Р Е Ш Е Н И Е
№……………../01.03.2022г.
гр. София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното
съдебно заседание на девети март през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова, разгледа докладваното
от съдията т.д. № 768 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Образувано е по искова молба на Адвокатско дружество „М.
и М.“, с която се иска осъждането на ответника „П.Б.“ ЕООД, да заплати на
основание чл. 36, ал. 1 ЗЗД сумата от 81 600,00 лева, формирана както
следва: 20550,00 лева - представляваща
адвокатско възнаграждение за правната защита и съдействие по т.д. № 131/13 г.
по описа на СОС; 21750,00 лева - представляваща адвокатско възнаграждение за
правната защита и съдействие по т.д. №142/13 г. по описа на СОС; 19350,00 лева
- представляваща адвокатско възнаграждение за правната защита и съдействие по
т.д.№ 179/13 г. по описа на СОС и 19950,00 лева - представляваща адвокатско
възнаграждение за правната защита и съдействие по т.д. №192/13 г. по описа на
СОС, ведно със законната лихва
считано от 29.04.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, а на основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на
сумата от 24 865,37 лева, мораторна лихва за
забава за периода 29.04.2017 г - 29.04.2020 г, формирана както следва: за
забава плащането на главницата от 20 550,00 лева – лихва в размер на
6262,04 лева, за забава плащането на главницата от 21750,00 лева – мораторна лихва в размер на 6627,72 лева; за забава
плащането на главницата от 19350,00 лева – мораторна
лихва в размер на 5896,39 лева; и за забава плащането на главницата от 19950,00
лева – мораторна лихва в размер на 6079,22 лева. Претендира
и разноски.
Ищецът твърди, че с ответното дружество са сключени
договори за правна защита и съдействие (ДПЗС), по силата на които ответникът му
възлага защитата по търговски дела №№ 131/13 г., 142/13 г., 179/13 г. и 192/13
г. по описа на СОС срещу „М.“ ООД, с предмет вземания на доверителя по три броя
записа на заповед с издател третото за процеса лице. Уговореното възнаграждение
за осигурената по тях правна помощ е в общ размер на 81 600,00 лева. В
хода на делото се уточнява, че съгласно т.6.1 от Анекс към ДПЗС от
24.06.2013г., възнаграждението е дължимо и при оттегляне на поръчката. Такова
оттегляне според ищецът е извършено от управител
на ответното дружество през лятото на 2015г, евентуално настъпва с избора на
новия управител на ответното дружество, тъй като последния не потвърждава
действията на предходния управител, евентуално поради приключване на делата със
съдебна спогодба. С оглед изложеното се иска осъждането на ответника да заплати
възнаграждението, ведно с обезщетение за забава.
Ответникът с отговора на исковата молба оспорва активната
легитимация на ищеца, като твърди, че ищецът не е правоприемник на АДД „Щ. и М.“.
Не е доказано полагане на дължимата грижа. Твърди, че ищецът сам се е отказал
от мандата по воденето на процесните производства. Оспорва
изискуемостта на вземането, т.к. условие за плащане на възнаграждението
съгласно чл. 4.1., вр. чл. 4.5 от Анекса към ДПЗС е осъдително
решение в полза на доверителя и присъждане в негова полза на разноските по
делото. Делата не са „спечелени“ и няма присъдени разноски за ответното
дружество. Ищецът не е поискал присъждането на разноските за възложителя от
съда. Ищецът сам се е отказал от представителството по делата на ответника, в
който случая не е дължимо и възнаграждение за работата. Твърди и че
изпълнителят не е издавал фактури и кредитни известия преди започване на
делата. Претендираното възнаграждение е погасено чрез
плащане, евентуално по давност.
С допълнителната си искова молба ищецът посочва, че е
налице промяна на фирмата на адвокатското дружество, което не влече промяна в
довереника по договора, както и оспорва да се е отказал от договора, т.к. процесните дела са прекратени с постигната спогодба, с
която не му е дадена възможност да постигне уговорения в Анекса резултат по тях.
В допълнителния отговор ответникът доразвива
възраженията си за неоснователността на исковете.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и се запозна с доказателствата по делото, намира за
установено следното:
Между страните не е спорно,
че на 18.06.2013г, 19.06.2013г, 20.06.2013г и 24.06.2013г сключват отделни договори,
с които ответното дружество „П.Б.“ ЕООД възлага на АДД „Щ. и М.“ правна защита и съдействие по търговски
дела срещу „М.“ ООД, за защита на вземанията на доверителя по записи на заповед
от 20.12.2007г и от 28.12.2007 с издател третото за процеса лице, срещу
насрещното задължение да се плати възнаграждението в уговорените с отделните
договори размери, а именно: 20550,00
лева, 21750,00 лева, 19350,00 лева и 19950,00 лева. В договорите
е отразено, че възнагражденията по тях са внесени.
На 24.06.2013 г между „П.Б.“
ЕООД и АДД „Щ. и М.“ е сключен Анекс към
ДПЗС от 18.06.2013г, 19.06.2013г,
20.06.2013г и 24.06.2013г, с който страните се съгласяват, че с отделните
договори изпълнителят се задължава да представлява и защитава възложителят по
търговските дела, като извършва от негово име и за негова сметка описаните в анекса
правни и фактически действия, изброени неизчерпателно като: процесуално
представителство на всички съдебни инстанции, изготвяне, подписване, заверяване,
подаване и получаване на всякакви документи /искови молби, отговори, възражения
и др./; подаване на искания, необходими или изисквани в хода на съдебното
производство, включително, молби за обезпечение, привличане на трети лица,
признаване и отказ от исковете или да ги оттегля, да увеличава и намалява
техния размер; да сключва съдебни или извънсъдебни спогодби; да прави справки
по делата, да получава изпълнителни листове и съдебни решения и определения и
други., да извършва всички необходими правни действия във връзка със
завеждането на исковете. Срещу изпълнението на горните задължения възложителят
се задължава да заплати възнаграждение в размер на тройния минимум съгласно
Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения за всяка съдебна инстанция
(първа, въззивна и касационна) и за изпълнителното
производство. Посочено е, че описаното в договорите възнаграждение не е
платено, а ще се дължи единствено при уважаване на исковете и разноските с
влязло в сила окончателно решение в полза на възложителя (така чл.4.1).
Уговорено е, че ако изпълнителят пропусне да поиска направените от възложителя
разходи или не представи всички необходим документи и доказателства за тях и те
не бъдат присъдени с решението, да бъдат прихванати от договореното
възнаграждение по чл. 4 от Анекса. Възложителят се задължава да заплати
възнаграждението в срок до 5 дни от получаване на фактурата по банковата сметка
на изпълнителя. Изпълнителят се задължава да издава фактура за възнаграждението
преди началото на производството пред всяка съдебна инстанция,
вкл.изпълнителното производство, заедно с кредитно известие за същата сума по
фактурата. След издаване на фактурата възложителят превежда сумите по нея, а в
тридневен срок те се връщат от изпълнителя въз основа на кредитното известие.
Пред всяка съдебна инстанция, включително изпълнителното производство е
предвидено да се представя договор за правна помощ, съдържащ текст, че възнаграждението
е платено в тройния минимум. В чл. 5 са уредени предпоставките за прекратяване
на мандатното отношение, сред които е и оттегляне на поръчката, като в т.6.1 е
уговорено и че възнаграждението е дължимо на изпълнителя и при прекратяване на
договора с изключение на случаите, когато причината за това е виновното
неизпълнение на договора от страна на изпълнителя.
От представените по делото доказателства
се установява, че т.д. № 192/13 г по описа на СОС (по описа на САС т.д.
№3613/14 г), приключва с одобряване на съдебна спогодба между „П.Б.“ ЕООД и „М.“ ООД. В
последното съдебно заседание по делото пред първата инстанция е депозирана
молба от АДД „Щ. и М.“ с искане
за присъждане на разноски за 32 350,00 лева (държавна такса и адвокатско
възнаграждение), които с решението на първата инстанция от 03.07.2014г са
присъдени в пълен размер.
Т.д. № 179/13 по описа на
СОС (по описа на САС т.д. № 759/15г), приключва с одобряване на съдебна
спогодба между „П.Б.“ ЕООД и „М.“ ООД. В последното съдебно заседание по делото
пред първата инстанция е депозирана молба от АДД „Щ. и М.“ с искане за присъждане на разноски за 31
350,00 лева, които с решението на първата инстанция от 11.07.2014 г. са
присъдени до размера от 22 000,00 лева, като за разликата до 31 350,00 лв.
претенцията е отхвърлена, поради уважено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Т.д. №142/13 г. по описа на
СО (по описа на САС т.д. №920/14г), приключва с одобряване на съдебна спогодба
между „П.Б.“ ЕООД и „М.“ ООД. В последното съдебно заседание по делото
пред първата инстанция е депозирана молба от АДД „Щ. и М.“ с искане за присъждане на разноски за 35
350,00 лева, които с решението от 27.12.2013 г не са присъдени, защото искът е
отхвърлен изцяло.
Т.д.№ 131/13 г. по описа на
СОС (по описа на САС т.д. № 3622/14г), приключва с одобряване на съдебна
спогодба между „П.Б.“ ЕООД и „М.“ ООД. В последното съдебно заседание по делото
пред първата инстанция е депозирана молба от АДД „Щ. и М.“ с искане за присъждане на разноски в размер
на 33 350,00 лева, които са присъдени изцяло с решението от 03.07.2014г.
Между страните е признато за
безспорно, че възнаграждението на изпълнителя по договорите за правна защита и
съдействие от 18.06.2013г, 19.06.2013г, 20.06.2013г и 24.06.2013г е преведено
по сметка на адвокатското дружество (л.41-43) въз основа на издадените от
последното фактури (л. 66 - л.69) и в последствие е върнато на възложителя в
изпълнение на издадените към фактурите по делото кредитни известия (л.66-69).
От ДПЗС от 20.04.2015г, ДПЗС
от 01.04.2015г, пълномощно от 18.05.2015 г пълномощно от 04.04.2015
г, се установява, че процесуалното представителство на „П.Б.“ ЕООД по т.д. № №
920/14 г, 3613/14 г, 3622/14 г и 759/15 г по описа на САС е възложено и на адв.Б.Щ..
От решение № 2/11.03.2015г
на СГС постановено по ф.д 14292/05г. се установява, че по партидата на АДД „Щ. и М.“
е вписана промяна, изразяваща се в заличаване на адв.Б.Щ.
като съдружник в дружеството, както и вписване на промяна в наименованието му
от АДД „Щ. и М.“ на АДД „М. и М.“.
Въз основа на така събраните
доказателства съдът намира предявените искове за основателни.
С оглед на правата и
задълженията на страните по договорите от 18.06.2013г, 19.06.2013г, 20.06.2013г
и 24.06.2013г и Анекса към тях от 24.06.2013г, съдът приема, че между тях
валидно възникват и съществуват твърдените мандатни отношения по договорите за
правна защита и съдействие. Съгласно
законовата дефиниция на договора за поръчка по чл. 280 ЗЗД, разновидност на
който е договора за правна защита и съдействие по Закона за адвокатурата,
довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от
последния правни и фактически действия, а последният да заплати уговореното в
договорите възнаграждение. Възложените действия са конкретизирани в Анекса към
договорите от 24.06.2013г, имащ характер и на рамково споразумение, като
основно могат да бъдат обобщени като всички необходими действия за процесуалната
защита на интересите на възложителя по търговските му спорове с „М.“ ООД, за
които са образувани търговски дела №№ 131/13 г., 142/13 г., 179/13 г. и 192/13
г. по описа на СОС. Съгласно Анекса от 24.06.2013г. възнаграждението е
определено върху материалния интерес от исковете, като дължимостта
му е предпоставена от крайния изход на спора - уважаване на исковете и присъждане на
разноските направени в хода на производствата с влязло в сила окончателно
решение в полза на възложителя (така чл.4.1).
Спорно е полагането на дължимата грижа от довереника в
хода на производствата. С възражението си ответникът не конкретизира в какво се
изразява според него неизпълнението на дължимата грижа. Въпреки това съдът го
намира за неоснователно. Няма спор, че производствата са образувани въз основа
на искови молби, които са изготвени от ищцовото
адвокатско дружество. Няма спор и че адвокатското дружество е представлявало
ответното дружество по делата в хода на производствата пред СОС, а от представените
първоинстанционни решения се установява и че исковете
са уважени изцяло, т.е. приключват с положителен за доверителя резултат. Извод
в различна насока не следва от обстоятелството, че исковете предмет на
производството по т.д. №142/13 г. по
описа на СОС са отхвърлени с първоинстанционното
решение, тъй като в последствие и по тези искове е сключена съдебна спогодба,
която има силата на съдебно решение по спора между страните, т.е. същите са
били основателни и пред първата инстанция, а отхвърлянето на исковете е по
независещи от адвокатското дружество причини. С оглед изложеното съдът намира
за неоснователно възражението, че ищцовото дружество
не е положило дължимата грижа при изпълнението на договорните си задължения.
Следващият спорен момент е дали поръчката е прекратена
поради оттеглянето й от възложителя или с отказ на изпълнителя.
Твърдението на ищеца, че поръчката е прекратена чрез
оттеглянето й от страна на управителя на възложителя през лятото на 2015г съдът
намира за неоснователно. За доказването му по делото не са събрани
доказателства, поради което и при прилагане на неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме,
недоказания факт за неосъществен.
Второто твърдение на ищеца, че оттеглянето настъпва, с
избора на нов управител на ответното дружество, също не може да бъде споделено.
Такъв правен ефект (такива правни последици) в облигационните отношения на
търговските дружества при промяна в ръководните им органи не е предвидена, нито
в ТЗ, нито в ЗЗД. Такива последици не са и уговаряни между страните с договорите
и Анекса от 24.06.213г., следователно няма как и да настъпят автоматично в
отношенията между страните.
Неоснователно е и възражението на ответника, че
мандатното правоотношение е прекратено поради отказ на довереника. Вярно е, че
по делото има доказателства за упълномощаване на друг адвокат за втората
инстанция и че се твърди, че поръчката е оттеглена, но това не може да се
приравни на отказ на довереника. Отделно от това, дори да се приеме, че същото
съставлява отказ, това няма да е основание доверителят да откаже плащане на
възнаграждение за положения от адвоката труд – по аргумент за обратното от чл.
35, ал.3 вр. ал.2 ЗА (щом не дължи връщане на
платеното, може да претендира и заплащане на възнаграждение за положения до
отказа труд).
След като по делото не се установява друго, съдът
приема, че мандатните отношения са прекратени със сключването и одобряването на
съдебните спогодби по делата, а по аргумент от разпоредбата на чл. 35, ал. 5 от
ЗА и в тези случаи доверителя дължи заплащане на възнаграждение за извършената
работа.
Съгласно анекса от 24.06.2013г за всяка инстанция е
дължимо възнаграждение в размер на тройния минимум по Наредба №1 за минималните
адвокатски възнаграждение. Уговореното по този начин възнаграждение не разкрива
белезите на значителна нееквивалентност на престациите,
т.к. неприложимостта на § 2 от ПРЗ на Наредбата №1 съгласно т.3 на ТР06/2016г
на ОСГТК на ВКС касае ответника по делата, а не доверителя в облигационните
отношения с адвоката. Следователно ответното дружество дължи заплащане на
уговорените с индивидуалните договори възнаграждение, както следва: 20550,00 лева - адвокатско
възнаграждение за правната защита и съдействие по т.д. № 131/13 г. по описа на
СОС; 21750,00 лева - адвокатско възнаграждение за правната защита и съдействие
по т.д. №142/13 г. по описа на СОС; 19350,00 лева - адвокатско възнаграждение
за правната защита и съдействие по т.д.№ 179/13 г. по описа на СОС и 19950,00
лева - адвокатско възнаграждение за правната защита и съдействие по т.д.
№192/13 г. по описа на СОС.
Възражението на ответника, че възнаграждението е
погасено чрез плащане съдът намира за неоснователно. Макар по делото да се
установява плащане на възнаграждение в уговорените размери, то не е валидно,
тъй като е привидно. Нямало е за цел погасяване на задължението и страните не
са го приемали за такова, за което свидетелстват и издадените въз основа на
фактурите кредитни известия и връщането на платените суми от ищеца към
ответника, извършени в изпълнение на задълженията на страните по чл.4.4 от
Анекса от 24.06.2014 г, като целта е била да се създадат привидно доказателства
по смисъла на ТР №6/2012 на ОСГТК на ВКС за присъждане на адвокатското
възнаграждение от съда.
Неоснователно е и възражението за погасяване на
задълженията по давност. Давността за възнаграждението по мандатното отношение
е 5-годишна и започва да тече от настъпване на изискуемостта му. Изискуемостта
на задължението настъпва съгласно договора след изтичане на 5-дневен срок от
влизане на осъдителните решения в сила. Волята на страните е ясна и
недвусмислена, че възнаграждението ще е дължимо/изискуемо едва след приключване
на съдебните производства. След като страните са уговорили падеж на задълженията,
то изискуемостта им настъпва с настъпване на падежа съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД,
от който момент започва да тече и давността за него, а не от сключване на
договора. Най-ранната спогодба е сключена на 04.11.2015 г, от която дата до
предявяване на исковете 29.04.2020 г. не е изтекъл предвидения в закона
5-годишен срок.
Следователно исковете за главницата са доказани по
основание и размер и следва да бъдат изцяло уважени.
За вредите от забавеното изпълнение на задължението да
се плати главницата за периода 29.04.2017 г - 29.04.2020 г ответникът дължи и
обезщетение на ищеца съгласно чл. 86 ЗЗД в размер на законната лихва или общо сумата от 24 865,37 лева,
формирана както следва: за забава плащането на главницата от 20 550,00
лева – лихва в размер на 6262,04 лева, за забава плащането на главницата от
21750,00 лева – мораторна лихва в размер на 6627,72
лева; за забава плащането на главницата от 19350,00 лева – мораторна
лихва в размер на 5896,39 лева; и за забава плащането на главницата от 19950,00
лева – мораторна лихва в размер на 6079,22 лева.
По
разноските.
С оглед
изхода на спора, право на разноски има само ищецът.
Ищецът
доказва направата на разноски за държавна такса 4258,61 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 9900,00 лева адвокатски хонорар, 4258,61 лева държавна
такса. Адвокатското възнаграждение на ищеца се оспорва при твърдения за
прекомерност. Възражението съдът намира основателно предвид фактическата и
правна сложност на делото, с оглед на което същото следва да бъде намалено до
минималния размер съгласно Наредба №1 на 4392,00 лева с ДДС.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „П.Б.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, м. „*******, и съдебен
адрес:***, офис 74 да заплати на Адвокатско
дружество „М. ***, сумите както
следва: на основание чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата сумата от 81 600,00 лева, формирана
както следва: 20550,00 лева
- представляваща адвокатско възнаграждение за правната защита
и съдействие по т.д. № 131/13 г. по описа на СОС; 21750,00 лева -
представляваща адвокатско възнаграждение за правната защита и съдействие по
т.д. №142/13 г. по описа на СОС; 19350,00 лева - представляваща адвокатско
възнаграждение за правната защита и съдействие по т.д.№ 179/13 г. по описа на
СОС и 19950,00 лева - представляваща адвокатско възнаграждение за правната
защита и съдействие по т.д. №192/13 г. по описа на СОС, ведно със законната лихва считано от 29.04.2020 г. до окончателното
ѝ изплащане; на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 24 865,37 лева, мораторна
лихва за забава за периода 29.04.2017 г - 29.04.2020 г, формирана както следва:
за забава плащането на главницата от 20 550,00 лева – лихва в размер на
6262,04 лева, за забава плащането на главницата от 21750,00 лева – мораторна лихва в размер на 6627,72 лева; за забава
плащането на главницата от 19350,00 лева – мораторна
лихва в размер на 5896,39 лева; и за забава плащането на главницата от 19950,00
лева – мораторна лихва в размер на 6079,22 лева; а на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата
от 8 650,61 лева - разноски за
производството.
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: