№ 3337
гр. София, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110160267 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
13.04.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 60267/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ДОЗ ЕАД срещу ЗАД „ДБЗ“ АД, в която се твърди, че
на 27.02.2021 г., около 20:30 ч. в гр. София, на околовръстен път между ж. к. „Люлин“ и ж.
к. „Обеля“ след кръгово движение за ж.к. „Обеля“, И.Д. управлявал лек автомобил „Форд“,
1
рег. № СВ ......... НХ, движейки се с несъобразена скорост нарушил виновно правилата за
движение по пътищата, като настъпил удар с лек автомобил „Хюндай I20“, рег. № СА
............ ТВ, собственост на КИ Б.. Поддържа, че в следствие на удара били нанесени вреди
по лек автомобил „Хюндай I20“, рег. № СА ............ ТВ, като за ПТП-то бил съставен
двустранен констативен протокол. Навежда доводи, че за увредения лек автомобил била
сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 440120220013099
с период на застрахователно покритие от 23.08.2020 г. до 22.08.2021 г. Излага съображения,
че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) №
44012132105841, като била заплатена сумата от 3495,95 лева на сервиза извършил ремонта –
с платежно нареждане от 18.05.2021 г., а освен това били сторени обичайни ликвидационни
разходи в размер на 15,00 лева. Твърди, че на 10.06.2021 г. ответника бил заплатил сумата
от 1762,97 лева. Поддържа, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на
виновния водач е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Навежда доводи, че с плащането на
застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и
неговия застраховател. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираната разлика от
незаплатено застрахователно обезщетение, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като е направен
отвод на исковата молба, тъй като не бил описан механизма на ПТП-то, както и всички
релевантни факти по спора, а освен това не били посочени кое или кои правила за движение
по пътищата били нарушени, както и не били посочени вредите по пера. Твърди, че
предявените искове са неоснователно, тъй като липсвало нарушение на императивни
правила на закона, освен това се касаело за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, което
обосновава. Сочи, че не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, както и че ищеца е заплатил сумата от 3510,95 лева, като е сторил и обичайни
ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Навежда доводи, че за ПТП-то вина имали и
двамата водачи, т.е. било налице съпричиняване, поради което с извършеното плащане от
1762,97 лева били покрити всички дължими суми по регресната покана на ищеца. Излага
съображения по отношение същността на двустранния констативен протокол, като заявява,
че оспорва отразеното в същия, а освен това същият не бил изцяло попълнен. Твърди, че в
случая липсвали основни елементи от фактическият състав, за да бъде ангажирана
отговорността – липсвали противоправно поведение и вина. Поддържа, че размера на
претенцията е завишен. Навежда доводи, че не всички вреди по автомобила застрахован от
ищеца са в следствие на процесното ПТП. Иска отхвърляне на предявените искове, както и
присъждането на деловодни разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411 ГПК, във
вр. чл. 45 ЗЗД.
2
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Между страните не се спори, поради което с доклада по делото е обявено за
безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) на 27.02.2021 г., около 20:30 ч. в гр.
София, на околовръстен път между ж. к. „Люлин“ и ж. к. „Обеля“ след кръгово движение за
ж.к. „Обеля“ е настъпило ПТП между лек автомобил „Форд“, рег. № СВ ......... НХ и лек
автомобил „Хюндай I20“, рег. № СА ............ ТВ; 2) че за лек автомобил „Форд“ е била
сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 440120220013099
с период на застрахователно покритие от 23.08.2020 г. до 22.08.2021 г.; 3) че към момента на
ПТП-то отговорността на водача на лек автомобил „Хюндай I20“, рег. № СА ............ ТВ е
била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите; 4) че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка
(именувана „щета“) № 44012132105841, като била заплатена сумата от 3495,95 лева на
сервиза извършил ремонта – с платежно нареждане от 18.05.2021 г., а освен това били
сторени обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева; 5) че на 10.06.2021 г.
ответника бил заплатил сумата от 1762,97 лева.
Обявените за безспорни обстоятелства се подкрепят и представените по делото
писмени доказателствени средства, които настоящият съдебен състав кредитира.
От приложен Двустранен констативен протокол за ПТП от 27.02.2021 г. се
установява, че механизма на ПТП-то е следния: на 27.02.2021 г., около 20:30 ч. МПС „Форд
Конект“, рег. № СВ ......... НХ, се движи по ул. „Софийски околовръстен път“, с посока от ж.
л. „Люлин“ към ж. к. „Обеля“, и след околовръстното кръстовище за ж. к. „Обеля“, водачът
реализира ПТП с движещият се пред него лек автомобил „Хюндай И 20“, рег. № СА ............
3
ТВ.
Двустранният констативен протокол има формална доказателствена сила (арг. чл. 180
ГПК), тъй като представляват частен удостоверителен документ и като такъв не притежават
материална доказателствена сила, поради което се преценяват от съда по вътрешно
убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. Въпреки това, когато не е
налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен протокол, при
извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото, съдът може да
приеме, че описаните в негов факти са се осъществили. Обратно при наличието на
оспорване на отразените факти, то приложения документ следва да се цени с останалите
събрани по делото доказателства. В случая отразения механизъм в протокола за ПТП-то е
спорен между страните.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. О.Б. и св.
И.Д..
От казаното от св. Б. се установява, че помни ПТП, което било настъпило на
Околовръстен път при Люлин. Свидетелства, че се престроявала в средна лента за
изпреварване, като била пуснала мигач, като при навлизане в лентата баничарка я била
ударила отзад. Била се движила със скорост около 80 км./ч. Изяснява, че след удара били
повикали КАТ, който били казали, че другия водач бил виновен за удара, като между
водачите нямало разногласия по отношение на вината. Сочи, че по автомобила имало вреди
по задна броня, калник, капак на багажника, като левият стоп бил откачен. Установява, че
след това автомобилът бил ремонтиран, като последният бил собственост на майката на
свидетеля. Свидетелства, че към момента на настъпване на удара вече се била престроила в
лява лента, а в дясната лента имало други превозни средства. Изяснява, при предявяване на
двустранния констативен протокол, че това е този, който е бил написан, а чертежа е бил
извършен от свидетеля.
В показанията си св. Д. сочи, че е участвал в ПТП през 2021 г., но не помни датата.
Инцидентът бил станал на околовръстен път в отсечката между Обеля и Люлин след
магазин Бриколаж по посока Обеля. Бил се движел в крайна лява лента, при което
девойката, в която се ударил била управлявала автомобил „Хюндай“, се била включила в
движението. Свидетелства, че пред нея се движел автомобил БМВ, а тя карала зад него. При
включването в движението, те се били включили в първата лента, като тя едновременно ги
изпреварила и се включила директно в крайна лява лента, с което той я бил застигнал и я
ударил отзад. Според свидетеля в БМВ-то били познати на другия водач, тъй като били
спрели, били разменили думи, след което потеглили. Изяснява, че след това били дошли
КАТ, които били написали двустранен констативен протокол, след което си тръгнали, като
били направени и скици. Сочи, че преди да настъпи удара се бил движел в крайна лява
лента. Бил се признал за виновен, защото бил ударил другия водач отзад, но след това бил
разбрал, че другия водач нямал право да се включи в крайна лява лента. Установява, че на
мястото били налице три ленти за движение. Другият водач се бил включил от локалното,
като пред нея било БМВ-то, като било направено едновременно изпреварване, при което той
4
управлявайки автомобила с 90 км./ч., а другия водач с 30 км./ч., което буквално довело до
спиране на другия автомобил и последвал удар. Сочи, че вредите били по бронята и капака,
както по автомобила на свидетеля, така и на другия вода. Към момента на ПТП-то не били
имали спор. Били дошли от КАТ, като били нарисували схема, а той се признал за виновен,
защото удара бил отзад, но в последствие разбрал, че другия водач го бил засякъл, поради
което вината не била негова. Изяснява, че другият автомобил изскочил пред него, като
въпреки, че го виждал, той директно се включил в неговата лента. Свидетелства, че на
мястото където било настъпило ПТП-то разрешената скорост била 90 км./ч. Сочи, че
изявлението в протокола за ПТП, че вината е негова е от него, както и положеният подпис.
Изяснява, че няма спомен, дали около него е имало автомобили, тъй като той изпреварвал, а
те се включили в движението, като не очаквал пред него да се включи друг автомобил, тъй
като имало още две свободни ленти за движение. Изяснява, че другият водач не го била
видяла. Установява, че не бил очаквал, като бил застигнал другия водач и бил написал, че
вината е негова тъй като удара бил отзад.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Б. за достоверни, тъй като,
преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични,
като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на
делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до
извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече,
логично е с оглед изминалия период от време свидетелят, да си спомня случая по-общо,
допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на
човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на
правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се,
включително свидетелят ги потвърждава, под страх от наказателна отговорност.
Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните
възприятия е нормално свидетелите да описва някои детайли по различен начин, доколкото
същата е и пряк участник в ПТП-то.
По отношения показанията на св. Д., съдът намира, че като извърши преценка
съобразно чл. 172 ГПК, то следва да ги кредитира частично – по отношение обстоятелствата,
че е настъпилото ПТП-то. В тази част показанията на свидетеля са последователни, правно и
житейски логични, като кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Във
връзка с механизма на настъпването на ПТП-то, настоящият съдебен състав намира, че не
следва да дава вяра на казаното от св. Д., тъй като показанията й в тази част са изолирани,
не кореспондират с останалите по делото доказателства, като съдът отчита и
обстоятелството, че по отношение на част от обстоятелствата посочени от свидетеля,
включително по въпроса за вината са налице субективни съждения на свидетеля – т.е.
изразено собствено мнение за причините и изводи за вината за ПТП. Нещо повече, самият
свидетел дава и противоречиви показания, доколкото сам заявява, че към момента на ПТП-
то е възприел, че именно неговите действия са довели до ПТП-то, за което същият не отрича,
че е отразил и съответното си изявление в двустранния констативен протокол, но
5
същевременно след това е налице очевидна субективна преценка, че вина за ПТП има
другия водач. Нещо повече – в случая няма спор, че органите на КАТ са били посетили
мястото на инцидента, поради което именно към онзи момент свидетелят е можел да изложи
мотивирано становище, както за причините за ПТП, така и по въпросите на вината. Едва
пред настоящият съдебен състав свидетелят съобщава, че не е виновен за удара, което
обстоятелство не се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства.
Прието и неоспорено е заключението на САТЕ, като се изяснява, че механизма на
ПТП-то е следния: на 27.02.2021 г., около 20:30 ч. МПС „Форд Конект“, рег. № СВ .........
НХ, се движи по ул. „Софийски околовръстен път“, с посока от ж. л. „Люлин“ към ж. к.
„Обеля“, и след околовръстното кръстовище за ж. к. „Обеля“, водачът реализира ПТП с
движещият се пред него лек автомобил „Хюндай И 20“, рег. № СА ............ ТВ. Изяснено е,
че в причинно-следствена връзка с ПТП-то по лек автомобил „Хюндай И 20“, рег. № СА
............ ТВ са нанесени вреди по задна броня, стоп, калник, греда, багажник и резервоар.
Експертът е посочил, че стойността необходима за възстановяване на увредения лек
автомобил към датата на ПТП-то по средни пазарни цени е в размер на 4389,04 лева, като
обичайните ликвидационни разходи са в размер на 15,00 лева. Установено е, че водача на
увредения лек автомобил „Хюндай“ не е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП-то, а другият водач е имал техническа възможност да предотврати
удара, при положение, че се е движел със скорост, която да му позволи да спре в рамките на
опасната зона. Изяснено е, че съобразно цените при алтернативни доставчици стойността
необходима за възстановяване на увредения лек автомобил е в размер на 3497,11 лева.
Вещото лице е посочило, че всички увреждания по калкулацията на ответника са в
причинно-следствена връзка с ПТП-то, като извършените ремонтни дейности са във връзка с
получените увреждания. В открито съдебно заседание от 17.02.2022 г., вещото лице след
изслушване на свидетелските показания на св. Б. изрично е посочило, че казаното от
свидетеля изцяло потвърждава механизма на ПТП-то изяснен от заключението на САТЕ.
Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на
чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените
задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на
правния спор или недобросъвестен.
При определяне на стойността на дължимото регресно вземане, съдът намира, че
следва да вземе предвид стойността изяснена в заключението на САТЕ по средни пазарни
цени. Трябва да се изясни и принципната позиция на настоящият съдебен състав, че
съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи. Съгласно чл. 399 КЗ,
предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко
6
право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при
обикновената имуществена застраховка максималният размер на вредите, които могат да
настъпят, може предварително да бъде определен, поради което застрахователната сума не
трябва да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Начинът на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл.
405 КЗ, съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от
осъществяване на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност
към същия момент – така Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т.
о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК.
Трябва да се посочи, че в случая с оглед основният принцип в българският
граждански процес (за диспозитивното начало – арг. чл. 6, ал. 2 ГПК) е без значение, която
от стойностите съдът ще приеме за релевантен, тъй като предвид заплатената от
извънсъдебно сума от ответника, не погасява изцяло претенцията както по стойност на
средни пазарни цени, така и при цени по алтернативни доставчици – с оглед размера на
предявеният иск от ищеца.
Според правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. А съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, водачът на пътно превозно
средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или
спре рязко.
В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира, че посочените по-горе разпоредби са били нарушени виновно и противоправно от
водача, който е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника, поради което същият е станал причина за процесното ПТП.
Следователно с оглед останалите събраните по делото доказателства, съдът намира, че
следва да уважи претенцията на ищеца в пълен размер.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че ответника е погасил
вземането чрез плащане, поради което и съдът е длъжен да приеме недоказания факт за
неосъществил се обективната действителност, предвид неблагоприятните последици на
доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Неоснователно е възражението за съпричиняване (т. нар. compensatio culpae –
компенсация на вини). По делото не се доказа, че застрахованият при ищеца водач е
7
допринесъл обективни с поведението си за настъпването на вредоносното събитие и
произтичащите от това вреди. С оглед неблагоприятните последици на доказателствената
тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществен в обективната
действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Съдът намира, че с оглед събраните по делото доказателства липсват каквито и да
било обстоятелства от който да може да се направи извод, че в случая е налице т. нар.
„случайно деяние“. Същото е наказателноправен институт (чл. 15 НК) и изключва
виновното поведение, като института се прилага във всички хипотези на ЗДвП и ППЗДвП.
Въпреки това същото е свързано с наличие от технически характер, които правят ПТП-то
непредотвратим или причини при който макар да са спазени общите правила на чл. 20, ал. 1
и ал. 2 ЗДвП и възникне внезапна, пряка и непосредствена опасност за движението му, която
не може да бъде преодоляна по начините, предвидени в чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, то
тогава може да се говори за спасителна маневра и случайно деяние по смисъла на чл.15 НК.
В случая подобни обстоятелства не са доказани, поради което съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност. Трябва да се спомене,
че св. Д. не съобщава за подобни факти, самият той признава, че е видял други автомобил,
т.е. възприел го е, като няма никакви данни и никой от свидетелите не съобщава за внезапно
възникнали причини от технически характер или възникнала внезапна, пряка и
непосредствена опасност за движението, която да обуслови извършването на спасителна
маневра свързана с изпреварване.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищеца. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като е
доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
му се присъди сумата от 602,92 лева, представляващи деловодни разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДБЗ“ АД, ЕИК: ......................., със седалище и адрес на управление:
гр. ................... да заплати на „ДОЗ ЕАД, ЕИК: .................., със седалище и адрес на
управление: гр. ..................., на основание чл. 411 ГПК, във вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 1747,98
лева, представляващи регресно вземане по застрахователна преписка (именувана „щета“) №
44012132105841 за ПТП настъпило на 27.02.2021 г., около 20:30 ч., като МПС „Форд
Конект“, рег. № СВ ......... НХ, се движи по ул. „Софийски околовръстен път“, с посока от ж.
л. „Люлин“ към ж. к. „Обеля“, и след околовръстното кръстовище за ж. к. „Обеля“, водачът
настъпва ПТП с движещият се пред него лек автомобил „Хюндай И 20“, рег. № СА ............
ТВ, по който автомобил са нанесени вреди, ведно със законната лихва от 21.10.2021 г.
(датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане.
8
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „ДБЗ“ АД, ЕИК: ....................... да
заплати на „ДОЗ ЕАД, ЕИК: .................., сумата от 602,92 лева, представляващи деловодни
разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9