РЕШЕНИЕ
№ 1140
гр. Кюстендил, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20251520101166 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с. к.
Съдът е сезиран с искова молба с вх. № ****/09.05.2025 г. от Р. Ч.–Н.,
директор на Дирекция „Социално подпомагане“ - *****, ЕИК 1210150561516,
с адрес: ************5, против М. Н. С., ЕГН **********, с постоянен адрес:
******** и настоящ адрес: **********.
В исковата молба се твърди, че ищецът отпуснал на ответника целева
помощ за отопление по Наредба РД07-5/16.05.2008 г., както следва: 495, 80
лева за отоплителен сезон от 01.11.2020 г. до 31.03.2021 г. отпусната със
Заповед №ЗСП/Д-КН/**** от 10.08.2020 г. на Директора на ДСП-*****по
Заявление-декларация №ЗСП/Д-КН/**** от 17.07.2020 г. от М. С.; 623, 55
лева за отоплителен сезон от 01.11.2022 г. до 31.03.2023 г. отпусната със
Заповед №ЗСП/Д-КН/**** от 12.09.2022 г. на Директора на ДСП ***** по
Заявление-декларация №ЗСП/Д-КН/**** от 23.08.2022 г. от М. С.; 546, 95
лева за отоплителен сезон от 01.11.2023 г. до 31.03.2024 г. отпусната със
Заповед №ЗСП/Д-КН/**** от 26.09.2023 г. на Директора на ДСП-*****по
Заявление-декларация №ЗСП/Д-КН/**** от 11.09.2023 г. от М. С.. Общият
размер на отпуснатите помощи бил 1 666, 30 лева.
Сочи се, че в първите две цитирани заявления-декларации
/№ЗСП/ДКН/**** от 17.07.2020 г. и №ЗСП/Д-КН/**** от 23.08.2022 г./ М. С.
вписал настоящ адрес: ***********, а в Заявление-декларация №ЗСП/Д-
КН/**** от 11.09.2023 г. – настоящ адрес: ***********. Във всички заявления
1
ответникът декларирал, че е неженен – едночленно семейство, както и че няма
съпруга/лице, с което да съжителства на семейни начала.
Във връзка с работата на ДСП – *****по случай с малолетно дете била
образувана преписка № ****/2024 г. по описа на Районна прокуратура – ****,
по която било издадено Постановление № ****/28.06.2024 г., от което ставало
ясно, че в хода на проверката били снети обяснения от М. С., който съобщил,
че от 11 години и до момента на даване на обясненията съжителства на
семейни начала с Т. С. В. в общо домакинство на адрес: ***********. С оглед
на това, било налице деклариране на неверни данни, въз основа на което
неправомерно били получени помощи в размер на 1 666, 30 лева. На
основание чл. 14а, ал. 3 от ЗСП ответникът дължал и законна лихва от датите
на получаване на помощите до окончателното погасяване на задължението.
Била издадена Заповед за възстановяване на недобросъвестно получена
социална помощ № ********/20.08.2024 г. на директора на ДСП – *****,
връчена на М. С. на 27.08.2024 г. Заповедта била обжалвана по
административен ред като с Решение № *******/10.09.2024 г. директорът на
ДСП – *******отхвърлил жалбата. Заповедта била оспорена и пред съда като
жалбата на ответника била отхвърлена с Решение № ****/27.11.2024 г. по адм.
дело № ***/2024 г. по описа на Административен съд – *******, влязло в сила
на 13.12.2024 г.
Ищецът сочи, че до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение в съда – 12.02.2025 г., законната лихва върху
главницата възлизала на 541, 56 лева, изчислена от датата, на която
съответната част от главницата е била на разположение на лицето до датата на
подаване на заявлението в съда, същата като сбор от сумите: 253, 49 лева –
законна лихва по главница 495, 80 лева за периода от 18.09.2020 г. до
12.02.2025 г.; 188, 03 лева - законна лихва по главница 623, 55 лева за периода
от 13.10.2022 г. до 12.02.2025 г.; 100, 04 лева - законна лихва по главница 546,
95 лева за периода от 16.10.2023 г. до 12.02.2025 г.
Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните
искове с проведеното заповедно производство и издадената в полза на
Дирекция „Социално подпомагане“ – ******Заповед по чл. 417 ГПК №
***/13.02.2025 г. по ч. гр. д. № ***/2025 г. по описа на ****, срещу която
ответникът депозирал възражения и на ищецът били дадени указания от
заповедния съд по чл. 415 ГПК. Заявява, че ответникът не е погасил
задълженията си доброволно. Представя писмени доказателства. Моли да
бъде освободен от заплащане на държавни такси на основание чл. 84, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 14в от ЗСП.
С оглед на горното се иска съдът да признае за установено, че
ответникът има парично задължение към ищеца по Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ № ***/13.02.2025 г., издадена по
ч. гр. д. № ***/2025 г. по описа на ***, в размер на 1 666, 30 лв. – главница,
541, 56 лв. – законна лихва от датите, на които съответната част от главницата
2
е била получена от длъжника до датата на подаване на заявлението в съда
/12.02.2025 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.02.2025 г. до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата
молба.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът се представлява от
старши юрисконсулт В., с приложено към делото пълномощно. Изразява
становище, че поддържа депозираната искова молба. Моли за постановяване
на съдебно решение, с което да бъдат уважени предявените от директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. *****обективно кумулативно
съединени искове.
Ответната страна присъства лично в проведеното съдебно заседание, като
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Заявява, че нищо
недобросъвестно не е получил, както и че без никакво основание са му спрени
помощите.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхна съвкупност при
условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Във връзка с приложеното ч. гр. д. № ***/2025 г. по описа на Районен съд
– ***се установява: Издадена е Заповед за парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК - № ***/13.02.2025 г., по силата на която длъжникът,
ответник в настоящото производство, е бил осъден да заплати на заявителя и
настоящ ищец, парично вземане в размер на 1 666, 30 /хиляда шестстотин
шестдест и шест лева и тридесет стотинки/ лв., от които 541, 56 лв.
представляващи законна лихва, от датата на която съответната част от
главницата е била на разположение на лицето до датата на подаване на
заявлението в съда, същата е сбор от сумите: 253, 49 лв. - законна лихва по
главница 495, 80 лв. за периода от 18.09.2020 г. до 12.02.2025 г.; 188, 03 лв. –
законна лихва по главница 623, 55 лв. за периода от 13.10.2022 г. до 12.02.2025
г.; 100, 04 лв. – законна лихва по главница 546, 95 лв. за периода от 16.10.2023
г. до 12.02.2025 г., ведно със законната лихва по главница от датата на
подаване на заявлението в съда – 12.02.2025 г. до окончателното изплащане на
вземането.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от обстоятелството, че е
отпусната на длъжника сума в размер на 1 666, 30 лв. – представляваща
целева помощ за отопление по Наредба № РД07-5/16.05.2008 г.
Въз основа на издадената Заповед за парично задължение по чл. 417 ГПК
и изпълнителен лист е образувано изп. д. № **/2025 г. по описа на ДСИ при
3
Районен съд – ****.
С Разпореждане рег. № ***/08.04.2025 г. по ч. гр. д. № ***/2025 г. по
описа на ***, въз основа на получено уведомление от ДСИ при ***,
заповедният съд е констатирал, че заповедта и приложенията към нея са лично
връчени на длъжника на 31.03.2025 г. и от същия на 01.04.2025 г. е депозирано,
пред държавния съдебен изпълнител, в срок възражение с вх. № 227, поради
което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК е указал на заявителя
възможността му да предяви иск за установяване на съществуване на
вземането си по Заповед за изпълнение на парично задължение №
***/13.02.2025 г.
Констатира се, че изпратеното до заявителя съобщение, ведно с препис от
горецитираното разпореждане, е получено на 11.04.2025 г. и в рамките на
законоустановения едномесечен срок, същият е депозирал искова молба с вх.
№ ****/09.05.2025 г. пред ***, като е представил доказателства за това пред
заповедния съд.
По делото са ангажирани доказателства от ищеца, от които се установява,
че на основание чл. 14а, ал. 3 от ЗСП, във връзка с установени факти и
обстоятелства, обективирани в Констативен протокол № ******/06.08.2024 г.
от извършена проверка за установяване на недобросъвестно получена
социална помощ, инициирана със Заповед № *******/31.07.2024 г. на
директора на ДСП – ****е издадена Заповед № ****/20.08.2024 г. от
директора на ДСП – ****, с която се нарежда на ответника – М. С., ЕГН
**********, да възстанови неправомерно получените социални помощи,
както следва:
1.По Заявление-декларация с вх. № ********/17.07.2020 г. и Заповед №
*****/10.08.2020 г. на директора за отпускане на социални помощи в размер
на 716,66 лв. за срок от 01.11.2020 г. до 31.03.2021 г. Налице е било
деклариране на неверни данни, въз основа на което неправомерно е получил
помощи в размер на 495,80 лв. /главница/. За периода от датата на
получаване на помощта до датата на издаване на заповедта, г-н С. дължал
законна лихва в размер на 220,86 лв. от 18.09.2020 г. до 20.08.2024 г., ведно
със законната лихва от датата следваща тази на издаване на заповедта;
2. По Заявление-декларация с вх. № ******/23.08.2022 г. и Заповед №
*******/12.09.2022 г. на директора за отпускане на социални помощи в размер
на 770,53 лв. за срок от 01.11.2022 г. до 31.03.2022 г. Налице е било
деклариране на неверни данни, въз основа на което неправомерно е получил
помощи в размер на 623,55 лв. /главница/. За периода от датата на
получаване на помощта до датата на издаване на заповедта, г-н С. дължал
законна лихва в размер на 146,98 лв. от 13.10.2022 г. до 20.08.2024 г., ведно
със законната лихва от датата следваща тази на издаване на заповедта.
3. По Заявление-декларация с вх. № ********/11.09.2023 г. и Заповед
№********/26.09.2023 г. на директора за отпускане на социални помощи в
размер на 610,99 лв. за срок от 01.11.2023 г. до 31.03.2024 г. Налице е било
4
деклариране на неверни данни, въз основа на което неправомерно е получил
помощи в размер на 546,95 лв. /главница/. За периода от датата на
получаване на помощта до датата на издаване на заповедта, г-н С. дължал
законна лихва в размер на 64,04 лв. от 16.10.2023 г. до 20.08.2024 г., ведно със
законната лихва от датата следваща тази на издаване на заповедта.
От мотивите на цитираната заповед става ясно, че тя е издадена въз
основа на това, че от страна на г-н М. С. е декларирана невярна информация
относно това, че същият е неженен-еднолично семейство. Нямал
съпруга/лице, съжителстващо на семейни начала. Също така, от изискана и
получена информация от Районна прокуратура – *****и изготвена
характеристична справка от РУ на МВР – ****по случай с малолетно дете се
установило, че е била образувана преписка № ***/2024 г. по описа на Районна
прокуратура – ****и е издадено Постановление № ****/2024 г. от 26.08.2024 г.
От извършените процесуално-следствени действия по образуваната преписка
и при снети обяснения от ответника в настоящото производство се
установило, че същият и Т. С. В. живеят към настоящия момент на семейни
начала от 11 /единадесет/ години и обитават едно общо домакинство,
находящо се на адрес в *******. Декларираните адреси от страна на ответника
в подадените декларации били относими към този период, в т.ч. и подаденото
Заявление-декларация № ******/11.07.2024 г. бил различен, а именно:
*********, които се разминавали с тези от собственоръчно подписаното от
лицето М. С. обяснение в РУ – ******, а именно че съжителства на семейни
начала с Т. В. на адрес: ************.
Приложена е обратна разписка, от която е видно, че горецитираната
заповед е била връчена на ответника, съответно същата е била обжалвана по
законоустановения ред, а имено пред Регионална дирекция „Социално
подпомагане“ – *****. Приложеното Решение – 10.09.2024 г. на РДСП-*****е
подробно мотивирано, като подадената жалба от ответника е отхвърлена
поради неоснователност на същата.
Цитираното решение на РДСП-*****е обжалвано в законоустановения
срок пред Административен съд – *****. Към доказателствения материал е
приложено Решение № ****/27.11.2024 г., с което подадената от ответника
жалба отново е отхвърлена като неоснователна. Решението е влязло в сила на
13.12.2024 г.
Приложен е и Констативен протокол, изготвен от социални работници
към отдел „Социална закрила“ до директора на ДСП-*****във връзка с
извършена проверка за отпускане на целева помощ за отопление по Наредба
№ РД07-5/16.05.2008 г. и месечни помощи, като са цитирани и заявления-
декларации, в които се констатира, че ответникът по настоящото дело е
декларирал неверни данни относно семейното му положение, както и
различни адреси, съответно същите се разминават с тези от собственоръчно
подписаното от ответника обяснение в РУ на МВР – ****.
5
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна
следните правни изводи:
По допустимостта:
За допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК е необходимо
да е налице пълен идентитет на претенциите, заявени в двете производства –
по основание, размер и период, доколкото в исковото производство се
установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано
заповедното производство и за които е издадена заповед за изпълнение.
Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК е специално и е
пряко обвързано със заповедното такова по чл. 410 и сл. ГПК. Това е така,
доколкото искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото
производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник,
така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед
за изпълнение. Изложеното е основание да се приеме, че искът по чл. 422 ГПК
трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със
заявеното в заповедното производство.
Сочената идентичност е процесуална предпоставка, както за
редовността на иска, респективно за надлежното сезиране на съда, така и за
допустимостта на предявената претенция. Това е така, тъй като с решението
по този иск ще бъде признато или отречено същото право, за което е издадена
заповедта, поради което в заявлението за издаването й трябва да бъдат
посочени всички фактически обстоятелства, които са от значение за
възникването и съществуването на вземането.
Съдът, който разглежда предявения по реда на по чл. 422 ГПК иск,
следва да съобрази, че с него кредиторът продължава защитата си по повод
направени възражения на длъжника в заповедното производство, поради което
не може да променя материалноправната характеристика на вземането, като се
произнася по нещо различно от предявеното в заповедното производство.
Съдът извършва преценка за идентичност на претендираното материално
субективно право съобразно неговата индивидуализация, въведена от
кредитора, съответно – ищеца по иска за съществуване на вземането. Тази
преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум.
В конкретния случай, в заявлението по чл. 417 ГПК и в издадената
заповед за изпълнение на парично задължение, e налице пълен идентитет
между вземания, страни, основания и период на претенциите.
По основателността:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 14а от Закона за
социално подпомагане (ЗСП), вр. чл. 2 от НАРЕДБА № РД-07-5 от 16.05.2008
г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление и чл. 86, ал.
6
1 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сума в общ размер на 1 666, 30 лв. – представляващи целева помощ за
отопление и 541, 56 лв. – представляваща законна лихва от датата, на която
съответната част от главницата е била на разположение на ответника до датата
на подаване на заявлението за издаване на за заповед за незабавно изпълнение
по ч. гр. д. № ***/2025 г. по описа на ***.
Исковете са депозирани в срок от лице, имащо интерес от предявяването
им.
При разпределение на доказателствената тежест, съдът е указал на ищеца
да докаже – отпускането на ответника на целева помощ за отопление в
посочените в исковата молба размери, както и обстоятелството, че същият е
декларирал неверни данни относно настоящия си адрес и семейното си
положение, въз основа на което получил неправомерно помощите.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи
погасяване на задължението си, респективно че е получил помощите
законосъобразно.
Съгласно чл. 14а от ЗСП /Закон за социално подпомагане/, при сигнал за
недобросъвестно получени средства от социални помощи или по преценка на
директора на съответната дирекция „Социално подпомагане“ се извършва
проверка от длъжностно лице на дирекцията. За резултатите от проверката
длъжностното лице съставя констативен протокол, който предоставя в
тридневен срок на директора на дирекция „Социално подпомагане“. В случай
на констатирана недобросъвестност директорът на дирекция „Социално
подпомагане“ издава мотивирана заповед за възстановяване на получената
социална помощ заедно със законната лихва.
От събраните по делото писмени доказателства неоспорени ответника се
констатира, че С. е декларирал неверни данни пред ДСП-***с цел отпускане
на социални помощи, а всъщност е съжителствал в продължителен период от
време с Т. С. В.. Последното се явява в разрез в заявеното от него в нарочни
декларации пред социалната структура, че живее сам. За съжителството си с Т.
В. ответникът е заявил пред разследващи органи в хода на наказателно
производство. С оглед неверните данни, заявени от ответника и
недобросъвестно получени средства, то на основание чл. 14а, ал. 3 от Закона за
социалното подпомагане се дължи възстановяване на средствата, както и
законната лихва върху предоставената сума.
Съдът намира за ирелевантни към предмета на делото изложените
съображения на ответника в устните състезания, досежно твърденията му, че
срещу получените средства е извършвал дейност по почистване на града.
Ищецът се е възползвал от законовата възможност и е издал процесната
Заповед за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ №
******/20.08.2024 г.
Заповедта по чл. 14а, ал. 3 от ЗСП подлежи на обжалване по реда на АПК
7
в 7-дневен срок от деня на получаването, съгласно чл. 14б от ЗСП. От
приложения по делото доказателствен материал се установи, че процесната
заповед е била обжалвана от ответника в предвидения от АПК срок и ред, като
решението на административния съд е влязло в законна сила, и настоящият
съдебен състав кредитира изцяло, тъй като безспорно се установява размера
на изискуемото вземане, както и декларирането на неверни данни от страна на
ответника по отношение на неговото семейно положение и местоживеене.
Във връзка със събрания доказателствен материал по настоящото
производство не се установи, а и такова възражение не е направено в
производството, че сумата е възстановена /погасена/ от ответника на ищеца,
респективно, че е получил помощите законосъобразно, поради което съдът ще
уважи ищцовите претенции изцяло.
По разноските:
В разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г. на ОС на Гражданска и Търговска колегии на ВКС на РБ,
съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и
когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение.
Принудителното изпълнение на разноските се извършва въз основа на
издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск,
изпълнителен лист по чл. 401, т. 1 от ГПК от съда в исковото производство.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 44, 15 лв.,
представляваща държавна такса по заповедното производство, по което
ищецът не дължи такси и разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в размер на 72, 15 лв. в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – ****по настоящото исково производство.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да се обжалва с въззивна жалба в 2-
седмичен срок от връчването му чрез Районен съд –****пред Окръжен съд –
****.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.
Н. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: *********** и настоящ адрес:
**********, ДЪЛЖИ и следва да заплати на Дирекция „Социално
подпомагане“ - *******, ЕИК 1210150561516, с адрес: **********,
представлявано от Р. Ч. – Н. – директор, сумата 1 666, 30 лв. /хиляда
8
шестстотин шестдесет и шест лева и тридесет стотинки/, представляващи
целева помощ за отопление по Наредба РД07-5/16.05.2008 г., същата е сбор от
сумите: 495, 80 лева за отоплителен сезон от 01.11.2020 г. до 31.03.2021 г.
отпусната със Заповед №******* от 10.08.2020 г. на Директора на ДСП-
*****по Заявление-декларация №****** от 17.07.2020 г. от М. С.; 623, 55 лева
за отоплителен сезон от 01.11.2022 г. до 31.03.2023 г. отпусната със Заповед
№****** от 12.09.2022 г. на Директора на ДСП-*****по Заявление-
декларация №***** от 23.08.2022 г. от М. С.; 546, 95 лева за отоплителен
сезон от 01.11.2023 г. до 31.03.2024 г. отпусната със Заповед №****** от
26.09.2023 г. на Директора на ДСП-*******по Заявление-декларация №*****
от 11.09.2023 г. от М. С.; както и сумата от 541, 56 лв. /петстотин четиридесет
и един лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща законна лихва от
датата, на която съответната част от главницата е била на разположение на
лицето до датата на подаване на заявлението в съда -12.02.2025 г.,, същата е
сбор от сумите: 253, 49 лева – законна лихва по главница 495, 80 лева за
периода от 18.09.2020 г. до 12.02.2025 г.; 188, 03 лева - законна лихва по
главница 623, 55 лева за периода от 13.10.2022 г. до 12.02.2025 г.; 100, 04 лева -
законна лихва по главница 546,95 лева за периода от 16.10.2023 г. до
12.02.2025 г., ведно със законната лихва по главница от датата на подаване на
заявлението в съда – 12.02.2025 г., до окончателното изплащане на вземането,
за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документи №***/13.12.2025 г. по ч. гр. д. № ****/2025 г. по описа на
Районен съд – ****.
ОСЪЖДА М. Н. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: *********** и
настоящ адрес: *********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – ***** сумата в размер на 44, 15 лв.
/четиридесет и четири лева и 15 ст./, представляваща дължимата държавна
такса по ч. гр. д. № ***/2025 г. по описа на Районен съд – ****, както и сумата
от 72, 51 лв. /седемдесет и два лева и 51 ст./, държавна такса за настоящото
исковото производство.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, актът да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9