Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Елин Пелин, 12.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на четиринадесети април през
две хиляди двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 818 по описа за 2020
година на РС Елин Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът З.А.Т., ЕГН ********** ***
чрез адв. К.Т. е предявил срещу
ответника М.А.М., ЕГН ********** *** иск с правно
основание чл.240 от ЗЗД и при условията на евентуалност иск с правно основание
чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Моли се съдът на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД да
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000.00 лева
представляваща предоставен заем на 29.08.2016 г. и сумата от 1000.00 лева
представляваща предоставен заем на 14.08.2017 г., ведно със законната лихва
върху тези суми от датата на предявяване на иска в съда да окончателното им
изплащане. При условията на евентуалност, в случай, че главният иск бъде
отхвърлен, се предявява иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, с който съдът да
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000.00 лева дадена без
основание на 29.08.2016 г. и сумата от 1000.00 лева дадена без основание на
14.08.2017 г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на
предявяване на иска в съда да окончателното им изплащане.
В
исковата молба се твърди, че през лятото на 2016 г. ответникът, който е родом от Петричка община
и роднина на ищеца, дошъл при него и го помолил да му даде заем от 10 000.00 лева, които му трябвали за
спешен ремонт на покрива на къщата му в с.Н.. Обещал да ги върне най-късно до една година. Казал на ищеца, че пенсията
му е голяма, а и работи. Ищецът се съгласил и на 29.08.2016 г. предоставил на
ответника договорената сума от 10000.00 лева от негова банкова сметка ***.
Сумата в размер на 10 000.00 лева е получена от ответника
по банкова сметка *** ***. Следващото лято ответникът
отново дошъл при ищеца и го помолил да му даде още 1000.00 лева, за да може да
си уреди кредит и да му върне целия заем. Ищецът се съгласил и на 14.08.2017 г.
му превел по същата банкова сметка ***.00 лева. И към момента ответника не е
върнал на ищеца предоставените в заем суми в общ размер от 11 000.00 лева,
което обуславя правния интерес от водене на настоящия иск.
Препис
от исковата молба и доказателствата са изпратени на ответника М.А.М., като в срока
по чл.131 от ГПК, същият е депозирал писмен отговор чрез пълномощника си адв.С. - АК Перник, с който излага доводи, че искът
е допустим, но неоснователен. Твърди, че изложеното в исковата молба не
отговаря на действителното положение посочено от ищеца. Ищеца е вуйчо на
ответника и след като през 2015 г. спечелил около един и половина милиона лева
от Български спортен тотализатор, бил на гости на ответника в с.Н. и поради това имал възможността да види, че ответникът е
започнал ремонт на покрива като е закупил необходимите материали. По-късно
ответникът заедно с негов роднина посетил ищеца и при разговор с него ищецът
след като разбрал, че покривът не е довършен сам предложил на ответника да му
дари сумата от 10000.00 лева още повече, че и самият ищец навремето е живял в
същата къща. Не отговаря на действителното положение посоченото от ищеца, че
следващото лято ответникът е посетил ищеца и помолил да му даде още 1000.00
лева, за да може да си уреди кредит и да му върне целия заем. Ответникът не е
искал по никакъв повод 1000.00 лева от ищеца. Л. А. В. е поискала от ищеца да й даде тези 1000.00 лева за операция, като ищецът
се съгласил да й ги дари поради родствената им връзка. Поради факта, че Л. А. В. нямала банкова сметка, ***, същите били преведени по сметка на ответника,
който ги предал на Л. А. В.. Не отговаря на действителното
положение и заявеното в исковата молба, че ответникът се е обогатил
неоснователно със сумата от 10 000,00 лева, тъй като ищецът е превел сумата като дарение на ответника. Не
отговаря на действителното положение и твърдението на ищеца, че ответникът се е
обогатил неоснователно със сумата от 1000.00 лева, тъй като ищецът е предал
тази сума на Лиляна Атанасова Велинова, каквато е била волята на ищеца и на Л. А. В..
В този
смисъл се твърди, че ответникът никога не е искал и получавал в заем сумата от
10000.00 лева и не е сключвал договор за заем с ищеца. Възразява и срещу
твърдението, че е искал и получил от
ищеца сумата от 1000.00 лева като заем.
Районен съд Елин Пелин, след като
се запозна с представените по делото доказателства, намери за установена
следната фактическа обстановка:
От представени по делото банкови извлечения от
Банка ДСК е видно, че З.А.Т. е титуляр на банкова сметка, ***.08.2016 г. е
превел по сметка на М.А.М. сума в размер на 10000.00 лева с отбелязване - трансфер, а на 14.08.2017 г. е превел сума
в размер на 1000.00 лева отново в полза
на М.А.М. с отбелязване – превод.
Видно от писмо на Община Елин Пелин
е, че в отдел Местни данъци и такси при Община Елин Пелин няма подадена
декларация по чл.49 ал.3 от ЗМДТ от М.А.М..
По делото са разпитани свидетелите С. С. К. – по искане на ищеца и Н.Г.В. и А. К. М. – по искане на ответника.
Свидетелката К. заявява, че била съпруга на ищеца, но се развели, а в
последствие през 2016 г. пак се събрали и сега живеят на семейни начала без
сключен граждански брак. Познава ответника М., който е племенник на ищеца З.. В
началото като се оженили с ищеца живели извество време в с.Н., но след раждането на детето ги изгонили. През 2015 г.
ищецът спечелил от тотализатора около 1 600 000.00 лева, но не взел накуп
парите, а подписал договор да ги получава на всеки месец и така му давали по
малка сума всеки месец. Твърди, че й е известно, че след спечелването на сумата
ищецът, живят известно време в домът на М.М.,
за да не му открадне някой фиша, като това го знае от разкази на ищеца.
Свидетелката К. сочи, че не й е известно ищецът
да е правил дарения от печалбата на свои роднини, само дал на всички племенници по 2000.00 лева,
включително и на М.М., на дъщеря му също, на Н. – свидетелката която е по настоящото дело. Известно й било, че З. дал на М.М. сумата от 10000.00 лева като заем за поправка
на покрива на къщата в с.Н., като парите били преведени по
банков път. Парите били заем, който трябвало да бъде върнат до една година – до 2017 г., но парите не са
върнати и досега. Свидетелката сочи, че
не е присъствала на уговорки между ищеца и ответника за сумата от 10000.00 лева,
но знае всичко това от разкази на ищеца. Веднъж чула З. да се обажда на М. по
телефона и да иска да му върне парите, но
не знае М. какво е отговорил, като след разговора по телефона ищецът
хвърлил телефона и телефона се счупил, след което припаднал, като преди това
казал, че не иска повече да говори с тях и бил ядосан. Когато дошъл в съзнание
казал на свидетелката „Само ме питат как съм, що съм, но нищо не казват за
парите.“
Свидетелката Н.Г.В. заявява, че познава страните по делото, тъй като ищецът й е вуйчо – брат
на майка й, а ответникът й е първи
братовчед. Познава и Л. В., тъй като е нейна майка. През 2017 г. на майка й се налагало да
направи по спешност операция на матката и това я накарало да поиска от
ищеца заем от 800.00 лева за операцията. Ищецът й дал 1000.00 лева, които
превел по сметката на ответника, защото имал неговата сметка. Ответникът дори
не знаел първоначално, че ще бъдат преведени тези пари, а му казали след това. Ответникът
отишъл и изтеглил парите и ги занесъл на майката на свидетелката – Л.. Ищецът не е искал дадените от него 1000.00 да му се
връщат, като казал, че това са пари за здраве. Това свидетелката го знае от
майка си Лиляна, която й казала какво е заявил З.. Твърди, че й е известно, че
ищецът е давал пари и на ответника за ремонт на покрива на къщата, като това
станало през 2016 г.. Сумата била в размер на 10000.00 лева, като свидетелката
веднъж заявява, че сумата е дадена на заем, а в последствие заявява, че сумата
е дадена не като заем, а като помощ на роднина, за да се оправи къщата, в която
някога живял и ищеца. Ремонтът на покрива наистина бил направен и приключен.
Свидетелката А.К.М.– съпруга на ответника твърди, че познава ищеца и семейството му и тъй като
са роднини, винаги били в добри отношения. Известно й е, че ищецът бил женен за
свидетелката С. К., но после се развели, като след спечелване на милионите от З. пак се
събрали да живеят заедно. След като спечелил милионите З. дошъл в дома им в с.Н.и седял три дни в тях. През 2016 г. били на гости в техни
роднини в петричко село при леля на М. и сестра на З. и станала дума, че
ответникът трябва да си прави покрива, но не им стигат пари. Ищецът казал, че
ще им даде пари, за да им помогне, защото е живял при тях и никой не се е сещал
да го търси през годините, а единствено свидетелката и ответника М. се сещали
за него. Дори, когато бил при сестра си
казал „Мите кога ще се оправиме да ви дам парите“, а М. му казал да ги
даде чрез банка. Когато им дал 10000.00 лева, той им казал „Оправяйте нещата,
докато е време“. Дори казвал на синът им А. „Хайде жени се по-бързо, за да ти направя една сватба“. Свидетелката
заявява, че ремонтът на покрива бил
направен през месец август 2016 г., като дори се наложило тя да изтегли
и заем, за да продължат ремонта, защото
парите не стигнали. Освен сумата от 10000.00 лева ищецът дал и 1000.00
лева за лечение на лелята, която му поискала 800.00 лева, а дори съпругата на ищеца Светла казала, че щом е за
здраве, трябва да преведе и повече пари. След получаване на парите свидетелката
и ответникът питали ищеца дали да му
връщат парите, но той отговорил „Каквото съм дал, дал съм, свършете си работата
и не ми ги връщайте“.
При така установената фактическа обстановка
съдът стигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД:
Не е спорно между страните
по делото, а и от представените писмени доказателства и показанията на
разпитаните свидетели се установява, че ищецът
З.А.Т. е предоставил на ответника М.А.М. обща сума в размер на 11000.00
лева, като първоначално е превел по банковата му сметка сумата от
10 000.00 лева, а в последствие и сума в размер на 1000.00 лева.
Спорен е въпроса на какво основание са
предоставени процесните суми, предвид твърденията на ищеца, че правоотношението
произтича от договор за заем, а ответникът твърди, че е получил сумата от 10000.00
лева като дарение, а сумата от 1000.00 лева преведена по банковата му сметка е
била предназначена отново като дарение, но за лечение на трето лице – тяхна
роднина Л..
Съгласно съдебната практика на ВКС, по иск с правно основание чл.240 от ЗЗД,
доказателствената тежест за установяване на валидно облигационно правоотношение
по договор за заем е на ищеца. Ищецът
следва да докаже предаването на процесната сума и че е предадена въз основа на
договор за заем. Доказването на обстоятелството, че сумата е предадена на
ответника, не освобождава ищеца от задължението да установи и другото
обстоятелство, че между страните е налице валидно сключен договор за заем, тъй
като сумата може да е предадена на друго основание – ищецът да е направил
дарение, да е изпълнил свое задължение към ответника и др.. В този смисъл е и
решение № 180/26.11.2019 по дело № 4345/2018 г. на ВКС, допуснато до
касационно обжалване по въпроса: “ При доказване на елемент от фактическия състав на договора за паричен заем
по чл.240 от ЗЗД, а
именно предаване на парична сума, следва ли да се презумира наличието на друг
съществен елемент от договора, а именно поето задължение за връщане на
сумата?“, на който въпрос е даден отрицателен отговор. В случай когато
предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на какво
основание е направено то, не може да се презумира, че задължението е възникнало
от заемен договор, в който смисъл е установената съдебна практика обективирана
и с решение № 37/25.06.1969 г. по гр.д. № 32/1969 г. на ОСГК. Не съществува
законова презумпция, която да замести доказване на основанието, на което сумата
е преведена.
В процесния случай, както се посочи
и по-горе, не е спорно между страните по делото и от представените писмени
доказателства безспорно е установено превеждането на сума в размер на 10000.00
лева на 29.08.2016 г. и сума в размер на 1000.00 лева на 14.08.2017 г. от ищеца в полза на
ответника по банков път чрез Банка ДСК АД.
Този факт обаче не може да обоснове
автоматично единствен извод, за наличие
на заемно правоотношение, на каквото се позовава ищецът в исковата молба. По
делото не се установиха каквито и да е доказателства, които да установяват
поемане от страна на ответника на задължение за връщане на сумата, въз основа
на сключен между страните договор за заем. По делото бяха разпитани свидетелите
С. С. К. – водена от ищеца и Н.Г.В. и А.К.М. водени от ответника, чиито показания са противоречиви,
като свидетелката на ищеца твърди, че сумата от 10000.00 лева е дадена като
заем на ответника, а свидетелите В. и М. заявяват, че сумата от 10000.00 лева е дадена като дарение на ответника,
за да оправи покрива на къщата си, а сумата от 1000.00 е дадена за лечение на
лице, което е в роднинска връзка със страните по делото. Според чл.164, ал.1, т.3 от ГПК свидетелски показания за установяване
на договори на стойност над 5000.00 лева са недопустими, поради което съдът не
следва да ги кредитира досежно претенцията за заплащане на сумата от 10000 лева.
От останалият доказателствен материал по делото - извлеченията от банковите
преводи, с които ищецът е превел на ответника процесните суми, се установява,
че в тях липсва посочване на основание за извършените преводи, а като основание
е посочено единствено – трансфер и превод. В този смисъл по делото не се доказа, основанието за предаване на двете процесни суми и поето задължение за
връщането им. Индиция за това, че сумите се дадени
като заем се
съдържа единствено в
показанията на свидетелката С.К., но същите не са
достатъчни за провеждане на пълно и главно доказване за наличието на сключен между
страните договор за заем. По делото липсват други доказателства за поето задължение от страна на
ответника за
връщане на сумите, като част
от съдържанието на сключен между страните договор за паричен заем, поради което съдът счита, че предявения
иск е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че искът с правно
основание чл.240, ал.1 от ЗЗД е неоснователен и недоказан и като такъв подлежи
на отхвърляне.
По иска с правно основание чл.55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД:
Искът по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД е предявен от ищеца при условията на
евентуалност – в случай, че съдът приеме за недоказано твърдението му, че
сумите са предоставени на ответника въз основа на сключен между страните
договор за заем, то се иска да бъде разгледан иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД,
поради което с оглед извода на съдебния състав за неоснователност на предявения
главен иск, се дължи произнасяне и по евентуалния иск.
Според
разпоредбата на чл.55 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне, като подлежи на връщане всичко дадено
при начална липса на основание.
За основателносттта на иска по чл.55, ал.1, предл.1
от ЗЗД е необходимо да са
налице следните
материални предпоставки: процесната сума
да е излязла от патримониума на ищеца;
тя да е постъпила в имуществото на ответника и това
разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е
без правно основание, т. е. без да е бил налице годен юридически факт, без да е
съществувало валидно правоотношение между страните в настоящото съдебно
производство.
Съгласно разясненията дадени в Постановление
№ 1 от 28.V.1979 г. по гр.д. № 1/79 г. Пленум на ВС, първият фактически състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още
при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото
на едно лице в имуществото на друго.
В случая не е спорно между страните по
делото, че ищецът е превел по банков път по сметка на ответника сумата от
10000.00 лева, а в последствие и сума в размер на 1000.00 лева.
От
своя страна ответникът навежда доводи, че получената сума от 10000.00 лева му е
дарена от ищеца за ремонт на покрива на къщата, а сумата от 1000.00 лева е
преведена по сметката му по искане на Лиляна Атанасова Велинова, която поискала
от ищеца 800.00 лева за операция, но
нямала банкова сметка, ***.00 лева които превел по сметката на ответника, която
вече имал, за да й ги предаде.
Предвид изложеното в тежест на ищеца е да докаже даването, което не е
спорно в случая и се установява от представените по делото писмени
доказателства – банкови извлечения, а ответникът да докаже основанието, на
което твърди, че е получил даденото.
В случая ответникът е изпълнил задължението си, съгласно принципите за
разпределение на доказателствената тежест да установи в процеса фактическите
твърденията, от които черпи благоприятни правни последици. В този смисъл съдът
кредитира показанията на свидетелките Н.В. и А.М., тъй като според разпоредбата на чл.164, ал.1,
т.3, пр. второ от ГПК, свидетелски показания се допускат във всички случаи,
освен ако се отнася за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000
лева и не са сключени от съпрузи или роднини в определена степен на родство и
сватовство. В случая безспорно се установява от декларираните от страните
волеизявления, че страните по делото са
роднини по съребрена степен на родство,
поради което ограничението по чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, изключващо свидетелски
показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лева, не е
приложимо. Свидетелките М. и В. категорично заявяват, че ищеца след като спечелил милионите е
дал десетте хиляди лева на ответника като помощ, за да оправи покрива на къщата
си и изрично е зявявал, че не желае да му бъдат връщани, а сумата от 1000.00 също дал
безвъзмездно на своята леля Л., за да си направи спешна операция. Показанията на тези две
свидетелки кореспондират помежду си и са
безпротиворечиви, като и двете от тях заявяват категорично, че никога ищецът не
е споменавал нито пред тях, нито пред
други роднини, че желае парите да му бъдат връщани. Свидетелките
заявяват също, че взаимоотношенията между ищеца и семейството на ответника
винаги били добри, гостували си, ищецът живял в къщата в Нови хан преди години
със семейството си и затова за тях не е чудно, че е решил след спечелването на
милионите да помогне за поправката на покрива на къщата. В показанията на
свидетелката К.,
се съдържат изявления, с които тя също потвърждава, че между страните по делото
са били налице добри взаимоотношения, като заявява, че след спечелване на
сумата от около 1 600 000.00 лева ищецът отишъл първо в дома на ответника М.М.
*** и стоял там три дни, да не би някой да му открадне фиша. Изложеното сочи,
че от гласните доказателства по делото е видно, че между ищеца и ответника са
били налице взаимоотношения изградени на близост и доверие, поради което и
житейски логично и правдоподобно е да се приеме, че след като е спечелил милиони
левове, ищецът е имал желание да помогне на своите близки роднини, на които се
е доверявал безпрекословно, като им дари сумата от 10000.00 лева, за да
поправят покрива на къщата си, както и сумата от 1000.00 лева послужила за
операция на неговата сестра. В тази
насока съдът не кредитира показанията на свидетелката К., че
десетте хиляди лева са дадени като заем от ищеца на ответника и той е
следвало да ги върне до една
година - през 2017 г., тъй като самата свидетелка заявява, че не
е била пряк свидетел на каквито и да било уговорки между страните по делото в
тази насока, а всичко й й разказано от
ищеца и са в противоречие с показанията на свидетелката Мильовска и Велинова,
които са възприели пряко и лично факти и обстоятелства свързани с
предоставянето на процесните суми и
тяхното използване – а именно, че ищецът З. е предоставил процесните 10 000.00
лева на своите близки роднини като дарение, и това е един жест, с който да им
помогне да ремонтират покрива си, а сумата от 1000.00 лева, за да помогне на
своята сестра да си направи спешна
операция. Тези показания не бяха опровергани от други доказателства по делото.
Обстоятелството, че ответникът не е подал декларация пред органите на
общинската администрация, в която да декларира получената сума е ирелевантно
към настоящия правен спор и не може да бъде противопоставено на показанията на
свидетелките М.
и Велинова, тъй като липсата на подадена декларация от надарения, с която
декларира получените парични средства, не води автоматично до извод, че лицето
е имало съзнанието, че получава тази сума като заем, а не като дарение и да
обоснове извод, че получената сума е без наличието на основание и не
представлява дарение.
Гореизложеното мотивира настоящият състав да приеме, че и евентуалният
иск предявен от ищеца се явява неоснователен и като такъв подлежи на
отхвърляне. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва
да заплати на ответника направените от последния разноски по делото в размер на 800,00
лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.А.Т., ЕГН ********** *** чрез
адв. К.Т. против
М.А.М., ЕГН **********
*** иск с правно основание чл.240,
ал.1 от ЗЗД за заплащане на сума в общ размер на 11 000.00 лева по договор за заем, предоставени
чрез парични преводи на 10000.00 лева на 29.08.2016 г. и на 1000.00 лева на
14.08.2017 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 28.10.2020 г. до окончателно й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.А.Т.,
ЕГН ********** *** чрез адв. К.Т. против М.А.М., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.55,
ал.1, предл. първо от ЗЗД за заплащане на сума в общ размер на 11 000.00
лева получена без основание чрез парични преводи на 10000.00 лева на 29.08.2016
г. на 1000.00 лева на 14.08.2017 г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
28.10.2020 г. до окончателно й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА от З.А.Т., ЕГН **********
да заплати на М.А.М., ЕГН ********** сума в размер на 800.00 лева /осемстотин
лева/, представляваща направените от него разноски по
делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: