№ 14371
гр. София, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110114223 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба от Т. К. Г. против [***] и [***] с
искане уволнението му да бъде признато за незаконно, да бъде възстановен на
заеманата от него длъжност и да му бъде заплатено обезщетение в размер на
4680 лева за периода от 12.01.2024 г. до 12.07.2024 г. Ищецът твърди, че бил
служител на ответника на длъжност „демонстратор“ с брутно месечно
възнаграждение от 780 лева. Поради наличието на здравословни
кардиологични проблеми, ползвал продължителен отпуск поради временна
неработоспособност в периода от 16.12.2023 г. до 14.01.2024 г. През месец
Януари 2024 г. получил от ответника посредством услугите на куриерско
дружество Уведомление по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда, ведно със Справка
за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда с Вх.
№ 24388243002918/16.01.2024 г. и Изх. № 24388243002918/16.01.2024 г.,
издадени от Национална агенция за приходите. От съдържанието на
получените документи установил, че възникналото трудово правоотношение
било прекратено на 12.01.2024 г. В резултат била оформена и притежаваната
от ищеца трудова книжка, съгласно която трудовият договор бил прекратен на
основание чл. 330, ал.2, т. 6 КТ. Ищецът счита, че уволнението му е незаконно.
Отрича да е извършвал поведение, с което да е нарушил трудовата
дисциплина, да са му изисквани обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, както и да е
получавал копие от заповедта, с която правоотношението е било прекратено.
Твърди, че ответникът не е взел предварително разрешение на инспекцията по
труда при прекратяване на трудовото правоотношение. Моли съда да признае
прекратяването на трудовото правоотношение за незаконно и същото да бъде
отменено, да бъде възстановен на работа и да му бъде заплатено обезщетение
за оставане без работа. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът подава отговор на исковата молба. Взима становище за
1
неоснователност на исковете. Не оспорва фактите на наличие на трудово
правоотношение с ищеца на посочената длъжност, прекратяването на същото,
размерът на последното брутно трудово възнаграждение на ищеца. Твърди, че
от 03.12.2023г., за да не пребивава в Стара Загора, където следва да полага
своя труд, считано от 23.01.2023г. ищецът излязъл в продължителен отпуск по
болест, видно от сравка извлечение от системата на НОИ, като последният
болничен лист бил №[***] издаден от [***], за времето от 17.10.2023 г. до
15.11.2023г. Съгласно този болничен лист, ответникът следвало да се яви на
работа на 16.11.2023 г., но това не станало. Същият не се явил на работа
повече от 20 дни след тази дата. С писмо, изх.№286/21.12.2023г., ответникът
поканил ищеца да даде писмени обяснения, за отсъствието си. Поканата била
изпратена на 21.12.2023г. чрез куриерска фирма „[***]“ -товарителница №
[***] и получена лично от ищеца на 22.12.2023 г. Същият не представил
обяснения. Със Заповед № 155 от 05.01.2024 г. ответникът наложил на ищеца
дисциплинарно наказание „уволнение“, с което прекратил трудовото
правоотношение. Заповедта била изпратена на ищеца отново чрез куриерска
фирма на 09.01.2024 г. и връчена при отказ на 11.01.2024 г. като свидетели при
връчването били Г. А. Т. и И. Л. М.. Ответникът оспорва съдържанието на
болничен лист № [***]. Моли съда да отхвърли исковете, претендира
разноски.
В последното по делото съдебно заседание страните са редовно
призовани, не се явяват. Ищецът изпраща представител, чрез когото поддържа
исканията си. Ответникът не изпраща представител, подава писмено
становище, чрез което също поддържа исканията си.
На база представените доказателства, съдът намира за установено
следното:
Безспорни между страните са фактите, че ищецът е бил служител към
ответника на длъжност „демонстратор“, както и че размерът на последното му
пълно трудово възнаграждение възлиза на 780 лева. По делото са представени
преписи на болнични листове (л. 9 и 10 от делото) от които се установява, че
на ищеца е бил предписан годишен отпуск в размер на 30 дни за периода от
16.11.2023 г. до 15.12.2023 г. с първия лист и за периода от 16.12.2023 г. до
14.01.2024 г. с втория лист. Представен е и препис от писмо изх. № 286 от
21.12.2023 г. (л. 27 от делото), с който на ищеца са били поискани писмени
обяснения за това защо от 16.11.2023 г. до 21.12.2023 г. не се е явявал на
работа. Писмото е получено от ищеца на 22.12.2023 г., видно от приложен по
делото препис на обратна разписка (л. 25 от делото). С процесната Заповед №
155 от 05.01.2024 г. (л. 29 от делото) ответникът е прекратил трудовото
правоотношение с ищеца на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ поради налагане
на наказание „дисциплинарно уволнение. По делото са представени и преписи
от болнични листове (л. 72 до л. 85 от делото) от които се установява, че за
периода от 26.01.2023 г. включително до 14.01.2024 г. включително ищецът е
бил в отпуск по болест поради временна неработоспособност. Два от тези
болнични листове, са всъщност копия на посочените по-горе на л. 9 и 10 от
делото. По делото са представени преписи на трудовата книжка на ищеца и
справка, издадена от НОИ (л. 11-л. 15 и л. 173 от делото) от които се
установява, че към момента на приключване на съдебното дирене същият не
полага труд по друго трудово правоотношение.
Като свидетел по делото беше разпитана Г. А. Т.. Заявява, че е служител
на ответника, познава ищеца. Т. Г. е идвал в офиса на ответника в началото на
2
2024 година, в един от първите работни дни. Свидетелката присъствала на
разговор между него и отговорника на магазина - И. А.. И. поискал от Т. да
подпише Заповед за уволнение. Т. отказал и свидетелката се подписала на
документ за отказа му да подпише заповедта, тъй като била свидетел на
въпросния разговор. Не помни точна дата. Длъжността на г-н И. А. била
отговорник на магазина. Той отключвал и заключвал магазина, когато някой
закъснявал за работа. На ищеца била представена заповед за уволнение.
Свидетелката не му била изпращала други документи и няма информация
дали са му били изпращани.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи:
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
съгласно чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят може да прекрати едностранно
трудовото правоотношение с работника при налагането на наказание
„дисциплинарно уволнение“. Прекратяването на трудовото правоотношение
на това основание е директна последица от налагането на дисциплинарното
наказание, което налага проверка за това дали същото е наложено при
спазване на законовите изисквания в рамките на уредените в закона
преклузивни срокове. Съгласно чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят може да
прекрати едностранно трудовото правоотношение с работника при налагането
на наказание „дисциплинарно уволнение“ налагането на това наказание става
с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа
на който се налага. При евентуално оспорване на общо основание е в тежест
на работодателя да докаже при условията на пълно и главно доказване
извършването на нарушението на трудовата дисциплина, спазването на
процедурата по чл. 193 КТ и сроковете по чл. 194 и обосновката на тежестта
на наложеното наказание. В случая между страните не е спорен въпросът, че
за периода от 16.11.2023 г. до 21.12.2023 г. ищецът не се е явявал на работа.
Възражението на ищеца, че не са му били поискани обяснения на основание
чл. 193, ал. 1 КТ беше отречено от представените от ответника доказателства
– писмо за изискване на обяснения и обратна разписка за получаването му. По
отношение спазването на срока по чл. 194, ал. 1 КТ: съгласно тази разпоредба,
дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване
на нарушението. По делото е установено, че до момента на издаване на
заповедта, ищецът не се е явявал на работа. Също така първият момент на
установяване на нарушението е бил на 16.11.2023 г., т.е. срокът е спазен.
Едно от законовите изисквания при прекратяването на трудовото
правоотношение на това основание е уредено в чл. 333, ал. 1 КТ, т. 4, съгласно
която в случай на прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят може да уволни само с предварително
разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или
служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск. В случая,
настоящият състав не счита, че тази разпоредба следва да намери приложение.
Закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ има обективен характер и важи винаги
когато работникът е започнал ползването на разрешения му отпуск. Тя се
прилага само когато работникът или служителят е започнал ползването на
разрешения му отпуск /без значение точно какъв - платен годишен, неплатен,
учебен, отпуск за временна неработоспособност и др./ В случаите, когато
работникът или служителят е започнал ползването на отпуск за временна
неработоспособност въз основа на болничен лист, който отпуск впоследствие
3
е продължен, то само ако той съзнателно укрие това обстоятелство като не
изпълни задължението си по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската
експертиза на работоспособността да представи новия болничен лист или да
уведоми работодателя до два работни дни от издаването му, то закрилата се
изключва – така Решение № 63 от 31.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1728/2009
г., IV г. о., ГК. Получаването на болничния лист № [***], удостоверяващ
продължаването на отпуска от 16.12.2023 г. до 14.01.2024 г. беше отречено от
ответника, а от ищеца нито бяха направени твърдения, нито бяха представени
доказателства, този болничен лист да е бил представян на ответника.
Доколкото по делото не беше установено задължението на ищеца на
основание чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза на
работоспособността да е било изпълнено, настоящият състав съобразява
константната съдебна практика и счита, че разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 4
КТ не следва да намери приложение.
Становището на ищеца за липса на действия, с които да е нарушил
трудовата дисциплина, също не се споделя от съда. Факт е и между страните
не се спори, че поне до 15.12.2023 г. ищецът е имал право и е ползвал платен
годишен отпуск. От представения болничен лист № [***] се установява и
продължаването на отпуска до 14.01.2024 г. За да може обаче да продължи
законосъобразно да не се явява на работа, ищецът е следвало да представи и
този нов болничен лист на работодателя до два дни след издаването му. В
случая не се установява ищецът да е изпълнил това си задължение, съгласно
вече посочената разпоредба от Наредбата за медицинската експертиза на
работоспособността. Освен това и двата болнични листи – л. 9 и л. 10 от
делото – са били издадени на 05.01.2024 г., а периодът на отпуск е бил от
16.11.2023 г. до 14.01.2024 г. При условие, че листът е издаден на 05.01.2024 г.
неизяснен по делото остава въпросът на какво основание ищецът е считал, че
отпускът му ще бъде продължен и не се е явявал на работа за периода след
15.11.2023 г. Следва да се отбележи и факта, че ищецът е могъл да се запознае
с изпратеното му искане за даване на обяснения на 22.12.2022 г. и като се
възползва от правото си да даде такива, да посочи становището си, че ползва
отпуск и по този начин да уведоми работодателя си за това. Тъй като не е
сторил това ищецът е осъществил нарушение на трудовата дисциплина,
според настоящата инстанция.
По отношение съобразяване тежестта на наказанието съгласно чл. 189,
ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на работника или служителя. Отсъствието на служителя без
посочване на обективни, уважителни причини за период от близо един месец,
съдът счита за достатъчно тежко нарушение на трудовата дисциплина,
обосноваващо налагането на посоченото наказание.
В заключение съдът намира, че нарушението на трудовата дисциплина е
доказано, процедурата по налагане на наказанието е проведена
законосъобразно и същото е обосновано с оглед тежестта на нарушението.
Заповедта е законосъобразна и следва да бъде оставена в сила. Искът с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Като обусловени от него на отхвърляне подлежат и исковете с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ответника.
От него бяха претендирани 800 лева – адвокатско възнаграждение и 316,20
4
лева – транспортни разходи. За доказване на разходите бяха представени
договор за правна защита и съдействие и фактури за гориво (л. 41 и л. 179 до
л. 182 от делото). Съгласно договора, адвокатското възнаграждение е било в
размер на 800 лева и е следвало да бъде заплатено по банкова сметка.
Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 2013 г. В договора следва да е вписан
начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка. Въпреки че плащането се твърди да е направено по банков път, по
делото липсват доказателства за това, тъй като не е представено платежно
нареждане или банково извлечение. Поради изложеното, съдът не може да
приеме плащането за доказано, въпреки изрично направеното в т. ІV от
договора изявление за това, тъй като твърденият начин на плащане не е в
брой. Единствено сумата от 316,20 лева – транспортни разходи са доказани и
те следва да се присъдят.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Т. К. Г., ЕГН:
********** със съдебен адрес [***] против [***] и [***], ЕИК: [***], със
съдебен адрес [***] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 КТ, третият във
връзка с чл. 225, ал.1 КТ за признаване на уволнението му по чл. 326, ал. 2, т. 6
КТ поради налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ за незаконно и
за неговата отмяна, за възстановяването му на работа на длъжността
„демонстратор“ и за заплащане на обезщетение в размер на 4680 лева за
периода от 12.01.2024 г. до 12.07.2024 г., през което време ищецът е останал
без работа поради незаконосъобразното му уволнение.
ОСЪЖДА Т. К. Г., ЕГН: **********, да заплати на [***] и [***], ЕИК:
[***], направените по делото разноски в размер на 316,20 лева – транспортни
разходи.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от 22.07.2024 г., на основание чл. 315, ал. 2
ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5