№ 9479
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20231110103425 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 05.06.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на първи юни 2023 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
3425/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
1
Ищецът „, ет. 1 твърди, че е одобрен изпълнител за доставка на плодове при ответника ,8 по
схема „Училищен плод“ по НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА СХЕМА
ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА ПЛОДОВЕ, ЗЕЛЕНЧУЦИ, МЛЯКО И МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ В
ДЕТСКИТЕ ГРАДИНИ И УЧИЛИЩАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ УЧЕБНАТА
2017-18 Г. ДО УЧЕБНАТА 2022-23 ГОДИНА НА МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО,
ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ с разплащателен орган/разплащателна агенция ДЪРЖАВЕН ФОНД
„ЗЕМЕДЕЛИЕ“. Твърди, че по тази схема се отпускат средства от фондовете на
Европейския съюз и националния бюджет за доставка на горепосочените храни на
бенефициентите – училища, детски градини, ясли, между които и ответника. Твърди, че през
2018 г. доставил на ответника плодове на стойността от 1 289,04 лв. , за което издал фактура
№ *********/30.11.2018 г. , получаването на плодовете било удостоверено с приемо-
предавателен протокол № 1, подписан от страните по делото и с декларация за получаване
от ответника. Независимо от доставката, ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ не одобрил представените му
от ищеца документи и не му превел сумата от 1 289,04 лв. за доставените плодове. По този
начин, ответникът се бил обогатил неоснователно за сметка на ищеца със сумата от 1 289,04
лв. Твърди, че поискал осъждане на ответника по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, като подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, но срещу издадената заповед за изпълнение
ответникът подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което попречило заповедта да
влезе в сила. Ето защо, предявява настоящия иск, с който моли да бъде признато за
установено, че ответника му дължи сумата от 1 289,04 лв. , ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Моли присъждане на деловодни разноски.
Ответникът оспорва изцяло предявения иск по съображения изложени в отговор на исковата
молба. Предявява възражение за изтекла погасителна давност. Моли присъждане на
деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
Видно от неоспорения доклад по чл. 146, ал. 1 от ГПК, страните не спорят и съдът приема за
установено по делото, че ищеца е одобрен изпълнител за доставка на плодове при ответника
по схема „Училищен плод“ по НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА
СХЕМА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА ПЛОДОВЕ, ЗЕЛЕНЧУЦИ, МЛЯКО И МЛЕЧНИ
ПРОДУКТИ В ДЕТСКИТЕ ГРАДИНИ И УЧИЛИЩАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ
УЧЕБНАТА 2017-18 Г. ДО УЧЕБНАТА 2022-23 ГОДИНА НА МИНИСТЕРСТВО НА
ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ с разплащателен орган/разплащателна агенция
ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ /л.л. №№ 18-29/. Страните не спорят, видно е и от чл.
7.1 от стратегията, че по тази схема се отпускат средства от фондовете на Европейския съюз
и националния бюджет за доставка на горепосочените храни на бенефициентите – училища,
детски градини, ясли, между които безспорно е и и ответника. Страните не спорят, че през
2
2018 г. ищецът е доставил на ответника плодове на стойността от 1 289,04 лв. , за което е
издал фактура № *********/30.11.2018 г. /л. № 6/, като получаването на плодовете е било
удостоверено с приемо-предавателен протокол № 1, подписан от страните по делото и с
декларация за получаване от ответника /л. № 5/. Безспорно е, че независимо от доставката,
ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ не е одобрил представените му от ищеца документи и не му превел
сумата от 1 289,04 лв. за доставените плодове. Безспорно е, че ищецът е приел, че по този
начин, ответникът се е бил обогатил неоснователно за негова сметка със сумата от 1 289,04
лв. и е поискал осъждане на ответника по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, като подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение, но срещу издадената заповед за изпълнение
ответникът е подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което попречило заповедта да
влезе в сила.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК:
В производството по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът проверява
дължимостта на съответното вземане, като преценява материално-правните предпоставки за
възникването му. В конкретния случай, съдът следва да прецени материално-правните
предпоставки за претендиране на стойност, с която ответникът се е обогатил неоснователно.
В конкретния случай са неприложими хипотезите на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД – доктринално –
кондикционни искове, доколкото няма предвиденото в тези хипотези директно преминаване
на имущество от обедняващата се към обогатяващата се правна сфера. Твърдяната от ищеца
схема е по-сложна, поради което е приложима разпоредбата на субсидиарния иск по чл. 59,
ал. 1 то ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД този, който се е обогатил
неоснователно за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването, или материално правните предпоставки за основателност на
претенцията са намаляване на едно имущество и увеличаване на друго. Под неоснователно
обогатяване законът има предвид преминаване на имущество от една правна сфера в друга
извън валидно правоотношение. Както се установи в обстоятелствената част, ищецът твърди
токова неоснователно обогатяване по механизма, че ищецът е доставил плодове на
ответника по силата на програма за финансиране от ЕС и националния бюджет на храна за
деца и ученици, като разходите не са му възстановени от разплащателния орган/агенция
ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“. Съдът не приема, че посоченият механизъм разкрива
увеличаване на имуществото на детската градина за сметка на намаляването на
имуществото на ищеца-доставчик. Детската градина е само трето ползващо се лице –
бенефициент по програмата за доставка на храни. Средствата за доставката на тези храни се
разходват от ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ, който в конкретния случай е отказал
плащането на ищеца. Следователно, за дисбаланс на имущества може да се говори само в
отношенията между ищеца и ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, но не и в отношенията
3
между ищеца и ответника.
Въз основа на изложеното до тук, съдът приема, че искът по чл. 415, ал. 1 от ГПК е изцяло
неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят деловодни разноски в
размер на 556 лв.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявен от ищеца „, ет.
1 за признаване за установено, че ответника ,8 му дължи сумата от 1 289,04 лв.
ОСЪЖДА ищеца „, ет. 1 да заплати на ответника ,8, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
сумата от 556 лв. – деловодни разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4