РЕШЕНИЕ № 3

 

гр. Кнежа, 13.01.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в съдебното заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мая Кончарска,

при секретаря Красина Давидова,

като разгледа докладваното от съдията Кончарска Гр. дело № 669 по описа за 2020 година на Районен съд – гр. Кнежа и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от ГПК във връзка с чл. 50 от Семейния кодекс.

Образувано е по молба на М.С.Й. и С.С.Й., в която се твърди, че двамата са сключили граждански брак в с. Староселци, за което е съставен акт с номер 1 от 06.03.1991 год. Сочи се, че от брака си молителите имат родени три деца – Симона, Емилия и Анатоли, като към момента на подаване на исковата молба единствено синът им не е навършил 18 години. Твърди се, че са във фактическа раздяла повече от 5 години и бракът им е изгубил своето значение. С оглед на това съпрузите са взели решение, което е сериозно и непоколебимо, за развод. В заключение, молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях граждански брак по взаимно съгласие. Представят писмено споразумение по чл. 51 от СК.

В заседанието по същество молителите поддържат иска за развод по взаимно съгласие и представеното по делото споразумение, съдържащо клаузи по чл. 51 от СК, като молят същото да бъде утвърдено от съда и бракът им да бъде прекратен.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е с правно основание чл. 50 от СК за развод по взаимно съгласие.

Искът е допустим – молителите са активно и пасивно легитимирани в процеса. Същите са процесуално дееспособни. Не са налице визираните в чл. 320 от ГПК отрицателни процесуални предпоставки.

Безспорни по делото факти – че молителите са съпрузи. Този факт се установява от приетото като доказателство по делото удостоверение за сключен граждански брак (дубликат) № 301/ 16.11.2020 г. на Община Искър. От същото е видно, че с Акт за граждански брак № 1 от дата 06.03.1991 год., съставен в с. Староселци, двамата са сключили брак на 06.03.1991 год. в с. село.

Видно от представените по делото копия на 3 бр. удостоверения за раждане, от брака си молителите имат родени три деца – Симона Сергеева Й., ЕГН **********, родена на *** год. в гр. Плевен; Емилия Сергеева Й., ЕГН **********, родена на *** год. в гр. Плевен и Анатоли Сергеев Й., ЕГН **********, роден на *** год. в гр. Кнежа.  

Не се спори по делото, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Налице е сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод.

При така установеното съдът прие, че сключеният между молителите граждански брак е дълбоко и непоправимо разстроен и не може да бъде заздравен. Брачната връзка съществува само формално, изчерпала е своето социално и емоционално съдържание. В този си вид същата не е в интерес както на съпрузите, така и на обществото.

При тези доводи съдът прие, че искът за развод по взаимно съгласие следва да бъде уважен.

При проверка на законосъобразността и целесъобразността на представеното от молителите споразумение съдът прие за установено, че същото е пълно – съдържа всички клаузи относно всички задължителни въпроси, посочени в чл. 51 ал. 1 от СК; не противоречи на закона и добрите нрави. Същото урежда основните последици от развода. Не се установи в хода на съдебното дирене, че който и да е от двамата съпрузи декларира съгласие по споразумението по чл. 51, ал.1 от СК при порок на волята – заплашване, принуда, грешка, измама, насилие, крайна нужда. Същото има задължително изискуемата писмена форма, подписано е и от двамата съпрузи. Пред съда същите изрично потвърдиха споразумението.

При горните доводи съдът прие, че сключеното между съпрузите споразумение не противоречи на закона и добрите нрави, поради което следва да бъде утвърдено и бракът им да бъде прекратен с развод по взаимно съгласие.

По разноските:

Видно от приложената към делото разписка от № 0200012056770244/  03.12.2020 год., при завеждане на молбата е внесена по сметка на РС – Кнежа сумата от 40.00 лв., от които 25 лв. за образуване на гражданско дело.

При този изход на делото, съдът определя окончателна държавна такса за допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 40 лева, с оглед на което молителите следва да бъдат осъдени да доплатят по сметката на съда окончателна държавна такса от 25 лева  или по 12.50 лв. – всеки от тях.

Молителят С.Й. следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Кнежа и държавна такса по споразумението за издръжката – в размер на 2% върху тригодишните платежи или сумата от 117 лв.

 

При горните доводи и съображения,  КНЕЖАНСКИЯТ Районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 50 от СК сключеният с АКТ № 1 от дата 06.03.1991 година на Кметство с. Староселци, общ. Искър, граждански брак между С.С.Й. с ЕГН ********** и М.С.Й. с ЕГН **********, с развод по взаимно съгласие.

 

УТВЪРЖДАВА постигнатото между М.С.Й., ЕГН **********,*** и С.С.Й., ЕГН **********,***,  СПОРАЗУМЕНИЕ  по чл. 51 от СК,  както следва:

1. Родителските права по отношение на малолетното дете АНАТОЛИ СЕРЕЕВ Й. с ЕГН ********** се предоставят на майката М.С.Й. с ЕГН **********, като местоживеенето на детето се определя на адреса на майката: с. Староселци, общ. Искър, обл. Плевен, ул. „Стара Планина“ № 5.

На бащата С.С.Й. с ЕГН ********** се определя следния режим на лични отношения с детето АНАТОЛИ СЕРЕЕВ Й. с **********: всяка първа и трета седмица от месеца – от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.

Бащата С.С.Й. ще заплаща на малолетното си дете АНАТОЛИ СЕРЕЕВ Й. месечна издръжка в размер на 162.50 лв. (сто шестдесет и два лева и 50 ст.), чрез неговата майка и законен представител  М.С.Й., на всяко 10-то число от месеца до навършване на 18-годишна възраст на детето.

2. Всеки от съпрузите работи; не страда от заболявания, нуждаещи се от специфично лечение и грижи  и не си дължат издръжка един на друг.

3. Съпрузите нямат семейно жилище по смисъла на Семейния кодекс и не е необходимо определяне на ползването му.

4. По време на брака нямат придобити други недвижими имоти, ценни книжа и вещи с особена стойност, които са в режим на съпружеска имуществена общност и като такива да са предмет на делба или особен ред за разпореждане с тях.

5. Придобитите по време на брака движими вещи са поделени доброволно, извънсъдебно и нямат взаимни претенции от имуществен характер по отношение на тях.

6. След развода, М.С.Й. с ЕГН ********** ще продължи да носи брачното си фамилно име – Й..

7. Съпрузите нямат сключен брачен договор, нито регистриран режим на разделност.

8. Всички задължения поети от съпрузите по отношение на трети лица – физически и юридически, остават в задължение на този, за когото са възникнали.

9. Всички вземания и/или влогове са лична собственост на титуляра им и остават такива.

10. Разноските по делото (държавни такси и хонорари) се поемат от молителите поравно.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 6, т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК М.С.Й., ЕГН **********,*** и С.С.Й., ЕГН **********,***, да заплатят по приходната сметка на РС – Кнежа окончателна държавна такса за допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 25 (двадесет и пет) лева  или по 12.50 лв. всеки от тях.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК С.С.Й., ЕГН **********,***, да заплати по приходната сметка на РС – Кнежа държавна такса по споразумението за издръжката в размер на 117 (сто и седемнадесет) лева.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.  

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: