Решение по дело №430/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260492
Дата: 22 март 2021 г. (в сила от 21 юни 2021 г.)
Съдия: Милена Богданова Михайлова
Дело: 20211100900430
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 10 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София, 22.03.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-24 състав в закрито заседание, в състав:

 

СЪДИЯ: Милена Богданова

 

разгледа търговско дело 430 по описа за 2021г. и взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба на „З.Т.” АД, ЕИК********, чрез изп. Директор И.П., срещу отказ №20200925195952-2/21.01.2021г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията по заявление №20200925195952, с което е заявен за обявяване ГФО за 2019г. на дружеството.

Жалбоподателят оспорва постановения отказ като незаконосъобразен и преждевременно постановен.

Твърди,  че в срока по чл.38 ал.1 т.1 ЗСч дружеството е подало заявление образец Г2 за обявяване на годишния си финансов отчет за 2019г., като указания по така подаденото заявление са дадени от длъжностното лице по регистрацията четири месеца след датата на подаване на заявлението. Като по този начин е била нарушена разпоредбата на чл.22 ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, съгласно която указанията по партидата следва да бъдат постановени не по- късно от следващия работен ден, след постъпване на заявлението. 

Твърди се, че жалбоподателят е узнал за указанията с връчения му по реда на ГПК Отказ за обявяване на ГФО за 2019г. на 20.02.2021г., т.е. след датата на постановяване на отказа, с което е бил лишен своевременно да ги изпълни.

Поддържа се становище, че след изтичане на установения в закона срок за даване на указания по електронната партида на търговеца, последният не е длъжен да продължава да следи електронното си досие, за да се информира за евентуално дадени му след този срок указания за отстраняване на констатирани нередовности. Поради това, и с оглед липсата на дадено съгласие заявителят да бъде уведомяван по електронен път, то указанията следвало да бъдат изпратени по пощата. Жалбоподателят сочи, че длъжностното лице по регистрацията, невръчвайки указанията по указания в ЗТРРЮЛНЦ ред за това, на практика е лишил дружеството- заявител от възможността да се запознае с тях и да ги изпълни в срок, който следва да започне да се брои от датата на тяхното фактическо получаване от заявителя. По тази причина с настоящата жалба представя като доказателство Декларацията по образец, съгласно приложение №3 по чл.62а ал.2 т.2 от Наредба №1/2007г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ, удостоверяваща приемането от компетентен орган на подлежащия на обявяване ГФО по отношение на предприятията по чл.19 ал.1 и чл.20 от ЗСч. Иска се тази декларация да бъде зачетена при постановяване на настоящия акт.

Изразява се несъгласие с констатациите на ДЛР. Твърди се, че обжалваният отказ не съответства на съдържанието на дадените указания.  Те не поставяли изискване заявителя да представи доклад за дейността, респ. на ГФО, публикуван във вида и с текста, въз основа на които регистрираният одитор е изразил становището си, така и да отстрани констатираните от длъжностното лице нередовности в съдържанието на протокола от ОСА и списъка на акционерите.

Според жалбоподателят, докладът за дейността на предприятието не е част от структурата и съдържанието на ГФО (арг. от разп. на чл.29 ЗСч.), а е самостоятелен акт, подлежащ на самостоятелно публикуване с оглед нормата на чл.38 ал.2 от ЗСч и неприлагането му към заявлението за обявяване на ГФО за 2019 година не може да е основание за постановяване на обжалвания отказ.

Моли съдът да отмени постановения отказ и да задължи длъжностното лице по регистрацията да извърши обявяването на заявения акт.

 Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:

Със заявление, вх.№20200925195952 е поискано обявяване на годишен финансов отчет за 2019г. на „З.Т.” АД. Заявлението е подадено пред Агенция по вписванията от адв.Н.Х., изрично упълномощена по смисъла на чл. 15 ал.2 т.2 вр. ал.1 т. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Към заявлението са приложени, както следва: изрично адвокатско пълномощно, 2бр. протоколи от проведени на 21.05.2020г. и на 05.06.2020г. общи събрания на акционерите, списък на акционерите, присъствали на общото събрание на дружеството, проведено на 05.06.2020г., декларации по чл.13 ал.4 и ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, годишен финансов отчет за 2019г. и доклад на независим одитор, документ на платена държавна такса.

ДЛР е дало указания №20200925195952/25.09.2020г. на заявителя да представи Декларация по чл.62а ал.2 т.2 от Наредба №1/2007г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ, както и декларация от законния представител на търговеца, удостоверяваща приемането от компетентен орган на подлежащия на обявяване ГФО и годишният доклад за дейността по отношение на предприятията по чл.19 ал.1 т.1-3 и чл.20 от ЗСч по образец съгласно приложение №3. Длъжностното лице е указало на заявителя, че указанията следва да бъдат изпълнени до изтичане на срока по чл.19 ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ.

На 21.01.2021г. по заявление №20200925195952-2 е постановен обжалвания отказ от вписване.

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.25 ал.1 ЗТР /на 01.03.2021г. по пощата, видно от пощенското клеймо, първия работен ден, в който изтича срока/, срещу подлежащ на обжалване акт и изхожда от легитимирано лице – заявител пред Агенцията по обжалвания отказ.

По същество разгледана, съдът я намира за неоснователна, поради следните съображения.

Атакува се отказ №20200925195952-2/25.09.2020г. на ДЛР в Търговския регистър към Агенция по вписванията, постановен по подадено заявление образец Г2 с вх. №20200925195952, с което е отправено искане за обявяване по партидата на търговеца на ГФО за 2019г.

Длъжностното лице е постановило отказ за вписване с мотиви, че след дадени указания за представяне на декларация по чл.62а ал.2 т.2 от Наредба №1/2007г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ, същата не е била представена. Вторият мотив за отказа е, че списъкът на присъствалите акционери на ОСА не съдържа точен брой на притежаваните от присъствалия акционер акции, поради което протоколът и списъкът не следва да се ползват с доказателствена сила за удостоверяване на валидно взети решения. В представеният протокол не бил посочен точен брой на гласувалите акции, с което не било спазено изискването на чл.232 ал.1 т.5 от ТЗ към съдържанието на протокола.

Регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ е особено административно производство, в което длъжностното лице по регистрация е длъжно да направи предварителна проверка за спазване на изискванията на закона относно форма на представените документите и съответствието им с материалния закон - ТЗ.

В на чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ е посочен обхвата на проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистрация и същата е ограничена до това да се провери дали е подадено заявление, заявеното обстоятелство подлежи ли на вписване или съответния документ на обявяване, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, приложени ли са изискуемите от закона документи, дали съществуването на заявените за вписване обстоятелство се установява от представените документи, представена ли е декларация по чл.13 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, платена ли е дължимата държавна такса и дали друго лице няма права върху фирмата. Цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистрацията е формална.

Когато към заявлението не са приложени изискуемите по закон документи или не е платена следващата се държавна такса, съгласно чл.22 ал.4 ЗТР, длъжностното лице по регистрация следва да даде указания за отстраняване на нередовността и едва при неизпълнение да постанови отказ. Съгласно разпоредбата на чл.22 ал.5 ЗТР такова задължение е налице само в случаите, когато към заявлението на търговеца за вписване, заличаване или обявяване не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса. Тук не се обхващат случаите, в които от представените към заявлението доказателства не се удостоверяват заявените за вписване обстоятелства, или приемането или редовността на обявяваните актове.

Изискуемите документи за обявяване на ГФО са описани в чл.62а ал.2 от Наредба №1 от 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел   - заявление по образец съгласно приложение № Г2, подлежащият на обявяване годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността в оригинал, нотариално удостоверен препис или заверен от заявителя препис и документите, които доказват изпълнение на изисквания относно приемането на подлежащия на обявяване годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността.

Съдът споделя изводите на длъжностното лице по регистрацията, че в случая списъкът на присъствалите на ОСА не съдържа точен бой на притежаваните от присъствалия акционер акции, поради което протоколът и списъкът не удостоверяват валидно взети решения. В представеният протокол не е посочен точен брой на гласувалите с акции, с което не е спазено изискването на чл.232 ал.1 т.5 от ТЗ към съдържанието на протокола. ДЛР постановява мотивиран отказ, основаващ се на всяко констатирано несъответствие с изискванията на чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ, а указанията се дават в изчерпателно изброените хипотези на чл.21 т.4 и т.9. Освен с липсата на документи, отказът може да бъде мотивиран и с несъответствие на приложените документи с материални закон, както е в случая протокол на ОСА с изискванията на ТЗ. Това несъответствие на приложените документи с изискванията на закона, независимо че стои извън приложното поле на указанията, които може да дава ДЛР е основание за постановяване на отказ, тъй като в случая приемането на представения за обявяване ГФО е условие за неговото обявяване съгласно чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч. В представените документи за проведено ОСА са извършвани поправки, които не позволяват да се установи точният брой на гласувалите с акции и тези нередовности не могат да бъдат отстранени чрез указания на ДЛР.

 Разпоредбата на чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството предвижа задължение за  всички търговци по смисъла на Търговския закон, какъвто е заявителят в настоящия случай, да заявяват за вписване и представят за обявяване в Търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година, годишния финансов отчет и годишните доклади, приети от съответния орган. Съгласно разпоредбата на чл.245 от ТЗ до 31 март ежегодно съветът на директорите, съответно управителният съвет, съставя за изтеклата календарна година годишен финансов отчет и годишния доклад за дейността и ги представя на избраните от общото събрание регистрирани одитори. В чл.247 ТЗ е посочено значението на годишния доклад за дейността на акционерното дружество, като сочи, че в него се описват протичането на дейността и състоянието на дружеството, и се разяснява годишният финансов отчет.

Съставянето на този годишен доклад за дейността на всяко едно търговско дружество е предвидено и в нормата на чл.39 от Закона за счетоводството. Според чл.42 от същия закон микро - и малките предприятия, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, могат да не изготвят доклад за дейността, при конкретни хипотези. В настоящия случай обаче, видно от и от представените от самия заявител документи към заявлението за обявяване на ГФО за 2019г., същият подлежи на независими финансов одит, изготвен е доклад на независимия финансов одит, т.е не е налице изключението по чл.37 ал.2 от Закона за счетоводството. Поради това и заявителят не попада в изключението на чл. 42 от ЗСч, което да го освобождава от необходимостта да представи годишен доклад за дейността. Ето защо трябва да се приеме, че заявителят има задължение за съставяне на годишен доклад за дейността през отчетната година.

Съдът споделя извода на длъжностното лице по регистрацията, че годишен доклад за дейността на дружеството следва да бъде приложен към заявлението.

Следователно, установява се, че към заявлението не са представени всички изискуеми документи.

Указанията на длъжностното лице по регистрацията са дадени на 18.01.2021г., като са надлежно обявени  по партидата на дружеството.

Отказът е постановен след изтичане на срока за изпълнение на указанията – на 21.01.2021година. Неоснователни са доводите, че тъй като указанията са дадени четири месеца след подаване на заявлението и то по партидата на дружеството, а не са изпратени на заявителя по пощата, то е налице допуснато процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност на отказа.

Съгласно изричната разпоредба на чл.22 ал.5 изр.2 от ЗТРРЮЛНЦ указанията се оповестяват по електронната партида на търговеца. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ (в сила от 10.05.2019 г.) заявленията за обявяване на годишните финансови отчети и доклади, когато това се изисква по закон се разглеждат по реда на постъпването им отделно от другите заявления. Поради това и обстоятелството, че указанията от длъжностното лице по регистрацията са дадени след изтичане на инструктивния срок по чл.22 ал.5 от ТЗ - с постъпване на 18.01.2021г. на акт на съда  по т.д.№440/20г. на СГС незабавно са били разпределени за разглеждане всички постъпили преди него и неразгледани заявления. Породи което указанията на ДЛР, дадени след изтичане на срока по чл.22 ал.5 – следващия работен ден от постъпването на заявлението в регистъра не води до заличаване на ефекта на даване на същите. Именно за да се гарантира бързина на обработване на заявлението, не е предвидено изискване да се връчват лично указанията за отстраняване на нередовности в заявлението. В тежест на заявителя  е да прави редовни проверки по партидата си, с оглед своевременно узнаване за дадени указания и тяхното изпълнение. Макар и със забавяне, е спазена предвидената законова процедура. От друга страна, отказът е постановен четири работни дена след даване на указанията, т.е заявителят е разполагал с възможност да ги изпълни.

Същевременно следва да се отбележи, че част от документите не могат да се набавят и в срока по чл. 22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ – например протокола от ОСАА, в който списъкът на присъствалите на ОСА, който не съдържа точен брой на притежаваните от присъствалия акционер акции. В този смисъл представената с жалбата декларация по образец – Приложение №3 по чл.62а ал.2 от Наредба №1/2007г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ е без значение, поради наличие на основание да бъде постановен обжалвания отказ.

 По разноските.

 Агенцията е претендирала разноски за ю.к.възнаграждение. Съгласно чл.541 от ГПК разноските по охранителните производства, каквото е настоящото са за сметка на молителя. Агенцията по вписванията не е страна в това производство, доколкото същото е охранително и едностранно, поради което и няма право на разноски /Решение №117/02.03.2021г. по т.д.№169/2021г. на САС/.

По изложените съображения, атакувания отказ следва да бъде потвърден.

 

Мотивиран от изложеното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „З.Т.” АД, ЕИК********, чрез изп. директорИ.П., срещу отказ №20200925195952-2/21.01.2021г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, постановен по заявление №20200925195952/25.09.2020г. по партидата на „З.Т.” АД, ЕИК********.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в седмодневен срок от съобщаването му.

 

                                                   

 

СЪДИЯ: