Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е №396
гр.Силистра,
28.05.2020г.
Административният
съд гр.Силистра, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди
и двадесета година, в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Стефка Димитрова,
разгледа постъпилото адм.дело № 33 по описа на съда за 2020 г. и установи,
че констатираните нередовности на сезирането са отстранени, поради което следва да бъдат извършени действията по
чл.154 и следващите от АПК.
Предмет на оспорване е Заповед №18863-168/03.07.2017 г., издадена от Началник РУ-Силистра при ОД на МВР
гр.Силистра, с която е разпоредено на основание чл.84 ал.8 от Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, да бъдат върнати на посочено от SANTANDER CONSUMER
BANК, Н., лице вещите, иззети и описани в Протокол
№18886р-7957/26.05.2017 г. по описа на РУ-Силистра, във връзка със сигнал за
издирване в Шенгенската информационна система /ШИС/ по преписка № .26.05.2017 г.
на РУ-Силистра.
Видно от изрично посочения в оспорената
заповед Протокол е, че предмет на полицейското изземване е бил лек
автомобил,марка „Фолксваген“ модел „Пасат“; цвят „черен металик“ и поставени
регистрационни табели № .; номер на рама: .. Същият е иззет от жалбоподателя В.П.П.,
който изрично е записал „Автомобилът е
моя собственост. Закупен от Варна от частно лице, след което регистриран в
Силистра“, ведно със Свидетелство за регистрация на МПС, част Втора, с № ..
След извършена проверка е установено, че със Заявление №171099001941 от
07.03.2017 г. оспорващият е поискал да бъде регистриран като собственик на
автомобила; последният да бъде зачислен в района на действие на ОД на МВР
гр.Силистра, както и да ползва право на регистрационен номер от наличните в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Силистра /л.31-л.34/. В хода на същата
проверка е установено и приложено на л.32 от делото Свидетелство за регистрация
на МПС, част Първа, на процесния автомобил, с вписан собственик - праводателят
на жалбоподателя – С.О.С. от гр.Варна /л.33/. С жалбата се твърди, по аргумент
за противното от чл.143 ал.5 т.3 и т.5 ЗДвП, че още първоначалната регистрация
на автомобила /ОД МВР Варна/ е извършена законосъобразно, а придобитите права
върху него от оспорващия били несъмнени. Нещо повече, към момента на поисканата
промяна на националната регистрация на МПС, по заявление на жалбоподателя,
отново са били извършени всички справки в публични и специални информационни
масиви и регистри и едва след като е било установено, че върху вещта не тежат
никакви ограничителни, респ. обезпечителни мерки; същата не е обект на
издирване и няма предявени никакви претенции по отношение на нея, е извършена
надлежна регистрация от администрацията на Пътна полиция в МВР гр.Силистра. Оттук
се черпи аргумент, че ответният орган е бил нормативно задължен да съобщи
релевираната заповед на жалбоподателя по силата на чл.15 ал.1, чл.34 и чл.61 АПК, доколкото се засягат пряко и непосредствено негови имуществени интереси и
удостоверени вещни права. Това е така, защото МПС е иззето от добросъвестен
негов собственик, а не от нерегламентиран гараж, с пренабити номера, без
регистрационни табели и т.н.
В този контекст жалбата, с която е
сезиран настоящия съд, е процесуално допустима. От представената
административна преписка, не се установява същата да е била съобщена по някакъв
начин на оспорващите и, следователно, за нейното обжалване не са започнали да
текат никакви срокове. Правилно е позоваването на Определение № 4012/28.03.28г.
по адм.д.№ 2298/18 г. на ВАС, V Отделение,
като не се намира основание да им бъде отказано правото на съдебна защита и
пряко от нормативната регулация с АПК и ЗМВР.
В този ракурс поставен казуса налага да
бъдат дадени указания на ответния орган да удостовери причината, поради която
оспореният акт не е съобщен на жалбоподателите. Последната може да е свързана с
някакви вътрешни правила и инструкции или с разбиране за приоритетно прилагане
на разпоредбите на чл.120-чл.123 ЗМВР относно Националната Шенгенска информационна
система, вкл. Наредбата по чл.123 ал.2 ЗМВР, която е Наредба № 8121з-465 за организацията и функционирането на НШИС на РБ
/Обн.ДВ,бр.74/05.09.14г.,посл.изм.ДВ,бр.95/16.11.2018г./ пред общите разпоредби
на АПК.
Цитираната от ответния орган Заповед на
Министъра на МВР с рег.№8121з-529/ 31.03.2017 г. следва да бъде представена по
делото, както и върнатото на жалбоподателя /Вж. Протокол за връщане на вещ
иззета по чл.84 ал.1 ЗМВР на л.21/ Свидетелство за регистрация на МПС, Част
Втора, с № ..
С
жалбата се твърди, че в случая полицейският орган е действал като юрисдикция
разрешаваща вещен спор, до какъвто недопустим резултат не би се стигнало, ако
оспорената заповед е била съобщена на жалбоподателите и те са имали възможност
да защитят своите права в административното производство. И към настоящият
момент оспорват основата на релевираната заповед, тъй като считат, че
цивилистичните правоотношения между Норвежката кредитна институция, обозначила
се като собственик на процесния автомобил и нейния кредитополучател, обезпечил
дълга си със закупения с кредита автомобил и престанал да го обслужва към
м.май. 2016 г., не са от кръга основания по чл.100 §3 б.“а“ от Конвенцията за прилагане на Споразумението
от Шенген от 14 юни 1985 година между правителствата на държавите от
Икономическия съюз Бенелюкс, ФРГ и Френската република за постепенното
премахване на контрола по техните общи граници, ведно с Решение 2007/533/ПВР на Съвета от 12.06.2007г. относно създаването,
функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ
поколение (ШИС II). Последната е
създадена с цел да обезпечи висока степен на сигурност в рамките на
пространството на свобода, сигурност и правосъдие на Европейския съюз, съгласно
чл.1 от същото. Приложното поле на нормативната рамка е определено с чл.2 от
Решение 2007/533, фиксирано изключително върху сътрудничество по
наказателноправни въпроси, какъвто жалбоподателите считат, че процесният не е.
Ето защо твърдят, че при отсъствие на предпоставките за приемане и регистриране
на сигнала за издирване на лекия автомобил, постъпил в ШИС от страна на
Норвегия, е била недопустима и последващата обмяна на допълнителни данни чрез
Бюрата „СИРЕНЕ“ на двете държави, респ. издирването и връщането в Норвегия, посредством
упълномощен представител в България, на процесния лек автомобил. Това е
централния спорен въпрос по делото и неговото разрешаване е следвало да стане в
рамките на административното производство с представяне на Наказателния кодекс
на Кралство Норвегия и цитираните параграфи от него, съдържащи състави на престъпление,
съгласно тяхното законодателство, с оглед изложеното в документа, намиращ се на
л.51-л.56 от делото. Поведението на кредитополучателя К.С.К. е квалифицирано
като „сериозни измами“; „присвояване“ и др., като подобни правоотношения не са
инкриминирани по националното ни законодателство. Същите се уреждат на терена
на гражданскоправните способи посредством преки изпълнителни производства /за
каквото има данни и в Норвегия - л.51, абз.посл.„Приложение 3“/, а ако се
наложат и искови процеси, съгласно търговското и общото ни гражданско право. Неиздължаването
на кредит със сигурност не е криминализирано деяние в националното ни право, считат
жалбоподателите, поради което оспорват основанието на регистрирания сигнал в
НШИС.
Съобразно засиленото служебно начало в
административното правосъдие /арг. чл.9 АПК/, настоящият състав намира за нужно
по делото да бъде приложена релевираната извадка от действащия Наказателен
кодекс в Кралство Норвегия, с надлежен превод, в частите, цитирани в
Уведомление и искане за международно издирване на МПС с регистрационен номер . (VOLKSWAGEN),
представено в заверен препис от ответния орган на л.51-л.56 от делото, както
следва: §371, §372, §324 и §325, §386 и §403. Точно наказателноправното
основание за приемане и обработване на сигнала в НШИС, в контекста на чл.7 от
Наредба №8121з-465/2014г. на МВР, се
оспорва в настоящия процес и същото подлежи на пряко и пълно доказване,
тежестта за което, по аргумент от чл.170 ал.1 АПК, лежи върху издателя на
обжалвания административен акт. Вярно е, че регистриращата договаряща страна
отговаря за точността, актуалността и законосъобразността на данните, които се
въвеждат в ШИС /чл.105 Конвенцията/, а при установяване на идентичност на
данните на исканата и иззета вещ, компетентният административен орган действа
при обвързана компетентност, но доколкото централният спорен въпрос, релевиран
в настоящия процес, засяга именно тях, същите следва да бъдат установени. В
противен случай конфликтният момент в спора, няма да може да бъде разрешен, воден
от което съдът У К А З В А на
издателя на оспорената Заповед №18863-168/03.07.2017 г., че следва да представи
по делото:
1. Цитираната в последната
Заповед на Министъра на МВР рег.№8121з-529/31. 03.2017 г. за създаване на
организация за прилагане на разпоредбите на чл.84 ЗМВР;
2.Извадка от действащия
Наказателен кодекс в Кралство Норвегия с надлежен превод на български език, в
частите включващи релевираните по казуса параграфи: §371, §372, §324 и §325, §386 и §403.
Съдът на основание чл.154 ал.1 АПК конституира страните по делото:
Жалбоподатели:В.П.П. и Б.Ч.П.-
двамата съпрузи с постоянен адрес ***; посочен съдебен адрес:***, чрез адв.Г.Г. ***;
Ответник по жалбата: Началник на РУ Силистра при ОД на МВР
гр.Силистра, с административен адрес: гр.Силистра, бул.“Македония“ №144.
На
основание чл.157 ал.1 АПК, съдът насрочва съдебно заседание по адм.дело №33/2020 г. по описа на Административен
съд гр.Силистра на 08.07.2020г. от
15.00 часа, за която дата да се призоват конституираните страни
по делото.
Преписи от настоящото разпореждане да се
връчат на страните по реда на чл.138 във връзка с чл.137 АПК, като ответният
административен орган има право на писмен отговор и посочване на доказателства
в 14-дневен срок от съобщаването /чл.163 ал.2 АПК/.
СЪДИЯ: