№ 373
гр. Пазарджик, 10.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело
№ 20215220102241 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 12:40 часа се явиха:
Ищцата А.Т. се явява лично и с пълномощника си адв. С.Д., същата е
редовно и своевременно призована.
Не се явява ответникът Б.Ш., редовно и своевременно призован.
За ответника „В.“ ООД се явява адв. Г., с пълномощно към отговора на
исковата молба.
АДВ. Д.: - Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: - Моля да се даде ход на делото, няма процесуална пречка.
Съдът като съобрази, че страните са редовно и своевременно призовани,
и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпи към изясняване на делото
от фактическа страна.
АДВ. Д.: - Поддържам исковата молба. Няма да правя други уточнения
– направихме достатъчно. Имотът е придобит само и единствено от ищцата,
без участието на първия ответник. Господин председател, договорът е
съставен изключително за нуждите на бракоразводния процес. На страните
явно не и изяснена правната същност на договора, че същият урежда
имуществените отношения и има действие само и единствено занапред,
1
доколкото нашите твърдения са за закупуване на имота по време на брака без
какъвто и да е принос, и не е представлявал никога СИО. В тази връзка сме
поискали и сте ни допуснали двама свидетели. Нямам възражения по доклада
– да се приеме за окончателен.
АДВ. Г.: - Поддържам отговора на исковата молба. Оспорвам
предявения иск. Нямам възражения по доклада.
Съдът счита, че ще следва да се обяви за окончателен проекта за доклад
съставен с определението за насрочване на делото, поради липса на
възражения на страните по делото, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проекто-доклада съгласно Определение №
230/31.01.2022 г.
АДВ. Д.: - Нямаме други доказателствени искания. Водим свидетелите.
АДВ. Г.: - Във връзка с разпределената с доклада доказателствена
тежест, представям и моля да приемете като доказателство по делото
нотариален акт за договорна ипотека, като от съдържанието на което се
установява, че средствата, с които е закупен процесният имот са от заем
изтеглен по време на брака, във вр. с установяването на фактите, от които
произтича правото на собственост на длъжника върху ½ ид.ч. От процесния
имот. Нямам други искания.
АДВ. Д.: - Не оспорваме да се приеме.
Съдът счита, че ще следва да се приеме като писмено доказателство
днес представения от пълномощника на ответното дружество документ,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото нотариален акт №137, том V, рег. №
9013, нот. дело № 852/2007 г. по описа на нотариус Таня Дъбова гр.
Пазарджик.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ СЪБИРАНЕ НА ОСТАНАЛИТЕ ДОПУСНАТИ
ДОКАЗАТЕЛСТВА, ЧРЕЗ РАЗПИТ НА ДОВЕДЕНИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ, КАКТО
СЛЕДВА.
2
Ц.Г.М.: – на 59 години, български гражданин, разведена, неосъждана,
без родство и служебни отношения със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. Ц. М.: - Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината. С
ищцата – доктор Т, както я наричаме, се познаваме от 2005-та година, и двете
сме любителки на туризма, където се и запознахме. Не познавам Б.Ш. – само
по име го знам, като баща на децата й. Аз съм собственик на Агенция за
недвижими имоти и преди години тя се консултира с мен да закупи малко
жилище до пощата в Пазарджик, което беше тотално за ремонт, и аз я
посъветвах да го закупи. Знам, че това жилище е закупено с банков кредит. Тя
си тегли кредита, тя си го изплащаше. Даже дамата, която Ви пише в момента
работеше в тази банка на времето.
АДВ. Д.: - Знаете ли дали ответникът Б.Ш. има някакъв принос в
погасяването на този заем – средства, или труд, или какъвто и да е?
СВ. Ц. М.: - Не, никакъв. Не. Ще Ви кажа защо. С Т станахме
приятелки, защото съдбите ни бяха еднакви. Аз също живеех отделно с мъжа
си и не с развеждах, защото дъщеря ми не позволяваше, страхувах се да не я
изгубя. По същата причина, ние си бяхме достатъчно близки, за да си говорим
на тази тема, все пак сме жени, тя се страхуваше да се разведе, защото се
страхуваше децата й да не се отчуждят от нея, те и без това не бяха съгласни
да се разделят родителите им. Тези проблеми с брака й са от преди да я
познавам. Значи, ние 2005 година, когато се запознахме, тя живееше на
квартира при болницата, от това време я познавам, а доколкото знам две или
три години преди това са били разделени. Няма от къде да знам такива неща –
не ми е известно бившият й съпруг да е имал претенции за това жилище. Той
никога не е живял в това жилище. Не е влагал средства там за ремонти и
разходи – зная, защото когато го купи, тя имаше приятел, с когото след това
започнаха да живеят на семейни начала и той беше човекът, който й
помагаше. Той е електро-инженер по образование. В жилището на „С*“, до
пощата, живеят с него на семейни начала. Знам, че Т на зелено купуваше още
едно жилище, но дали го е оправила не знам, не съм ходила там, не мога да
кажа.
АДВ. Д.: - Нямам други въпроси.
АДВ. Г.: - Знаете ли от коя година живее с този електротехник на
3
адреса?
СВ. Ц. М.: - Ами откакто оправиха апартамента. Е, точно година не мога
да кажа, но предполагам, че 2007-2008 година, някъде там. Защото мисля, че
тя го закупи 2007 г., една година да са го правили, предполагам, че от 2008 г.
През 2007 година си спомням, че те бяха приятели с този човек, но все още не
бяха заживели заедно. Те заживяха, когато си взе жилището. Ама господине,
аз не мога да помня точно кога. Преди да се нанесат в това жилище, за което
говорим не са живели заедно в друго жилище. Ходихме на туризъм заедно –
те се запознаха по време на туризъм. За първи път заживяха заедно в
жилището на „С*“. Не знам дали са го обсъждали да закупят заедно това
жилище, но Т – няма жена, която да се съгласи с тези условия. Съмнявам се
да са смятали двамата да го купуват заедно. Той участваше с труд, това което
се направи вътре бих казала, че основното той го направи. Но искам да
подчертая, че бившият й съпруг няма нищо общо с това жилище –
категорично, ако изобщо моето мнение важи за нещо.
АДВ. Г.: - Нямам други въпроси към свидетелката.
Свидетелката напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Б.Б.Ц.: – на 58 години, български гражданин, разведен, неосъждан, без
родство и служебни отношения със страните по делото. Живея на семейни
начала с А.Т..
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.
СВ. Б Ц: - Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. Б Ц: - Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината. С А.Т. се
познаваме от 2007-ма година. Знам, че тя притежава апартамент в гр.
Пазарджик, на ул. „С*“ * Запознахме се повече, в периода около закупуването
на жилището, и преди това се познавахме, но се сближихме в периода около
закупуване на жилището. Знам, че тя тегли кредит за закупуване на
жилището. Апартаментът беше в много окаяно състояние, там живееше една
възрастна жена, която сигурно от закупуването не беше ремонтирала. Тя
хвърли много усилия и средства за ремонтирането. Финансовите средства са
4
изцяло нейни, абсолютно всичко тя със собствени сили и собствени средства
направи апартамента. Аз съм помагал – с труд, с идеи. Моето образование е
електро-инженер, съгласуваше с мен, но финансовите неща потвърждавам
абсолютно тя си ги пое. Не го познавам, никога не съм го виждал бившият й
съпруг, никога не съм го виждал в това жилище. Доколкото знам бившият й
съпруг няма претенции за това жилище. Нито съм чувал от нея, това, което
сме коментирали – от негова страна няма абсолютно никаква помощ – това
казвам, така е, той не е помагал с нищо.
АДВ. Д.: - Нямам въпроси към свидетеля.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Г. СВ. Б Ц: - Аз живея в този апартамент, но
не постоянно. Аз също си имам апартамент. От 2008-2009 г. някъде, по-често
пребивавам с нея. 2007 година е закупила апартамента. В този период
споменаваше, че ще търси апартамент, искаше, но не се познавахме, не бяхме
в толкова близки отношения. Твърдо ако искате да кажа, обсъждала е,
споменавала е – като коментирате с приятел – по-конкретно как да го
формулирам, това е. Обсъждала е, защото тя живееше под наем, искаше да си
вземе собствено жилище. Запознат съм как е закупен имотът. Не съм наясно –
ипотечен кредит предполагам, не мога да Ви кажа – не съм запознат с какъв
кредит е закупен имотът. Познавам свидетелката М., която беше преди мен.
Познавам я точно от този период, когато се запознахме с А.Т., защото може
би тя спомогна за нашето запознаване. Това беше – 2006-2007 г. трябва да е
било, но с А. по-близки отношения имаме от 2007 г. Виждали сме се най-
вероятно 2006 г., защото тя има интереси като моите, ние обикаляме по
планините, но не сме били в близки отношения. Знам за бракът на А.. И до
ден днешен не мога да Ви кажа това нещо от коя година точно тя не е със
съпруга си. Знам ситуацията, но точната дата и точното време не мога да Ви
кажа от кога са разделени. Откакто аз съм с нея тя не поддържа връзка с него.
АДВ. Д.: - Нямам други искания.
АДВ. Г.: - Нямам други искания. Представям списък с разноските по чл.
80 ГПК, както и договор за правна защита.
Съдът като съобрази, че всички представени доказателства са събрани, а
други доказателствени искания не са направени, счете делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
5
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
АДВ. Д.: - Уважаеми господин председател, моля да уважите
предявения иск като основателен и доказан, и присъдите на доверителката ми
сторените по делото разноски, като ще представя писмени бележки досежно
основателността на нашата претенция. Представям списък на разноските
направени от ищцата и правя възражение за заплатеното адвокатско
възнаграждение на ответното дружество.
АДВ. Г.: - Аз ще взема отношение по същество. Моля да отхвърлите
предявения иск като неоснователен и да ни присъдите сторените разноски по
списъка. Смятам, че в настоящото производство се доказа по несъмнен начин,
че процесният недвижим имот е придобит по време на брака в режим на СИО
между ищцата и ответника Ш., който след развода е останал съсобственост
помежду им, по ½ ид. ч. Твърденията на ищцата, че е изключителен
собственик на имота останаха недоказани, тъй като не е оборена законовата
презумпция за съвместен принос. Не се установи влагането на лични средства
от ищцата, като практиката на ВКС е категорична по въпроса, че средствата
получени от договор за кредит не съставляват лични средства, макар и да са
получени от единия от съпрузите, тъй като задължението за връщането им е
солидарно за двамата съпрузи по силата на закон. Без значение за оборване на
презумпцията за съвместен принос е начинът на последващо погасяване на
заемните средства, вложени в покупката на общата вещ. Изплащането на
кредита със средства на един от бившите съпрузи води до облигационни
отношения, но не и до промяна на правата им в собственост. Представям
Решение на ВКС по дело № 6425/2013 г. в посочения смисъл. Благодаря Ви.
Съдът обяви на страните, че ще постанови решение по делото в
установения от закона едномесечен срок, като предоставя срок десет дни на
ищцата и две седмици на ответниците, в който могат да представят
допълнителни съображения в писмен вид.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13:06 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
6