№ 756
гр. Бургас, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20222120201085 по описа за 2022
година
Производството е oбразувано е по жалба на В. Н. ПР., ЕГН: **********,
с адрес: гр. Бургас, ул. *** срещу Наказателно постановление № 21-0769-
004001/27.10.2021 г., издадено от Началника група към ОДМВР гр. Бургас,
Сектор Пътна полиция, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по
чл. 25, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 150 лв и за
нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на
20 лв.
Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в
законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу
акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не изпраща
представител. Не ангажира доказателства. Не прави искане за разноски.
За ответника по жалбата - АНО, представител се явява в съдебно
заседание пред настоящия съд. Молят НП, да бъде потвърдено. Не ангажират
нови доказателства. Правят искане за присъждане на разноски.
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по ЗАНН,
1
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния
контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 23.08.2021 г. около 15.20 часа в община Бургас, на път 1-9, отсечка
между бензиностанция „Лукойл“ и бензиностанция „Петрол“, посока гр.
Созопол, жалбоподателят като водач на лек автомобил „Фиат“, с рег.№ ***,
собственост на ***, по време на движение извършил маневра изпреварване
отдясно и при навлизане в лява лента, отнел предимство на правомерно
движещо се МПС, като с това си действие, създал опасност за движението.
Това актосъставителят счел, че представлява нарушения на
разпоредбата на чл. 25 ал.1 и по чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗДвП, поради което
съставил на жалбоподателя АУАН от 25.08.2021г, по преписка 769р-
13651/25.08.2021 г. Въз основа на него било издадено и обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа на изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя,
както и от приложените писмени доказателства .
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат
всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и
обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на
извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата,
въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административнонаказателното производство против него.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото актосъставител
като обективни и непротиворечащи със събрания по делото доказателствен
2
материал.
Разпоредбата на чл. 25 ал. 1 ЗДвП, задължава водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.
В процесния случай не е спорно, че с действията си, жалбоподателя е
създал предпоставка за ПТП. Административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за това, че е предприел маневра без да се убеди,
че няма да застраши останалите участници в движението. На основание чл.
189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставеният акт има доказателствена сила до
доказване на противното. Безспорно се установи по делото и с оглед липсата
на доказателства, сочещи обратното, че жалбоподателят е извършил
нарушението, за което е санкциониран.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на посочените доказателствени материали, които са непротиворечиви и
възпроизвеждат по идентичен начин фактите от значение за делото. Съдът в
цялост кредитира писмените доказателства и свидетелските показания.
Съгласно разпоредбата на чл. 179 ал. 1, т. 5 ЗДвП: „Наказва се с глоба
от 150лв, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната
маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за
разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена
непосредствена опасност за движението“. Съдът намира, че санкционната
норма е определена и приложена правилно от АНО. Наложеното наказание е
с фиксиран размер, явява се справедливо и е адекватно на тежестта на
извършеното. Достатъчно е за постигане на целите на административните
наказания по чл. 12 от ЗАНН.
НП в тази му част е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
3
По отношение на нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП:
Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на
чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава.
Няма спор, че на посочената в АУАН и НП дата и място
жалбоподателят е управлявал автомобила, като при извършване на маневра е
отнел предимството на друго, движещо се правомерно МПС и е създал
пречки за движението.. Като цяло тези факти не се оспорват, а и няма
представени доказателства, които да ги оборват.
С оглед горното съдът счита, че правилно АНО е преценил, че с
поведението си водачът жалбоподателят е нарушил нормата на чл. 5, ла. 1, т.
1 ЗДвП, като по достатъчно описателен и разбираем начин е изложил всички
фактически обстоятелства от състава на нарушението. Съгласно нормата на
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасност и пречка за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди. В случая е прието и посочено в наказателното
постановление, че санкционираното лице вследствие на поведението си е
създало пречки за движението. Лицето безспорно е нарушило посочената в
НП разпоредба, поради което правилно е била ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност на основание чл. 185 от ЗДвП.
Размерът на наказанието е фиксиран в закона – „Глоба“, в размер на 20 лева и
не може да става въпрос за неговото изменение.
Не може да се приеме, че се касае за маловажен случай и при двете
нарушения, тъй като липсват обстоятелства в тази насока.
НП е правилно и законосъобразно и в тази му част и следва да бъде
потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е
потвърдено, поради което, в полза на АНО, следва да бъдат присъдени
разноски, които Съдът определи в размер на 80 /осемдесет/ лева, за
юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат заплатени на АНО,
4
от жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0769-
004001/27.10.2021 г., издадено от Началника група към ОДМВР гр. Бургас,
Сектор Пътна полиция против В. Н. ПР., ЕГН: **********, с адрес: гр.
Бургас, ул. ***, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 25,
ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба”, в размер на 150 лв и за
нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на
20 лв.
ОСЪЖДА В. Н. ПР., ЕГН: **********, да заплати на Началника група
към ОДМВР гр. Бургас, Сектор Пътна полиция, сумата от 80 /осемдесет/ лева,
за направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-гр. Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5