МОТИВИ:Срещу подсъдимия Т.П.И. *** било предявено обвинение за престъпление по
чл.195,ал.1,т.4,пр.1 и т.7,във връзка с чл.194,ал.1,във връзка с чл.20,ал.2,във
връзка с чл.28,ал.1 от НК,за това,че на 16.02.2012г. в гр.Ловеч, в съучастие като
извършител с обв. А.С.И.
от с.г. и чрез използване на моторно превозно средство - лекотоварен автомобил
м.„Мерцедес” с ДК№ ОВ 6524 АН, собственост на Андриан Методиев И. ***, отнел чужди движими
вещи - два броя пълни кислородни бутилки
/всяка с вместимост 6.3 куб.м/ на стойност 509.60лв, собственост на „Линде газ България" ЕООД -София и газова бутилка на
стойност 48.00 лева, собственост на Б.Д.Т. от с.г., всичко на обща
стойност 557.60 лева, от владението на
Красимир Ботев Коцев и Ботю Коцов Маринов, двамата от Ловеч, без съгласието на собствениците, с намерение
противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършено при условията на повторност и не представлява маловажен случай.
Срещу подсъдимия А.С.И. *** било предявено обвинение за престъпление по
чл.195,ал.1,т.4,пр.1, във връзка с чл.194,ал.1,във връзка с чл.20,ал.2 от НК за
това,че на 16.02.2012г. в
гр.Ловеч, в съучастие като извършител с обв. Т.П.И. от с.г. и чрез използване на моторно превозно
средство -лекотоварен автомобил м„Мерцедес"
с ДК№ ОВ 6524 АН, собственост на Андриан Методиев
И. ***, отнел чужди движими вещи - два броя пълни кислородни бутилки /всяка с
вместимост 6.3 куб.м/ на стойност 509.60лв, собственост на „Линде газ България"ЕООД -София и газова бутилка на
стойност 48.00 лева, собственост на Б.Д.Т.
***, всичко на обща стойност 557.60
лева, от владението на Красимир Ботев Коцев и Ботю Конов Маринов,
двамата от гр.Ловеч, без съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои.
Представителят на Районна прокуратура поддържа обвиненията
срещу подсъдимите,така както са повдигнати,като счита,че от събраните по делото
доказателства и самопризнанията на подсъдимите безспорно се установява,че са
извършили престъплението, за което са предадени на съд.Излага,че подс.Т.И. е
извършил деянието при условията на повторност, тъй като със споразумение по
НОХД № 584/2011г. на ЛРС е признат за виновен за извършено престъпление по
чл.197, т.3 вр. с чл. 195, ал. 1, т.4 и т.5 от НК, както и за деяние по чл.216,
ал.1 от НК, като за двете престъпления съдът му е наложил общо най-тежко
наказание от 3 месеца лишаване от свобода, отложено за изпитателен срок от 3
години. Споразумението е влязло в законна сила на 30.06.2011г. и деянието по
настоящото наказателно дело е извършено в изпитателния срок на посочената
присъда. Съобразявайки обстоятелството, че делото е разгледано по реда на гл.
27 от НК, излага,че съдът следва да приложи чл. 58а, ал. 1 от НК, т.е., след
като определи наказанието в пределите на наказанията предвидени в чл. 195 от НК, а именно между 1 година и 10 години, да намали така определеното наказание
с 1/3.Счита, че съдът следва да наложи наказание лишаване от свобода за
извършеното деяние по настоящото дело към минималния размер на чл.195, ал.1 от НК, а именно 1 година лишаване от свобода, като приеме че са налице смекчаващи
вината обстоятелства,а именно, процесуалното поведение на подсъдимия,
самопризнанието му в досъдебното производство и съдействието му на органите на
разследването за установяване на обективната истина, размера на стойността на
предмета на престъплението, който е в размер на 2 минимални работни заплати за
страната, критичното отношение към извършеното деяние, изразено както във
фазата на досъдебното производство, така и в съдебния процес, и така
определеното наказание 1 година лишаване от свобода, да бъде намалено с 1/3,
съобразно приложението на чл.58а, ал.1 от НК. Така определеното наказание
лишаване от свобода, следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в
Затвор. Освен това,предлага на основание чл.68, ал.1 от НК, съдът да постанови,
да бъде изтърпяно и отложеното наказание от 3 месеца лишаване от свобода по
НОХД № 584/2011 г. на ЛРС, също при първоначален строг режим. По отношение на
втория подс. А.И.,който е осъждан
неколкократно за престъпления от общ характер, но за присъдите до 1994
г. е настъпила абсолютна реабилитация по чл. 88а от НК и счита,че същите не следва
да се взимат предвид при определяне на наказанието по настоящото дело. Относно
осъждането по НОХД №116/1997г. на ЛОС, по което с присъда вляза в сила на
09.01.1998г., на И. е наложено наказание в размер на 5 години лишаване от
свобода, видно от писмените доказателства, наказанието е изтърпяно на
15.05.2002г., поради което липсват предпоставки за прилагане на чл.88а по
отношение на това осъждане по посоченото дело. При тези обстоятелства, И. се
третира като осъждан за престъпления от общ характер и за деянието по
настоящото дело, съобразявайки отегчаващите и смекчаващите обстоятелства,
предлага съдът да наложи лишаване от свобода към минималния размер предвиден в
нормата на чл. 195, ал.1 от НК и прилагайки
чл. 58а ал.1 от НК, да намали така определеното наказание с 1/3. Намаленото
наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в Затвор или затворническо общежитие от
закрит тип.
Подсъдимите Т.И.
и А.И. се явяват лично и с адв.Т.,служебно назначена по досъдебното
производство на подс.Идмаилов и от съда на подс.И. ,като се признават за
виновни и признават изцяло фактите,изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласяват да не се събират доказателства за тези
факти.Защитникът им адв.Т. излага,че тъй като производството е разгледано по
реда на глава 27 и подзащитните й признават изцяло фактите и обстоятелствата
отразени в обв.акт, излага съображение само за наказанието,което следва да бъде
определено към предвидения от закона минимум и намалено с 1/3,като моли да не
се постановява реално изтърпяване на наказанието,а да бъде отложено на
основание чл.66,ал.1 от НК по отношение и на двамата подсъдими,като особено по
отношение на подс.И. е необходимо с оглед здравословното му състояние.
С оглед
признаване на вината от двата подсъдими и направените от тях самопризнания,че
признават изцяло фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт,като се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти/чл.371,т.2
от НПК/,съдът е разгледал и решил делото
по реда на съкратеното съдебно следствие.
От събраните
по време на досъдебното производство доказателства, от направените от
подсъдимите самопризнания относно изложените в обв.акт обстоятелства и
съгласието им да не се събират доказателства за тези факти,съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимите Т.П.И.
и А.С.И. ***и се познавали и били приятели.Работели при необходимост и без трудови
договори към фирмата на св.Б.Д.Т.-***,който се занимавал с изкупуване на черни
и цветни метали.Св.Б.Т. вземал обекти за рязане на метали и наемал като
работници двамата подсъдими,както и св.Красимир Коцев и св.Иван Т.,по прякор
“Вальо Пачката”.При необходимост от рязане на желязо,работниците често вземали
кислородни бутилки от базата на фирма “Линде газ България”ЕООД,от името и за
сметка на св.Б.Т..
Така през
м.януари 2011 год.св.Б.Т. изпратил св.Иван Т. да вземе две бутилки с
кислород,всяка с по 6,3 куб.м от “Линде газ България”ЕООД-база Ловеч.Св.Искра С.,работник
в базата предала пълните бутилки,като записала двете бутилки на името на Б.Т.,дългогодишен
клиент на фирмата.Впоследствие св.Иван Т. поискал от св.Б.Т. двете бутилки с
кислород,”защото му трябвали”,както и една бутилка за газ/пропан-бутан/,с
вместимост около 25 кг,която била собственост на Б.Т..
Към края на
м.януари 2012 св.Ботю Маринов и синът му Красимир Коцев отишли при св.Иван Т. с
молба да им предостави двете кислородни бутилки и газовата бутилка,с уговорката
“да ги върнат,щом си свършат работа”.На следващия ден двамата рязали железа в
с.Умаревци и като свършили се прибрали в кв.”Продимчец”.Бутилките св.Б.Маринов
оставил на улицата пред дома си.В следващите няколко дни бутилките не били
върнати и за да ги предпази от посегателства св.Маринов ги прибрал в двора
си.Около месец по-късно на 16.02.2012 год.,около 11,30 часа в кръчмата на
кв.Продимчец се срещнали двамата подсъдими И. и И. и след като се почерпили
решили да отидат до дома на св.Маринов,да вземат бутилките и да ги закарат на
Червенков-св.Антон Василев,който имал пункт за изкупуване на вторични
суровини.За целта подс.И. трябвало да осигури превоз за бутилките и се обадил
по телефона на Андриан И.,по прякор “Барзов”,който извършвал товарни превози
със собствения си бус м.”Мерцедес”,бял на цвят,с ДК №ОВ 6524 АН.Подс.И. му
казал по телефона,че трябва да закарат желязо за предаване на вторични
суровини.След като св.Андриан И. пристигнал с буса,подс.И. и И. се отправили
към дома на св.Б.Маринов.В жилището била само св.Дешка Маринова-съпруга на
Маринов,като подсъдимите й казали,че ходят да режат някъде железа и ще вземат
бутилките.Свидетелката знаела,че двамата подсъдими работят със сина й и се съгласила.Подсъдимите И. и И.
натоварили трите бутилки/двете
кислородни и едната газова/ на буса на и св.А.И. ги откарал до пункта
насв.Василев,където ги предали като отпадъчно желязо на св.Ана Митева,която
през м.февруари 2012 год.работела на пункта за черни и цветни метали в района
на жп гара-Ловеч.Покупко-изплащателната сметка била издадена на името на подс.А.И.,тъй
като последният носел лична карта у себе си.С получените пари от продажбата на
бутилките,двамата подсъдими платили за превоза на св.И. и си разделили
останалите пари помежду си.
Видно от
заключението по съдебнотехническата и оценителна експертиза,стойността на трите
бутилки възлиза на 557,60 лева към момента на извършване на деянието.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият Т.П.И. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците от състава на престъпление по чл.195,ал.1,т.4,пр.1 и
т.7,във връзка с чл.194,ал.1,във връзка с чл.20,ал.2,във връзка с чл.28,ал.1 от НК,като на 16.02.2012г. в гр.Ловеч, в съучастие като извършител с обв. А.С.И. от с.г. и чрез използване на
моторно превозно средство - лекотоварен автомобил м.„Мерцедес” с ДК№
ОВ 6524 АН, собственост на
Андриан Методиев И. ***, отнел чужди движими вещи - два броя пълни кислородни бутилки /всяка с вместимост 6.3 куб.м/
на стойност 509.60лв, собственост на „Линде
газ България" ЕООД -София и газова бутилка на стойност 48.00 лева,
собственост на Б.Д.Т. от с.г., всичко на обща стойност 557.60 лева, от владението на Красимир Ботев Коцев и Ботю Коцов Маринов, двамата от Ловеч, без съгласието на собствениците,
с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено при условията на повторност и не представлява маловажен случай.
От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция
приема, че подсъдимият А.С.И. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците от състава на престъплението по чл.195,ал.1,т.4,пр.1,във връзка с
чл.194,ал.1,във връзка с чл.20,ал.2 от НК,като на 16.02.2012г. в гр.Ловеч, в съучастие като
извършител с обв. Т.П.И.
от с.г. и чрез използване на моторно превозно средство -лекотоварен автомобил м„Мерцедес" с ДК№ ОВ 6524 АН, собственост на
Андриан Методиев И. ***, отнел чужди движими
вещи - два броя пълни кислородни бутилки /всяка с вместимост 6.3 куб.м/ на
стойност 509.60лв, собственост на
„Линде газ България"ЕООД -София и газова бутилка на стойност 48.00 лева, собственост на Б.Д.Т. ***, всичко на
обща стойност 557.60 лева, от
владението на Красимир Ботев Коцев и Ботю Конов Маринов, двамата от
гр.Ловеч, без съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои.
Съдът
приема,че подсъдимите са автори на деянието, за което са предаден на съд,като
съобрази направените пълни самопризнания,писмените доказателства и показанията
на разпитаните свидетели в хода на досъдебното производство. Подсъдимите
са осъществил изпълнителното деяние, чрез действие, като са преустановил
фактическата власт на владеещия вещите и са установили своя фактическа власт
върху тях. Подсъдимите са осъществил деянието чрез използване на МПС,поради
което деянието е квалифицирано по чл. 195, ал.1,т.4,пр.1 от НК. С оглед на
това,че подсъдимите са извършили
деянието в съучастие като извършители помежду си,деянието е квалифицирано по
чл.20,ал.2 от НК.Данните за минали осъждания на подс.И./ по НОХД №584/2011год.
на РС-Ловеч/ ,обуславят квалификацията на деянието по чл.195,ал.1,т.7 от НК,а
именно извършено при условията на повторност по смисъла на чл.28,ал.1 от НК.Обстоятелството,че подс.И. има и други осъждания,както и че е извършил
деянието в изпитателния срок по предходното си осъждане обосновават
немаловажност на случая.
Стойността на отнетите вещи се
установява от назначената в хода на досъдебното производство техническа и
стоково-икономическа експертиза.
От субективна страна подсъдимите
са действали виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК –
съзнавали са общественоопасния характер на деянието, предвиждали са неговите
общественоопасни последици и са искали тяхното настъпване. Този извод на съда
се подкрепя от всички събрани по делото доказателства.
Предвид на изложените обстоятелства,съдът
квалифицира деянията,призна подсъдимите за виновни и ги осъди.
Фактическата обстановка приета за
установена се изяснява от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства,самопризнанията на подсъдимите,а стойността на отнетите вещи се
установява от заключението по стоково-икономическата експертизата.
Причини за извършване на
престъплението следва да се търсят в стремежа на подсъдимите да се
облагодетелстват по неправомерен начин.
При определяне вида и размера на наказанието
на подс.Т.П.И. настоящата инстанция съобрази разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК
и на чл.58а,ал.1 от НК и прие,че при условията на чл.54 от НК следва да му бъде
наложено наказание 1 година лишаване от свобода,което намали с 1/3 и му наложи
наказание от 8 месеца лишаване от свобода за престъплението,за което е предаден
на съд.При определяне
на наказанието съдът взе предвид от една страна направеното от подсъдимия
самопризнание,а от друга високата обществена опасност на деянието и на
дееца,произтичащи от миналите осъждания на подсъдимия/извън тези включени в
квалификацията на деянието/,стойността на причинените щети и че същите не са
възстановени и прие,че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
вината обстоятелства,поради което не са налице предпоставките за приложение на
чл.58,ал.4,във връзка с чл.55 от НК. На основание чл. 61, т.2 от ЗИНЗС, съдът определи строг режим в
затворническо общежитие от закрит тип за изтърпяване на така наложеното
наказание. На основание чл. 59, ал.1 от НК, приспадна от така
определеното наказание лишаване от свобода , времето през което подс.И. е бил с
мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 24.10.2012г. до
26.10.2012г. Тъй като настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на
присъдата по НОХД №584/2011 год.на ЛРС съдът на основание чл.68, ал.1 от НК,
приведе в изпълнение отложеното наказание от 3 /три/ месеца лишаване от свобода
наложено със споразумение № 153/30.06.2011г., по НОХД№ 584/2011г. на ЛРС.На
основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, определи първоначален строг режим в
Затворническо общежитие от закрит тип за изтърпяване на така наложеното
наказание Лишаване от свобода.
При определяне вида и размера на
наказанието на подс.А.С.И. настоящата инстанция съобрази разпоредбата на
чл.373,ал.2 от НПК и на чл.58а,ал.1 от НК и прие,че при условията на чл.54 от НК следва да му бъде наложено наказание 1 година лишаване от свобода,което
намали с 1/3 и му наложи наказание от 8 месеца лишаване от свобода за
престъплението,за което е предаден на съд.При определяне на наказанието съдът взе предвид от една
страна направеното от подсъдимия самопризнание,а от друга високата обществена
опасност на деянието и на дееца,произтичащи от миналите осъждания на
подсъдимия,стойността на причинените щети и че същите не са възстановени и
прие,че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства,поради което не са налице предпоставките за приложение на
чл.58,ал.4,във връзка с чл.55 от НК. На основание чл. 61, т.2 от ЗИНЗС, съдът определи строг режим в
затворническо общежитие от закрит тип за изтърпяване на така наложеното
наказание.
Съдът прие,че не са
налице законовите предпоставки за приложението на чл.66,ал.1 от НК относно
режима на изтърпяване на наложените наказания лишаване от свобода и за двамата
подсъдими,тъй като подс.И. е извършил деянието в изпитателния срок на присъдата
по НОХД №584/2011 год.на ЛРС,а подс.И. е извършил деянието преди да е настъпила
реабилитация по смисъла на чл.88а от НК за осъждането му по НОХД №116/1997
год.на ЛОС,които обстоятелства са пречка за приложението на условно осъждане.
Съдът намира, че така наложените наказания на
подсъдимите са справедливи, съответстват
на обществената опасност на деянието и на дейците и чрез тях ще бъдат
постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
При този изход на процеса
съдът осъди подсъдимите Т.П.И. и А.С.И. да заплатят солидарно сумата от 70.00 лв. по сметка
на ОД на МВР -Ловеч разноски по делото.
Водим
от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: