РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Перник , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20201720104830 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на А. М. А., с ЕГН: **********, подадена
чрез процесуалния му представител – адв. К.К., срещу „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде
признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумата от
1189.19 лева – главница, представляваща стойността на доставени, но
незаплатени ВиК услуги /доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване
на отпадни води/ за периода от 27.04.2009 г. до 02.10.2010 г. вкл., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2011 г. /датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
1955/2011 г. на Пернишкия РС/ до окончателното й изплащане, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 1955/2011 г. по описа на Пернишкия РС и изпълнителен лист,
като е образувано изпълнително дело № 1060/2011 г. по описа на ЧСИ Стилян
Бадев, поради погасяването им по давност. Претендират се и направените по
делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот
с адрес: гр. Перник, ул. Буная № 15 и има качеството потребител на ВиК
услуги като е с абонатен № ****.
Посочва се на следващо място, че по молба от ответника като взискател
срещу ищеца е образувано изп.д № 1060/2011 г. по описа на ЧСИ Стилян
1
Бадев. Твърди се, също че изпълнителното производството е образувано въз
основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1955/2011 г. по описа на
РС Перник, за процесните суми. Уточнява се, че по изпълнителното дело от
образуването му е извършено единствено проучване на имущественото
състояние на длъжника. Постъпили са и плащания от последния – 152 лева на
30.08.2011 г., 200 лева –на 10.08.2011 г. и 150 лева – на 27.10.2011 г. Посочва
се, че извън тези действия други действия по изпълнителното дело не са
осъществявани. В тази връзка ищецът излага доводи, че същото е прекратено
по закон на основание чл. 433, т. 8 от ГПК. С постъпилите плащания били
погасени присъдени в заповедното производство обезщетения за забава,
лихви за забава и разноски.
Излагат се подробни доводи, че процесните суми са погасени по
давност. В тази връзка на първо място се поддържа, че образуваното срещу
ищеца изпълнително производство е прекратено по право, доколкото по
същото не е поискано извършване на действия от взискателя в продължение
на повече от 2 години – основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В тази връзка
се излагат и доводи с оглед приложението на Постановление на пленума на
ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай.
Твърди се, че от прекратяването на изпълнителното дело по право до момента
не са предприемани никакви действия от страна на ответното дружество за
събиране на вземанията му. Обръща се внимание и че изпълнителното дело се
прекратява при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК като няма значение
дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяването му.
С тези аргументи се иска предявените исковe да бъдат уважени. С
исковата молба е представена справка – покана за неплатено задължение за
абонат № ****.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който претенциите се оспорват като
неоснователни. В тази връзка на първо място се твърди, че в настоящия
случай подлежат на преценка единствено факти и обстоятелства, настъпили
след издаване на заповедта за изпълнение ч.гр.д. № 1955/2011 г. по описа на
РС Перник.
На следващо място се твърди, че действително срещу длъжника не са
извършвани други изпълнителни действия с изключение на тези по изп.д. №
1060/2011 г. на ЧСИ Бадев, но въпреки това дори след изтичане на давността
вземането продължава да съществува и да се дължи, макар да е погасено
правото на принудителното му изпълнение. Поддържа се и че в процесния
случай се касае за един иск, доколкото същият е насочен спрямо едно
вземане. Признава се, че по изпълнителното дело ответното дружество е
получило 291 лева.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде отхвърлена. Прави се
възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.
2
В съдебно заседание, проведено на 22.02.2021 г., процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният представител на ответника не се явява и не изразява
становище по исковете.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното изп.д. № 1060/2011 г. по описа на
ЧСИ Стилян Бадев от ответното дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу ищеца за вземането, което е предмет на настоящото производство,
както и за обусловени от него вземания за обезщетение за забава, законна
лихва за забава и разноски. В тази връзка по подаденото заявление районният
съд е издал заповед № 1838 от 31.03.2011 г. по ч.гр.д. № 1955/2011 г. по описа
на РС Перник. Доколкото заповедта е влязла в сила, по делото е издаден
изпълнителен лист от 01.06.2011 г. Въз основа на последния по молба на
ответното дружество от 28.06.2011 г. е образувано изпълнително дело при
ЧСИ Стилян Бадев, като на последния е възложено да извърши действия по
принудително изпълнение в това число като наложи запор върху вземания на
длъжника.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело се установява,
че по същото са извършвани справки за имущественото състояние на
длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно изпълнение
/ПДИ/ - връчена лично на 15.07.2011 г. По делото липсват данни да са
налагани запори или възбрани върху имуществото на длъжника. От същия
обаче е постъпила молба от 10.08.2011 г., с която е поискано разсрочено
плащане на вземанията на изпълнителното дело, като длъжникът се е
задължил и всеки следващ месец да внася по 150 лева. В тази връзка е
приложено и платежно нареждане от 10.08.2011 г., видно от което ищецът
длъжник е превел на ЧСИ сумата от 200 лева. Приложено е и още едно
платежно нареждане 27.10.2011 г., с което длъжникът е внесъл сумата от 150
лева.
Извън посочените действия по изпълнителното дело не са
осъществявани никакви други действия. Не са постъпвали и други суми извън
предевената сума от 350 лева по молбата за разсрочване на дълга.
Видно от ПДИ от 04.07.2011 г. към момента на изготвяне на същата
дългът възлиза на 1680.83 лева, от които 1189.19 лева – главница, 52.92 лева –
лихви, 69.68 лева – неолихвяема сума, 162 лева – разноски по изпълнителното
дело и 63.65 лева – пропорционална такса към ЧСИ с ДДС.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
3
Предявеният иск е отрицателен установителен иск и е с правно
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземане
за главница, обективирано в изпълнителен лист от 01.06.2011 г., издаден по
ч.гр.д. № 1955/2011 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената
правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и от
представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело
относно процесните вземания.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира исковата претенция за изцяло
допустима. В тази връзка следва да се отбележи, че възраженията на
ответното дружество за липса на правен интерес от предявената претенция,
доколкото същото не търси удовлетворяване на вземанията си принудително,
следва да се приемат за неоснователни. Посоченият извод се обосновава с
трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема
допустимостта на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане,
признато на несъдебно изпълнително основание, поради изтекла, след
прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на
издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност,
включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това
вземане има висящо изпълнително производство към момента на
предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на
ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира
вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният
интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново
изпълнително производство. Без правно значение за интереса от иска е дали
кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или
продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи
последващо надлежно доброволно плащане (доброволно плащане от
длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността, както и след
влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на вземането е
уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение,
с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Даже да не
ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по иска винаги е
налице възможност за ново изпълнително дело, докато изпълнителният лист
не бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по
него, което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния
установителен иск //в този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 513/ 24.11.2016 г.
по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по
в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.
4
Само за пълнота следва да се отбележи, че по изпълнителното дело
длъжникът действително е внесъл сумата от 350 лева /не се установява друг
платежен документ в това число от 30.08.2011 г./. Сътласно разпоредбата на
чл. 76, ал. 2 от ЗЗД обаче, когато изпълнението не е достатъчно да покрие
лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след
това лихвите и най-после главницата. В тази връзка съдът приема, че
постъпилото плащане е достатъчно да покрие разноските по изпълнителното
дело, както и част от лихвите, за които е образувано същото /които общо
възлизат на 331.75 лева без пропорционалната такса съгласно ПДИ/. Предмет
на настоящото производство обаче е единствено вземането за главница, което
постъпилото плащане не е достатъчно да покрие нито изцяло, нито частично.
По основателността:
По иска предмет на настоящото производство е налице противоречива
съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали
същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или
петгодишен предвид обстоятелството, че съдебното изпълнително основание
е издадено в хода на заповедно производство, а не на исково такова. Налице е
и противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК – дали
от последното изпълнително действие или от последното поискано от
взискателя действие /във връзка с този въпрос е постановено Решение №
37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС/. Предвид възприетата по
настоящото дело фактическа обстановка обаче съдът не намира за нужно да
обсъжда в детайли посочените противоречия.
На следващо място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото
дело, може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия
случай съгласно чл. 404, т. 1, предл. 4 от ГПК изпълнителното основание е
заповед № 1838 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
31.03.2011 г. по ч.гр.д. № 1955/2011 г. по описа на Пернишкия РС. В тази
насока следва да се отбележи, че заповедта за изпълнение се издава по реда
на специално производство, уредено в глава 37 от ГПК, което се развива без
провеждане на открито съдебно заседание с участието на заявителя и
длъжника съответно без провеждане на съдебно дирене. В тази връзка
специален е и редът за защита на длъжника, на когото е дадена възможност да
подаде възражение срещу заповедта в двуседмичен срок[1] от връчването й.
При липса на подадено възражение в този срок заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК влиза в сила и длъжникът губи
възможността, в това число чрез предявяване на иск, да оспорва вземането,
предмет на същата, на основание обстоятелства или доказателства, които е
могъл да посочи в срока по чл. 414 от ГПК (по аргумент от чл. 424, ал. 1 от
ГПК). В тази връзка в настоящото производство подлежат на преценка
единствено факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
в който смисъл възражението на ответника е основателно.
В конкретния случай посочената заповед за изпълнение е издадена на
5
31.03.2011 г. като доколкото липсват данни, а и твърдения относно датата на
връчване на заповедта, то следва да се приеме, че същата е влязла в сила на
31.05.2011 г., денят предхождащ издаването на изпълнителния лист. С оглед
гореизложеното, считано от 31.05.2011 г. за процесните вземания е започнала
да тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че с оглед влязлата в сила
заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 01.06.2011 г. като въз
основа на посочените документи по молба на ответното дружество на
28.06.2011 г. при ЧСИ Стилян Бадев е образувано изп.д. № 1060/2011 г. В
тази насока следва да се отбележи, че между датата на влизане в сила на
заповедта – 31.05.2011 г. и датата на образуване на изп.д. № 1060/2011 г. –
28.06.2011 г. е изминал период от едва няколко седмици. В молбата за
образуване на изпълнителното делото взискателят е поискал налагане на
запор на вземания та длъжника. Такъв не е наложен като липсват данни на да
са удържани и суми. На 10.08.2011 г. обаче длъжникът е подал молба за
разсрочване на дълга като е заплатил сумата от 200 лева и се е ангажирал да
внася по 150 лева от оставащия дълг ежемесечно. В тази връзка е постъпила
еднократно сумата от 150 лева – на 27.10.2011 г. Други действия по
изпълнителното дело не са извършвани, не са събрани и други суми. В тази
връзка съдът следва да съобрази и Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на
Пленума на ВС. Съгласно последното по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД
подаването на молба за образуване, съответно образуването на изпълнително
производство представлява действие, което прекъсва давността относно
вземането, предмет на изпълнението, като погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителният процес. Именно по тези съображения съдът
приема, че давността за процесните вземания е била прекъсната отново на
28.06.2011 г. – с образуването на изп.д. № 1060/2011 г. На основание чл. 433,
т. 8 от ГПК. същото следва да се счита за прекратено ex lege (по закон) на
28.06.2013 г., като е без значение дали и кога съдебният изпълнител е
постановил прекратяване на делото. Посоченият извод съдът възприема,
доколкото съгласно цитирания текст изпълнителното производство се
прекратява ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години. Такова искане взискателят е направил
само в молбата за образуване на изпълнителното дело от 28.06.2011 г. В тази
връзка за пълнота следва да се отбележи, че връчването на покана за
доброволно изпълнение, както и изпращането на съобщение до НАП
съответно получаването на уведомление от агенцията, не представляват
изпълнителни действия.
С оглед гореизложеното настоящият съд приема, че изп. дело №
1060/2011 г. е било висящо в периода от 28.06.2011 г. до 28.06.2013 г., когато
е настъпило прекратяване на същото. В този период съгласно т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС и по аргумент от цитираното постановление на пленума на ВС за
процесните вземания въобще не е текла давност.
6
От 28.06.2013 г. за процесното вземане е започнала да тече нова
давност, като до настоящия момент не са предприемани никакви действия по
принудително удовлетворяване на същото. По тези съображения, доколкото
от 28.06.2013 г. до настоящия момент са изтекли повече от пет години, то
искът за признаване за установено, че сумата от 1189.19 лева – главница,
представляваща стойността на доставени, но незаплатени ВиК услуги
/доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води/ за
периода от 27.04.2009 г. до 02.10.2010 г., за която сума е издадена заповед от
31.03.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 1955/2011 г. по описа на Пернишкия РС и изпълнителен лист от
01.06.2011 г., не се дължи от ищеца на ответника поради погасяването й по
давност, следва да се приеме за основателен /така Решение № 170 от
17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и Решение № 363
от 12.11.2018 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 489/2018 г./.
В тази връзка не се налага обсъждане на въпроса относно приложимата
спрямо вземането давност. Само за пълнота следва да се отбележи, че
посоченият извод за основателност на претенцията няма да се промени и ако
бъде приета висящност на изпълнителното дело /съобразно Решение №
37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС/ от 27.10.2011 г. до 27.10.2013
г. /предвид датата на последната вноска по молбата за разсрочване на дълга/,
доколкото от 27.10.2013 г. до настоящия момент отново е изтекъл по-дълъг от
максималния петгодишен период.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
Предвид изхода на същото основателна е само претенцията на ищеца.
Ищецът претендира разноски за държавна такса с такса превод – 53
лева, 24 лева такса за копие от изпълнително дело и 360 лева – адвокатски
хонорар без ДДС, който видно от представения договор за правна защита и
съдействие е действително заплатен. По делото са доказва заплащане на
държавна такса в размер на 50 лева, доколкото доказателства за такса превод
не са приложени. Освен това от ответното дружество е направено и
възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения предвид интереса по делото
минималният размер на адвокатския хонорар възлиза на 313.24 лева. По тези
съображения и предвид фактическата и правна сложност на делото
претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение следва да
бъдат намалени на 315 лева. В тази връзка и предвид изхода на делото сумата
от 389 лева следва да бъде присъдена на ищеца изцяло.
Ответникът претендира разноски в размер на 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение, която претенция предвид изхода на делото
е неоснователна.
7
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
[1] С измененията от ДВ. бр. 100 от 2019 г. срокът вече е едномесечен.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А. М. А., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. Перник, ул. Буная, № 15, НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. Средец № 11, сумата от 1189.19 лева –
главница, представляваща стойността на доставени, но незаплатени ВиК
услуги /доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води/
за периода от 27.04.2009 г. до 02.10.2010 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.03.2011 г. /датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1955/2011 г. на Пернишкия
РС/ до окончателното й изплащане, за която сума е издаден изпълнителен
лист от 01.06.2011 г. и заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 1955/2011 г. по описа на Пернишкия РС и която сума
е предмет на изп.д. № 1060/2011 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев с район на
действие Пернишки ОС, поради погасяването й по давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК:
********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на А. М. А., с
ЕГН: ********** сумата от общо 389 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8