Решение по гр. дело №75275/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15125
Дата: 5 август 2025 г.
Съдия: Десислава Александрова Алексиева
Дело: 20241110175275
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15125
гр. София, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110175275 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца ************************, ЕИК *********,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК, за установяване спрямо ответника М. М. М.,
ЕГН **********, в качеството му на собственик на топлоснабден имот,
находящ се в ****************************************, присъединен
абонатен № *****, съществуването на вземане за сумата от 4759,13 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за
период от 02.09.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 634,37 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 27.08.2024 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 02.10.2024 г. по ч. гр. д. № 53450/2024 г. по описа на СРС, 166-и
състав, поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 09.01.2025 г. по
същото дело.
В исковата молба ищецът ***********************, ЕИК *********,
поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден
имот, находящ се в ****************************************, с абонатен
№ *****, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия
за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното
предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на
11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от ************************
на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към
процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за
изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на
1
периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по
изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се
намирал в сграда – етажна собственост, в която разпределението на топлинна
енергия било извършвано от ********************* съобразно сключения
между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли съда да
уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в
производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. М. М., ЕГН **********, подава
отговор на исковата молба, чрез адв. И. Н., с който оспорва исковете по
основание и размер. Оспорва да е потребител на топлинна енергия за
процесния имот. Оспорва да е собственик или вещен ползвател на същия.
Оспорва наличието на облигационно отношение между страните по делото за
доставка на топлинна енергия. Твърди, че по делото не е представено
доказателство ответникът да е приел наследството на своя наследодател.
Оспорва иска и по размер. Сочи се, че ищецът не е ангажирал доказателства за
изправността на уредите, чрез които извършва измерването на топлинна
енергия за процесния период, респ. – за извършено отчитане на
индивидуалните разпределители. Поддържа, че припадане и добавяне на суми
от изравнителни сметки към други фактури може да става само с изричното
съгласие на потребителя. Сочи, че със суми за връщане от ищеца са били
прихванати стари задължения / извън процесния период/. Оспорва като
недължимо и вземането за мораторна лихва поради липса на представени
доказателства за публикуване на претендираните суми за главници в сайта на
ищцовото дружество, с оглед което поддържа, че не е настъпила забава за
плащането им. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на
разноски.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 149 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са допустими, предявени в едномесечния
срок по чл. 415 ГПК от легитимирана страна.
За уважаване на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава –
уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия. В
тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си
възражения. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които
основава изгодни за себе си последици.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за
2
битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното
определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е
клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153,
ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва
енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр.
107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на
ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Установено е по делото, че имот на адрес
************************************ е бил топлофициран. Установява се
от съвкупната преценка на писмените доказателства наличие на валидно
облигационно отношение между ответника и топлопреносното предприятие
за продажба на топлинна енергия: нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № ***, том I, №
**** , нот. Дело № **/2014 на нотариус М. К., по силата на който М. М. М. е
придобил собствеността на процесния апартамент /съгласно удостоверение за
идентичност на адреси от ГИС София/, като прехвърлителят В. С. Д. си
запазила пожизнено вещно право на ползване върху апартамента. Съгласн
удостоверение за наследници он 19.09.2018 г., издадено от СО, район ******,
В. Д. е починала на 13.01.2017 г. На осн. чл. 59, ал. 1 от ЗС, правото на
ползване се погасява със смъртта на ползвателя. Предвид горното, ответникът
несъмнено има качеството на битов клиент в исковия период съгласно § 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г. /. Ето защо, съдът приема, че между страните по делото са били
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия. Неоснователни се явяват възраженията на ответника, че
същият не е потребител на топлинна енергия за процесния период на база
приетите по делото писмени доказателства и анализа на нормативната уредба.
Установява от писмените доказателства: свидетелства за проверки,
протокол за подмяна на топломер , както и протокол за проведена 72 – часова
проба при експлоатационни условия / на л. 67-л. 79 по делото/, както и
приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, което
съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно, че до
процесния топлоснабден имот е доставено твърдяното от ищеца количество
3
топлинна енергия за исковия период. Видно от заключението на съдебно-
техническата експертиза, през процесния период топлинната енергия за
отопление на имот е отчитана ежемесечно от ***************** по
ежемесечни отчетни данни , посочени в Таблица № 1 от експертизата, в
съответствие с норамтивната уредба за периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2024 г.
Ответникът е ползвал топлинна енеретия за целия процесен период и такава
му е начислявана, освен това е начислявана топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация и за доставка на битово горещо водоснабдяване/ БГВ/. В
процесния имот са налични три броя радиатори, на които са монтирани три
броя индивидуални разпределители, както и един брой водомер за отчитане на
БГВ, като липсват щранг- лири. За исковия период потреблението на топла
вода е извършвано на база ежемесечн визуален отчет , извършван от
управителя на ЕС на 1 брой водомер за топла вода. Проверката на
приложената документация и анализа, извършен от експерта, показват, че
показанията на уредите и определеното количество топлинна енергия за
отопление на имота е извършено съгласно действащата нормативна уредба.
Вещото лице заключава, че дължимите суми за топлинна енергия за БГВ
в процесния период са в размер на 4 657,21 лева, от които 501,20 лева,
топлинна енергия за сградна инсталация, 3180,88 лева – топлинна енергия за
отопление на имот, както и 975,13 лева топлинна енергия за БГВ. Общият
топломер е преминавал метрологични проверки за определяне на
техническата му изправност и експлоатационна годност редовно на всеки две
календарни години. Съдебната експертиза е изготвена в рамките на
професионалните знания на вещото лице, приета е по делото като неоспорена
от страните и се подкрепя от събраните по делото доказателства, поради което
при преценката им по чл. 202 ГПК същата следва да бъде кредитирана като
компетентно, обективно и безпристрастно изготвена. При изслушване на
вещото лице по реда на чл. 200 ГПК, същото заявява, че ежемесечното
отчитане от страна на ******************* и сумите са начислени въз основа
на реалните отчети. Следователно, по делото е доказана по несъмнен начин
потребената от ответника топлинна енергия в общ размер на 4 657,21 лева в
апартамента при три работещи радиатори с ИРРО, един водомер и
метрологично годен общ водомер в исковия период, поради което до този
размер исковата претенция е основателна, а за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 4759,13 лв. искът подлежи на отхвърляне. Предвид
гореизложеното, съдът приема, че е неоснователно възражението на
ответника, че не е доказана реално потребление на топлинна енергия в
апартамента в посочения размер / 4657,21 лева/.
Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 11.07.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Не се твърди, нито установява плащане на процесните суми.
Ответникът е изпаднал в забава за плащане на процесните задължения, поради
настъпил падеж, като в този случай не е необходима изрична покана, противно
на доводите на ответника. Следователно, исковите претенции за акцесорни
везмания за лихви се явяват установени в своето основание, при отчитане на
4
факта, че в разглеждания случай са извършвани ежемесечни реални отчети, а
не са начислявани прогнозни стойности, а по размер съгласно справка –
извлечение на лист 21 по делото и след математическо изчисление на осн. чл.
162 ГПК съдът приема, че лихвите възлизат в размер на 620,78 лева.
Следователно до този размер искът е основателен, а за горницата над този
размер до пълния предявен размер от 634,37 лева, искът подлежи на
отхвърляне.
Не се установява плащане на процесните суми.
По отношение на разноските:
За заповедното производство претенцията на ищеца е за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева и държавна такса в размер на 107,87 лева.
В тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за заповедното
производство на ищеца в размер на 159,49 лева.
За исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса 107,87
лева и на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на
50 лева, както и 300 лева за депозит за СТЕ. В тежест на ответника следва да
бъдат възложени разноските за исковото производство на ищеца в размер на
448,06 лева.
От страна на ответника се претендира адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ съгласно договори за правна защита,
приложени по делото за заповедно и исково производство. В този случай
нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се
провежда /виж определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на I
т. о. на ВКС/. Размерът на възнаграждението следва да се определи като се
съобразят общите критерии, посочени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА - размерът му
да бъде справедлив и обоснован. Предвид едностранния характер на
заповедното производство, съдът намира, че фактическата и правна сложност
на процесуалните действия, извършени от заявителя и от длъжника не са
еднакви. Това е така, защото подаването на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК е необходимо действие от страна на кредитора,
предполага предварителна подготовка, проучване и посочване на фактите, от
които произтича претендираното вземане, които подробно се описват в
заявлението. Същевременно, възражението по чл. 414 ГПК е по образец, който
не изисква излагане на обосновка от длъжника. Достатъчно е възражението да
се подаде в срок и съгласно попълнен образец. Съгласно решението на СЕС от
25.01.2024 г. по дело *****/22 съдът не е императивно обвързан с
фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер.
Нормите от наредбата могат да служат за известен ориентир, но преценката на
съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна
сложност на делото. / Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. №
2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т.
д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/. Ето защо, като прецени горепосочените критерии,
съдът определя за адв. Н. адвокатско възнаграждение за подаване на
възражения по чл. 414 ГПК в заповедното производство в размер от 150 лева.
5
Съобразно изхода на спора за заповедното производство на адвокат И. А. Н. се
дължи 3,21 лева.
За исковото производство, като взе предвид материалния интерес на
исковете, предмет на настоящото дело, това че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, срочното разглеждане на делото в едно
съдебно заседание, на оказалия безплатна правна помощ адвокат следва да
бъде определено възнаграждение в общ размер на 300 лева. Съобразно изхода
на спора на адвокат И. А. Н. се дължи сумата от 6,42 лева.
С т. 2 от особените искания в исковата молба от ********************
е направено изрично искане за компенсация на разноски. Възможността на
съда да извърши съдебна компенсация по искане на някоя от страните при
наличие на две насрещни вземания за разноски не е препятствана от липсата
на ликвидност на вземанията, в който смисъл са и дадените разрешения с ТР
№ 2/2020 г. от 18.03.2022 г. по т. д. 2/2020 на ОСГТК на ВКС. В разглеждания
случай обаче не са налице насрещни вземания, доколкото адвокатското
възнаграждение се дължи на адв. Н..
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от
***********************, ЕИК ********* искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
срещу М. М. М., ЕГН **********, с адрес:
***************************************, че М. М. М., ЕГН **********
дължи на ***********************, ЕИК ********* сумата от 4 657,21 лева
( четири хиляди шестотин петдесет и седем лева и 21 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия на топлоснабден имот, находящ се в
****************************************, с абонатен № ***** за период
от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от
02.09.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 620,78 лева (шестотин и
двадесет лева и 78 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
16.07.2022 г. до 27.08.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.10.2024 г. по ч. гр. д. №
53450/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав, поправена по реда на чл. 247
ГПК с разпореждане от 09.01.2025 г. по същото дело, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 4 657,21 лева до пълния предявен размер от 4759,13 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., както и иска за разликата
над 620,78 лева до пълния претендиран размер от 634,37 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 27.08.2024 г. като
неоснователни.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК М. М. М., ЕГН **********, с адрес:
*************************************** да заплати на
********************, ЕИК ********* сумата от 159,49 лева (сто петдесет и
6
девет лева и 49 стотинки), разноски за заповедното производство по
компенсация, както и сумата от 448,06 лева (четиристотин четиридисет и
осем лева и 06 стотинки), разноски за исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ***********************, ЕИК
********* да заплати на адвокат И. А. Н. , член на ***,със съдебен адрес:
*********************************** сумата от 3,21 лева ( три лева и 21
стотинки) - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на М. М.
на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в заповедното производство и сумата от 6,42
лева ( шест лева и 42 стотинки)- адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна помощ на М. М. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в исковото
производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
*******************.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7