№ 167
гр. Свиленград, 15.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20235620200367 по описа за 2023
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от Д. Д. О. с ЕГН ********** и със съдебен адрес:
град Ивайловград, ул.„България” № 49, област Хасково - законен
представител (Кмет) на Община Ивайловград с ЕИК ********* и със
седалище и адрес на управление: град Ивайловград, ул.„България” (ул.
„Георги Димитров”) № 49, област Хасково, се оспорва Електронен фиш (ЕФ)
серия К № 5880708 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя О. в
качеството й на законен представител (Кмет) на Община Ивайловград за
извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба” в размер 300 лв. С Жалбата са
релевирани оплаквания за незаконосъобразно, необосновано и неправилно
издаване на ЕФ – липсвало описание, свързано с конкретния автомобил и
неговия регистрационен номер, липсвал Протокол за използване на радара,
липсвало описание на фактическата обстановка, правната квалификация била
1
неясна и неточна и не било посочено в какъв срок се обжалва и пред кой
орган процесният ЕФ. Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят Д. Д. О., не се
явява. С Писмени бележки иска от Съда да отмени обжалвания ЕФ на
основанията, посочени в Жалбата, по повод на която е образувано настоящото
производство.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 10.05.2022 година в 18.26 часа по второкласен път № 88, при км.
1+500, на територията на община Свиленград, област Хасково, с
автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а,
представляващо преносима система за контрол на скоростта на моторните
превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации
ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето движещото се в посока ГКПП
„Капитан Петко войвода” МПС – лек автомобил марка „Волво”, модел С 40
1.6 с държавен регистрационен номер Х 00 01 ВА, със скорост 91 км/ч, при
разрешена такава 60 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 31
км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР -
Хасково е издаден ЕФ серия К № 5880708 на името на жалбоподателя О. в
качеството й на законен представител (Кмет) на Общината-собственик на
превозното средство, а именно: Община Ивайловград, видно от Справка за
собствеността на автомобила към датата на деянието. ЕФ е изготвен по
образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на
2
вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1
към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно
отразените данни за установена скорост и превишението й, респ.
разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал.
2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание
чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя О. в качеството
й на законен представител на Общината-собственик на процесното МПС е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. Фишът е
връчен на на дата 06.06.2023 година (, видно от Справката относно статуса на
ЕФ и от Писмо с рег.№ 351000-5002 от 07.07.2023 година) (възражения
относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в
настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е
даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена
Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от
Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят
О. не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не
прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на
процесната дата - 10.05.2022 година, когато е установено нарушението, е
изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за
контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи (ето защо
наведеното в Жалбата възражение, касаещо липса на такъв Протокол е
неоснователно). Същият е проверен от Началника на структурното звено
срещу подпис, приложен е по делото и приет като доказателство. От
съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването
на АТСС – 10.05.2022 година и времето (17.00 часа до 20.00 часа), за
ограничението на скоростта - 60 км/ч разрешена скорост, въведено с пътен
знак В26, режима на измерване - стационарен, така и броя на установените
нарушения (в графата, касаеща броя на нарушенията е налична поправка под
формата на заличаване с коректор и изписване на цифрата „7”, извършена от
неизвестно по делото лице) и други сведения, съгласно реквизитите на
образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото
нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, като e
3
налична една снимка за конкретния клип, на която е заснет автомобил с
държавен регистрационен номер Х 00 01 ВА в процес на приближаване към
преносимата система за видеоконтрол, при действителна измерена скорост на
движение 94 км/ч.
От представения Протокол № 93-СГ-ИСИС/26.11.2021 година, издаден
от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената
дата е извършена проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM
S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този
документ е посочено, че преносимата система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е
одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване.
След получаването на ЕФ жалбоподателят О. не се възползва от правото
си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по
чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно и родово компетентен Съд –
Районен съд - Свиленград.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8
от ЗДвП видно от датата на която е депозирана в Деловодството на АНО, от
надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден
атакувания ЕФ) – законния представител на Община Ивайловград, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване
на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има
4
изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189, ал. 9 от ЗДвП, т.е. настоящият
Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по
отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП, поради което и евентуалното
заплащане на намаления размер на Глобата по същия няма за последица
влизането му в сила, респ. недопустимост на Жалбата против ЕФ.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът
излага следващите правни съображения, идентични с до някъде с тези,
изложени от жалбоподателя О. в Жалбата:
1. Налице са нарушения, свързани с описание на инкриминираното
нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания
ЕФ, тъй като е съществено, довело до нарушаване правото на защита на
наказаното лице. Изискванията относно съдържанието на ЕФ са
императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения
към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се
включва и правото да знае точно какво административно нарушение се
вменява за извършено, за да може да организира защитата си в пълен
обем. Непълнотите в съдържанието му не могат да се санират в хода на
съдебното производство, поради което съставляват съществено
нарушение на процесуалните правила. Съдът няма правомощието да
изменя описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, тъй като това би довело до нарушаване правото на защита на
наказаното лице. Налагането на административни наказания засяга пряко
личната сфера на наказаното лице, с оглед на което следва АНО да бъде
стриктен, точен и да подхожда с изключителна прецизност при
изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
В случая липсва описание, явяващо се елемент от състава на
нарушението, свързано с конкретното заснето МПС – не са посочени марка,
модел и регистрационен номер съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП. С неиндивидуализиране на процеснто МПС наказаното лице не може
да организира своята защита срещу правните изводи на АНО, които са
направени върху неизвестни или неясни фактически обстоятелства. Всяко
несъвършенство в тази връзка ограничава правото на защита на наказаното
лице и представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
Иначе казано нарушението следва да е ясно и точно индивидуализирано
5
на базата на наличните в преписката доказателства, което в настоящия случай
не е така. ЕФ представлява юрисдикционен акт, като за наказания и за Съда
следва да бъдат ясни всички елементи от състава на нарушението. Неяснота
не може да бъде заместена от посочването в друг документ, който дори не е
упоменат в обжалвания акт.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесният обжалван ЕФ следва да
бъде отменен като незаконосъобразен, поради допуснато съществено
процесуално нарушение. Т.е. административната отговорност спрямо О. за
нарушението по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП следва да отпадне.
2. Както вече бе посочено, в Протокола за използване на АТСС, който е
част от документите, послужили за издаване на процесния ЕФ, е заличено с
коректор нещо, изписано в графата, касаеща броя на установените нарушения
и е изписана цифрата „7”, което е видимо ясно от оригинала на посочения
Протокол. Протоколът за използване на АТСС е официален документ,
съставен от длъжностно лице по съответния ред и в кръга на службата му.
Корекция в такъв документ може да се прави само и единствено от лицето,
което е изготвило документа – в случая само от служителя Бл.Благоев и това
става чрез полагане на подписа му, удостоверяващ че именно той е извършил
корекцията в съдържанието на документа. Надлежното оформяне на
Протокола е гаранция за правилното установяване на нарушението, с
неговите обективни признаци. В конкретния случай направената корекция на
Протокола, в този си вид без да е посочен авторът, е основание, водещо до
незаконосъобразност на процедурата по издаване на санкционния акт, респ.
до съществено нарушаване правото на защита на наказаното лице.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесният обжалван ЕФ следва да
бъде отменен като незаконосъобразен, поради допуснато съществено
процесуално нарушение при изготвянето на Протокола за използване на
АТСС предвид наличната корекция в същия от неустановено по делото лице.
Т.е. административната отговорност спрямо О. за нарушението по чл. 21, ал.
2, вр.ал. 1 от ЗДвП следва да отпадне и на това самостоятелно основание
(извън посоченото в т. 1 от настоящото изложение).
По разноските:
По делото не се констатираха действително направени разноски от
страна на жалбоподателя О..
6
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Обжалваният ЕФ би бил законосъобразен от формална,
процесуалноправна страна.
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя О. би била
правилно ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 2, т. 4, вр.чл. 21, ал. 2,
вр.ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС № 120с52а (радар) на основание издаден
против нея ЕФ в качеството й на законен представител (Кмет) на Общината-
собственик на процесното МПС. Последният според легалното си
определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от АТСС. Съдът би приел, че ЕФ съдържа минимално
изискуемото съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно изброени
в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. При наличие в ЕФ на посочените в
цитираната разпоредба обективни признаци, Съдът би приел, че се покриват
основните съществени елементи от административнонаказателния състав на
чл. 182, ал. 2, т. 4, вр.чл. 21, ал. 2, ал. 1 от ЗДвП, твърдян в ЕФ за осъществен
и вменен в отговорност на жалбоподателя. Предвид изложеното Съдът не би
кредитирал наведеното в Жалбата възражение, касаещо липса на описание на
фактическата обстановка.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието
на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР -
Хасково в структурата на Министерството на вътрешните работи (МВР).
7
ОДМВР представлява основна структура на МВР по силата на нормата на чл.
37, ал. 1, т. 2 от Закона за МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ не е
след задължителните реквизити на ЕФ, както и посочването на срок за
обжалване и пред кой орган се извършва това действие (поради което и
наведеното възражение в тази насока в Жалбата би било неоснователно).
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към Акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и на Наказателното постановление (НП), но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и процедури (включително
срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани
в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ. Предвид изложеното, и в
светлината на ТР № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС,
настоящият Съдебен състав би намерил, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН
не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на
изрична разпоредба (в този смисъл е и Решение № 185 от 26.03.2019 година
на Административен съд – Хасково по КАНД № 902/2018 година, докладчик
Съдията Василка Желева). Обстоятелството, че ЕФ е връчен на 06.06.2023
година не би съставлявало процесуално нарушение от кръга на съществените,
водещо до отмяната му на самостоятелно основание, тъй като това не би
рефлектирало неблагоприятно върху правото на защита на наказаното лице. В
процесния случай, след като на О. е бил връчен ЕФ, същата го е обжалвала в
предвидения от закона срок и е реализирала в пълнота правото си на защита.
На следващо място би следвало да се посочи, че обстоятелството, че ЕФ е бил
надлежно връчен на адресата О. едва на 06.06.2023 година не изключва
възможността за реализиране на административнонаказателната й
отговорност, доколкото както към датата на съобщаване на ЕФ, така и
понастоящем, не са изтекли нито регламентираната в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
относителна давност за реализиране на административнонаказателно
преследване, нито уредената в чл. 81, ал. 3 от НК абсолютна такава, които
разпоредби са приложими в административнонаказателното производство по
силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН и Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 година на ВКС по т.д.№ 1/2014 година,
8
ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, т.е. Съдът би приел, че сроковете,
които трябва да са изтекли следва да са съответно 3 години и 4 години и 6
месеца, които към настоящия момент не са изтекли.
Преносимото средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията (ЗИ), притежава надлежния Протокол за проверка №
93-СГ-ИСИС от 26.11.2021 година, издаден от БИМ, констатация на Съда
видно от наличния по делото Протокол. Същото Съдът би приел, че е в
съответствие с метрологичните изисквания, технически изправно и
преминало проверка, както би се установило от приетите доказателства от
Административнонаказателната преписка (АНП). Т.е. контролните органи са
изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година. В обжалвания ЕФ се съдържа номерът на АТСС, използвано за
измерване на скоростта. В този смисъл не би имало нарушение на нормата на
чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в кориците на делото
липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба за анализ относно избора
на място за контрол с АТСС, но в случая това би било ирелевантно, тъй като
мястото за контрол с АТСС е определено от контролния орган и дори да не
отговаря на критериите, посочени в ал. 2 на чл. 6 това не би представлявало
нарушение на цитираната Наредба, тъй като по безспорен и категоричен
начин би било установено нарушението.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на
вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
От приложените по делото доказателства се установява, че след
съобщаването на ЕФ на жалбоподателя О., тя не е посочила друго лице като
извършител на нарушението, при съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал.
5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба
възможност за анулиране на Фиша.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на
процесуално основание поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените
такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
9
От обективна страна, Съдът би приел, че са установени елементите от
състава на нарушението и това би било основание за санкцията на чл. 182, ал.
2, т. 4 от ЗДвП.
От събраните по делото доказателства, Съдът би направил извод, че са
спазени изискванията на ЗДвП и на посочената Наредба при използването на
АТСС за контрол на скоростта - преносима камера за контрол на скоростта
ARH CAM S 1 № 120с52а.
По отношение на мястото на извършване на нарушението, същото Съдът
би приел, че е посочено коректно с текстово описание и координатите,
индивидуализиращи точно определено място на извършване. От приложените
доказателства, както и от изготвения от полицейските служители Протокол,
Съдът би приел, че също се установява точното място, на което е извършено
нарушението, както и посоката на движение, а така също датата и точният час
и останалите реквизити на акта; налице би било и пълно описание на
нарушението. Иначе казано Съдът би приел, че мястото на нарушението
съвпада с мястото на установяване на нарушението. Тук е мястото да се
посочи, че в част от документите в АНП е посочено като място на
нарушението района на Кметство Мезек, а в друга част – района на община
Свиленград, но Съдът не би намерил за съществено процесуално нарушение
този факт, тъй като Кметство Мезек е част от територията на Община
Свиленград, а всички деяния, извършени на територията на цялата Община
Свиленград попадат в съдебния район на Районен съд – Свиленград.
Съгласно на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година
Протоколът по ал. 1 (използване на преносимо АТСС) се попълва при всяка
смяна на мястото/участъка за контрол.
Видно от снимковия материал, който Съдът би приел за надлежно
доказателство би станало ясно, че процесното МПС е категория В съгласно
чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година е въведено изискването при работа с
временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта,
Протоколът по ал. 1 на същата норма да се попълва за всяко място за контрол
и да се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Като част от
АНП по делото е представен Протокол за използване на АТСС, съставен по
образец – Приложение към чл. 10, ал. 1 от посочената Наредба. Към
10
Протокола е приложена снимка на разположението на уреда, с който се
извършва заснемането.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика преносимото такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
Съдът би приел, че не е необходимо като неразделна част от
веществените доказателства - клип и съответно снимка, да бъдат приложени и
снимки на пътния знак, въвеждащ ограничение на скоростта за конкретния
пътен участък, предвид посоченото в Протокола за използване на АТСС
наличие на ограничаване на скоростта в конкретния участък, въведено с
пътен знак.
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият
орган я е посочил по следния начин: чл. 21, ал. 2, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, не
би довело до различни правни изводи, тъй като този подход не би засегнал
правото на защита на наказаното лице, защото в ЕФ се съдържат конкретните
факти по случая. Т.е. налице би било пълно съответствие между описанието
на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която би била
нарушена, а приложената от АНО санкционна норма би съответствала на
установеното нарушение. Ето защо наведеното в Жалбата възражение,
касаещо неяснота и неточност по отношение на посочената за нарушена
материалноправна норма би било неоснователно.
В случая Съдът би приел, че правилно е пристъпено към издаване на
процесния ЕФ в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изречение
първо от ЗДвП. ЕФ за санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може
да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с преносимо
АТСС, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 година, какъвто би бил и настоящия случай.
Нарушението по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП касае управление на МПС
със скорост над допустимата, въведена с пътен знак. Само пътните знаци от
група „В” въвеждат забрана или отменят въведена забрана и единствено
11
пътният знак В26 въвежда забрана за движение със скорост, по-висока от
общата, установена в ЗДвП.
Няма спор по отношение собствеността на процесното МПС и правилно
би била приложена хипотезата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, според която когато
нарушението е извършено при управление на МПС - собственост на
юридическо лице, респ. Община, предвиденото по този закон наказание се
налага на неговия законен представител, респ. Кмет, ако не посочи на кого е
предоставил управлението на МПС.
В конкретния случай скоростта е превишена с 31 км/ч (стойност,
получена след приспадане на допустимата техническа грешка при
изчисляване скоростта на движение), поради което за нарушението би била
приложима санкцията по т. 4 от разпоредба на чл. 182, ал. 2 от
ЗДвП. Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална
скорост във фиксирано допустим размер точно фиксирано по размер
наказание – „Глоба” от 300 лв., изключващо възможността за преценка на
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът би намерил за
правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
Процесното административно нарушение не би разкрило пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално
нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент би се отчел и
би се ценил характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на
публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата.
В този смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28, вр.§ 1,
ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение. Отделно
от това съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушения по посочения закон не се
прилага чл. 28 от ЗАНН.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 94 км/ч до
приетата за установена скорост от 91 км/ч би било в интерес на
жалбоподателя О., тъй като би изключило възможните неблагоприятни
12
последици за нея от допусната грешка на измерване с техническото средство
ARH CAM S 1. Освен това така извършеното редуциране би било в
съответствие с основния принцип в административното право, наказание да
се налага само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин. В
процесния случай обсъжданото редуциране не би довело до промяна на
правна квалификация на нарушението или до друго основание за налагане на
различно наказание.
При този вариант на разсъждение Съдът би изградил изводите си на базата
на писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът
изцяло би кредитирал писмените доказателства, приложени в АНП,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН. Същите биха се
ценили изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти,
респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмени
доказателства биха били пряко относими към изпълнителното деяние на
процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като биха потвърдили фактическото му извършване с
оглед установения факт на управление на МПС със скорост над разрешената,
въведена с пътен знак и налагането на санкция на жалбоподателя О. в
качеството й на законен представител (Кмет) на Общината-собственик на
процесния лек автомобил
По разноските:
При този вариант на разсъждение в полза на жалбоподателя не биха се
дължали разноски, а и такива не бяха констатирани по делото.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1, вр.ал. 3, т.
2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 5880708 на ОДМВР - Хасково, с който на Д. Д.
О. с ЕГН ********** и със съдебен адрес: град Ивайловград, ул.„България” №
49, област Хасково - законен представител (Кмет) на Община Ивайловград с
ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление: град Ивайловград, ул.
„България” (ул.„Георги Димитров”) № 49, област Хасково, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер 300 лв.
13
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. Д. О. с ЕГН ********** и със
съдебен адрес: град Ивайловград, ул.„България” № 49, област Хасково -
законен представител (Кмет) на Община Ивайловград с ЕИК ********* и със
седалище и адрес на управление: град Ивайловград, ул.„България” (ул.
„Георги Димитров”) № 49, област Хасково, за присъждане на разноски по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
14