МОТИВИ по НОХД № 671/2014 г.

 

  Обвинението против  Л.В.И. е по чл. 278, ал. VІ, предложение 2 от НК, затова че на 17.V.2013г. в домът си в с.Г..ул.***" **, държал повече от три археологически обекти с характеристика на движими културни ценности - 10 броя монети, както следва: 1 брой монета, бронзова, римска, АЕ 16/18, отсечена в гр.Никея във Витиния при император Гордиан III /238-244г./, с реверсен тип „три военни знамена", автен-тична, полуизтрита, леко огъната с хетерогенни наслоения притежаваща качества на движима културна ценност на стойност 15 /петнадесет/ лева; 1 брой монета медна, римска, антониан, неопределяема, втората половина на III в., автентична, корозирала, с хетерогенни наслоения, притежаваща качествата на движима културна ценност на стойност 3 /три/ лева; 1 брой монета медна, късноримска, АЕЗ на император Констанций II /337.361 г./, с реверсен тип "Виртус пробожда повален конник", автентична, с хетерогенни наслоения, притежаваща качествата на движима културна ценност на стойност 5 /пет/ лева; 1 брой монета медна, късноримска, АЕЗ на император Валенс /364-378г./,с реверсен тип «Виктория в ход наляво», автентична, с хетерогенни наслоения, притежаваща качествата на движима културна ценност на стойност 5 /пет/лева; 6 броя монети бронзови, римски, неопределяеми, Ш-1 в., автентични, със следи от надписи и изображения или изобщо липсващи, корозирали, с хетерогенни наслоения, притежаващи качествата на движима културна ценност всяка на стойност 2 /два/ лева с обща стойност 12 /дванадесет/ лева, всички на обща стойност 40 /четиридесет / лева, които не са индентифицирани и регистрирани по реда регламентиран в чл. 96 - чл. 99 от Закона за културното наследство и Наредба № Н-3/3.ІІ.2009г., за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности/ обн.ДВ бр.101/18.12.2009год./.

Също така на И. е повдигнато на обвинение по чл. 277 а, ал. VІІ, предложение 2 от НК, затова че на 17.V.2013 г. в домът си в с. Г..ул. «***» ** противозаконно/в нарушение на чл.152 ,ал.2 от Закона за културното наследство/ държал оръдие-уред за откриване на метални предмети / 1 /един/ брой металдетектор „New force silent", без сериен номер, за който предполагал ,че е предназначен за  търсене  на археологически обекти.

 

 

         Подсъдимият Л.В.И. разбира в какво е обвинен,  не се признава за виновен, дава обяснения по случая. В хода на съдебното производство подсъдимият И. изгражда своя защитна теза в своите обяснения дадени пред състава на съда. Според нея мнетите са намерени в двора на къщата, където живее, когато подсъдимият заедно с жена си премахвал полуразрошена стопанска постройка. Що се касае до металдетектора, според изградената защитна теза същия е служил за лична употреба, тъй като ходил с него да търси старо желязо.

          От страна на представителя на прокуратурата е приета за установена следната фактическа обстановка, която напълно се споделя от страна на настоящия състав на съда:

            Л.В.И. към месец май 2013г. е бил безработен и живеел в къща находяща се в с.Г.,  област Плевен, находящ се на  адрес ул.”*******” ** със семейството си. Издържали предимно от средства изпратени от майка му м. И., която работила пределите на България. През месец март 2014 г. свидетелят Л.Ц. *** получил сигнал от сътрудник на ОД-МВР-Плевен съдържащ информация, че подсъдимия съхранява в домът си в с.Г. археологически обекти с характеристика на движими културни ценности - антични монети. Село Г. се намира  на територия на античния град Улпия Ескус, като същия е обявен за археологически резерват с Разпореждане № 37/21.ХІ.2001 г.  на Министерски съвет на Република България. Имота находящ се на  адрес ул.”*******” **, където живее И. попада в граници на охранителна зона ”А”  на резервата. Режима на опазване на охранителните зони бил еднакъв с този на резерватната територия. На 17.V.2013г. в с. Г. било извършено претърсване и изземване в  жилището и прилежащите помещения обитавани от подсъдимия. Последния след покана, доброволно предал на разследващ полицай при СБОП-Плевен, 10 бр. антични монети и 1 бр. металотърсач, подробно описани и иззети в нарочно съставен протокол /стр.6-10 от предварителното производство/. За произхода на вещите  в присъствие на полицейските служители - свидетелите Л. Ц. и Ц. И. и поемните лица – свидетелите Н. к. и П.Г. подсъдимият обяснил, че монетите е намерил предния ден в градината на къщата си,  а металотърсача имал, за да ходи да търси с него желязо. Установено, е че държаните от подсъдимия 10 броя монети са археологически обекти с характеристика на движими културни ценности по смисъла на чл.52 и чл.53 т.1 от Закона за културното наследство /ЗКН/ и се определят като археологичски предмети категория ** по смисъла на Приложение **2 от Наредба № Н-3/3.ІІ.2009г., за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности /обн.ДВ бр.101/18.ХІІ.2009год./ чл. 21. Същите са археологически обекти по смисъла на чл. 146 ал. І от ЗКН. И.  не е спазил изисквания  на реда регламентиран в чл. 96 - чл. 99 от Закона за културното наследство и Наредба № Н-3/3.ІІ.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности /обн.ДВ бр.101/18.ХІІ.2009год./, тъй като не е подал заявление за индетификация и регистрация на движими вещи по реда на чл. 96 и сл. от ЗКН.

Съгласно  чл. 7 от ЗКН „културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност.

Съгласно чл. 146 ал.І от ЗКН - „археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които източници на информация са теренните проучвания.

Чл. 146, ал. ІІІ ЗКН гласи „недвижимите и движимите археологически обекти имат статут на културни ценности с категория съответно национално значение или национално богатство до установяването им като такива по реда на този закон.

 За движимите културни ценности, каквито са иззетите 10 броя монети е приложим реда по чл. 96 и сл. от закона. Съгласно този ред  идентификация на културни ценности се извършва от националните и регионалните музеи самостоятелно или съвместно с други научни или културни организации и висши училища- чл. 96, ал. І и ІІ от закона. Процедурата започва по искане на заинтересовано лице, като идентификацията се извършва от специална комисия, назначена от директора на музея- чл. 96, ал. ІІІ ЗКН и чл. 97 ЗКН. Музеите  извършват идентификация при придобиване на вещ, която може да се определи като  културна ценност - чл. 97, ал. І, като по този ред идентификация могат да искат и физически и юридически лица, притежаващи и формирали  колекция от вещи.  За резултата от исканата идентификация се съставя експертно заключение и се издава удостоверение от директора на музея, което се вписва в съответен регистър и се определя дали съответния обект представлява културна ценност.

При разследването е установено  по несъмнен начин,че посочения по-горе ред не е спазен  от подсъдимия И.  към 17.V.2013г.

          На неустановена дата в периода  есента на 2012 г.- пролетта на 2013 г., но преди 17.V.2013 г. И. закупил  1 бр. металдетектор „New force silent", без сериен номер. Предполагал, че с металдетектора  могат  да се търсят освен метални предмети и движими метални археологически обекти и културни ценности в района на античния град Улпия Ескус. Същия не регистрирал металдетектора съгласно  разпоредбата на чл.152, ал. ІІ ЗКН предвиждаща задължение на собствениците на такива средства -  с оглед препратката към ал.І, т.6 на чл. 152 от Закона за културното наследство /ЗКН/ да се регистрират в Министерство на Културата в 14- дневен срок от придобиването им.

          Чл.152 ал. ІІ от ЗКН гласи : (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.ХІ.2009 г.) Собствениците на средствата по ал. І, т. 6 са длъжни да ги регистрират в Министерството на културата в 14-дневен срок от придобиването им. Редът за регистриране на специалните технически средства се определя с наредбата по чл. 147, ал. VІ от закона. От писмо № 4-ІІ-266/30.ІХ.2013г. на Министерство на културата се установява, че Л.В.И. не е подавал заявление за регистрация на специално техническо средство по смисъла на чл.152 ал. ІІ ЗКН.

От  заключение на техническата експертиза досежно изследвания 1 бр. металдетектор „New force silent", без сериен номер  се установява, че предоставения обект представлява металдетектор, който е изправен и годен за работа. Подобни модели се разпространявали свободно в специализирани  магазини и сайтове.

 В хода на съдебното производство подсъдимият Л.В.И. даде обяснения, в които заявява следното: През месец май 2013 г. подсъдимия и жена му решили да разглобят един пилишарник, до които се намирала стопанска сграда. В разстоянието, което е между стената на сградата и пилишарника имало нахвърлени боклуци - буркани и шишета. Като останало малко от пилишарника за разглобяване, подсъдимият започнал да чисти изхвърлените боклуци. Там видял  един  буркан затворен и увит с хартия от вестник, взел го и го отворил. Видял някакви стари метални стотинки, взел ги тези метални стотинки и ги показал на жена си. Разгледали ги и ги сложили в една чашка от кафе.  На подсъдимия е било известно,  че такива неща не трябва да се държат. На другия ден щял да ги предаде в полицията.  Няма интерес към колекционирането на антични монети, не разбира нищо от нумизматика и никога не се занимавал с такива неща.

            Подсъдимият работил като механизатор дълго време, претърпял злополука  и  му пострадала с дясната ръка, били срязани сухожилия и нерви, след което напуснал работа по здравословни причини.  Металодетектора го закупил след операцията, от пазара на колите в гр. Плевен, за да може да събира старо желязо, което предавал в гр.Долна Митрополия, като  на пункта са му били записвани личните данни. С този металдетектор подсъдимият ходил 2-3 пъти, но според неговото мнение, уреда нещо не работил. Взел го с цел да ходи да търси старо желязо, което да предава, за да си гледа семейството. Използвал го е 2-3 пъти и според подсъдимия той не работи.  Ходил е да рови по сметищата и е предавал старо желязо на пункта в гр.Долна Митрополия. Въобще И. не е мислил,  не е  знаел, че трябва да се регистрира металдетектора, след като същия бъде закупен.

 Свидетелят К.М.П. в показанията си пред съда заявява следното: Кмет е на с.Г.. Познава лицето Л.В.И., които няма противообществени прояви. Никога не е създавал конфликти. Работел при чичо си в с.Г., който е голям земеделски производител и има  фирма „АГРО БЕЛ“. Към настоящият момент, според свидетеля подсъдимия работи в една фирма в гр.Долна Митрополия като тракторист. Не знае за други негови странични занимания. Имота, в  който се намира къщата където живее подсъдимия попада  в защитената зона  на археологическия резерват на територията на античния град Улпия Ескус. На събрания свидетелят е разяснявал на местните жители какво трябва да се прави в случай, че бъде намерена археологическа находка от резервата Улпия Ескус, който от години се намира на територията на с.Г.. Когато някой иска да си изкопае септична яма, да си извършва изкопни работи, задължително трябва да се обърне да му бъде дадена  служебна бележка от кметството. Издава се съответния документ и се изпраща човек - представител на  кметството, който да присъства на изкопните работи. По време сегашния мандат на свидетеля, жители от парцела, където се намира имота на подсъдимия не са предават старинни предмети, нито са съобщават за намиране. Тъй като имотите се намират в зоната на археологическия резерват, има много случаи когато при копаене или разораване са намирани различни артефакти.

         В показанията си Н.Д.К. установява следните факти и обстоятелства свързани с приетата за установена фактическа обстановка: Работи  като прислужник в кметство с.Г.. Кметът му наредил да отиде с полицейската кола, като поемно лице при извършването на обиска в дома на подсъдимия. Хората от полицията му ги показали в една чашка  от кафе 10 бройки монети, бяха мънички, дребни и металотърсач. Вадели монетите от чашката и всяка от тях беше измервана и записвана. Подсъдимият изнесъл чашката с монетите от къщата. Що се касае до металотърсача, същият бил изнесен в градината и показан на поемните лица. Против тези действия на органите на разследването не е имало възражения от страна на поемните лица. Свидетелят присъствал на опаковането и запечатването на монетите. Металотърсачът представен в съдебната зала, като веществено доказателство, свидетелят вижда за втори път. Първият път е бил по време на обиска в жилището на подсъдимия.

              Свидетелят П.Д.Г. в показанията си заявява следното: Познава подсъдимия като момче от село,  конкретни данни за него не знае. Свидетелят работи към съвета в с.Г. и кмета го изпратил до тях, заедно със свидетеля К., като поемни лица. Когато отишли на мястото, видели как от къщата полицаите изнесли металотърсача. Свидетелят го познал по червената гума, която се намира под дръжката. Полицаят излизал с металотърсача и когато поемните лице влезли в двора им казал, че металотърсача и няколкото монети подсъдимия дал доброволно. Където минавали полицаите, след тях ходили и поемните лица. След това като  привършил обиска поемните лица и полицаите седнали в беседката, където съставили и подписали съответния протокол. Предадените монети 8 или 10 на брой монети, различни по големина, били описани в съответния протокол, който бил подписан от свидетелите Г. и К. в качеството им на поемни лица. Монетите били поставени в бял хартиен плик, който бил подписан  от свидетеля. През цялото време на извършване на претърсването  подсъдимия бил заедно с полицаите.

          Свидетелката Р.Н.П. заявява следното: Подсъдимият Л.И. е нейн комшия, познава го от дете,  тъй като е израснал заедно с нейните деца. Разбрала за какво става дума, когато била разпитвана от полицията.  Знае, че Л.И. ходел да си изкарва прехраната, като рибар, след това бил тракторист при чичо си. За други занимания на подсъдимия свидетелката не знае.

            Свидетелката К.М.И. в показанията си установява следните факти: Познава подсъдимия Л.И.. През 2010 г. и 2011 г. работел при свидетелката, която е земеделски производител, като тракторист, но при една злополука си е наранил ръката и затова напуснал по здравословни причини. Майка му е в чужбина, тя му праща пари, за да се издържат. Свидетелката е в близки отношения с подсъдимия, който е на нейния девер син.

          В показанията си пред съда свидетелката И.Т.И. заявява: Живее на съпружески начала с подсъдимия Л.В.И.. На 16.V.2013 г. към  13:00-14:00 часа започнали да развалят един пилишарник в близост до къщата.  Между него и стената на къщата имало боклуци - буркани, чували, найлони. Изнесли тези боклуци и вече накрая намерили един буркан увит в хартия, в който  намерили румънски пари, някакви значки. Л. се окъпал и слязал до магазина да купи нещо за ядене. Прибрали монетите в една чашка от кафе. Вечерта като си отпочинали ги разгледали, даже и дъщеря й си играла малко с тях, след което ги прибрали. На другия ден сутринта в 08:00 часа дошли хората от полицията. Подсъдимият доброволно предал чашата с монетите. Претърсили къщата, още в началото дали монетите. Били са на видимо място, не са ги крили. Полицаите ги попитали има ли нещо друго, свидетелката и подсъдимия отговорили отрицателно и полицаите влязли да търсят. Свидетелката е чувала,  че  имота, в който живее се намира в археологически резерват, но не проявява интерес към този факт. Нито тя лично или съпруга й съобщили на някой за намирането на монетите.  Не съм мислила, че е толкова важно това. Друг път не са намирали в двора си различни артефакти. Една година преди случая е закупен металотърсача, 2-3 месеца след операцията на Л.И., с цел да търси старо желязо, което да предава на вторични суровини, за да изкарва пари. Не знае как работи уреда. 2-3 пъти подсъдимият е излизал с него. Казвал е, че не може да намира с него желязо.

         Свидетелят Л.Ц.Ц. заявява седното: В момента работи като началник сектор „Криминална полиция” в І-во РУП. Миналата година бил оперативен работник в Главна дирекция за борба с организирана престъпност, териториално звено Плевен. Една от линиите, които обслужвал, била за трафик на културно-исторически ценности. Не може да се сети точната дата, било след изборите, които били през месец май, отишли на адреса на подсъдимия в село Г., по повод организирана полицейска операция. Влезли на адреса, били свидетелят, колегите му Ц. И., Г. Р., разследващ полицай Ц.М. ***. Може да е имало и още някой, но Ц. не помни точно. Подсъдимият си е бил в къщи. Тогава разследващият му обяснил за какво са там и го попитал дали има такива неща и той им дал една чашка, в която имало 10 монети, за които си спомня, че И. казал, че ги е намерил когато е развалял някаква сграда в двора на къщата си, предния ден. Разследващият ги взел и ги описал в протокола. По време на претърсването в дома са се намирали жената на подсъдимия, детето, баща му и неговата баба.

На основание чл. 281, ал. І, т. 2 предл. 2 НПК, съдът прочете показанията на свидетеля Л.Ц.Ц. дадени пред органа на досъдебното производство на 23.VІІ.2013 година, лист №27-28 от досъдебното производство. В тях той заявява, че когато полицаите са отишли в дома на подсъдимия да извършват обиск свидетелят попитал Л.И. дали съхранява в дома си вещи с културно-историческа стойност и го поканил, ако има такива да му ги предаде. Подсъдимият отговорил, че има, намерил ги предишния ден, като копаел в градината си. Монетите И. предал доброволно. При извършването на претърсването други вещи с културно-историческа стойност не са били открити. Подсъдимият по думите на свидетеля предал на полицаите намиращия се у него металотърсач.

 Свидетелят Т.К.П. в показанията си заявява следното: Преди около година и половина, точната дата не си спомня, дошли негови колеги от Плевен, взели го от РУП Гулянци с тяхна кола, отишли в село Г. в дома на подсъдимия и в една от стаите на дома му, в пластмасова чаша за кафе, за еднократна употреба, намерили старинни монети, които били преброени пред поемни лица, заснети и иззети по съответния ред.

 В хода на съдебното производство не бяха открити, за да бъдат призовани свидетелите Р.П.Н. и П.Б.Б., поради което и на основание чл.281, ал.V, във връзка с ал.І, т.4, предложение 1 от НПК, съдът прочете показанията им находящи се на лист 36 и лист 41 от досъдебното производство.

В тях двамата свидетели заявяват, че познават отдавна подсъдимия и не са виждали той да се занимава с издирването и разкопаването на артефакти от археологическия резерват.

На основание чл.281, ал. V във връзка с ал.І от НПК съдът прочете показанията на Д.П.Р. дадени на 6.І.2014 година пред орган на досъдебното производство, лист №81-82 от досъдебното производство, както и показанията й дадени на 6.І.2014 година пред орган на досъдебното производство, лист №84-85 от делото. От тях се установи на свидетелката не е известно подсъдимия да е търсил старо желязо, което да предаде на скраб, за да се препитава.

На основание чл.281, ал.5 вр. ал.1 от НПК съдът прочете показанията на В.Ц.П. дадени на 25.02.2014 година пред орган на досъдебното производство лист **07- лице и гръб от досъдебното производство. В показанията свидетелят заявява, че когато е работил, като охрана на местността „Улпия - Ескос“ е получил нареждане от кмета, да запознае хората, чийто жилища се намират в резервата, че не може да бъдат извършвани изкопни работи от всякакъв тип без разрешение от Общината.

  В хода на проведеното съдебно следствие не са констатирани противоречия, които да поставят под съмнение достоверността на показанията, както на разпитаните в съдебно заседание свидетели, Т.К.П., К.М.П., Н.Д.К., П.Д.Г., Р.Н.П., К.М.И., Т.К.П., така и тези на Л.Ц.Ц., В.Ц.П., Д.П.Р. които бяха прочетени на основание чл. 281 от НПК. Те са относими към предмета на делото, касаят факти и обстоятелства от съществено значение за изясняване на въпроса, досежно авторството на извършеното деяние. Тъй като в настоящият случай, показанията на разпитаните свидетели напълно  кореспондират помежду си, то същите следва да бъдат взети под внимание и кредитирани при постановяване на присъдата. Поради, което съдът ги кредитира и взима под внимание, като не констатира пропуски в хронологията на фактите изграждащи установената фактическа обстановка.

При извършване на анализ на показанията на свидетелката И.Т.И.: дадени пред съда, както и на обясненията на подсъдимия, настоящата инстанция счита, че те следва да бъдат частично кредитирани при постановяване на присъдата. Съображенията, за което са следните: Видно е, че показанията на свидетелката И. и обясненията на подсъдимия, съвпадат в основни линии с приетата за установена от съда фактическа обстановка. Същите изграждат защитната теза на Л.И., която цели да оправдае извършеното от него, като твърдят, че монетите са немерени при разваляне на стопанска сграда, а детектора за метал е купен, за да се търси старо желязо, но той не работи. Дори и действително монетите да са намерени при развалянето на стопанската сграда е следвало И. да уведоми за това администрацията на археологическия резерват, както и да подаде заявление за извършване на индетификация и регистрация. Следвало е също така след като закупи металдетектора подсъдимия да се поинтересува дали има ред за неговата регистрация и да го регистрира. Подсъдимият твърди, че не е знаел за тези законови положение. Фактът, че се твърди такова незнание на закона не оневинява подсъдимия. Обстоятелството, че тези задължения не са изпълнени от страна на И. водят до осъществяване на  престъпленията по чл. 277 а, ал. VІІ, предложение 2 и чл. 278, ал. VІ, предложение от НК. Доброволното предаване на монетите и металдетектора, както и твърденията, че И. не се е занимавал с търсенето на артефакти в района на археологическия резерват и е закупил металдетектора, за да търси старо желязо, не може да служи за оправдание на неговите противоправни действия. Още повече, че за тези твърдения на И. няма други доказателства, освен неговите изявления, като в противовес на твърдяното от него, че е ходил на търси старо желязо са показанията на свидетелите Р.П., К.И.. От техните показания е установено и не е оспорено от подсъдимия, че той след контузията е ловил риба, за да се изхранва и майка му е пращала редовно от Гърция пари, за да се издържа. Липсват безспорни доказателства, от които да е установено, че след като си е наранил ръката, за да се издържа И. започнал да търси старо желязо. В тази насока са показанията на свидетелката Д.П.Р.. Предвид на това съдът счита, че така изложената защитна теза не оправдава на поведението на подсъдимия.

          Що се касае до показанията на свидетелите Р.П.Н., П.Б.Б., Р.Д.М., С.П.Л.  същите не се взимат в предвид от страна на съда при постановяване на присъдата, тъй като са неотносими към предмета на делото.

          Показанията на свидетелят Ц.И.И. дадени пред съда и тези четени на основание чл. 281, ал. ІV от НПК са изключени от доказателствата по делото, тъй като е установено от данните по делото, че същия е извършвал процесуалноследствени действия, а именно вземал е лично участие в претърсването и изземването, осъществявано в дома на подсъдимия.

          За по-пълно изясняване на фактическата обстановка по делото бяха изслушани заключенията на съдебно-културоведска експертиза на археологически материали, комплексната оценителна археологическо-нумизматична и техническа експертизи.

          От заключението на съдебно-културоведската експертиза се установиха следните обстоятелства: Монетите предадени от подсъдимия са от най-често срещаните в архологическия резерват Улпия - Ескос. Развитието най-активно е през втори век по времето на Константин Велики, голямата част от намираните на територията на резервата и прилежащите на територията монети са от времето на Константин Велики. Има и  няколко по-ранни монети така наречените „Антониани”. Между тях няма  някакви ценни, редки, това са тривиални монети, които са били в обръщение по онова време. Съгласно Закона за културното наследство всички архитектурни обекти движими и недвижими имат статут на културни ценности с категория съответно  национално значение или национално богатство до установяването им като такива по реда на този закон, т.е. до момента, в който те минават на комисия за идентификация. В Наредба № 3 са дадени точните процедури за определянето на  качествата на определена вещ като културна ценност. До момента на извършване на експертизата в Регионален исторически музей-Плевен не е постъпвало заявление от Л.И. за идентификация и регистрация на движими вещи.

         Съгласно Закона за културното наследство чл.146, ал. ІІІ „Недвижимите и движимите археологически обекти имат статут на културни ценности с категория съответно национално значение или национално богатство до установяването им като такива по реда на този закон”, т.е. съгласно постановката на ЗКН, преди провеждането на процедурата по идентификация и регистрация или до завършването й, /Наредба № 3  на Министерство на културата за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности/ движимите археологически обекти са публична държавна собственост и имат категория национално богатство. Те са национално богатство  по презумцията на закона.

От заключението на комплексната оценителна археологическо-нумизматична експертиза, което не бе оспорено в съдебно заседание и бе прието от страните се установи следното: Десетте монети, които са предмет на тази експертиза са с хронологически граници ІІІ-ІV век, те са много характерни за циркулационната среда на нашите зами през периода на римската провинция. Едната от монетите е изсечена в град Икея и спада към т.нар. провинциално-бронзово монетосечене. Останалите 9 броя монети са на централното римско монетосечене. Едната монета е от втората половина на ІІІ век, т.нар медни антониони, които много се срещат по нашите земи, но най-типични са монетите под № 3 и № 4, които са част от тези паметници, които показват разцвета на селищата на римските провинции – монетите на Констанций ІІ и монетата на Валенс. Монетите са били непочистени, с хетерогенни наслоения, но след една намеса на реставратор могат много по-точно да бъдат определени. Тяхната научна стойност се състои в това, че срещащи се в нашите древни селища, те датират археологически обекти и се явяват част от археологически комплекс на паметници от античността. Това превръща монетите в първостепенни исторически извори за историята на българските земи от древността. 10 - те римски монети от ІІІ и ІV век пр. н.е. са били за ежедневна употреба и отразяват циркулационната среда в Римска Тракия.

 Монетите, които са изследвани от експертите безусловно представляват археологически обекти по смисъла на чл.146, ал.І от Закона за културното наследство – движими материални, следи от човешка дейност от минали епохи. Монетите, както са предадени като веществени доказателства, така са изследвани, никаква допълнителна физическа намеса не е имало от страна вещите лица. Изследването е извършено визуално, като експретите са се базирали на техния натрупан досега опит и познания, които имат в областта на нумизматиката. Поради тази причина за тях не представлява трудност да определят номинала, типа, хронологията и автентичността на представените им монети.

В настоящият случай експертите са констатирали, че тези монети не са претърпели вторична намеса. На практика те бяха такива каквито са извадени от земята, където са преседели много време. Ако са били извадени от земята много отдавна, те дори само от предаването от ръка на ръка, само от специалистите, които ги пипат, биха били почистени от пръстта. Минералните отлагания и пръстта по монетите са индикации, че все пак са били сравнително скоро извадени от земята, а ако същите са били извадени от земята през един по-отдалечен момент, то минералните отлагания по тях са щели да бъдат по-малко. Те са културни ценности, тъй като попадат в Наредба Н-3/18.12.2009 година, по смисъла на приложение **2 към Закона за културното наследство.

         От заключението на теханическата експретиза се установи, че металдетектора иззет от дома на подсъдимия е технически изправен и може да се работи с него по предназначение. С него се търсят метални предмети от черни и цветни метали. За тази цел се прави предварителна настройка какви метали ще бъдат търсени.

        Имайки в предвид по-горе изложеното, съдът счита, че са налице достатъчно убедителни доказателства, които в своята съвкупност водят до единствения възможен извод, че подсъдимият Л.В.И. е извършител от обективна и субективна страна, на инкриминираните деяния, за които му е повдигнато обвинение и е предаден на съд.

         Предметът на престъплението по чл. 278, ал. VІ от НК е определен, като «археологически обект», които е вид движима културна ценност. Легална дефиниция на това понятие е дадена в разпоредбата на чл. 146, ал. І от ЗКН, като това се всички движими и недвижими материални следи от човешката дейност от отминали епохи, намиращи се или са открити в земните пластове, на сушата и под водо. В разпоредбата на чл. 53 от ЗКН по сходен начин е дадено определение на понятието «движими археологически културни ценности» - това са движими вещи, открити в земята и свидетелствуващи за отминали епохи и цивилизации. От цитираните по-горе определения е налице извода, че културна ценност предсттавлява родово понятие, а останалите  са видови понятия на различни културни ценности. Тези обекти са публична държавна собственост, като придобиват качеството «културна ценност» по силата на закона, от момента на тяхното откриване, поради което подлежат на задължителна индентификация и регистрация. Според разпоредбите на чл. 96 – 101 от ЗКН процесът на индентификация и регистрация има за цел да установи дали съответния алхеологически обект има качеството на културна ценност. В разпоредбата на чл. 97, ал. ІІІ от ЗКН е уредено изключение от общите правила за идентификация  на археологически обект. Това правило е относимо само до физически и юридически лица, които са собственици на културни ценности и могат да докажат това свое право. Намерените при извършването на алхеологически разкопки или по други начини вещи от мнали епохи задължително подлежат на идентификация и регистрация по силата на Наредба № Н-3/2009 г. и параграфи 5 и 6 от ПРЗ на ЗКН. В настоящият случай от заключенията на вещите лица, които не бяха оспорени в съдебно заседание бе установено, че инкриминираните вещи имат характеристикат на движими археологически обекти. От писмените доказателства е установено, че подсъдимия не е подавал необходимото заявление за индентификация и регистрация. Той е бил длъжен да извърши тези действия, тъй като процесните монети са намерени по друг начин, различен от теренните проучвания. В настоящият казус, след като по експертен път е установено, че инкриминираните вещи имат характеристика на движими археологически обекти и са налице безспорни доказателства, че подсъдимия не е подавал заявление за тяхната идентификация и регистрация, извършеното от него покрива съставомерните признаци на престъплението по чл. 278, ал. VІ от НК, каквато правна квалификация е дала прокуратурата. Този извод се дължи на обстоятелството, че съставомерно деяние  по чл. 278, ал. VІ е винаги налице, когато е установено, че предметът на престъплението-археологически обект, не е идентифициран и регистриран по съответния ред, защото поначало това е задължително.

            От събраните по делото доказателства е установено по категоричен и безспорен начин, че И. е държал детектор за метал, за който по експертен път е установено, че е технически изправен и реагира на метални предмети. Същият не е фабрично производство, но от заключението на вещото лице е видно, че по много показатели той превъзхожда фабрично сглобени негови аналози чуждестранно производство. Според вещото лице детектора за метал е годен за употреба. Следователно се касае за уред, които е предназначен за търсене на археологически обекти. Връзката между намерените в дома на подсъдимия металдетектор и монети представя по убедителен начин знанието на дееца за специфичната предназначеност на този уред. Субективната страна на деянието по чл. 277а, ал. VІІ от НК се разкрива от поведението на подсъдимия, а не от разпоредбите на ЗКН.

          От субективна страна деянията е извършено умишлено от страна на подсъдимия. Това, че не е предприел действия по идентифициране и регистрация, както на намерените монети, така и на детектора за метал, което не му е било известно, както и че не е бил запознат с разпоредбите на закона, не го оневинява.

           Предвид на изложеното съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият Л.В.И. e извършил деяниета от обективна и субективна страна при условията на чл. 278, ал. VІ, предложение 2 от НК и чл. 277а, ал. VІІ, предложение 2 от НК каквато правна квалификация е дадена и от страна на прокуратурата.

          При определяне на размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия Л.В.И., съдът взе в предвид чистото му съдебно минало, добрите характеристичните данни, доброто му процесуално поведение, ниската степен на обществена опасност на деянията, ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, факта, че съдейства по време на повеждане на разследването, като доброволно предава монетите и металотърсача, ниската стойност на намерените монети. Следователно са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при което и определените в разпоредбата на чл. 278, ал. VІ, предложение 2 и чл. 277а, ал. VІІ, предложение 2 от НК наказания биха се явили несъразмерно тежки, поради което съдът счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 55, ал. І, т.2, б. „б“ от НК. Предвид на това съдът наложи на подсъдимия И. за извършеното престъпление по чл. 277 а, ал. VІІ от НК наказание пробация, като са наложени следните пробационни мерки, а именно „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 /шест/ месеца с периодичност 2 /два/ пъти седмично и „задължителна среща с пробационен служител“ за срок от 6 /шест/ месеца 2 /два/ пъти седмично, които да се проведат на настоящия адрес на осъдения.

          За извършеното престъпление по чл. 277а, ал. VІІ, предложение 2 от НК съдът наложи на подсъдимия И. наказание  пробация, като са наложени следните пробационни мерки, а именно „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 /шест/ месеца с периодичност 2 /два/ пъти седмично и „задължителна среща с пробационен служител“ за срок от 6 /шест/ месеца 2 /два/ пъти седмично, които да се проведат на настоящия адрес на осъдения.

          На основание  чл. 23, ал. І от НК съдът определени на подсъдимия Л.В.И. едно общо най-тежко наказание пробация, като са наложени следните пробационни мерки, а именно „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 /шест/ месеца с периодичност 2 /два/ пъти седмично и „задължителна среща с пробационен служител“ за срок от 6 /шест/ месеца 2 /два/ пъти седмично, които да се проведат на настоящия адрес на осъдения. 

          Предвид на изложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: