РЕШЕНИЕ
№ 2277
гр. Пловдив, 09.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на четвърти ноември, през две хиляди и двадесетата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Ваня
Петкова,
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 2339 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.186, ал.4 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на ЕТ „Р.С.- Б.“ с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр. Асеновград, ул.“Стоян Джансъзов“
№ 5, депозирана чрез пълномощник адв. Я., против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-493-0077602 от 02.09.2020 г., издадена
от Началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП. С обжалваната заповед,
издадена на основание чл.186, ал.3 ЗДДС, е постановена принудителна
административна мярка запечатване на търговски обект – магазин за плодове и
зеленчуци, находящ се в гр. Асеновград, ул. “Отон
Иванов“ срещу № 68, стопанисван от търговеца-жалбоподател, както и забрана за
достъп до търговския обект за срок от четиринадесет дни на основание чл.186,
ал.1, т.1 б. “а“ от ЗДДС и чл.187, ал.4, вр. с ал.1
от ЗДДС.
С жалбата се излага искане за отмяна на заповедта,
като неправилна и незаконосъобразна. Твърди се нарушение на принципа на
съразмерност при преценката относно продължителността на срока на мярката,
както и че липсват мотиви, обуславящи определянето на такъв срок. В съдебно
заседание, редовно призован търговецът не е изпратил представител.
Ответникът по жалбата Началник отдел „Оперативни
дейности“ - Пловдив при ЦУ на НАП, с представено писмено становище от
юрисконсулт П., както и в съдебно заседание, моли за отхвърляне на жалбата и
присъждане на разноски от 200 лева за юрисконсултско възнаграждение по
представен списък на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ. Изложени са подробни съображения, обуславящи законосъобразност на
обжалваната заповед, както и такива за неоснователност на възраженията на
жалбоподателя.
Съдът, като взе предвид съБ.те
доказателства и становищата на страните, намери следното:
Жалбата е депозирана в предвидения законов срок от
датата на връчване на ЗНПАМ. Същата изхожда и от лице, за което обжалваният
административен акт е неблагоприятен и за което съответно съществува правен
интерес от обжалването. Ето защо и съдът намира жалбата за допустима.
Разгледана по същество жалбата на ЕТ „Р.С.- Б.“ се
явява неоснователна.
На базата на съБ.те по
делото писмени доказателства, от фактическа страна съдът намери за установено
следното:
Търговецът- жалбоподател стопанисвал търговски обект,
съставляващ магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Асеновград, ул. “Отон Иванов“ срещу № 68, където на 27.08.2020 г. била
извършена проверка от инспектори по приходите в отдел „Оперативни дейности“ към
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, за констатациите от която бил
съставен протокол сер.АА № 0077602. При проверката
била осъществена контролна покупка на 2 бр. банани от 0,425 кг. на стойност
1,10 лева, която сума била заплатена от инспектора по приходите на
продавач-консултанта И., находяща се в обекта. За
така извършената покупка обаче И. не издала
фискален касов бон от работещото в обекта фискално устройство, нито от кочан с
касови бележки, какъвто също имало в обекта. След като инспекторите по
приходите се легитимирали, извършили явна проверка в обекта, като бил изведен
дневен отчет от ФУ, изготвил се и опис на паричните средства в касата и била
установена положителна касова разлика от 324,71 лева, за която продавач-консултантът
И. дала обяснения да се дължи на неиздаване на касови бележки. Установената
фактическа наличност в касата била от 428,20 лева, а отразените на фискалното
устройство продажби били в размер на 75,49 лева.
За установеното при проверката нарушение,
квалифицирано като такова по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, вр.
с чл.118, ал.1 от ЗДДС, била издадена и обжалваната Заповед за налагане на
принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК – 493-0077602 от 02.09.2020 г.
В същата, в мотивите относно определянето на срока на мярката, било посочено,
че са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от него,
като било отчетено местоположението и големината на търговския обект и размера
на установената касова разлика, свидетелстваща за укриване на над 80 процента
от оборота за деня. Било прието, че с поведението си проверяваното лице
съществено накърнява държавния интерес и фискалната политика на държавата, тъй
като неотразяването на извършените продажби води до неправилното определяне на
дължимите данъци.
От правна страна, на базата на съБ.те
по делото писмени доказателства и при така установените въз основа на тях факти,
съдът намира следното:
С оспорената
ЗНПАМ е разпоредено прилагането на принудителна мярка
по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл.186 от ЗДДС. Съгласно
алинея трета на чл.186 ЗДДС, ПАМ по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на
органа по приходите, или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят
е предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на
подобна мярка. Обжалваната заповед поради това е
издадена от компетентен за това административен орган, съгласно приложената към
материалите по делото Заповед за оправомощаване № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на
Изпълнителния директор на НАП, съобразно която началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, какъвто е издателят на оспорената заповед,
са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителна административна
мярка запечатване на обект по чл.186, ал.1 от ЗДДС, като ответникът по жалбата
черпи своите правомощия и директно по силата на закона - чл.7, ал.1, т.3 от ЗНАП, във връзка с чл.186, ал.3 от ЗДДС.
Оспореният административен акт е постановен в писмена
форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните
факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган
наличие на материалноправната предпоставка за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. “а“ ЗДДС. В разпоредителната част на акта се съдържа информация за вида на
принудителната мярка, за нейния срок на действие и за адресата на правното
задължение. В обстоятелствена част подробно са описани фактическите данни, въз
основа на които е наложена административната мярка с отразяване на информация и
за дата, място на извършено нарушение, данни за търговския обект. Допълнителни
и при това изчерпателни мотиви са изложени конкретно и за продължителността на
срока на запечатване на търговския обект и забраната за достъп до него.
От изложеното следва, че са изпълнени изискванията на
чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на
мотивиран административен акт. В тази връзка и съдът не възприема като
основателни твърденията в жалбата за липса на мотиви в заповедта, относими към
определения срок на принудителната административна мярка, за което ще се
изложат съображения и по-долу в настоящото решение.
По отношение на съответствието с материалноправните
разпоредби и целта на закона, съдът счита следното:
Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б. “а“ от ЗДДС
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1 се забранява и достъпът до обекта или
обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях
складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В нормата
на чл.118, ал.1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и
отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски
оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските
услуги. Съдът
намира, че в конкретния случай са били налице посочените в заповедта основания
за издаване на оспорената ЗНПАМ, предвидени в разпоредбата на чл.186, ал.1,
т.1, б.“А“ от ЗДДС, доколкото е било установено при извършената проверка от
органи по приходите нарушение от страна на търговеца-жалбоподател, изразило се
в неспазване на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред. В случая, не е бил оспорен от страна на
жалбоподателя протоколът от извършената проверка, който е удостоверил надлежно
неиздаването на фискална касова бележка по отношение на закупената при
контролната покупка стока за 1,10 лева, което пък категорично съставлява
нарушение по чл.3, ал.1 от цитираната Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Нарушението,
освен това, се потвърждава от удостовереното от продавача-консултант в обясненията
по приложения опис на паричните средства, както и от представения дневен отчет.
Констатираната положителна касова разлика в тази връзка е показателна относно
поведението на търговеца в деня на проверката. Фактът на установеното нарушение
от типа на предвидените в нормата на чл.186, ал.1, т.1, б. “а“ от ЗДДС
съставлява основание за издаване на ЗНПАМ, като в тази насока административният
орган действа при условията на обвързана компетентност и за него е съществувало
задължението да наложи на търговеца-нарушител посочената ПАМ – запечатване на
обекта, където именно е установено нарушението и забрана за достъп до него
/съгл. чл.187, ал.1 от ЗДДС. Вече, с
оглед на всички факти и обстоятелства по случая и при условията на оперативна
самостоятелност, органът определя и конкретния срок на мярката, който не може
да надвишава 30 дни. Съобразно с нормата на чл.169 от АПК актът му подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност, който включва и преценката дали
административният орган не е упражнил превратно предоставеното му право на
оперативна самостоятелност и съответства ли взетото от него решение на целта на
закона.
Твърди се в жалбата, че в случая издателят на ЗНПАМ не
се е съобразил с принципа на съразмерност по чл.6 от АПК при определяне
продължителността на принудителната административна мярка и не е изложил
достатъчно мотиви, обуславящи определяне именно на такъв срок. Противно на
твърденията в жалбата, съдът намира, че напротив, изложените в ЗНПАМ мотиви
касателно определяне продължителността на срока на ПАМ са достатъчно подробни и
кореспондират с установената реална фактическа обстановка по извършване на
конкретното нарушение в проверявания обект. Напълно обосновано е взето предвид
при определяне на срока, както вида на нарушението и засегнатите от него обществени
отношения, така и факта, че в случая се касае до обект, който е на
комуникативно от търговска гледна точка място, както и за продажба на стоки,
които са търсени и бързо реализируеми. Правилно е
отчетено и установеното при проверката обстоятелство на положителната касова
разлика и изложените от продавач-консултанта причини за това, а изведеният от
тези констатации извод за укриване на приходи от оборот и в тази връзка за
съществено накърняване на държавния интерес е законосъобразен. Възраженията на
жалбоподателя относно това, че не било взето предвид, че нямало системност в
поведението на търговеца и че не било отчетено съотношението на
нерегистрираната контролна покупка към дневния оборот и оборотите от предходни
дни, не могат да бъдат приети за основателни, като се има предвид факта на
наличното признание, подкрепено и с писмените доказателства, съБ. при проверката, че не са били регистрирани покупки на
значителна стойност в деня на извършената проверка. Дали е налице системност в
поведението на търговеца или не, както и дали лицето има или няма данъчни
задължения, освен това, няма отношение към факта на установеност на конкретното
нарушение и на неговата тежест, която се определя от конкретиката на случая, а
що се касае до срока на мярката, то същият е съобразен и с изискването да бъде
оказано достатъчно въздействие върху антифискалното
поведение на лицето. При определяне конкретния срок на действие на
принудителната мярка административният орган е съобразил и посочените изрично
от него цели на принудителните мерки, като е отразил и че срокът е съобразен с
целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта и
необходимото време за създаване на съответна организация за отчитане дейността
на търговеца. Според съда, в случая при определяне на срок от 14 дни, е
съобразен напълно принципът на съразмерност, прогласен в чл.6 от АПК, като така
наложената мярка, с оглед на всички отчетени при тази преценка от
административния орган обстоятелства, не се явява прекомерен или несъответен на
конкретно установеното поведение на търговеца и конкретната обстановка по
извършване на констатираното нарушение, както и на целите на ПАМ, предвидени в
чл.22 от ЗАНН, съобразно с изискването на чл.4, ал.2 от АПК. Изложените
подробни и конкретни мотиви на административния орган дават достатъчно
обосновано основание за крайния му извод относно именно тази продължителност на
срока, която според съда не засяга в по-голяма от необходимата за постигане
целите на заповедта степен интересите и правата на жалбоподателя.
С оглед на всичко изложено и като намери,
че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената в закона
форма, при правилно приложение на материалния закон и съобразно с неговата цел,
както и при недопускане на съществено по своя характер нарушение на административнопроизводствените правила, съдът счете, че
следва да отхвърли жалбата ЕТ „Р.С. - Б.“
- гр. Асеновград като неоснователна.
Във връзка с този изход на делото следва
на основание приложимия в случая чл.78,
ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, във вр. с чл.24 от Наредбата за правната помощ, да се уважи
претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
съдът намира, че с оглед обема на доказателствата, характера и тежестта на
проведеното съдебно производство и броя на заседанията, следва да е такова в
минималния размер от 100 лева.
По изложените мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Р.С.- Б.“ с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр. Асеновград, ул.“Стоян Джансъзов“
№ 5, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-493-0077602
от 02.09.2020 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА ЕТ „Р.С. - Б.“ с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр. Асеновград, ул.“Стоян Джансъзов“
№ 5 да заплати в полза на Национална агенция по приходите сумата от 100 лв.
/сто лева/, представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска
защита.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния Административен съд, в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: