искане да бъде
постановено решение, по силата на което ответното дружество да бъде осъдено да заплати в
полза на ищеца сумата от 50 000 лв., представляващо дължимо обезщетение за претърпени
болки и страдания от претърпяна трудова злополука на 27.08.2022г., ведно със законната
лихва за забава върху сумата от датата на увреждането – 27.08.2022 г. до окончателното
изплащане на обезщетението, на основание чл. 200 КТ.
В исковата молба ищецът излага следните фактически твърдения: Работи по
постоянен трудов договор като докер при ответника в продължение на 32 години, категория
на труд - втора. На 27 август 2022г. – събота, в 9:30ч., по време на работа дневна смяна от 7
до 14ч. и при изпълнение на трудовите си задължения ответникът претърпял трудова
злополука. Смяната работници обслужвала чуждестранен кораб, натоварен с въглища.
Почиствали хамбара след разтоварването му. Започнали с почистване на ребрата на кораба.
Разпределили се по ъглите. Ищецът отишъл в единия ъгъл и там видял четири шахти. Едната
шахта била със счупен капак и отворена, пълна с въглища, а останалите три били здрави.
Почукал на единия да провери дали е здрав, след това стъпил върху него. Работел с лопата.
На девето по ред загребване капакът не издържал. Ищецът пропаднал с единия крак в
шахтата и паднал на дясната си страна, като силно ударил дясното си рамо. В Спешен
център се установило, че е възможно да има счупване. Ищецът изпитвал силна болка, не
можел да спи. Стоял и спял само на стол. На 29 август лекарите установили категорично
счупване на дясно рамо. Започнато било лечение в АМЦСМП „Майчин дом“. От НОИ – ТП
Варна е издадено разпореждане, с което злополуката е определена за трудова.
Консервативното лечение не дало резултат и болките продължавали. На ищеца му е
направен ЯМР, който установил – лезия на ротаторния маншон на дяснораменна става. На
20 юни 2023г. ищецът бил приет в болница за операция на дясно рамо. На 21 юни 2023г.
била извършена операция, която установила тотално скъсване на сухожИ. и мускулни
влакна. В резултат на злополуката ищецът преживял много болки и страдания и продължава
1
да не живее спокойно. След операцията вече може да лежи в леглото, но преди това спял
само на стол. Надява се, в резултат на лечението и личната му устойчивост да се възстанови.
Твърди, че няма друга професия, която да може да работи. Необходим е на семейството си.
По реда на чл. 143 ГПК уточнява, че оспорва твърдението, че е получил 20 000 лева от
работодателят си по повод на злополуката. Освен 900 лева по задължителната застраховка
по застрахователната полица с дружество „А.“ е получил по колективния трудов договор 2
000 лева, които 2 000 лева са за направени разходи за лекарства и посещение на лекари, за
изясняване на състоянието му. Тези 2 000 лева не покриват изцяло направените разходи от
доверителят ми, но в случая търси обезщетение само за претърпените неимуществена вреда.
Имуществената вреда не е предмет на настоящият спор. Оспорва протокол № **/**.**.****
г. направен от комисия на ответното предприятие, тъй като изводите в този протокол са
направени от лица, които носят отговорност за безопасните условия на труд и той не е
участвал в това производство. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на
сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника, в която се излага следното: Не се спори, че ищецът е работник при ответника
на длъжност „докер“. Не се спори, че е настъпила посочената от ищеца трудова злополука
както са описани в разпореждането. Не оспорват обстоятелствата свързани с провежданото
лечение и терапия. Сочи се, че разследването на трудовата злополука е приключило с
Протокол ** от **.**.****г. със заключение, че злополуката е настъпила поради
невнимателни действия от страна на пострадалия. Т.е. налице е проявена груба небрежност
от работника, поради което отговорността на работодателя следва да бъде намалена, поради
съпричиняване – не се е съобразил с обстановката, при която е полаган труда, а и при
обясненията на работника се установява, че същият се е усъмнил в здравината на капака.
Ищецът е получил обезщетение за злополуката около 20 000 лв. по задължителната
застраховка, което обезщетение следва да бъде приспаднато от съда. Оспорва се
претендираната сума в исковата молба като прекомерно завишена. По реда на чл. 143 ГПК
уточнява, че сумата от 20 000 лева са получени от общественото осигуряване и на осн. чл.
200 от КТ и сл., обезщетението, което се присъжда от съда следва да бъде намалено с 20 000
лева. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените в
производството разноски.
Третото лице помагач ЗАД „А.“ депозира становище, в което заявява, че на
10.02.2023 г. е заплатил в полза на ищеца сумата от 900 лева, представляваща дължимо
обезщетение, съгласно договор за застраховка „Трудова злополука“ за риска „временна
загуба на работоспособността вследствие трудова злополука над 120 дни“. Поддържа
възраженията, изложени от ответника „Пр. В.“ ЕАД и моли исковата претенция да бъде
отхвърлена.
Съдът след запознаване с материалите по делото и с оглед събраните по делото
доказателства намира от фактическа страна следното:
Приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване, между страните, са следните
обстоятелства: И. Г. към 27.08.2022г. е работил при ответника на длъжност „докер“, както и
че настъпилата злополука на 27.08.2022г. е приета за трудова по реда на чл. 55 КСО.
Изискана по делото е цялата преписка във връзка с декларираната трудова злополука
от ТД на НОИ – град Варна. Като писмено доказателство по делото е прието разпореждане
№ ****-**-*** от 08.09.2022 г., издадено от Териториално поделение на НОИ – град Варна.
От него се установява, че декларираната злополука с вх. № ****-**-***/02.09.2022 г. от
осигурителя „Пр. В.“ ЕАД, станала с И. Н. Г., ЕГН ********** на 27.08.2022 г. е приета за
трудова по смисъла на чл. 55, ал.1 КСО. В декларация за трудова злополука № **/**.**.****
г. е видно, че работодателят е декларирал, че И. Н. Г. е заемал длъжността „докер“ и е
обирал хамбар на кораб, когато е стъпил върху шахта на дъното на кораба. Отразено е, че
2
кракът на пострадалия е пропаднал в шахта и в резултат на това си е счупил дясна раменна
кост, вследствие на падането. Набелязаните мерки са за извършване на извънреден
инструктаж на докери в отдел Товаро – разтоварна дейност. Към териториалното поделение
на НОИ са представени декларация за трудова злополука, протокол за трудова злополука,
копие от обяснения за работници, копие от журнал на ръководител смяна в отдел оперативна
експлоатация, копие от наряд за работа, копие от болничен лист и копие от лист за преглед в
спешно отделение. В протокол № **/**.**.**** г., изготвен от работодателя, се установява,
че работникът стъпва на едната шахта и се уверява, че е здрава като започва да работи и в
някакъв момент кракът му пропада и пада на дясната си страна и си удря рамото. Уведомява
колегата си, но продължава да работи и след 10 минути, когато болката става нетърпима, се
обажда за помощ и е откаран в спешен център. Като анализ за причините, работодателят
посочва невнимателни действия от страна на пострадалия, отразени в горепосочения
протокол. От обясненията на И. Н. Г., дадени на 29.08.2022 г. се установява, че започнали да
почистват ребрата на кораба и след като отишъл е единия ъгъл и видял четирите шахти като
едната е била отворена и стъпал на другата да види дали е здрава и след като установил, че е
здрава започнал на работи и на 9-10 лопата кракът му пропаднал в шахтата. Уведомил
колегата си и продължил да работи като едва на 10 минута поради нетърпимост на болката,
уведомил прекия си ръководител. От лист за преглед на пациент от 27.08.2022 г., издаден от
МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД се установява, че И. Н. Г. е постъпил с травма на рамо.
От болничен лист № Е ****/******, е видно, че на И. Н. Г. му е определена временна
нетрудоспособност от 28.08.2022 г. до 10.09.2022 г. в резултат на счупване на горния край на
раменната кост, в резултат на злополука и му е определен домашен амбулаторен режим. С
последващ болничен лист от 23.09.2022 г. временната неработоспособност е продължена за
период от 11.09.2022 г. до 10.10.2022 г., а в последствие от 11.10.2022 г. до 09.11.2022 г. и от
10.11.2022 г. до 09.12.2022 г., от 10.12.2022 г. до 08.01.2023 г. и от 09.01.2023 г. до 07.02.2023
г., съгласно представените болнични листи от 14.10.2022 г., 11.11.2022 г., 16.12.2022 г.,
12.01.2023 г. Видно е, че на И. Н. Г. му е определена и временна нетрудоспособност, от ЛКК
ортопедична, за срок от 08.02.2023 г. до 21.02.2023 г., в резултат на трудова злополука и
счупване на горния край на раменна кост.
Като писмено доказателство е прието медицинско направление от АМЦСМП
„Майчин дом“ от 29.09.2022 г., от което се установява, че на И. Н. Г. му е поставена диагноза
Счупване на горния край на раменна кост.
От експертно решение № *** от 20.03.2023 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Марина –
Варна“ ЕАД е видно, че И. Н. Г. се е намирал във временна неработоспособност от
28.08.2022 г. до 21.02.2023 г. като му е определена временна нетрудоспособност за срок от 50
дни, необходима с оглед настъпила трудова злополука на 27.08.2022 г.
Издаден е амбулаторен лист от 11.04.2023 г. и от 26.04.2023 г., от които е видно, че му
е поставена диагноза Синдром на ротационния маншон като е насочен към консулт с
ортопед и извършване на изследване чрез ядрено магнитен резонанс. От амбулаторен лист
от 14.06.2023 г. е видно, че И. Н. Г. се изпраща за хоспитализация, тъй като диагностично
лечебния процес не може да се осъществи в условията на извънболнична помощ.
Като писмено доказателство е приета епикриза с ИЗ № ****, издадена от МБАЛ
„Еврохоспитал“ ООД в полза на И. Н. Г., от която се установява, че същият е приет на
20.06.2023 г. и изписан на 22.06.2023 г. Извършено е оперативно лечение, извършено на
21.06.2023 г. Издаден му е и болничен лист от МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД за периода от
20.06.2023 г. до 20.07.2023 г.
От застрахователна полица № ********* се установява, че е налице сключена
застраховка по отношение на работниците и служителите, с висока степен на риск за живота
и здравето, подлежащи на задължително застраховане за риска в структурата на „Пр. В.“
ЕАД, съобразно приложен списък. Същата е сключена между ЗАД „А.“ и „Пр. В.“ ЕАД,
3
валидна за периода от 01.04.2021 г. до 31.03.2023 г. Към застрахователната полица е
представен и списък на подлежащите на застраховане лица, сред които е и И. Н. Г.. С оглед
сключената задължителна застраховка, се установява заплащане на сумата от 900 лева,
заплатена на 06.02.2023 г., видно от изготвения доклад от 08.02.2023 г. по преписка по щета
от 06.02.2023 г. и преводно нареждане от 10.02.2023 г.
От представените справки за изплатено възнаграждение на И. Г., се установява, че за
месец август 2022 г. е получил за трудова злополука 182,41 лева, а за месец октомври му е
начислена еднократна помощ в размер на 710 лева. От справка към дата 17.08.2023 г. се
установява, че в полза на И. Н. Г. са изплатени обезщетения и помощи от допълнителното
обществено осигуряване, за периода от 28.08.2022 г. до 21.08.2023 г.
Приети като писмени доказателства по делото са заявление от 27.02.2023 г. и от
23.08.2023 г., от И. Н. Г., от което се установява, че същият е поискал от работодателя
изплащане на стойността на направените от него медицински разходи в размер на 415 лева и
сумата от 4782,20 лева, за което представя фактури и фискални бонове.
От служебна бележка от 01.02.2024 г., издадена от „Пр. - В.“ ЕАД се установява, че за
периода от 01.11.2023 г. до 31.01.2024 г. И. Н. Г. има отработени 54 дни като е ползвал платен
годишен отпуск в размер на 6 дни и няма представени болнични за този период като заема
длъжността „докер“ в отдел „товаро – разтоварна дейност“.
От протокол от ЛКК, изготвен на 27.10.2023 г. се установява, че И. Н. Г. е възстановен
с минимална хипотрофия на мишничен мускул и е възстановен пълен обем на движения.
Състоянието на Г. за възстановяване на външна ротация, подобрение в обема и хопотрофия
на мускулатурата се установява и от етапната епикриза, издадена на 27.10.2023 г. от
АГПСМП „Алфа Медика Консулт“ ООД.
Като писмено доказателство по делото е прието експертно решение от 03.06.2024 г.,
издадено от експертна комисия при УМБАЛ „Света Марина – Варна“ ЕАД, от която е видно,
че на И. Г. е определена трудова неработоспособност в 40%, с оглед счупване на горния край
на раменна кост. Отразено е, че през август 2022 г. претърпява злополука по време на работа
и е лекуван консервативно по повод счупване в областта на главата на хумерус, но се
оплаква от постоянни болки и през 2023 г. е направена артроскопия и се възстановяват
мускулите на супра и инфраспинатус като се прави пласнично възстановяване. Срещу
постановеното експертно решение е постъпила жалба до НЕЛК, приета на 18.07.2024 г.,
видно от представената и приета по делото обратна разписка. От представеното заключение
от „Служба по трудова медицина – ЛТМ“ ООД, въз основа на ТЕЛК решение от 03.06.2024
г., се установява, че И. Н. Г. може да изпълнява трудовите си задължения на посочената
длъжност при условия да не извършва тежък физически труд и ръчна работа с тежести, да не
претоварва горните крайници, да спазва физиологичен режим на труд и почивка, да
посещава съответните специалисти и да изпраща амбулаторни листи на СТМ. Отразено е
лицето да се трудоустрои на посочената длъжност за срок от 1 година – до 01.06.2025 г. С
допълнително споразумение от 16.07.2024 г. И. Г. е преназначен на длъжност инвентарчик в
отдел Механичен – сектор инвентарно стопанство.
По делото е прието заключение по назначената съдебно медицинска експертиза, от
което се установява, че вещото лице е извършил преглед на 08.01.2024 г. като в областта на
рамото се виждат шест звездовидни оперативни белега два отзад и четири по предната
страна като е налице пълен обем от пасивни и активни движения на раменната става.
Възстановена е мускулатурата на десен горен крайник. В резултат на инцидента на
27.08.2022 г. И. Г. е получил счупване в горния край на дясна раменна кост и увреждане на
ротационния маншон на дясна раменна става, който предварително е бил увреден. Веднъж
отключен синдрома на ротационния маншон се изразява с болки и ограничени движения в
ставата и лечението е предимно оперативно. Установеният синдром обединява в себе си
различни травматични и дегенеративни заболявания, които водят до сходна симптоматика.
4
При ищецът диагнозата е установено, след проведен ядрено магнитен резонас, на 24.04.2023
г. В резултат на падането допълнително се е увредил ротационният маншон на дясната
раменна става, тогава се е скъсало сухожилието на м. супраспинатус и тогава е отключил
клиничната картина на синдрома, първоначално маскиран от клиничната картина на
счупването на горния край на раменната кост. Изходът от проведеното оперативно лечение и
последвалата физиотерапия и ЛФК е възстановяване на движенията в дясна раменна става и
силата на мускулатурата на десния горен крайник и от два месеца ищецът работи като
докер. Не е препоръчително да натоварва с тежка физическа работа десния си горен
крайник. Дегенеративните промени, описани при ядрено магнитния резонас намаляват
функционалната годност на раменната става, подобно разкъсване може да се получи и на
друго място на сухожилието на м. супраспинатус или на други структури на ротационния
маншон. В съдебно заседание вещото лице посочва, че в момента на прегледа е работел като
докер, но дали си изпълнява задълженията и как – не може да каже. Не е препоръчително да
извършва тежка физическа дейност, след такава травма и уточнява, че болките дали са от
рамото или от гръбначния стълб, не може да каже, но това което вероятно има е от
изпълняваната дълго време работа. Вещото лице разяснява, че раменната става е висяща
става, тя е става, защото има мускулатура около нея, която държи главата залепена за
лопатката, няма черупка един вид както е тазобедрената става например. Поради тази
причина, тя е обект на много чести увреждания и с течение на времето и на изпълняваната
работа и предшестващи травми, сухожИ.та, които държат главата към лопатата търпят най -
различни промени, които са описани в магнитният резонанс. Последиците, които са станали
от едно такова падане, както се е разкъсал вътрешно един от мускалите, другия се е
разтегнал и поради тази причина, раменната става не е стабилна. Тя може да изпълнява
различни движения, но не може да се натоварва, поради тази причина се предприема и тази
операция, която цели възстановяване, донякъде на сухожИ.та, но те не могат да се
възстановят каквито са била на двадесет години. Последиците от генеративните промени са
подготовка да се случи нещо лошо, при определени условия, той е можело да си работи с
тези генеративни промени в областта на раменната става докато се пенсионира, ако я
нямаше травмата, само че травмата е този отключващ момент и не може да се възстанови
без операция. Вещото лице посочва, че е налице причинно следствена връзка между
инцидента и настъпилото увреждане, не на синдрома на ротаторния маншон, а на
усложнението на синдрома, на разкъсването. Това усложнение можеше да се избегне ако не
е паднал, той си е работел дълго време, затова е описан и като синдром не като болестна
единица, болестната единица е разкъсването. В съдебно заседание, вещото лице разяснява,
че без операция нямаше да се възстанови. Преди, когато не се е правела операцията, хората
са получавали някаква група инвалидност.
Прието по делото е заключение по назначената ССчЕ, от което се установява, че на И.
Н. Г., за периода от м. август 2022 г. до м. февруари 2022 г. са му изплатени парични
обезщетения за временна неработоспособност в размер на общо 25 423,71 лева. Налице е и
заплащане на сумата от 900 лева, от страна на ЗАД „А.“, което представлява 10 % от
доворената по полицата застрахователна сума в размер на 9000 лева. Към експертизата е
приложена справка от ТД на НОИ относно размера на изплатените обезщетения в полза на
И. Н. Г..
Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С. Д. С.. От
тях се установява, че на 27.08.2022 г. е бил в кораба, в хамбара, където са обирали въглища,
тъй като от ъглите машината не може да извади въглищата. Уточнява, че в самия хамбар има
едни шахти, но не знае за какво са като там И. се е препънал и е паднал в дупката. Заявява,
че първоначално капаците не са се виждали, тъй като са били пълни със стока, но като се
покажат капаците им не били стабилни, а играели и като се стъпи в края се отварят. Твърди,
че не са ги предупредили при ежедневния инструктаж, че в хамбара пода не е добре като не
са им давали указания. Не са очаквали, че тези капаци могат да играят. Не знае какво точно е
5
станало с И., но знае, че много го е боляла ръката и се превивал целия и е бил мокър, тъй
като в шахтата е имало вода. Уточнява, че са знаели, че шахтите имат капаци като по
принцип те не трябва да играят, тъй като трябва да са завъртени или заварени.
Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на Г. К. Г. От тях се
установява, че в края на месец август 2022 г., когато се върнала от работа, видяла съпруга си
виещ от болка, с пит препаска за обездвижване към торса на ръката. Обяснил й, че е
претърпял инцидент и бил откаран в спешния център и там са му направили снимка и
установили, че има счупване. През това време е преминавал прегледи и са му издавани
болнични листове като е минал и пет курса на физиотерапия като въпреки тях не е
почувствал подобрение като бил постоянно на обезболяващи и даже и до ден днешен пак е
на обезболяващи. Нуждаел се от помощта на жена и сина си като спял на стол, тъй като не
можел да се подпре и опъне и да легне. Повече от година и половина продължило спането на
стол. Заявява, че са го оперирали през юни 2023 г., тъй като имал свличане на мускулатурата
около костта на рамото. След ядреномагнитния резонанс са препоръчали, операцията да се
направи в клиника „Еврохоспитал“, тъй като там разполагат с необходимата апаратура. За да
му вдигнат мускулатурата, са поставени шест пирона. Твърди, че не може пълноценно да
борави с ръката и взима обезболяващи. Посъветвали са го внимава с ръката, защото при най
– малкия инцидент може да се инвалидизира. Ноември месец се е върнал на работа, но не е
можел да работи нормално и е пуснал документи за трудоустрояване. Твърди, че се справя с
работните задължения, но е на облекчен режим и продължава да има болки в ръката. Синът
им е на 25 години и помощта, която са оказвали на съпруга й, е да го обличат, да се изкъпе,
да му се нареже храна, тъй като не е можел да борави с ръката. Обгрижването е продължило
седем – осем месеца. След операцията отново са му помагали, докато възвърне своите
навици и да може да се обслужва самостоятелно. От датата на инцидента едва през декември
2023 г. – януари 2024 г. е започнал да се оправя без тяхна помощ.
Съдът с оглед гореизложената фактическа обстановка и при съблюдаване на
относимите правни норми, намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 200 КТ посочва, че за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им. За уважаване на предявения иск е необходимо да
бъде установен следния фактически състав: трудово правоотношение, трудова злополука и
вреди, причинени на пострадалия. В този смисъл трайната съдебна практика, обективирана в
решение № 410 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г. на Върховен касационен съд.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване са приети следните факти: И. Г. към
27.08.2022г. е работил при ответника на длъжност „докер“, както и че настъпилата
злополука на 27.08.2022г. е приета за трудова по реда на чл. 55 КСО.
С оглед приетите за безспорни факти и при съблюдаване на приетите писмени
доказателства следва правния извод, че ищецът се е намирал във валидно трудово
правоотношение с ответника, по което е заемал длъжността „докер“, както и че злополуката
от 27.08.2022 г. е обявена за трудова. От съвкупния анализ на представените медицински
документи и приетата по делото съдебно медицинска експертиза, която съдът кредитира
като компетентно изготвена и съответстваща на останалия събран по делото доказателствен
материал, се установява, че в резултат на трудовата злополука е получил счупване в горния
край на дясна раменна кост и увреждане на ротационния маншон на дясна раменна става
като последният вече е бил увреден, но допълнително се е увредил от пададено като тогава
се е скъсало сухожилието на м. супраспинатус и е отключил картината на синдрома, която
първоначално е била маскирана от клиничната картина на счупването на горния край на
раменната кост.
6
Следователно, всички юридически факти, включени в нормата на чл. 200, ал. 1 КТ,
са установени в настоящото производство, поради което искът за заплащане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди се явява доказан по своето основание.
Своевременно в депозирания отговор на исковата молба ответникът е направил
възражение за съпричиняване от страна на ищеца. Нормата на чл. 201, ал.2 КТ посочва
отговорността на работодателят може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за
трудовата злополука като е допуснал груба небрежност.
Грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа при положение, че
пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната обстановка, каквато един обикновен
човек, поставен в същата обстановка, не би могъл да го допусне. Такова поведение е правно
укоримо, тъй като пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, ако беше положил
дължимата грижа. В този смисъл решение № 79/27.02.2012 г. по гр.д. № 673/2011 г. на ІV г.о.
на ВКС. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът допуска груба
небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност. В този смисъл решение № 291 от
11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV г. о. От приетите по делото писмени
доказателства, досието за трудовата злополука, съдържащо се в ТД на НОИ – Варна, в което
са приложени писмените обяснения на служителите и изготвената декларацията от страна
на работодателя, както и събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С. Д. С.,
който не е заинтересуван от крайния изход на делото и които кореспондират с останалия
събран по делото доказателствен материал, се установява, че не е налице доказването на
груба небрежност от страна на И. Н. Г.. Същият в обясненията си посочва, че е стъпал на
шахтата, за да установи дали ще може да работи, т.е. положил е необходимото старание, за
да се увери, че шахтата е здрава и ще може да изпълнява задълженията си. Положил е
внимание, преди да стъпи върху нея. Груба небрежност щеше да е налице, ако изобщо не
беше проверил здравината на шахтата и веднага беше паднал, а падането се случва след
известно време – след извършени 9-10 загребвания с лопатата. От показанията на свидетеля
С., се установява, че преди започване работния процес е имало инструктаж, но работниците
не са били предупреди, че шахтите не са добре затворени или че не са заварени. Липсата на
указания се установява и от декларацията, подадена от работодателя, в която е набелязана
мярка за извънреден инструктаж на докерите в отдел „Товаро – разтоварна дейност“. С
оглед гореизложените обстоятелства, следва изводът, че не са налице невнимателни
действия от страна на И. Г.. Същият е извършил предварителна проверка за здравината на
шахтата и едва тогава е започнал работа по изваждането на въглищата. Последният не е бил
предупреден, че шахтите, не са затворени, че може да пропаднат, при извършването на
дневния инструктаж, поради което съдът приема, че не е налице допусната груба
небрежност от работника. С оглед гореизложените мотиви, съдът не следва да кредитира
протокол от **/**.**.**** г., изготвен от работодателя, в който е посочено, че са налице
невнимателни действия от страна на работника, тъй като такива не се установяват.
Обезщетението за неимуществени вреди е заместващо, а не компенсаторно, поради
което законодателят е предвидил в чл. 52 ЗЗД правната възможност на съда по
справедливост да определи заместващата парична престация, която работодателят дължи на
работника като обезщетение за изживените болки и страдания, които са закономерна
последица от уврежданията, настъпили при трудова злополука. При обсъждане размера на
паричното обезщетение, съдът следва да прецени естеството и интензивността на
отрицателните изживявания на пострадалия, както и степента на телесното увреждане,
възрастта на увреденото лице и възможността да бъде възстановена неговата
работоспособност, извършените медицински манипулации, перспективата и трайните
последици ръководейки се от обществения критерий за справедливост към момента на
възникването на правото на обезщетение, в която насока са и изричните разяснения, дадени
с ППВС № 4/1986 г., както и трайната практика на ВКС, обективирана в решение №
7
38/13.03.2013г на ВКС по гр. д. № 323/2012, III Г. О., ГК и решение № 30/27.04.2010г на
ВКС по гр. д. № 3251/2008г, III Г. О., ГК и др. Съдът при определяне на дължимото
обезщетение не следва да взима под внимание, представеното решение на ТЕЛК, доколкото
работодателят представя доказателства, че е подал жалба срещу същото. При възражение от
работодателя, че решението не е влязло в сила обаче самият факт на издаването на
официално заверен препис от решението от органа, който го е постановил, не удостоверява
обстоятелството, че решението е влязло в сила и на коя дата. В този смисъл са решение №
164 от 18.07.2018 г. по гр. д. № 4012/2017 г. на 4 г.о. на ВКС и решение № 2 от 25.02.2015 г.
по гр. д. № 3402/2014 г. на Върховен касационен съд. Предвид факта, че решението на ТЕЛК
не е влязло в сила, съдът няма да го кредитира и взима под внимание при определяне на
дължимото обезщетение.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че в резултат на трудовата злополука ищецът, 53 годишен към 27.08.2022
г., т.е. в активна трудова възраст, е получил увреждане на десен горен крайник, което
безспорно е обусловило невъзможността му да полага труд и да се грижи за семейството си.
От събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката Г.а, при съблюдаване на
нормата на чл. 172 ГПК, се установява, че същият се е нуждаел от помощ при извършване на
ежедневни дейности като обличане, къпане, хранене и прочие. Установява се, че не е можел
да спи нормално като е използвал затова стол, тъй като не е можел да легне. От съдебно
медицинската експертиза се установява, че наред със счупването на горния край на дясна
раменна кост е получил и увреждане на ротационния маншон на дясна раменна става като
последният вече е бил увреден, но допълнително се е увредил от падането като последното е
довело до скъсване на сухожилието на м. супраспинатус и е отключил картината на
синдрома, който първоначално е бил маскиран от клиничната картина на счупването на
горния край на раменната кост. Последното от своя страна е довело до оперативната намеса
на 20.06.2022 г., десет месеца след инцидента. От обясненията на вещото лице в съдебно
заседание, се установява, че без операция е нямало да се възстанови сухожилието и ищецът е
щял да получи степен на инвалидност. Следователно от съвкупния анализ на събраните по
делото писмени доказателства /медицинска документация/ и заключението по изготвената
съдебно медицинска експертиза, се установява, че И. Г. първоначално е провеждал лечение,
свързано със счупването на горния край на раменната кост, а в последствие и на
увреждането на ротационния маншон чрез операция, проведена на 20.06.2023 г. От съдебно
медицинската експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена, от
представения протокол от ЛКК, изготвен на 27.10.2023 г. и от представената служебна
бележка от работодателя от 01.02.2024 г., установяваща че от 01.11.2023 г. Г. полага труд
като докер, съдът приема, че към датата на започване на работа е налице пълен обем от
пасивни и активни движения в раменната става, т.е. година и четири месеца след настъпване
на трудовата злополука.
По делото се установява, че Г. се е върнал на работа, през месец ноември 2023 г. като
е бил на длъжността „докер“ до 16.07.2024 г., когато е било подписано допълнително
споразумение към трудовия договор от 23.01.1992 г. като е преназначен на длъжност
„инвентарчик“ в отдел Механичен – сектор инвентарно стопанство.
От съвкупния анализ на приетите по делото доказателства, по безспорен начин се
установява, че на ищеца са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от настъпилото увреждане на десния горен крайник, както и наличието на
промяна в начина му на живот предвид факта, че се е наложило да бъде обгрижван от
съпругата си и от сина си, които да му помагат с ежедневните дейности. Нарушил се е
ритъмът му на живот, тъй като години и четири месеца е бил в болнични. Безспорно
провежданото консервативно лечение във връзка със счупване на горния край на раменна
кост, е създало неудобство при извършване на елементарни човешки дейности.
Допълнителни болки и страдания е претърпял, безспорно, и от факта, че лечението не е
8
довело до добър резултат, а е разкрил нов проблем, който е бил замаскиран от клиничната
картина на счупването, а именно усложнения в синдрома на ротационния маншон, което е
наложило извършването и предприемането на оперативно лечение. Доказва се наличието на
необходимост от чужда помощ в рамките на обездвижването на ръката и след провеждането
на операцията до завръщането му на работа, което се е случило на 01.11.2023 г. Съдът
намира, че настъпилите неимуществени вреди, се намират в причинна връзка с настъпилата
трудова злополука. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства – писмени и
гласни такива, съдът приема, че оздравителният период е приключил в рамките на година и
четири месеца, след който ищецът се е върнал на работа. Последният факт се признава и от
работодателя, с оглед представената по делото служебна бележка. Съдът следва да вземе под
внимание и изложеното от вещото лице по съдебно медицинската експертиза в с.з., че след
такава травма не е препоръчително да се извършва тежка физическа работа, както и
обстоятелството, че е бил преместен от една длъжност на друга. Следва да се съобрази, че е
било налице увреждане на ротационния маншон, което е съществувало и преди падането и
се е дължало на дегенеративни проблеми и вида на осъществяваната работа като само под
внимание при определяне на дължимото обезщетение следва да се вземе фактът, че в
резултат на трудовата злополука е получено усложнение на съществуващия вече синдром на
ротационния маншон и проведеното в последствие оперативно лечение, без което е било
невъзможно възстановяването на сухожилието. Съдът следва да отчете и обстоятелството, че
въпреки че се е върнал на работа, същият не е можел да изпълнява задълженията си на докер
и е преместен на друга работа което кореспондира с изложеното от вещото лице медик, че
след такава травма не е препоръчително да се извършва тежка физическа работа, но и да
съобрази, че последващите болки най-вероятно се дължат и на изпълняваната работа, дълго
време. Последният факт се установява от изслушване на заключението по назначената
съдебно медицинска експертиза. Съдът счита за нужно да акцентира и върху факта, че освен
непосредствените болки, свързани с възстановяването на ищеца при определяне на
обезщетението следва да се калкулира и това, че вместо да се грижи за семейството си сам се
е превърнал в грижа за тях. С оглед гореизложените мотиви съдът, намира, че справедливото
обезщетение за претърпените вреди е в размер от 21 000 лв.
При съблюдаване на нормата на чл. 200, ал.4 КТ, съдът следва да приспадне от
определеното обезщетение в размер на 21 000 лева получените суми от застрахователя –
ЗАД „А.“ АД в размер на 900 лева по задължителна застраховка „Трудова злополука“. В
този смисъл е решение № 211 от 29.03.2010 г. по гр.д. № 719/ 2009 г. на Върховен касационен
съд, както и решение № 190/26.07.2013 година, гражданска колегия, трето г.о., по гр. дело №
20/2013 година на ВКС, предвид което дължимото обезщетение остава в размер на 20 100
лева.
Неоснователно се явява искането на ответника за отхвърляне на исковата претенция,
предвид необходимостта от приспадане на получените суми от общественото осигуряване.
По въпроса е налице противоречива съдебна практика на ВКС, въз основа на което е
образувано Тълкувателно решение № 1/2023 г. на ОСГК на ВКС, по което не е постановено
крайно решение, което да е задължително за съдилищата, поради което съдът намира за
правилна практиката, която намира, че не следва да се приспадат сумите, получени от
общественото осигуряване. Тона становище се застъпва и от доктрината по трудово право.
От определеното обезщетение за причинените неимуществени вреди не следва да се
приспада и полученото обезщетение за временна неработоспособност за периода от
14.09.2022 г. до 30.10.2023 г. в общ размер от 25 423,71 лева, който размер се установява от
приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и
съответстваща на останалия събран по делото доказателствен материал. Настоящият състав
намира, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е
ирелевантно обстоятелството дали пострадалия е получавал обезщетения от общественото
осигуряване. Последните следва да се приспаднат в случай на заявена претенция за
9
репариране на причинените имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за
пострадалия. Хипотезата, която предвижда приспадане на обезщетението от общественото
осигуряване, е конкретизация на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване.
Един от случаите на неоснователно обогатяване е, когато се плаща два пъти за едно и също
нещо, респ. два пъти се задоволява един и същи интерес. Когато обезщетението от
общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото възнаграждение, то следва да
се приспадне от присъденото обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата
злополука и изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение. Само в този случай
неприспадането на сумата би довело до двойно плащане и съответно до неоснователно
обогатяване. Обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки и
страдания чрез предоставяне на други блага. Това обезщетение, съответно неимуществените
вреди, няма връзка с обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира
загубата на трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида на
пропусната полза. Получаването на двете обезщетения - за неимуществени вреди по чл. 200
КТ и обезщетението от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото
възнаграждение, не е двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване, а напротив -
до пълно и справедливо обезщетение на причинените видове вреди. В този смисъл решение
№ 54/23.04.2019 г. по гр.д. № 3649/2018 г. на 3-то г.о. на ВКС, както и Трудово право, проф.
Васил Мръчков, издателство Сиби, 2010 г., страница 505.
На уважаване подлежи и искането за присъждане на законна лихва от датата на
увреждането – 27.08.2022 г., на основание 84, ал.3 ЗЗД.
По отношение на разноските:
Отправено е искане и от двете страни за присъждане на сторените в производството
разноски. Предвид изхода на делото, такива се следват и за двете страни в производството.
Ищецът претендира сумата от 2400 лева, представляващо заплатено адвокатско
възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност, по което съдът дължи
произнасяне. Ответникът от своя страна претендира сумата от 200 лева, заплатен депозит за
изготвяне на ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение. По направеното от страна на
ответника възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
страна на ищеца, съдът намира, че на основание чл. 7, ал.2 от Наредба 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения претендираното възнаграждение
възлиза на 4650 лева, поради което възражението следва да бъде оставено без уважение.
Следва да се отбележи, че ищецът е предприел редица процесуални действия за защита на
предявената от него претенция. Делото не се характеризира с ниска фактическа и правна
сложност. Проведени са три заседания, поради което е основателно искането за намаляване
на претендираното възнаграждение. При съобразяване на разпоредбата на чл. 78, ал.8 ГПК
във връзка с чл. 25, ал.1 и ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът
определя размер на юрисконсултското възнаграждение в размер на 540 лева, именно с оглед
обстоятелството, че и ответникът е предприел също редица процесуални действия за
доказване на насрещните си възражения и предвид обстоятелството, че делото не се
характеризира с ниска правна и фактическа сложност. Съобразно уважената част от исковата
претенция в тежест на ответника следва да се възложат разноски в размер на 964,80 лева, а
съобразно отхвърлената част в тежест на ищеца следва да се възложат разноски в размер на
442,52 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Варна, сумата от 804 лева, представляваща
държавна такса върху уважената искова претенция, както и 180,90 лева, заплатено
възнаграждение по съдебно медицинската експертиза и предприети действия по
призоваване на свидетел, съразмерно на уважената част от исковата претенция, на осн. чл.
78, ал.6 ГПК.
10
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Пр. В.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град
В., пл. "Сл." № ** да заплати на И. Н. Г., ЕГН **********, адрес: град В., ул. "Ц." № **, вх.
**, ет. **, ап. ** сумата от 20 100 лв., представляващо дължимо обезщетение за претърпени
болки и страдания от претърпяна трудова злополука на 27.08.2022г., ведно със законната
лихва за забава върху сумата от датата на увреждането – 27.08.2022 г. до окончателното
изплащане на обезщетението, на основание чл. 200 КТ като отхвърля исковата
претенция за горницата над 20 100 лева до пълно претендирания размер от 50 000 лева
ОСЪЖДА Пр. В.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град В.,
пл. "Сл." № ** да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски
районен съд сумата от 804 лева, съставляваща дължима по делото държавна такса с оглед
уважения размер на исковата претенция, както и сумата от 180,90 лева, представляваща
заплатено възнаграждение на вещото лице по назначената СМЕ от бюджета на съда и с
оглед предприетите действия по призоваване на свидетел, съразмерно с уважената част от
исковата претенция, на основание чл. 78, ал.6 ГПК
ОСЪЖДА Пр. В.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град В.,
пл. "Сл." № ** да заплати на И. Н. Г., ЕГН **********, адрес: град В., ул. "Ц." № **, вх. **,
ет. **, ап. ** сумата от 964,80 лева, представляващи сторени в производството разноски
съразмерно на уважената част от исковата претенция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
ОСЪЖДА И. Н. Г., ЕГН **********, адрес: град В., ул. "Ц." № **, вх. **, ет. **, ап.
** да заплати на Пр. В.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град В.,
пл. "Сл." № ** сумата от 442,52 лева, представляващи сторени в производството разноски,
съобразно отхвърлената част от исковата претенция, на основание мл.78, ал.3 ГПК
УКАЗВА на ответника „Пр. В.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: град В., пл. "Сл." № **, че може да заплати присъдените суми по банкова
сметка на ищеца И. Н. Г., ЕГН **********, адрес: град В., ул. "Ц." № **, вх. **, ет. **, ап. **
в банка „ДСК“ АД BG ** **** **** **** ** **** или чрез друг начин на плащане
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника – ЗАД „ А.“, ЕИК *******
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - град Варна
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11