Р Е
Ш Е Н
И Е № 260077
гр.Пловдив,
17.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на седми декември
две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА АПОСТОЛОВА
в присъствието на прокурора МАРИНА БЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ВЧНД №548/2020г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 34 от Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на Решения за конфискация или отнемане и
Решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/ във вр. с Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета от
24.02.2005год. относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции.
Предмет на разглеждане е депозирана от адв. М.М.,
в качеството му на служебен защитник на заинтересованото лице С.Г.С., жалба
против Решение № 260090/02.11.2020г., постановено по ч.н.д. № 2140/20 г. по
описа на ПОС. С решението е признато Решение № 01.0667425.6 от 18.09.2019г.,
постановено от несъдебен орган на Г. – П. управление Р., влязло в сила на
22.10.19 г., с което на българския гражданин с последен известен адрес в гр.П.е
наложена финансова санкция – глоба в размер на 60 евро и са му възложени за
заплащане разноските за водене на производството във ФРГв размер на 88. 50 евро
(общо в левова равностойност 173.10лв. по курса на БНБ към момента на
постановяване на решението) за нарушение по Закона за движение по пътищата на Г..
Постановено е решението да се изпрати на Н.П.за събиране на дължимите суми в
определената им левова равностойност.
В жалбата се твърди, че решението е
постановено в нарушение на закона, тъй като по делото не ставало ясно дали удостоверението
по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета е било връчено на
жалбоподателя в превод на български език, респ. дали той е разбрал своите права
в административнонаказателното производство. Не ставало ясно също дали се е явил
на съдебен процес или поне дали е бил уведомен за воденото производство. В този
смисъл се прави искане решението на окръжния съд да се отмени.
Засегнатото лице не се яви в съдебно
заседание, редовно призован на адреса му в гр.П.. Служебният му защитник – адв.
М. заяви, че поддържа жалбата и направеното с нея искане по изложените
съображения. При пренията добави и нов аргумент за незаконосъобразно
процедиране от страна на проверяваната инстанция – не била провела консултации
с издаващия германски орган, като с бездействието си била нарушила законово
изискване, а освен това не била изискана цялата преписка.
Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив е на становище, че
жалбата е неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно следва да
се потвърди.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди
поотделно и в съвкупност приложените към делото писмени доказателства и взе
предвид становището на страните, намери за установено следното:
Депозираната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
По делото е налично
Удостоверение по чл. 4 от Рамковото Решение 2005/214/ПВР на Съвета от
24.02.2005г. с превод на български език. Удостоверението е изготвено от
компетентен изпълнителен орган на издаващата държава и съдържа необходимата
информация. И настоящия съдебен състав счита, че са спазени изискванията на
ЗПИИРКОРНФС за форма, съдържание и удостоверяване, а също за надлежно защитен
начин за изпращане. Същевременно ПОС е бил компетентният да се произнесе орган,
доколкото е съд по местоживеенето на засегнатото лице. При произнасянето си той
е спазил точно изискванията на закона. Извършил е всички изискуеми проверки –
относно провеждането на производството по налагане на финансовата санкция в
държава-членка и компетентността на ангажираните органи, относно вида и размера
на тази санкция, нейната изпълнимост, давността и липсата на възможна
алтернативна санкция, както и за липсата на данни за постановено срещу същото
лице решение за същото нарушение и на данни за невъзможност жалбоподателят да
носи наказателна отговорност.
ПАС счете за
неоснователен укорът на защитата, че не била изискана цялата преписка – липсата на подобно законово изискване се
обяснява с принципа за взаимно признаване на решенията за налагане на финансови
санкции. Не е основателна и критиката срещу бездействието на ПОС да проведе
консултации с издаващия германски орган. Подобни консултации не са
задължителни, а се осъществяват в случай на съмнения или затруднения при възприемане
на информацията в удостоверението, каквито в настоящия случай не се забелязват.
ПОС е бил прав да приеме,
че при провеждане на административното производство, в рамките на което е било
санкционирано извършено от българския гражданин нарушение по Закона за движение
по пътищата, действащ в Г., не е било допуснато накърняване на неговите права.
В довода, че С. не бил уведомен за съдебен процес и не му била осигурена
възможност да се яви на такъв с участието на защитник, няма резон. В
удостоверението изрично е посочено, че административното производство е
проведено писмено, т.е. не се е налагало явяване на засегнатото лице пред
някакъв орган. Действително няма данни дали С. е получил български превод на
текста на решението, но същевременно в удостоверението е посочено, че
връчването е осъществено съгласно законодателството на издаващата държава. ПАС
няма основание да се съмнява, че германското законодателство изисква
разясняване правата на засегнатите лица по разбираем за тях начин, а и защитата
не формулира някакво к о н к р е т н о твърдение, че С. е бил поставен в невъзможност да узнае обвинителното
твърдение за нарушението, решението за санкцията или своите права, вкл.
възможността за обжалване. Не се открива негова обструкция относно това, нито
отговор на компетентния орган на подобно възражение. Впрочем служебният
защитник на жалбоподателя, който не е в контакт с него, изразява единствено
предположение в коментирания смисъл. С оглед единствено на неговото
предположение не може да се откаже изпълнението на решението или да се
организира „консултация“ с издаващия орган.
Казано в обобщение:
окръжният съд не е имал каквото и да е основание да откаже изпълнението на
решението за налагане на финансова санкция на жалбоподателя, така че е
постановил законосъобразен акт, който подлежи на потвърждаване.
Мотивиран от
изложеното ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260090/02.11.2020г., постановено по ч.н.д. №
2140/20 г. по описа на ПОС, с което е признато Решение № 01.0667425.6 от
18.09.2019 г., постановено от несъдебен орган на Г. – П. управление Р., влязло
в сила на 22.10.19 г., с което на българския гражданин С.Г.С., с ЕГН: **********
е наложена финансова санкция – глоба в размер на 60 евро и разноски за водене
на производството в размер на 88. 50 евро (общо в левова равностойност 173.10лв.)
за извършено на 20.08.19г. нарушение по Закона за движение по пътищата на Г., и
е изпратено на Н.П.за събиране на дължимите суми в определената им левова
равностойност.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: