Р Е
Ш Е Н
И Е
№
….
гр.
София, ...................2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, I г.о, 5 състав, в
публично съдебно заседание на тридесет
и първи януари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и
секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя гражданско
дело № 12233 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането (отм.).
Ищецът твърди, че на 14 април
2015 г. около 17,20 ч. по път 70116 – в посока с. Нова Камена – с. Войниково, настъпило
пътно-транспортно произшествие, при което в управлявания от него лек автомобил
марка „Ауди”, модел „80” с рег. № ******** челно се блъснал друг лек автомобил
– марка „Мерцедес”, модел „200 Д”, собственост на С.М.И., управляван от Н.С.И..
Виновен за настъпване на произшествието бил водачът на л.а „Мерцедес”, тъй като
при завой, изгубил управление над моторното превозно средство, навлязъл в
платното за насрещно движение и се блъснал в управлявания от ищеца автомобил. Твърди,
че причина за произшествието била
несъобразената скорост на водача Н.С.И., който бил и неправоспособен, а за лекия
автомобил марка „Мерцедес”, модел „200Д”, рег. № ********към 14 април 2015 г.
не била сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, поради което ответникът дължал обезщетение за причинените
вреди. В резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие ищецът
претърпял телесни повреди, които се изразили в счупване на петна кост на
дясното стъпало и счупване на дясното
колянно капаче, ожулвания по лицето и лявото ухо, масивно ожулване, обхващащо
лявата половина на главата и кръвонасядания на дясната мишница. Счупването на
петната кост на дясното стъпало довело до трайно затруднение на движението на
долния десен крайник за период от около 2-3 месеца, а фрактурата на дясното
колянно капаче затруднила движението на ищеца за период от около 3-4 месеца. М.
предявил искане пред Гаранционния фонд за изплащане на обезщетение за всички
претърпени от него болки и страдания, но
ответникът отказал да заплати обезщетение. Поради изложените доводи, ищецът
моли съда да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 75 000 лева, ведно със законната лихва от датата на постановения
от Гаранционния фонд отказ за изплащане
на обезщетение – 24.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът оспорва иска. Твърди,
че бил сезиран от ищеца с искане за заплащане на обезщетение, по което била
образувана щета 210203/07.07.2015 г. В нормативно определения срок ответникът
се произнесъл по искането с решение на 24.09.2015 г., с което отказал заплащане
на обезщетение, тъй като не били представени необходимите доказателства за
установяване на обстоятелството дали било обжалвано постановлението за
привличане на обвиняем по образуваното във връзка с процесното пътно-транспортно
произшествие ДП № 102/2015 г. по описа на РУМВР – град Тервел, дали бил издаден
обвинителен акт, както и дали било образувано наказателно дело, включително
какъв бил ходът на делото и резултатът от него. Оспорва размера на претендираното
обезщетение. Поддържа становището, че с оглед на получените от ищеца
увреждания, гладкия лечебен процес, протекъл без усложнения, значително краткия
оздравителен период с обичайни по интензитет болки и страдания, както и
установените в страната икономически условия, претендираното обезщетение било
необосновано високо. Оспорва и началната дата, от която ищецът претендира
законна лихва. Твърди, че нормативно установеният срок за произнасяне с решение
по искането на ищеца за изплащане на обезщетение изтичал на 7.10.2015 г., респ.
най-рано от 8.10.2015 г. Г.Ф.дължал законна лихва. Претендира юрисконсултско възнаграждение в
размер на 450 лева.
Третото лице помагач на страната
на ответника - Н.С.И., не изразява становище по допустимостта или
основателността на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Видно от Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, изготвен на 14 април 2015 г. от младши автоконтрольор
при РУМВР – град Тервел, на същата дата, около 17.20 ч. на път 70116 – посока
с. Нова Камена – с. Войниково е настъпило ПТП между лек автомобила марка
„Мерцедес”, модел „200Д” с рег. №********, собственост на С.М.И., управлявано
от Н.С.И., и лек автомобил марка „Ауди”, модел „80” с рег. № ********,
собственост на ЕТ „М.Х. – МВГ93”, управлявано от М.Х.М.. При навлизане във
вертикална крива, поради несъобразяване на скоростта с пътните условия, водачът
на лекия автомобил „Мерцедес” губи контрол върху превозното средство, навлиза в платното за насрещно движение,
блъска се челно в насрещно движещия се автомобил „Ауди”, като вследствие на ПТП
автомобилът марка „Мерцедес” се завърта, напуска платното вляво в посока на
движението си и се разцепва през средата напречно на две части. Установено е,
че водачът на МПС марка „Мерцедес” не притежава свидетелство за управление на
МПС и за автомобила няма валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”.
Взети са кръвни проби от
водачите на двата автомобила, като от резултатите от химичното изследване се
установява, че в кръвта на М.Х.М. няма установен етилов алкохол./протокол за
химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол или друго
упойващо вещество в кръвта от 16.04.2015г. - л.20/.
По случая е образувано Досъдебно
производство № 102/14.04.2015 г. С постановление от 1 юли 2015 г. е привлечен,
като обвиняем, Н.С.И., за това, че в пияно състояние е нарушил правилата за
движение по пътищата и по непредпазливост е причинил телесна повреда на на
ищеца М.Х.М..
От заключението на назначената
по делото автотехническа експертиза, което съдът приема, се установява следният
механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие: В района на прав пътен
участък, след десен завой, водачът на л.а „Мерцедес”, модел „200Д” с рег. № ********,
при висока скорост на движение, не успява да се впише в траекторията на завоя,
поради което излиза вляво, извън дясната лента за движение, застъргва лявата
мантинела, след което се удря челно в л.а „Ауди”, модел „80” с рег. № рег. № ********,
който се движи в своята лента за движение. Причина за настъпване на ПТП е
високата скорост на лекия автомобил „Мерцедес” – 148 км/ч в десен завой, която
е над критичната за завоя от 133 км/ч и употребата на спирачки, при което
водачът е изгубил контрол върху управлението на автомобила, отклонил се е наляво
и се е ударил в мантинелата. След това с плъзгащ удар е ударил насрещно
движещия се лек автомобил марка „Ауди”.
От медицинската експертиза,
чието заключение съдът приема, се установява, че при ПТП ищецът е получил
следните телесни повреди: счупване на дясното колянно капаче и дясната петна
кост, които са му причинили трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по дълъг от 30 дни,
като обичайният оздравителен период, без усложнения по отношение на счупването
на дясното колянно капаче е 3-4 месеца, а по отношение на счупването на дясната
петна кост е 2-3 месеца. На ищеца са причинени и кръвонасядане на дясната
мишница, както и ожулвания по лявата
лицева половина, които по съвкупност са довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. По спешност ищецът е бил хоспитализиран в
Ортопедично отделение на МБАЛ - Добрич.
Направени са изследвания - лабораторни, ЕКГ, рентгенографии, КАТ на главен
мозък. По спешност е обработена хирургически рана в областта на дясната петна
кост, поставена е имобилизация на дясната подбедрица. На 15.04.2015г. ищецът е
опериран – поставена е метална остеосинтеза на счупването на капачето на дясна
колянна става и е извършено кръвно наместване, поставена е и метална
остеосинтеза на счупването на дясната петна кост с 2 канюлирани винта - гипсова
имобилизация. На 15.08.2015г. е отстранена металната остеосинтеза от дясното
капаче и 1 винт от дясната петна кост. На 03.12.2015г., поради миграция на
остеосинтезния материал, е отстранен оперативно и вторият винт от дясната петна
кост. Поради болки, ограничени движения в дясна колянна става и дясна глезенна
става, както и бавно заздравяване на раната в областта на дясната петна кост, ищецът
е провел продължителна рехабилитация, физиолечение, лазерна терапия, като към
08.03.2016г., според представените медицински документи, походката му е
самостоятелна, накуцваща, с ограничен обем на движение в дясна глезенна става –
5-0-20. Вещото лице е посочило, че най-интензивни са били болките и страданията
непосредствено след травмата и след
оперативните интервенции. Изпитвал е болки и през периода на продължителната
рехабилитация, като общият възстановителен период е продължил около 9 месеца.
Относно настоящото състояние на ищеца, вещото лице заявява, че пострадалият се
оплаква от болки в местата на счупванията, невъзможност за пълно клякане и
дефицит в движенията на дясна глезенна става.
В тази насока са и показанията
на св. В.Ж.М. – съпруга на ищеца. Свидетелката заявява, че видяла съпруга си
половин час след катастрофата – бил
неадекватен, не можел да си движи крака, от петата силно течала кръв. Тъй като
имал и удар в главата, не можел да говори. Прекарал в болницата повече от две
седмици. След завръщането си вкъщи, бил на легло, като кракът му бил гипсиран.
Свидетелката полагала грижи за ищеца, свързани с къпането. М. ползвал уринатор
и подлога, тъй като състоянието не му позволявало да стигне до тоалетната. След
около три месеца, през които на ищеца било забранено да ходи, започнал процес
на рехабилитация, продължил около 2 месеца. Раната на петата заздравявала
бавно, наложило се махане на гипса за почистването ѝ и поставяне на
пластмасов гипс, който позволявал непрекъснато наблюдение на раната. Последвала
операции за поставяне на метални шини и пирони, после операция по изваждането
им, като след четвъртата операция, която била на 13.11.2017 г., започнал процес
на „рушене на кости”, което налагало петата отново да бъде гипсирана. Раната
заздравявала изключително трудно и бавно. Свидетелката сочи, че поради бавното
лечение на претърпените при пътно-транспортното произшествие травми, съпругът
ѝ загубил желание да живее, отчаял се, тъй като искал да работи, но
здравословното състояние не му позволявало, чувствал се непълноценен.
По делото е представена молба от
ищеца с вх. № 24-01-468/465/15.09.2015 г. по описа на Г.Ф., с която е отправил
искане, преди датата на подаване на ИМ, за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от причинените при пътно-транспортното произшествие травми.
С писмо изх. № 24-01-468/24.09.2015 г. на
Изпълнителния директор и Председател на Управителния съвет на Г.Ф.е отказано
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на ищеца.
При тази фактическа
установеност, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Предявен е иск с правно
основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането (отм.).
Съгласно
чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховане (отм.), безвиновната
отговорност на Гаранционния фонд за изплащане на обезщетения за вреди от пътно
- транспортното произшествие се ангажира при наличието на следните
предпоставки: 1/деликт с всички кумулативно дадени елементи от фактическия му
състав (противоправно деяние, вреди, причинно - следствена връзка между вредите
и деянието и вина на извършителя); 2/ непозволеното увреждане да е извършено на
територията на Република България и да е причинено от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и
виновният водач да няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“; 3/да са осъществени предпоставките на чл.288,
ал.11 от КЗ/отм/ - увреденото лице да е сезирало Гаранционния фонд по
предвидения в чл. 288, ал. 9 КЗ (отм.) ред и същият да не се е произнесъл по
подадената молба в срока по чл. 288, ал. 7 КЗ (отм.) или да е отказал плащане
на обезщетение, или увреденият да не е съгласен с размера на определеното
обезщетение.
От молба с вх. № 24-01-468/465/15.09.2015 г. по описа
на Гаранционния фонд, с която ищецът е
отправил искане до фонда за заплащане на обезщетение, и от писмо на
Гаранционния фонд изх. № 24-01-468/24.09.2015г., с което е отказано изплащане
на обезщетение за неимуществени вреди, се установява, че са спазени
изискванията на чл. 288, ал.11 от КЗ
/отм./.
Осъществени
са и останалите предпоставки на чл. чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за
застраховането (отм.) – доказано е противоправно деяние от страна на
деликвента, изразяващо се в нарушение на правила на ЗДвП, посочени в
заключението на автотехническата експертиза. Вината на деликвента, съгласно
чл.45, ал.2 от ЗЗД, се предполага до доказване на противното. От медицинската
експертиза и показанията на св. М. се установяват претърпените от ищеца неимуществени вреди,
както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредите.
Настоящият съдебен състав
намира, че предявеният иск е доказан по основание, а неговият размер следва да
бъде определен, според разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която предвижда, че при
непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Стойността на обезщетението следва да бъде съобразена с обществено-икономическите
условия към момента на настъпване на увреждането, характера и тежестта на
вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятно отражение върху
живота и здравето на увреденото лице.
В конкретния случай, при
определяне размера на обезщетението съдът съобрази следните обстоятелства:
възрастта на ищеца към датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие
- 54г., вида и характера на причинените телесни повреди: две средни телесни
повреди, изразили се в счупване на дясното колянно капаче и счупване на дясната
петна кост, както и леки телесни повреди, изразили се в кръвонасядане на
дясната мишница и ожулвания по лявата лицева половина, вида на проведеното
лечение – на 15.04.2015г. ищецът е опериран – поставена е метална остеосинтеза
на счупването на капачето на дясна колянна става и кръвно наместване, както и
метална остеосинтеза на счупването на дясната петна кост с 2 канюлирани винта -
гипсова имобилизация. На 15.08.2015г. е отстранена металната остеосинтеза от
дясното капаче и 1 винт от дясната петна кост. На 03.12.2015г., поради миграция
на остеосинтезния материал, е отстранен оперативно и вторият винт от дясната
петна кост. Наред с това съдът отчете болките и страданията, които е претърпял
ищецът – най-интензивни непосредствено след счупванията и извършените оперативни
интервенции, постепенно затихващи към
края на възстановителния период, който е продължил общо 9 месеца. През първите
три месеца от възстановителния период ищецът е бил безпомощен, изцяло е зависел
от грижите на съпругата си за спазване на хигиена, хранене, обслужване. Вещото
лице сочи, че поради изпитваните болки, ограничените движения в дясна колянна
става и дясна глезенна става, както и бавно заздравяване на раната в областта
на дясната петна кост, М. е провел продължителна рехабилитация, физиолечение,
лазерна терапия. Независимо от това, според медицинската документация, към
08.03.2016г. походката на ищеца е накуцваща, с ограничен обем на движение в
дясна глезенна става – 5-0-20. В съдебно
заседание вещото лице заявява, че ищецът не може напълно да кляка, не може
напълно да сгъне коляното си и „при повдигане на глезена нагоре е налице
дефицит от 10 градуса ”.
С оглед на така посочените
обстоятелства, съдът прие, че за обезщетяване на причинените на ищеца
неимуществени вреди, на същия следва да бъде определено обезщетение в размер на
40 000 лева, до който размер искът е основателен, а в останалата част, до
пълния предявен размер от 75 000лв. следва да бъде отхвърлен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 288, ал. 7 КЗ (отм.), Г.Ф.изплаща обезщетение за вреди и
дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по
претенцията, предявена от увреденото лице. Срокът не може да бъде по - дълъг от
три месеца от датата на завеждане на претенцията. Съгласно разпоредбата на чл.
288, ал. 11 КЗ (отм.), увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда, само ако Гранционният фонд не се произнесе по подадената
молба в срока по ал. 7, откаже да плати обезщетение или не е съгласно с размера
на обезщетението. Ищецът е поискал от Гаранционния фонд да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди с молба от 15.09.2015 г., по която
ответникът е постановил отказ на 24.09.2015г., поради което обезщетение за
забава се дължи от датата на постановения отказ.
Право
на разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК разноските се
присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски, съразмерно уважената част на иска, в случай, че
такива са направени и доказани. Съдът отчита факта, че с определение от 14.05.2016
г. ищецът е освободен от внасяне на държавна такса и разноски по делото, респ.
не е направил такива.
В полза на ответното
дружество, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 160 лева - юрисконсултско възнаграждение, съразмерно
отхвърлената част на иска.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. Н.Д., на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 1779.20лв. с ДДС, съобразно уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати на държавата, по
сметка на СГС, ДТ в размер на 1600 лева, а на СГС разноски за вещо лице в
размер на 201, 40 лева, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г.Ф.със
седалище и адрес на управление ***, БУЛСТАТ ********да заплати на М.Х.М., ЕГН **********,***,
на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.), сумата от 40 000 (четиридесет
хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
- болки и страдания от следните телесни повреди: счупване на дясното колянно
капаче, счупване на дясната петна кост, кръвонасядане на дясната мишница и
ожулвания по лявата лицева половина, причинени при пътно - транспортно
произшествие, настъпило на 14 април 2015 г., по вина на водача на лек автомобил
марка „Мерцедес”, модел 200 Д”, рег. №********, ведно със законната лихва,
считано от 24.09.2015 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 75 000
лева, като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М.Х.М.
да заплати на Г.Ф., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 160
лв., съразмерно на отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА Г.Ф.да
заплати на адв. Н.Н.Д. от АК - Шумен, ЕГН **********,
на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 1779.20лв. с ДДС, съобразно уважената част
от иска.
ОСЪЖДА Г.Ф.да
заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна
такса в размер на 1600 лева върху
уважената част от иска, а на СГС разноски за вещо лице в размер на 201, 40
лева, съобразно уважената част от иска.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач Н.С.И., ЕГН **********, на
страната на ответника Г.Ф..
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.