МОТИВИ : Срещу
подсъдимият И.Д.С. *** било предявено обвинение за престъпление по чл.209, ал.1,
във връзка с чл.26, ал.1 от НК, за това, че за
периода от 24.03.2011 год. до 15.04.2011 год. в гр.Тетевен, Ловешка област и в гр.Ловеч,
при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудил и поддържал заблуждение у Ц.Г.Н., че ще извърши плащания от
нейно име по договор за лизинг от 24.03.2011 год. с „Космо България
Мобайл" ЕАД гр.София за закупуването на преносим компютър „Digimax DI 1562", без първоначална лизингова вноска и договор
за лизинг от 30.03.2011 год. с „Мобилтел" ЕАД гр.София за закупуване на
мобилен телефон „Нокиа Е71", без първоначална лизингова вноска и с това й
причинил имотна вреда в размер на 1431,90 лева; у Д.Т.Д. и К.И.К. ***, че ще
продаде на всеки поотделно преносим компютър и с това им причинил имотна вреда
на Д. в размер на 360 лева и на К. в размер на 300 лева, всичко на обща
стойност 2091,90 лева.
Представителят на Районна
прокуратура - Ловеч поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимият по текста
посочен в обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка по делото е
изяснена и, че посоченото престъпление е извършено по начина описан в
обвинителния акт. Развива подробни съображения в подкрепа на тезата си.
Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението,
като се определи наказанието при условията на чл.58а от НК на една година и
шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което се отложи при условията
на чл.66 от НК, както и му се приспадне времето, през което е бил с мярка за
неотклонение „задържане под стража”.
Подсъдимият И.С., редовно
призован, се явява лично в съдебно заседание. По реда на съкратеното съдебно
следствие по чл.370, във връзка с чл.371, т.2 от НПК се признава за виновен, потвърждава
направените от него самопризнания на досъдебното производство, изцяло признава
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да
не се събират доказателства за тях. Признава се за виновен и съжалява за
стореното.
При дадената му последна дума заявява,
че в момента има дело за издръжка на детето си и трябва да работи, за да може
да я плаща.
Служебно назначения защитник на
подсъдимия И.С. – адвокат И.М. от ЛАК не оспорва приетата от прокурора в
обвинителния акт фактическа обстановка. Изтъква наличието на смекчаващи вината
обстоятелства, като пледира за определяне на минимален размер на наказанието,
изтърпяването на което, на основание чл.66 от НК се отложи за изпитателен срок
от три години.
От събраните по време на
досъдебното производство и съдебно следствие писмени доказателства, от
заключението на вещото лице по назначената стоково-оценителна експертиза, от
свидетелските показания, както и от самопризнанията на подсъдимият, направени
на досъдебното производство и потвърдени от него по реда на съкратеното съдебно
следствие, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият И.Д.С. *** и бил безработен. Бил осъждан за престъпление от общ
характер на пробация.
От месец февруари на 2011 год. в село Гложене, общ.Тетевен живеела
свидетелката Ц.Н.. В селото същата се преместила заедно с Георги Петков Попов,
с когото живеела на семейни начала. Попов имал заболяване, което изисквало
активно лечение и затова той трябвало да има адресна регистрация в гр.Тетевен, за
да може да остава на лечение в тамошната болница. За целта свидетелката Н. се
свързала с подсъдимия С., който я регистрирал на своя адрес. Така двамата се
запознали. Месец по-късно, през март на 2011 година Н. помолила подсъдимия да й
съдейства при намирането на работа. Същият обещал, че ще попита за работа в
някаква баничарница. Няколко дена по-късно, подсъдимият С. извикал свидетелката
в гр.Тетевен, като й казал, че й намерил работа. Срещнали се в едно кафене. Там
той я попитал дали е абонат на „Глобул" и дали е съгласна да вземе на
изплащане преносим компютър, като той щял да плаща лизинговите вноски. Обяснил,
че с тази покупка свидетелката имала право на повече безплатни минути за
разговори. Като реванш за тази услуга обещал съвсем скоро да й намери работа. На
24.03.2011 год. двамата се срещнали отново в гр.Тетевен, като отишли до
магазина на „Германос". В магазина Н. си дала само личната карта, а след
изготвянето на договора го подписала. Лаптопа получили веднага, като същият
останал в подсъдимия С.. След това двамата се разделили, като С. й наел
таксиметров автомобил, управляван от свидетеля К.К., като предварително му
платил. В следващите няколко дни подсъдимият бил доста активен, като често се
обаждал на свидетелката и й обяснявал къде щял да й намери работа. В един от
телефонните си разговори същият я попитал дали би се съгласила да вземе на свое
име мобилен телефон от «Мтел», чийто лизингови вноски той щял да плаща. Обяснил
й, че като лоялен клиент щяла отново да има право на безплатни минути за разговори.
Така на 30.03.2011 год. двамата отново се срещнали в гр.Тетевен пред офиса на
„Мобилтел". Там Н. отново си дала само личната карта, подписала договора, като
мобилния телефон и СИМ картата отново останали в подсъдимият С.. За пореден път
С. й обещал, че ще плаща сметките и лизинга на телефона.
Получения телефон и преносим компютър впоследствие подсъдимия продал. Чрез
направените справки до мобилните оператори било установено, че мобилния апарат
„Nokia Е71" и преносимия компютър собственост на Н., се намирали и ползвали
от свидетелят Г.Н.. От показанията на последния се установява, че през месец
април на 2011 год. подсъдимият С., когото познавал от дълги години, му
предложил преносим компютър и мобилен телефон за сумата от 450,00 лева. Казал
му, че има фирма за добив на дървесина, както и транспортна фирма в гр.Шумен и
чрез тях закупувал посочените вещи на по-ниски цени.
В град Тетевен живеел и работел свидетелят К.И.К.. Същият работел като
таксиметров шофьор и във връзка с работата си познавал подсъдимия С., който
често ползвал услугите му. Не веднъж същият бил наеман да вози свидетелката Н. ***,
като С. предварително му заплащал за предоставената услуга. Един ден през месец
април на 2011 год. подсъдимият се срещнал със свидетеля К. на таксиметровата
стоянка в гр.Тетевен. Предложил да му продаде преносим компютър на ниска цена -
500-600 лева, който закупил чрез фирмата си. Получената информация свидетелят К.
споделил с колегата си - свидетелят Д.Д., като двамата се съгласили с офертата
на подсъдимия. На 14.04.2011 год. свидетелят Д. се срещнал с подсъдимия С.. Същият
обяснил и на него, че притежавал фирма, чрез която закупувал компютрите на
по-ниски цени от магазините на „Глобул" и „Мобилтел". Предложим му
преносим компютър за сумата от 500,00 лева. Още същият ден свидетелят Д. предал
на подсъдимия сумата от 360,00 лева като капаро за лаптопа, като последният
обещал до вечерта на следващия ден да му го предостави.
На 15.04.2011 год. Подсъдимият С. се обадил на свидетелят К.К., като му заявил,
че трябва да отидат до гр.Ловеч, за да вземат компютъра. Двамата тръгнали с
таксиметровата кола на свидетеля. По пътя за гр.Ловеч минали през с.Гложене, откъдето
взели и свидетелката Н.. По пътя Н. и С. разговаряли за работа, като последният
обяснявал на свидетелката как щял да прехвърли фирмата си на нейно име, тя да я
ръководела. В град Ловеч К. спрял на платен паркинг, а подсъдимият отишъл с Н.
да уреждат документите за фирмата. Разбрали се да се чуят по-късно, за да
отидат заедно за компютъра. Час по-късно на паркинга, при свидетелят К. отишла Н.,
която му поискала парите за компютъра. К. отказал да й ги даде и заедно отишли
до магазина на „Глобул" в града. Там ги чакал подсъдимият, който накарал К.
да си избере лаптоп. След това тримата излезли от магазина, като К. в
присъствието на свидетелката Н. дал сумата от 300,00 лева на подсъдимия. С.
прибрал парите и казал, че трябва да изчакат около час за да бъде оформен
договора за покупко-продажбата на лаптопа. Тримата тръгнали да се разхождат. Не
след дълго подсъдимият ги оставил, тъй като трябвало да предаде багаж на
племенника си. Разбрали се да се чуят по-късно. Въпреки това подсъдимият не се
върнал. Свидетелят К. направил опит за се свърже с него по телефона, но той бил
изключен. По-късно самият С. се обадил на свидетелката Н., като им казал да се
прибират без него в гр.Тетевен, а компютъра щял да бъде изпратен на адрес по
куриер. След като се прибрал в гр.Тетевен К. нееднократно се опитал да се
свърже с подсъдимия. Двамата със свидетелят Д. ходили и до куриерската фирма, за
да търсят пратка на тяхно име, но безуспешно. Така от този момент двамата не
видели повече подсъдимия.
Видно
от заключението на вещото лице по назначената стоково-оценителна експертиза
размера на щетата, нанесена на Ц.Н. е в размер на 1 431,90 лева, на Д.Д. е
в размер на 360,00 лева и на К.К. в размер на 300,00 лева или всичко на
стойност 2091,90 лева.
От така
установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият И.Д.С.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл.209, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като за периода от 24.03.2011 год. до 15.04.2011 год. в гр. Тетевен, Ловешка
област и гр. Ловеч, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави
за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у Ц.Г.Н., че ще
извърши плащания от нейно име по договор за лизинг от 24.03.2011 год. с „Космо
България Мобайл" ЕАД гр. София за закупуването на преносим компютър „Digimax DI 1562”,
без първоначална лизингова вноска и договор за лизинг от 30.03.2011 год. с
„Мобилтел" ЕАД гр.София за закупуване на мобилен телефон „Нокиа Е71",
без първоначална лизингова вноска и с това и причинил имотна вреда в размер на
1431,90 лева; у Д.Т.Д. и К.И.К. ***, че ще продаде на всеки поотделно преносим
компютър и с това им причинил имотна вреда на Д. в размер на 360 лева и на К. в
размер на 300 лева, всичко на обща стойност 2091,90 лева.
Изпълнителното деяние подсъдимият
С. е осъществил чрез двете му форми - действия, с които е възбудил и поддържал заблуждение
у свидетелката Ц.Н., че ще извърши плащания от нейно име по договори за лизинг
на преносим компютър и мобилни телефони, а спрямо свидетелите Д.Д. и К.К., че
ще им продаде преносими компютри. По този начин той мотивирал Н. да сключи
съответните лизингови договори, а Д. и Костов да му заплатят съответно сумите
от 360 и 300 лева.
Подсъдимият С. е осъществил три
деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на престъпление (чл.209,
ал.1 от НК), извършил ги е през непродължителен период от време (24.03.2011 г.
- 15.04.2011 г.), при една и съща обстановка и при еднородност на вината – пряк
умисъл, което обстоятелство квалифицира престъплението по чл.26, ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият
е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – съзнавал
е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Предвид така изложените
съображения съдът квалифицира деянието, призна подсъдимият за виновен и го
осъди.
Причините за извършване на
престъплението е стремежът на подсъдимият С. за облагодетелстване по
неправомерен начин.
Приетата за установена
фактическа обстановка съвпада с обстоятелствата, изложени в обвинителния акт,
тъй като се доказва от писмените доказателства по делото, свидетелските показания,
заключението на вещото лице и от самопризнанията на подсъдимият, дадени на
досъдебното производство и потвърдени, и допълнени от него в хода на
съкратеното съдебно следствие. Последните изцяло кореспондират както помежду
си, така и със събраните на досъдебното производство доказателства и очертават
фактическа обстановка по случая изцяло съвпадаща с описаната от прокурора в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимият И.Д.С. съдът съобрази като отегчаващо отговорността обстоятелство предишното му
осъждане, като отчете и обстоятелството, че това осъждане не е било за тежко
умишлено престъпление, а по чл.183, ал.1 от НК, а като смекчаващи вината
обстоятелства съобрази направените самопризнания и изразеното критично
отношение към стореното, а също семейното и имотното му състояние. Поради това,
на основание чл.209, ал.1 и чл.54 от НК, при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства му наложи наказание лишаване от свобода в размер на
една година и шест месеца.
Съгласно императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, съдът редуцира така определеното му наказание
лишаване от свобода при условията на чл.58а, ал.1 от НК, като го намали с 1/3.
Ето защо, на основание чл.209, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1, във връзка с чл.58а,
ал.1 от НК подсъдимият И.С. следва да изтърпи наказание лишаване от свобода в
размер на 1 (една) година.
Тъй като подсъдимият С. не е
осъждан на лишаване от свобода (за престъплението по чл.183, ал.1 от НК е бил
осъден на пробация) и с оглед данните по делото, съдът прие, че за постигане
целите на наказанието и поправянето на осъдения, не е наложително същия да го
изтърпи ефективно, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи
изпълнението на определеното и редуцирано по реда на чл.58а от НК наказание лишаване
от свобода за срок от три години от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.59, ал.1 от НК,
от определеното и редуцирано наказание съдът приспадна времето, през което
подсъдимият С. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от
25.04.2013 г. до 28.10.2013 година.
Съдът
намира така наложеното наказание на подсъдимият И.Д.С. за справедливо и, че
съответства на обществената опасност на деянието и на автора му, като чрез него
ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
При този изход на процеса съдът
осъди подсъдимият И.Д.С. да заплати на Районен съд гр.Ловеч сумата 115,00 лева,
представляваща разноски по делото, а на ОД на МВР – Ловеч сумата 60,00 лева,
представляваща разноски направени на досъдебното производство.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :