МОТИВИ към Решение № 260053 от 09.02.2021 г. по НОХД № 1208/2020 г. по описа на Районен съд -
Дупница
Районна
прокуратура - гр. Дупница е внесла обвинителен акт срещу И.Р.И. *** за
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
В
обвинителния акт се твърди, че на 28.10.2020г. около
00:24 часа в гр. Дупница, обл. Кюстендил, по ул. „Софийско шосе“ срещу
бензиностанция „Еко“ в посока към с. Пиперево, общ. Дупница И.Р.И. е управлявал
моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“ с
рег. № КН 5759 ВТ, без свидетелство за управление на моторно превозно средство,
в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на
МПС без съответно свидетелство за управление (с Наказателно постановление
№17-0348-001699/18.08.2017г., издадено от Началника на РУ-Дупница към
ОДМВР-Кюстендил, влязло в сила на 21.03.2020г.)
В
разпоредително заседание проведено на 09.02.2021 г. на основание чл. 252, ал. 1
от НПК съдът е постановил разглеждане на делото по реда на Глава 28 НПК - ,,Освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание“.
Представител
на Районна прокуратура гр. Кюстендил, ТО-Дупница е изразил становище, че
обвинението е доказано въз основа на събраните по делото доказателства и е
пледирал за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане
на административно наказание ,,глоба“ по реда на чл. 78а от НК, тъй като
обвиняемият е реабилитиран на основание чл. 88а, ал. 4 от НК за всички
осъждания до момента.
Обвиняемият не оспорва обвинението.
Дава обяснения, като сочи, че отишъл до бензиностанцията, за да си купи цигари.
Не знаел, че нарушението, което е извършил през 2017 г., за което е
санкциониран с издадено наказателно постановление е влязло в сила през 2020 г.
Моли да му бъде наложено по-леко наказание.
След съвкупна преценка на събраните
и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Обвиняемият И.Р.И. е роден на ***г***, общ. Дупница, обл. Кюстендил, българин,
български гражданин, с основно образование, разведен, работи като строителен
работник, неосъждан /реабилитиран/, с ЕГН **********.
На 28.102020 г. вечерта около 00.24
часа в гр. Дупница обвиняемият И.Р.И., който не притежава правоспособност за
управление на МПС, управлявал товарен автомобил марка ,,Фиат“, модел ,,Дукато“
с рег. № КН 5759ВТ по ул. ,,Софийско шосе“ срещу бензиностанция ,,Еко“ в посока
с. Пиперево, общ. Дупница. В това време срещу бензиностанция ,,Еко“ се намирали
служителите на РУ Дупница, Светослав Стоилков и Николай Соньов, които
изпълнявали служебните си задължения като полицейски органи съгласно
предварително утвърден график. Същите спрели за проверка обв. И., поискали му
документите за управление на МПС, но той не им представил свидетелство за
управление на МПС. При извършената справка с техническо средство РСОД и с
оперативен дежурен в РУ Дупница, полицаите установили, че водачът на автомобила
– обв. И. не притежава СУМПС и никога не е притежавал такова. За установеното
му съставили АУАН серия GA
бланков № 203227/28.10.2020 г. Въз основа на така съставения АУАН на обв. И.,
началникът на група ,,Пътен контрол“ при РУ-Дупница ст. инспектор Радослав
Стоилков извършил проверка в информационните масиви на МВР, при което
установил, че обв. И. никога не е притежавал свидетелство за управление на МПС,
за което му е издадено наказателно постановление № 17-0348-001699 от 18.08.2017
г. на Началника на РУ-Дупница, влязло в сила на 21.03.2020 г. Въз основа на
установеното окомплектовал преписката с мнение за изпращане на РП-Дупница по
компетентност за образуване на ДП за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК.
Към момента на извършване на горното
деяние обвиняемият е бил осъждан с влезли в сила съдебни актове, но за тези
осъждания същият е бил реабилитиран на осн. чл. 88а, ал. 4 от НК.
От отбелязването в справката за
съдимост се установява, че по НОХД № 1114/2003 г. на РС – Дупница, на обв. И. е
било наложено наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. За това наказание е
приложимо ТР № 2/28.02.2018 г. по тълк. Дело № 2/2017 г. на ОСНК на ВКС на РБ,
съгласно което реабилитация е възмжна и когато наложеното наказание глоба не е
изпълнено, ако за него е изтекла изпълнителната давност по чл. 82, ал. 1, т. 5
от НК или по чл. 82, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 5 от НК и отделно е изтекъл срокът
за реабилитация по чл. 88а от НК. В случая реабилитацията е настъпила дори да
се приеме по-неблагоприятния за обвиняемия вариант, че началния момент на срока
за реабилитация започва да тече от изтичане на абсолютната изпълнителна
давност, която е три години. Присъдата по НОХД № 1114/2003 г. е влязла в сила
на 22.04.2004 г., при което положение абсолютната изпълнителна давност изтича
на 22.04.2007 г. От този момент е започнал да тече срокът за реабилитация по
чл. 88а, ал. 1 вр. с чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, който е две години, или
обвиняемият се явява реабилитиран за това осъждане на 22.04.2009 г.
Наказанието наложено на обв. И. по
НОХД № 433/2005 г. по описа на РС – Дупница, влязло в сила на 03.04.2006 г. е ,,лишаване от свобода“ за срок от две години
с изпитателен срок от три години. Съгл. чл. 88а, ал. 3 от НК при условно
осъждане срокът по ал. 1 започва да тече
от деня, в който е изтекъл изпитателният срок. При това положение срокът
за реабилитация по чл. 88а, ал. 1 вр. с чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК също е пет
години и е изтекъл на 03.04.2014 г.
Със споразумение по НОХД № 2206/2008
г. по описа на СРС, влязло в сила на 20.05.2008 г. на обв. И. е наложено
наказание ,,Пробация“ включваща първите две задължителни пробационни мерки за
по една година и поправителен труд за срок от три месеца при удръжка от 10 % от
трудовото възнаграждение. Видно от представената по делото справка от РП –
Кюстендил, ТО – Дупница от 09.02.2021 г., така наложеното на И. наказание
,,пробация“ е изтърпяно на 13.10.2009 г. При това положение съгласно чл. 88а,
ал. 1 вр. с чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК срокът за реабилитация за това осъждане е
две години и е изтекъл на 13.10.2011 г.
Или по отношение на всички
осъждания на обвиняемия с горепосочените съдебни актове е налице хипотезата на
чл. 88а, ал. 4 от НК, тъй като сроковете за реабилитация по чл. 88а от Нк са
изтекли за всички осъждания още през 2014 г. и към момента на извършване на
деянието същият се явява реабилитиран.
Горната фактическа обстановка, се
установява по несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. Последните, като доказателствено средство, се обсъдиха в
съответствие с чл. 378, ал.2 от НПК след приобщаването им по делото ведно с
останалите писмени доказателствени средства, на посоченото основание и по реда
на чл.283 НПК. Доказателствата събрани по делото изцяло кореспондират помежду
си, противоречия между тях не се констатираха, поради което такива не се
обсъждат.
При така приетата за установена
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Непосредствен
обект на престъплението по чл.
343в, ал. 2 от НК са обществените отношения гарантиращи транспортната
безопасност чрез недопускане на
лица, които не притежават съответно свидетелство за управление да управляват моторно
превозно средство.
Тъй
като извършеното престъпление е формално, то е довършено със самото
осъществяване на изпълнителното деяние. Освен това, към
момента на извършване на
деянието обвиняемият не притежава свидетелство за управление на МПС. Същевременно, обвиняемият е
наказван по административен ред за това, че управлява ППС без да притежава СУМПС с влязло в сила на 21.03.2020 г. Наказателно постановление
№ 17-0348-001699/18.08.2017 г., издадено от Началник РУ Дупница за същото
деяние – управлява ППС без да е правоспособен водач. Обективно, изпълнителното
деяние е осъществено и престъплението е довършено с управлението на МПС от обвиняемия без съответно
свидетелство за управление и в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за такова деяние.
Подсъдимият
е извършил деянието по настоящото наказателно производство в едногодишния срок
от наказването му по административен ред за същото.
Съгласно
Решение № 588 от 20.01.2009 г. по н. д. № 570/2008 г., II н. о. на ВКС, текстът на чл.
343в, ал. 2 от НК е приложим за всички случаи, когато лицето е вече
санкционирано по административен ред на
основание чл.
177, ал. 1, т. 2 от ЗДП за управление без свидетелство - както в
хипотезата, когато то не е издавано на
водача, така и в хипотезата, когато е отнето.
Същото е прието и в Решение № 560 от 06.02.2014 г. на ВКС
по н. д. № 1789/2013 г., II н. о., Решение № 204 от 28.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 518/2012 г., III н. о.,
Решение № 294 от 21.07.2014 г. на ВКС
по н. д. № 823/2014 г., II н. о., Решение № 377 от 29.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 328/2010 г., III н. о. и
Решение № 445 от 31.10.2011 г. на ВКС
по н. д. № 2237/2011 г., III н. о., НК.
Предявеното
обвинение е доказано в съвкупните си признаци - обвиняемият И.Р.И. е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението по чл. 343в, ал.2 НК, тъй като на 28.10.2020г.
около 00:24 часа в гр. Дупница, обл. Кюстендил, по ул. „Софийско шосе“ срещу
бензиностанция „Еко“ в посока към с. Пиперево, общ. Дупница И.Р.И. е управлявал
моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“ с рег.
№ КН 5759 ВТ, без свидетелство за управление на моторно превозно средство, в
едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС
без съответно свидетелство за управление (с Наказателно постановление
№17-0348-001699/18.08.2017г., издадено от Началника на РУ-Дупница към
ОДМВР-Кюстендил, влязло в сила на 21.03.2020г.)
Налице е съставомерно деяние по този
текст и авторството на същото се установява категорично от показания на
свидетелите, изцяло кореспондиращи
с писмените доказателствени средства, които в съвкупността си
безпротиворечиво установяват релевантните по делото факти.
От
обективна страна, обвиняемият И. е управлявал моторно превозно средство без
съответно свидетелство за правоуправление, с което е осъществил изпълнителното
деяние на престъпния състав по чл.343в, ал. 2 от НК. Налице е и другият елемент
от фактическия състав - в едногодишен срок от наказването му по административен
ред за същото деяние. Безспорно е установено по делото, че към момента на
извършване на деянието обективен факт е било ангажирането на
административно-наказателната отговорност на обвиняемия, с надлежен акт на
административнонаказващ орган за същото деяние, съставляващо нарушение на
чл.150, ал. 1 от ЗДвП, санкционирано с административнонаказателния състав
на чл.177, ал.1, т.2, пр. 1 от ЗДвП. Издадено е Наказателно постановление № 17-0348-001699 от 18.08.2017 г. на Началник РУП
към ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, влязло в законна сила на 21.03.2020 г.
Следователно в конкретния случай, от
датата на влизане в сила на посоченото наказателно постановление до
инкриминираната дата на извършване на деянието – 28.10.2020 г., обективно
не е бил изтекъл едногодишния срок, предвиден в състава на материалната
наказателна норма, според който следващо еднакво такова деяние е инкриминирано
като престъпление.
От
субективна страна подсъдимият е действал при форма на
вината пряк умисъл. При управлението на
моторното превозно средство е съзнавал, че е без свидетелство за управление на МПС, както и че с влязло в сила
наказателно постановление е бил наказан по административен ред за управление на МПС без СУМПС,
като въпреки това участвал като водач в пътното движение, извършвайки същото
деяние.
Оттук и еднозначния извод за
наличието на пряк умисъл, при който обвиняемият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, знаел е естеството на забраната да не се управлява
автомобил от неправоспособни водачи, предвиждал е неизбежността от настъпването
на общественоопасните му последици, като от волева страна се е съгласявал
и е искал тяхното настъпване.
В случая са налице
материалноправните предпоставки на чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаването на
нарушителя от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание.
За извършеното от обвиняемия деяние по чл. 343в, ал.2 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и
двеста лева. Обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер – реабилитиран
е на осн. чл. 88а, ал. 4 от НК и до датата на извършване на деянието не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV от НК. В резултат на извършеното
престъпление не са причинени имуществени вреди на трети лица. Поради това
и при кумулативното наличие на посочените предпоставки, обвиняемият бе
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, за което бе освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание ,,глоба” в размер на 1000 лв.
При определяне размера на
наказанието, съдът съобрази обществената опасност на деянието му, която
не е особено висока, с оглед времето и мястото на извършването, както и ниската
степен на обществена опасност на дееца. По тези съображения, съдът намери, че
наказание ,,глоба” в минималния размер, предвиден в чл. 78а НК – 1000 лв. ще е
достатъчен за постигането на възпитателната и поправително-възпираща функция на
наказанието.
Така определеното наказание ще
въздейства в достатъчна степен върху личността на нарушителя, като предизвика
положителни промени в съзнанието и го мотивира към правомерно поведение.
Предвид изложените съображения,
съдът постанови решението си.
Районен съдия: