Р Е Ш Е Н И Е №18
гр.Пловдив, 20.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
ВЕСЕЛА ПЕТРОВА
При секретаря Е.А., като разгледа докладваното от съдия Чакалов ВНАХД № 124/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.7 от УБДХ.
Образувано
е по жалба на Г.И.В.
срещу решение № 74/18.01.2017г. на Пловдивския районен съд - ХХV-ти наказателен
състав, постановено по НАХД №330/2017г. по описа на същия съд, с което на жалбоподателя
В. е наложено на основание чл.1, ал.1 от УБДХ административно наказание ЗАДЪРЖАНЕ
ЗА ПЕТ ДЕНОНОЩИЯ В СТРУКТУРНО ЗВЕНО НА МВР за това, че същият е извършил
непристойна проява по чл.1, ал.2 от УБДХ.
Решението
се обжалва с
оплакване за несправедливост, неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението. Иска се отмяна на решението и постановяване на
ново решение, с което жалбоподателят да се признае за невинен, в това че е
извършил непристойна проява или да се измени видът на административното
наказание в друго такова, а именно „ГЛОБА” в справедлив размер.
Пловдивският окръжен съд,
съобразно правомощията си по чл.7 ал.2 от УБДХ във вр. с чл. 348 от НПК, като
провери правилността на решението по посочените от жалбоподателя
основания, намира за установено следното:
Доводите за допуснати съществени
процесуални нарушения, свързани с липса на компетентност от страна на автора на акта за
констатиране на дребно хулиганство са неоснователни. Полицейският инспектор при
*** част от ***, е полицейски орган по чл.57 от ЗМВР, във вр. с чл.142, ал.1,
т.1 от ЗМВР и има право да състави горния акт за констатиране на дребно
хулиганство. В акта за констатиране на дребно хулиганство достатъчно ясно са
конкретизирани действията на жалбоподателя, които представляват дребно
хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ. В горния акт достатъчно ясно е
описано какви са действията на жалбоподателя В. и неговите устни реплики, които
съставляват дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ. В акта за
констатиране на дребно хулиганство е посочена датата на неговото съставяне, а
именно 18.01.2017г., като видно от самия акт всъщност е съставен в ***. В акта
са посочени двама свидетели с адреси и ЕГН-та, а в края на същия са посочени и
присъствалите свидетели на инцидента, общо трима човека. Липсват нарушения на
формалните изисквания на чл.4, ал.1, т.1, т.5 и т.6 от ППУБДХ.
Доказателствата по това дело са преценявани поотделно и в съвкупност,
като направените фактически изводи не противоречат на правилата на формалната
логика и установената последователност и взаимна връзка на отделните
обстоятелства. Във
връзка с процесуалния ред за разглеждане на това дело по чл.7
ал.2 от УБДХ във вр. с чл. 348 от НПК
настоящия съд следва да се съобрази с факта, че необосноваността
не е касационно основание, поради което и доводите на жалбоподателя Г.В., за това, че събраните
доказателства не водят до фактическите изводи приети за доказани от
първоинстанционния съд не подлежат на обсъждане в настоящото
производство. Трайна
е практиката на ВКС, че касационните основания за обжалване не дават възможност да се проверява
фактическата обоснованост на съдебния акт и съдът се
произнася в пределите на възприетите от въззивната инстанция фактически
положения, доколкото не се визират и констатират съществени процесуални нарушения
при събирането и оценката на доказателствената съвкупност. В случая възприетата
фактическа обстановка е изградена възоснова на обстоен анализ на
доказателствата по делото. Изложени са ясни мотиви кои от доказателствата
съдът кредитира и кои факти приема за установени и възоснова на какви доводи.
При правилно установената фактическа обстановка съдът счита, че първоинстанционния съд правилно е приел, че Г.В. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на дребното хулиганство по чл.1 ал.2 от УБДХ. Касае се до действия, изразени в грубо, неуважително и оскърбително отношение и употреба на неприлични изрази към полицейски служители на публично място, в присъствието на други хора, с които се нарушава обществения ред и спокойствие и същите не представляват престъпление по чл.325 ал.1 от НК. Напълно законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че деянието на В. се явява дребно хулиганство, поради спецификата на мястото, времето на извършването му и присъствалите лица.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя Г.В., че наложеното му административно наказание е несправедливо. Съдът законосъобразно и правилно е избрал по-тежкото по вид наказание от предвидените две в чл.1 от УБДХ – задържане до 15 денонощия. Избора на вида наказание е правилно съобразен с факта, че нарушителят В. на 02.01.2017г. отново е бил санкциониран по УБДХ с по-лекото административно наказание „ГЛОБА”, което обаче не го е възпряло след по-малко от 20 дни отново да извърши аналогичното дребно хулиганство, поради което и настоящият съд счита, че видът на настоящото наказание е правилно определен, като наложеното административно наказание „ЗАДЪРЖАНЕ ЗА ПЕТ ДНИ”, е индивидуализирано в размер под средния предвиден от закона. Нито се сочат от нарушителя, нито се констатират от настоящия съд основания налагащи още по-голямо намаляване на това наказание. Ето защо наложеното наказание не се явява несправедливо с оглед деянието и личността на дееца.
Поради
което решението като правилно и законосъобразно и с оглед липсата на законово
основание за неговото изменение следва да се потвърди. Водим от горното и на осн. чл.7 ал.2 от УБДХ във вр. с чл. 354
ал.1 т.1 от НПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 74/18.01.2017г. на
Пловдивския районен съд- ХХV-ти наказателен състав, постановено по НАХД №330/2017г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на протест
и обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.