Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Ихтиман, пети състав, в
открито съдебно заседание на 02.11.2021
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при секретаря Надя Борисова
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 930/2020 г.
по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба,
депозирана от „АКПЗ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „П. В.“ № 29, етаж 3, представлявано от Я. Б. Я., в качеството на управител,
чрез процесуален представител: юрк. И. К. Т., против Д.А.Б.,***, п.к.: 2050, ж.к.
„С.“, бл./№ 5, вх. А, ет. 2, ап. 5 с предявени обективно кумулативно съединени
искове спрямо ответника, да бъде признато за установено, че дължи на ищеца
следните суми:
1. 414.47 лв. –
главница по Договор за паричен заем № 3493260 от 02.042019 г., сключен между „И.
А. М.“ АД (частен правоприемник на ищеца) и Д.А.Б.;
2. 28.42 лв. - договорна
лихва за периода от 16.04.2019 г. до 03.09.2019 г.;
3. 29.85 лв.
лихва за забава върху непогасената главница за периода от 04.09.2019 г. до 27.08.2020
г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми,
за
които е издадена Заповед № 397/01.09.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 637/2020 г. по описа на РС – Ихтиман.
Ищецът твърди, че на 02.04.2019 г. между „И. А. М.“ АД
и ответника Д.А.Б. е сключен Договор за паричен заем № 3493260. Ответникът не е
заплатил сумата от 414.47 лв. –главница по договора, 28.42 лв. възнаградителна
лихва за периода от 16.04.2019 г. до 03.09.2019 г. (падеж на погасителната
вноска). Поради неизпълнението на задължението за плащане на главницата е
начислена мораторна лихва в размер на 29.85 лв., наречена от ищеца обезщетение
за забава лихва, за периода от 04.09.2019 г. до 27.08.2020 г.
Вземанията са били прехвърлени на ищеца с договор за
цесия, за която ответникът е уведомен. На тази основа се претендира да бъде
признато за установено, че ответникът дължи претендираните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не депозира
писмен отговор.
След съвкупна преценка на доводите на
страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона,
Районен съд – Ихтиман, намира за установено следното:
След възражение
по реда на чл. 415 ГПК са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 33 ЗПК вр. чл.
86 вр. с чл. 240, вр. с чл. 99 ЗЗД.
Основателността
на предявен иск за реално изпълнение на договорно задължение, придобито от
ищеца въз основа на сключен договор за цесия, се обуславя от кумулативното
наличие на предпоставките – валидно възникнало правоотношение между ответника и
трето за спора лице - цедент, елемент от съдържанието на което да е
задължението за заплащане на претендираната парична сума по договор за
потребителски кредит и за допълнителни услуги, породили правното си действие,
настъпила изискуемост на задължението, постигнато съгласие за прехвърляне на неудовлетвореното
вземане в полза на ищеца, съобщаване на цесията на задълженото лице и
неизпълнение от негова страна.
Липсата на една от предпоставките води до
неоснователност на претенцията за реално изпълнение, основана на чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 33 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД.
В тежест на ответника е да докаже
положителния факт на плащането.
Акцесорният иск за законна лихва
предполага наличие на горните предпоставки, както и неизпълнение изискуемото
задължение за заплащане на парична сума по договор за потребителски кредит в
претендирания период от време.
От представения по делото Договор за
паричен заем № 3493260. съдът приема, че на 02.04.2019 г между „И. А. М.“ АД и ответника
Д.А.Б. е сключен договор за потребителски кредит. С подписването на договора заемодателят
„И. А. М.“ АД се е задължил да предостави на заемателя Д.А.Б. парична сума в
размер на 500,00 лева, представляваща главница на кредита. страните се
съгласили, че със сключването на същия ще се рефинансира текущият заем на
ответника по Договор за паричен заем №3379321 в размер на 266.65 лв.. Страните
са направили изрично изявление съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора за прихващане
на насрещни изискуеми задължения, като процесният договор има сила на разписка
на основание чл. 3, ал. 2 за предоставяне на сумата. След извършеното
прихващане задължението на заемателя се е погасило изцяло, а заемодателят му е
изплатил остатъка от заемната сума по договора. Ответникът Д.А.Б. се е задължил
да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като
заплати сума в размер на общ размер на 541.31 лв. – 500 лв. главница и 41.31
лв. лихва, ведно с договорната лихва на 11 двуседмични погасителни вноски,
всяка в размер на 49.21 лв. (включваща първоначална главница и договорна
лихва). По договора за паричен заем Д.А.Б. е извършвал плащания в общ размер на
169.00 лв. Към момента на подаване на исковата молба дължимата главница е в
размер на 414.47 лв.
От
представената от трето неучастващо лице по делото „И. А. М.“ АД се установява, че дружеството
кредитодател е отнесъл 43.58 лв. в погашение на задължение за неустойка от
199.21 лв., дължима на основание чл. 4, ал. 2 от договора, както и 27 лв. в
погашение на разходи за извънсъдебно събиране на вземането. В договора липсва
основание за начисляване на суми за извънсъдебно събиране на вземания и това е
основано на тарифа.
С подписано на 01.3.2020 г. Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /договор за цесия/ от 30.-1.2017 г., сключен между „И. А. М.“ АД и ищеца „А. С. В.“
ООД вземанията на „И. А. М.“ АД, произтичащи от договор за паричен заем № 3493260
от 02.04.2019 г., са прехвърлени в полза „А. С. В.“ ООД, ведно с всички
привилегии и обезпечения.
Договорът за заем съдържа изрична клауза – чл. 10,
която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица. „А. С. В.“ АД /сега „А. С. В." ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник
на „А. С. В.“ ООД, ЕИК *********
С връчване на исковата молба и приложенията към нея
уведомлението за цесия е достигнало до ответника и същата е породила действие
спрямо него на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД(вж. Решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д.
№ 1711/2013 г. на ВКС, І т. о., и Решение № 78/09.07.2014 г., по т. д.
2352/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Решение № 123/24.06.2009г. по т. д. № 12/2009
г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и Решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г.
на ВКС, ГК, III г. о.).
Не се твърди и доказва, че ответникът е извършвал
плащане на задължения по договора на ищеца след придобиване на взаманията от
последния.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. С
определение от 30.03.2021 г. на страните е указано, че съдът ще се произнесе по
наличието на неравноправни клаузи в договорите. Като съобрази клаузите, на
които са основани вземанията за неустойка и такса за извънсъдебно събиране на
вземанията, начислени от „И. А. М.“ АД, намира същите за неравноправни по
смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Клаузата в чл. 4 от договора е наравноправна по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПК. Същата предвижда задължение за
заемополучателя да осигури на кредитора надлежно обезпечение при подробно
регламентирани условия, като при неизпълнение се дължи неустойка в размер,
който надвишава 1/3 от стойността цялата заета сума. Предвидената клауза излиза
извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции,
надвишава многократно евентуалните вреди на кредотодателя от неизпълнението. На
практика прехвърля изцяло риска от неизпълнение на задължението на кредотора по
чл. 16 от ЗПК за оценка на кредотоспособността на кредитополучателя върху
последния.
Така, както е уговорена конкретната неустойка, е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира
пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора
изисквания за вида обезпечение създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.
Непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало
да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
неустойката води до скрито оскъпяване на кредита с близо 1/3 от заетата сума.
По съществото си тя е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл представлява
сигурна печалба за заемодателя, без обаче да е включена в годишния процент на
разходите към момента на сключване на договора, заобикаляйки чл.19, ал. 4 от ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал.1 от ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна, поради което и клаузата за неустойка е
нищожна.
Съгласно
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗЗП при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в договора и
това е лихвата за забава, която претенция на ищеца също е предмет на разглеждане
по делото. Вземането за сумата от 18 лв. – разходи за извънсъдебно събиране на
кредита е основано на неравноправна клауза. Срещу тази такса не се дължи
никакво поведение, а напротив изискуемостта на това вземане следва автоматично
от момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект това не е такса,
защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование прикрива
истинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в договора и
това е лихвата за забава /мораторна неустойка/. Процесната клауза преследва
забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. По тази
причина тя също е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и
следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е и в пряко
противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си
представлява неустойка, излизаща извън присъщите й от закона функции, което
също влече нищожността й.
Доколкото
плащанията на ответника са отнесени от „И.
А. М.“ АД в погашение на вземанията за неустойка и разходи за извънсъдебно
събиране на вземанията, основани на наравноправни клаузи, то на основание чл. 19, ал. 6 ЗПК, извършените
плащания следва да се удържат от плащанията по кредита. С оглед направеното
извънсъдебно погасяване на част от задълженията по договора за паричен заем от 02.04.2019
г. и без уточнение от ответника каква част от задълженията, със сумите платени
на основание неравноправни клаузи, желае да бъдат погасени, съгласно правилото
на чл. 76, ал. 2 ЗЗД съразмерно следва
да бъдат погасени вземанията за договорна лихва по сключения договора за
паричен заем в размер на 28.42 лв. за периода от 16.04.2019 г. до 03.09.2019
г., 29.85 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 04.09.2019 г. до
27.08.2020 г. и частично със сумата от 12,31 лв. вземането за главница.
След като част
от вземанията на първоначалния кредитор - заемодателят „И. А. М.“ АД, към ответника
– заемополучател, са частично погасени чрез плащане, липсва предмет на
последващия договор за цесия в частите, в които е платено, сключен между
цедента „И. А. М.“ АД и цесионера – „А. С. В.“ - ЕАД- ищец, тъй като липсва
вземане, което да бъде прехвърлено и те са недължими от ответника.
При това
положение предявените обективно съединени искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 33 ЗПК вр. чл. 86 вр. с чл. 240, вр. с
чл. 99 ЗЗД следва:
Искът по чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД да бъде уважен за сумата
от 402.16 лв. – неизплатена главница
по Договор за паричен заем № 3493260, сключен между „И. А. М.“ АД (частен
правоприемник на ищеца) и Д.А.Б., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане
на дължимите суми и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 414.47
лв., като неоснователен, поради изложените по-горе съображения - извършено
плащане на ответника в погашение на задължение, основано на неравноправна
клауза, което на основание чл. 19, ал. 3 ЗПК вр. чл. 72, ал. 2 ЗЗД следва да
бъде отнесено частично към главницата.
Искът по чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. вр. с чл. 240, вр. с чл. 99 ЗЗД за сумата от 28.42
лв. - договорна лихва за периода от
16.04.2019 г. до 03.09.2019 г. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен,
поради изложените по-горе съображения - извършено плащане на ответника в
погашение на задължение, основано на неравноправна клауза, което на основание
чл. 19, ал. 3 ЗПК вр. чл. 72, ал. 2 ЗЗД следва да бъде отнесено частично към
главницата.
Искът по чл. 422 ГПК чл. 33 ЗПК вр. чл. 86 вр. с чл. 240, вр. с чл. 99 ЗЗД за сумата от 29.85 лв. лихва за забава върху непогасената
главница за периода от 04.09.2019 г. до 27.08.2020 г. - датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен, поради изложените по-горе съображения - извършено плащане на
ответника в погашение на задължение, основано на неравноправна клауза, което на
основание чл. 19, ал. 3 ЗПК вр. чл. 72, ал. 2 ЗЗД следва да бъде отнесено
частично към главницата.
С оглед изхода на делото на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски съобразно
уважената част от исковете.
Съдът намира, че на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в
размер на по 25 лв. за заповедното и исковото производство. Цитираната
разпоредба не установява минимум, а единствено максимум на възнаграждението.
Делото е типово за процесуалният представител на ищеца. Не разкрива по-високо
ниво на фактическа и правна сложност спрямо други дела от този вид.
Процесуалният представител не е осъществявал лично представителство, а
единствено е изготвил три документа – заявление за издаване на заповед за
изпълнение, искова молба и писмена молба. Същият е служител на дружеството,
т.е. не са налице разходи за реализиране на защита по делото. Предвид
изложеното размер по-висок от посочения по-горе е необосновано висок.
При това положение ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 42.54
лв. (21.27 лв. държавна такса и 21.27 лв. юрисконсултско възнаграждение)
разноски в заповедното производство съобразно уважената част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 42.54 лв. (21.27 лв.
държавна такса и 21.27 лв. юрисконсултско възнаграждение) разноски в исковото
производство съобразно уважената част от исковете.
По отношение на молбата, депозирана от
трето неучастващо по делото лице „И. А. М.“ АД, за отмяна на наложената на
основание чл. 192, ал. 3 вр. чл. 87 ГПК с определение от 14.09.2021 г. глоба в
размер на 300 лв., съдът намира същата за частично основателна. Не се излагат
съображения по каква причина дружеството не е изпълнило дадените задължителни
указания за представяне на документи. По този начин с поведението си е станало
причина за отлагане на делото и решаването му приблизително два месеца
по-късно. Твърденията, че исканите документи не са били ясно индивидуализирани
са несъстоятелни, доколкото след налагане на глобата при абсолютно идентична
индивидуализация третото неучастващо по делото лице безупречно е идентифицирало
смисъла на искането и го е изпълнило в срок. Възражението, че бездействието за
предоставяне на документи не може да се квалифицира като отказ по смисъла на
чл. 87 ГПК не се споделя, тъй като разпоредбата на чл. 192, ал. 3 ГПК е
специална и предвижда отговорност при неоснователно представяне на искания
документ. Все пак доколкото нарушението е само едно и е „санирано“ чрез
последващо представяне на необходимите писмени документи глобата следва да бъде
намалена на основание чл. 92, ал. 2 ГПК от 300 лв. до минималния предвиден в
чл. 91, ал. 1 ГПК размер от 50 лв.
Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, Районен съд - Ихтиман
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД, че Д.А.Б.,***, п.к.: 2050, ж.к. „С.“, бл./№ 5, вх. А, ет. 2,
ап. 5 ДЪЛЖИ на „А. С. В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Д. П. Д.“ № 25, офис сграда „Л.“, ет. 2, офис 4,
представлявано от Д. Б. Б.сумата от 402.16
лв. – неизплатена главница по Договор за паричен заем № 3493260,
сключен между „И. А. М.“ АД (частен правоприемник на ищеца) и Д.А.Б., ведно със
законната лихва върху главницата от 31.08.2020 г. до окончателното изплащане на
дължимите суми, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния претендиран размер от 414.47 лв., за която сума
издадена Заповед № 397/01.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 637/2020 г. по описа на РС – Ихтиман, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. с чл. 240, вр. с чл.
99 ЗЗД да бъде признато за установено, че Д.А.Б.,***, п.к.: 2050,
ж.к. „С.“, бл./№ 5, вх. А, ет. 2, ап. 5 дължи
на „А. С. В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Д. П. Д.“ № 25, офис сграда „Л.“, ет. 2, офис 4,
представлявано от Д. Б. Б.сумата от 28.42
лв. - договорна лихва за периода от 16.04.2019 г. до 03.09.2019 г., за
която сума издадена Заповед № 397/01.09.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 637/2020 г. по описа на РС – Ихтиман, като
неоснователен
ОТХВЪРЛЯ иска на основание чл. 422 ГПК чл. 33 ЗПК вр. чл. 86 вр. с чл. 240, вр. с чл. 99 ЗЗД да бъде
признато за установено, че Д.А.Б.,***, п.к.: 2050, ж.к. „С.“,
бл./№ 5, вх. А, ет. 2, ап. 5 дължи на „А.
С. В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Д. П. Д.“ № 25, офис сграда „Л.“, ет. 2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б.сумата от 29.85 лв. - лихва
за забава върху непогасената главница за периода от 04.09.2019 г. до 27.08.2020
г., за която сума издадена Заповед № 397/01.09.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 637/2020 г. по описа на РС – Ихтиман, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д.А.Б.,***, п.к.: 2050, ж.к. „С.“, бл./№ 5, вх. А, ет. 2,
ап. 5, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на „А. С. В.“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д. П. Д.“ № 25, офис сграда „Л.“,
ет. 2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б.42.54
лв. разноски в заповедното
производство, пропорционални на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д.А.Б.,***, п.к.: 2050, ж.к. „С.“, бл./№ 5, вх. А, ет. 2,
ап. 5, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на „А. С. В.“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д. П. Д.“ № 25, офис сграда „Л.“,
ет. 2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б.42.54
лв. разноски в първоинстанционното
производство. производство, пропорционални на уважената част от иска.
НАМАЛЯВА на основание чл. 92, ал. 2 ГПК глобата, наложена на
основание чл. 192, ал. 3 вр. чл. 87 ГПК на третото неучастващо по делото лице „И.
А. М.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление“ гр. С. , район
„Люлин 7“, бул. „Джавахарал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46
с определение от 14.09.2021 г. от 300 лв. на 50 лв., като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ за отмяна на глобата.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните, а в частта относно глобата, наложена на трето
неучастващо по делото лице – в седемдневен срок от съобщаването на „И. А. М.“
АД с частна жалба пред Софийския окръжен съд.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: