Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 31.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ
КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 9915 по описа за 2015 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният е иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 415, ал. 1 ПК и чл. 535 ТЗ.
Ищецът твърди в ИМ, че в негова полза е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение, на основание чл. 417, т. 9 ГПК по
ч.гр.д. № 2061/2014г., ГО, 61 с/в по описа на СРС
, по силата,
на която е разпоредено длъжниците да заплатят при
условията на солидарност посочената сума по ЗЗ, ведно законнатата лихва, от
датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното й изплащане и съдебните разноски. Твърди, че на
06.10.2008г. в гр. София, „А.“ ООД е
издал в полза на „Х.А.Р.А.Б.” ООД, („Х.А.-А.-А.“ ЕООД)
ЗЗ, с който безусловно и неотменимо се задължил да
заплати на поемателя или на
негова заповед посочената сума от 28 637,28 евро по записа, с падеж на 01.01.2011 г. Поетото по записа задължение
е авалирано на втория
ответник.Сочи, че в деня
на падежа - 01.01.2011 г., записът е бил предявен както на издателя, така и на авалистите, но сумата не е била платена. Моли съдът
да приеме за установено, че ответниците дължат солидарно заплащане посочената сума на основание ЗЗ, издаден на 06.10.2008 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното й изплащане и разноските в заповедното производство. Претендира разноски и в настоящето
производство.
Ответниците оспорват допустимостта и основателността на
предявените искове. Вторият ответник
твърди, че процесния
запис на заповед не е подписван
от него нито
в качеството му на
управител на „А.“ ООД, нито лично, като
физическо лице, в качеството му на авалист, с оглед на което оспорва
авторството на записа на
заповед от 06.10.2008 г.
Съдът, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Видно е от приложените доказателства,
по заявление на ищеца против ответниците като
солидарни длъжници е образувано гр. дело № 2061/2014 г. ГО 61 с/в по описа на СРС, за
издаване на заповед за изпълнение. По делото на 22.01.2014 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417,
т. 9 ГПК - ЗЗ от 06.10.2008 г. с падеж 01.01.2011 г.
Присъдена е сумата от 28 637,28 евро, главница, ведно със законна лихва
върху тази главницата от 16.01.2014 г. до окончателното й изплащане. Допуснато е незабавно изпълнение и
е издаден изпълнителен лист. В срока по чл. 414 ГПК ответниците
са подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
По делото е представен запис на
заповед от 06.10.2008 г., от който се установява, че „А.“
ООД, ЕИК********, представлявано от П.А.А. е поело задължението безусловно
да заплати на „Х.А.-А.-А.” ЕООД (със сегашно наименование „Х.А.Р.А.Б.“ ООД) сумата от 28 637, 28 евро,
на падеж 01.01.2011 г. Задължението е авалирано от физическото лице П.А.А..
По делото са назначени и приети
заключения на Съдебно- почеркова експертиза, допълнителна
Съдебно- почеркова експертиза, изготвени от в. л. А..
Приета е и тройна Съдебно- графична експертиза.За разлика от първоначалната СПЕ и допълнителната СПЕ които
не дават категорично заключение, в.л. В.,
Л. и Е. в тройната СГЕ установяват, че подписите положени върху
записа на заповед за „издател“ и „авалист“ от името
на П.А.А. не са положени от това лице.
При така установена
фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Предявеният е иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК е процесуално допустим, но разгледан по същество е
неоснователен.
Заповедта за незабавно изпълнение на
парично задължение е издадена на основание чл. 417, т. 9 ГПК и се основава на
посочения по-горе запис на заповед. Записът на заповед е абстрактна сделка и
поради това се подчинява на императивни изисквания за форма и съдържание. Освен
изискването за писмена форма, задължителното му съдържание е посочено в разпоредбата
на чл. 535 ТЗ. Съдът приема, че представеният документ отговаря на същите и се
явява редовен от външна страна. Въпреки това от заключението на тройната СГЕ по
делото се установи, че ценната книга не носи подписите на длъжниците.
Липсата на валидни подписи, сочи липсващо волеизявление и едностранната
правна сделка не е породила целените правни последици, поради липса на воля.
Само на това основание предявения иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Липсата на редовен запис на заповед
обаче не води автоматично до липсата на задължение, тъй като в тези случаи
съдът е длъжен да изследва съществуването на каузално правоотношение, което да
е послужило като основание за издаването на записа на заповед. В настоящият
случай в ИМ не се твърди, а и не се събраха доказателства, от които да е видно
съпътстващо каузално правоотношение между страните.
С оглед изложеното, съдът намира,
че предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен ведно със законните последици.
По разноските:
При този изход на спора право на
разноски имат само ответниците.
Процесуалният
представител на ответника адв.Б. претендира присъждане на разноски на основание
чл. 38 ал.2 ЗА, представляващи адвокатско
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство по реда
на чл. 38 ал.1 т.3 ЗА. Съдът счита че следва да бъде осъден ищеца да заплати на
адв.Б. сумата 2 210,26
лева.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Х.А.Р.А.Б.“ ООД (с предишна фирма „Х.А.” ООД), ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, чрез адв. Д.Л. иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК и чл. 535 ТЗ за признаване за установено, че „А.“ ООД, ЕИК******** и П.А.А., ЕГН ********** и
двамата със съдебен адрес *** дължат солидарно сумата от 28 637,28 евро, на основание запис на заповед, издаден на 06.10.2008 г., ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИ до окончателното
й изплащане и разноските в заповедното производство, за което е
издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 2061/2014 г. ГО 61 с/в по описа на СРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Х.А.Р.А.Б.“ ООД (с предишна фирма „Х.А.” ООД), ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. Д.Б. ***
на осн. чл. 38 ал.2 ЗА сумата 2 210,26 лева адв. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може
да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: