№ 1061
гр. Варна , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Нина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско
дело № 20213100500639 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 263716/18.01.2021г., депозирана от
„МОБА" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „***“,
бл. *, ет. *, действащо чрез процесуалния си представител адв. В.С. от АК – Варна, срещу
Решение № 261628/09.12.2020г., постановено по гр. д. № 20380/2019г. по описа на ВРС, ГО,
34-и състав, в частта, с която по предявени от Р. Г. З., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул.
„***” № *, срещу дружеството – въззивник, обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 262 КТ, чл. 285, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2, т. 2, вр. чл. 5 от Наредба № 11 от
21.12.2005г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или
добавки към нея и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, последното е осъдено да заплати сумите, както следва:
– сумата в общ размер на 941,69 лв., представляваща сбор от дължимо и незаплатено
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
12.03.2018г. до 11.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска в съда 10.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението;
– сумата в общ размер на 95,30 лв., представляваща сбор от дължимата върху всяко
от допълнителните възнаграждения за извънреден труд мораторна лихва, начислена от 1-во
число на месеца, следващ изплащането на трудовото възнаграждение до 09.12.2019г.
включително;
– сумата в общ размер на 336,00 лв., представляваща сбор от неизплатената стойност
на полагаща се храна за отработени 168 дни за периода от 12.03.2019г. до 11.02.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда -
1
10.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението;
– сумата от 389,67 лв., представляваща сторените в производството разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца;
– сумата от 340,95 лв. – разноски на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
В жалбата се излагат твърдения за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение. Сочи се, че графиците за работа, използвани при
изготвянето на повторната съдебно-счетоводна експертиза, на чието заключение се е
позовал съдът, са само средство за планиране на работата през съответния месец и от тях не
може да се направи извод за реалното полагане на труд. Застъпва се, че от представените по
делото писмени доказателства е видно, че работодателят е създал такава организация на
работа в охраняваните обекти, при която да има баланс и да не се допуска извънреден труд.
Твърди се и че изпълняваната от ищеца длъжност „охранител“ – невъоръжена охрана няма
специфичен характер, не се извършва във вредна среда и др., т.е. не са налице двете
кумулативни предпоставки, посочени в Наредба № 11/2005г., поради което на същия не се
дължи осигуряване на безплатна храна. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част
и отхвърляне на исковата претенция.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК, въззиваемият Р. Г. З., чрез пълномощника си адв.
И.Е., е депозирал отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за
неоснователността на последната. Сочи, че след съвкупна преценка на доказателствата по
делото ВРС е установил действителната фактическа обстановка, касаеща разглеждания
казус. Застъпва, че нормата на чл. 2 от Наредба № 11/21.12.2005г. регламентира две
хипотези на работници – работещи във вредни/специфични условия на труд и такива,
полагащи труд при специфична организация на работата, като така посочените две
предпоставки не са кумулативни. Твърди, че в случая е налице втората предпоставка, с
оглед на обстоятелството, че е полагал труд при 12 часов работен ден и сумирано
изчисляване на работното време. Моли за потвърждаване на атакуваното решение в
обжалваната част и присъждане на разноски за адвокатски хонорар.
В проведеното открито съдебно заседание дружеството – въззивник, редовно
призовано, се представлява от адв. В.С., който поддържа въззивната жалба, съответно
оспорва отговора на същата. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и
присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение. В представената писмена защита излага
доводи за неоснователност на предявените искове.
Въззиваемият Р.З., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. И.Е., който
оспорва жалбата, поддържа депозирания писмен отговор и моли решението на ВРС да бъде
потвърдено. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:
Производството по гражданско дело № 20380/2019г. по описа на ВРС, ГО, 34-и
състав, е образувано по предявени от Р. Г. З. срещу „Моба” ЕООД обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 262 КТ, чл. 285, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2, т.
2, вр. чл. 5 от Наредба № 11 от 21.12.2005г. за определяне на условията и реда за
осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за следните суми:
– сумата от 965,10 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 07.03.2018г. до 11.02.2019г. (след допуснато в о.с.з. на 09.11.2020г. изменение
на иска на осн. чл. 214, ал.1 от ГПК);
– сумата от 108,30 лева, представляваща лихва за забава върху възнаграждението за
положен извънреден труд, за периода от 30-то число на месеца, следващ датата на полагане
на извънредния труд до 09.12.2019г. вкл. (след допуснато в о.с.з. на 09.11.2020г. изменение
2
на иска на осн. чл. 214, ал.1 от ГПК);
– сумата от 336 лева, представляваща сбор от незаплатената стойност на полагаща се
храна за отработени 168 дни за периода от 12.03.2019г. до 11.02.2019г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
10.12.2019г., до окончателното изплащане на задълженията.
Ищецът сочи, че считано от 07.03.2018г. е бил в трудово правоотношение с ответното
дружество „Моба“ ЕООД, по силата на което е заемал длъжността „охранител“, с характер –
невъоръжена охрана, с място на работа гр. Варна, хотел „Флагман“ и хотел „Адмирал“, с
работно време съгласно сключения трудов договор – осемчасов работен ден, с
продължителност на работния процес 5 дни в седмицата, при уговорено основно трудово
възнаграждение в размер на 510 лева, платимо до 30-то число на следващия полагането на
труда месец. Твърди, че от назначаването му на горната длъжност до прекратяване на
трудовото правоотношение със заповед от 31.01.2019г. е полагал труд на 12- часови смени,
по месечни поименни графици, при сумарно изчисляване на работното време. Излага, че
работодателят не му е заплатил дължимото възнаграждение за положен извънреден труд, в
това число с превръщане на нощните часове труд в дневни, умножени с коефициент 1.143.
Предвид полагането на труд на 12- часови смени счита, че работодателят е следвало да му
осигури и безплатна храна по реда на Наредба № 11 от 21.12.2005г. за определяне на
условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, стойността на
която не може да бъде по-малко от 2 лева на ден, като сочи, че работодателят не е изпълнил
и това си задължение.
С депозирания отговор на исковата молба от ответното дружество не се оспорва, че в
процесния период страните са били в трудово правоотношение с посоченото от ищеца
съдържание. Излага се, че последният се е съгласил да работи при пълно работно време, на
смени, по график и при въведено със Заповед № РД 135-8435/29.06.2009г. на управителя на
дружеството сумарно отчитане на отработените часове, с период на отчитане на четири
месеца, на смени, при норма с 12 часа продължителност на смяната. Не се оспорва и че
ищецът е работил на смени по установени графици, за които се твърди, че са съставени така,
че да се спазват изискванията на КТ. Сочи се, че работодателят надлежно е отчел
отработеното време от ищеца и на същия е изплатено възнаграждение за извънреден труд,
когато е установен такъв. По отношение на претенцията за безплатна храна се излага, че за
работодателя не е съществувало задължение за осигуряване на такава, тъй като характерът
на изпълняваната от ищеца работа не е специфичен.
Настоящият съдебен състав на Окръжен съд Варна, като взе предвид доводите на
страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на
основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически
положения:
Не е спорно между страните, а и от приложения по делото Трудов договор №
404/07.03.2018г. се установява, че в процесния период същите са се намирали в трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „охранител“, с характер –
невъоръжена охрана, място на работа гр. Варна, хотел „Флагман“ и хотел „Адмирал“, при
уговорено пълно работно време, на смени, по график и при сумарно отчитане на
отработеното време. Липсва спор и по отношение на това, че трудовото
правоотношение е прекратено със Заповед № 136/31.01.2019г., считано от 11.02.2019г.
От приложената по делото Заповед № РД-135-8435/29.06.2009г. на управителя на
„Моба“ ЕООД се установява, че на основание чл. 142, ал. 2 и 4, вр. с чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ,
от работодателя е въведено сумарно изчисляване на работното време на работниците,
осъществяващи дейност по непосредствена охрана, като същото се отчита на период от
четири месеца, както следва: до 31.04., до 30.08. и до 31.12 на съответната година.
3
Определена е максимална продължителност на работната смяна (дежурството) на тези
работници до 12 часа, като е предвидено разликата между нормалната продължителност на
отработеното време, съгласно КТ и действително отработените през съответния период
часове, да се начислява към възнаграждението за последния месец на отчетния период, с
увеличение от 50%.
За установяване на реално отработените от ищеца часове труд, в т.ч. и извънреден
такъв, по делото са приети като писмени доказателства Дневник за сдаване и приемане на
обекта (смяната) на пост ВПД – х-л „Флагман“ и х-л „Адмирал“, Книга за ежедневен
инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на обект ВПД – х-л
„Флагман“ и х-л „Адмирал“, таблици за отчитане явяването и неявяването на работа на
обект х-л „Флагман“ и х-л „Адмирал“, както и месечни графици за работа на лицата от
охранителния състав на обект х-л „Флагман“ и х-л „Адмирал“.
През първата инстанция са изготвени и две съдебно-счетоводни експертизи,
съответно първоначална единична и повторна тройна (след своевременното оспорване на
първоначалната). От заключението на експертите по тройната експертиза, което настоящият
което настоящият съдебен състав кредитира като обективно изготвено, даващо компетентен
и добре обоснован отговор на поставените задачи, се установява, че отработените от ищеца
смени за процесния период са 85 дневни смени, всяка от които по 12 часа, както и 83 нощни
смени от по 12 часа и една от 7 часа или общо отработените часове са 1020 часа дневни и
1003 часа нощни. Положеният извънреден труд, според вещите лица, при сумарно
изчисляване на работното време с период на отчитане четири месеца, на смени, при норма
12 часа продължителност на смяната, при съобразяване на правилото на чл. 9 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, е 191 часа, като дължимото
възнаграждение възлиза на 941,69 лева, съответно лихвата за забава, начислена от първо
число на месеца, следващ отчитането на извънредния труд до 09.12.2019г. вкл., е в размер на
95,30 лева.
При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните
правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални
предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на
нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г. на ОСГТК/. Такова, според
настоящия съдебен състав, не се установява.
За неоснователни съдът намира възраженията на въззивника, свързани с използваните
при изготвянето на тройната експертиза писмени доказателства. Видно от констативно-
съобразителната част на същата, за определяне на реално отработените смени, съответно
4
часове от ищеца – въззиваем за процесния период, експертите са се позовали не на
месечните графици за работа, както твърди въззивникът, а на сравнителен анализ на
приложените по делото Книга за ежедневен инструктаж по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана и таблиците за отчитане явяването и неявяването на работа.
Констатираните разминавания са в посока, че за част от дните през процесния период е
налице положен подпис от ищеца Р. Г. З. в Книгата за ежедневен инструктаж по
безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, но липсва отразяване на даденото
дежурство в таблиците за отчитане явяването и неявяването на работа. Константна е
практиката на ВКС, обективирана в Решение № 228 от 24.06.2011г. на ВКС по гр. д. №
1625/2010г., III г. о., ГК, Решение № 103 от 27.07.2012г. на ВКС по гр. д. № 299/2011г., IV
г.о., ГК и др., че в рамките на съдебното производство доказването на положения
извънреден труд се извършва с всички допустими доказателствени средства. В настоящия
случай съдът намира, че с положените от ищеца подписи в Книгата за ежедневен
инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, както и в Дневника
за сдаване и приемане на обекта (смяната), които подписи са неоспорени от ответното
дружество, същият е удостоверил явяването си на работа и съответно поемането на смяната
за съответния ден, а оттам и реално отработеното време на обекта, надвишаващо
установеното за ищеца работно време. Последното не би могло да се опровергае от
обстоятелството, че част от дежурствата (смените) не са отразени във водените от ответника
- работодател таблици за отчитане явяването и неявяването на работа (т.е. последните не са
водени редовно), доколкото противното би означавало работодателят да черпи права от
собственото си противоправно поведение.
Необосновано е твърдението на въззивника - работодател, че от писмените
доказателства по делото е видно, че в охраняваните обекти е създадена такава организация
на работата, при която да не се допуска извънреден труд. Това е така, доколкото
представените графици за работа действително представляват единствено средство за
планиране на работата през съответния месец (съответно отразеното в същите нито означава
непременно реално отработено време, нито последното се изчерпва с данните по тях), а
както бе посочено по-горе, таблиците за отчитане явяването и неявяването на работа не са
водени редовно от работодателя, още повече, че това твърдение противоречи на друго
такова на работодателя - ответник, че на ищеца е изплащано възнаграждение за положен
извънреден труд, когато е установен такъв.
Основателно обаче, според настоящия съдебен състав, е възражението на въззивника,
че доколкото изпълняваната от ищеца работа няма специфичен характер, то на същия не се
следва безплатна храна по смисъла на чл. 285 от КТ и Наредба № 11/2005г. Съобразно
издаденото от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването,
на осн. пар. 2 от ЗР на Наредбата, Указание за прилагането на Наредба № 11 за определяне
на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея (обн., ДВ, бр.
1 от 2006г.) и по-конкретно т. I от същото, безплатна храна и/или добавки към нея получават
работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и
организация на труда, като тези две условия трябва да действат кумулативно съгласно чл.
285, ал. 1 от Кодекса на труда, за да има задължение работодателят за осигуряване на
безплатна храна и/или добавки към нея. Доколкото по делото липсват събрани
доказателства, а и твърдения, изпълняваната от ищеца работа да има специфичен характер
по смисъла на чл. 2, ал.1 от Наредбата, то следва да се приеме, че за работодателя не е
съществувало задължението по чл. 285, ал.1 от КТ за осигуряване на безплатна храна и/или
добавки към нея. Не е налице в конкретния случай, предвид длъжността на ищеца –
„охранител“, с характер – невъоръжена охрана в хотел „Флагман“ и хотел „Адмирал“, гр.
Варна, и предназначението на тази храна, а именно да неутрализира влиянието на
определени вредни за човешкото здраве фактори на работната среда, доколкото не може да
се приеме, че се касае за работа във вредни за здравето условия.
С оглед на изложеното, предявеният от ищеца от Р. Г. З. иск с правно основание чл.
5
285, ал. 1 от КТ се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Доколкото ВРС е
достигнал до различен краен извод, първоинстанционното решение следва да се отмени в
частта, с която „Моба” ЕООД е осъдено да заплати на ищеца сумата в общ размер на 336
лева, представляваща сбор от незаплатената стойност на полагаща се храна за отработени
168 дни за периода от 12.03.2019г. до 11.02.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на предявяване на иска в съда – 10.12.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, а предявеният иск да се отхвърли като неоснователен.
Доколкото от събраните доказателства по делото се установява реално положен от
ищеца извънреден труд в размер 191 часа, незаплатен от работодателя – ответник,
дължимото възнаграждение за което съгласно тройната съдебно-счетоводна експертиза е в
размер на 941, 69 лева, то искът с правно основание чл. 262 КТ се явява основателен до този
размер и следва да се уважи до същия.
С оглед основателността на главната претенция до размера от 941, 69 лева,
основателна до размера от 95,30 лева, съгласно изчисленията в заключението по тройната
съдебно-счетоводна експертиза, се явява и акцесорната такава за заплащане на обезщетение
за забава (мораторна лихва) върху всяко от допълнителните възнаграждения за извънреден
труд, за периода от датата на изпадане на ответника в забава – първо число на месеца,
следващ изплащането на трудовото възнаграждение до 09.12.2019г. вкл.
Доколкото ВРС е достигнал до идентичен краен извод, касателно исковете по чл. чл.
262 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, обжалваното решение следва да се потвърди в частта, с която
ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата в общ размер на 941,69 лева,
представляваща сбор от дължимо и незаплатено допълнително трудово възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 12.03.2018г. до 11.02.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска в съда – 10.12.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата в общ размер на 95,30 лева,
представляваща сбор от дължимата върху всяко от допълнителните възнаграждения за
извънреден труд мораторна лихва, начислена от 1-во число на месеца, следващ изплащането
на трудовото възнаграждение до 09.12.2019г. включително.
По разноските:
С оглед изхода от спора, като законова последица решението на ВРС следва да бъде
ревизирано и в частта за разноските. За производството пред първата инстанция ищецът е
претендирал разноски в размер на 500 лева – заплатен адвокатски хонорар. Съдът намира
направеното от процесуалния представител на ответното дружество възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ищеца за неоснователно,
доколкото същото е под минимума, определен при съобразяване на разпоредбите на чл. 7,
ал. 2, т. 1, вр. с ал. 9 от Наредба №1/09.07.04г. и отговаря на фактическата и правна
сложност на делото. На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, съразмерно на уважената част от
исковете, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 367,88 лева.
Ответното дружество е претендирало разноски в общ размер на 1020 лева, от които
420 лева с вкл. ДДС – заплатен адвокатски хонорар и 600 лева – разноски за вещи лица.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. с чл. 359 КТ работниците и служителите са освободени
от такси и разноски по искове, произтичащи от трудови правоотношения, с оглед на което в
тежест на ищеца следва да бъдат възложени, съразмерно с отхвърлената част от исковете,
единствено сторените от работодателя - ответник разноски за процесуално представителство
пред ВРС. На основание чл. 78, ал.3 от ГПК, в полза на „Моба” ЕООД следва да се присъдят
разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 100,12 лева.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено,
6
съразмерно на уважената част от исковете, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВРС и сумата в размер на 257,51 лева – държавни такси за предявените
искове и изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице по изготвената
първоначална съдебно-счетоводна експертиза.
При този изход на спора право на разноски за въззивното производство имат и двете
страни. Въззиваемият е претендирал такива в размер на 400 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение. Възражението за прекомерност на същото, направено от пълномощника на
въззивника е неоснователно, доколкото заплатеният от въззиваемия хонорар е в размер
около минимума, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/09.07.04г., с начислено на осн.
пар. 2а от ДР на Наредбата ДДС. С оглед своевременното им претендиране и представените
доказателства за извършването им, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, на въззиваемия - ищец
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 302,11 лева. Разноски в полза на
въззивника не следва да се присъждат, доколкото, от една страна, по изложените по-горе
съображения претендираните от работодателя разноски за заплатена държавна такса за
въззивно обжалване, не могат да бъдат възложени в тежест на работника-въззиваем, а от
друга, по делото липсват представени доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в съответствие с изискването на т.1 от Тълкувателно решение 6 от
06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261628/09.12.2020г., постановено по гр. д. № 20380/2019г. по
описа на ВРС, ГО, 34-и състав, в частта, с която „Моба” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „***“, бл. *, ет. *, е осъдено да заплати на
Р. Г. З., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „***” № *, сумата в общ размер на 336
(триста тридесет и шест) лева, представляваща сбор от незаплатената стойност на
полагаща се храна за отработени 168 дни за периода от 12.03.2019г. до 11.02.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска в съда –
10.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и в частта за разноските
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Г. З., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „***” № *,
срещу „Моба” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„***“, бл. *, ет. *, иск с правно основание чл. 285, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 336
(триста тридесет и шест) лева, представляваща сбор от незаплатената стойност на
полагаща се храна за отработени 168 дни за периода от 12.03.2019г. до 11.02.2019г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 10.12.2019г., до окончателното изплащане на задълженията.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която „Моба” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „***“, бл. *, ет. *, е осъдено да заплати на
Р. Г. З., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „***” № *, сумата в общ размер на 941,69
лева (деветстотин четиридесет и един лева и шестдесет и девет стотинки),
представляваща сбор от дължимо и незаплатено допълнително трудово възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 12.03.2018г. до 11.02.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска в съда – 10.12.2019г. до
7
окончателното изплащане на задължението, както и сумата в общ размер на 95,30 лева
(деветдесет и пет лева и тридесет стотинки), представляваща сбор от дължимата върху
всяко от допълнителните възнаграждения за извънреден труд мораторна лихва, начислена от
1-во число на месеца, следващ изплащането на трудовото възнаграждение до 09.12.2019г.
включително.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 6 от ГПК, „Моба” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „***“, бл. *, ет. *, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата в размер на 257,51 лева (двеста
петдесет и седем лева и петдесет и една стотинки) – разноски за държавни такси и депозит
за първоначална съдебно-счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА „Моба” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „***“, бл. *, ет. *, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Г. З., ЕГН **********, адрес: гр. Варна,
ул. „***” № *, сумата в размер на 669,99 лева (шестстотин шестдесет и девет лева и
деветдесет и девет стотинки), представляваща сторени пред ВРС и ВОС разноски за
процесуално представителство и защита.
ОСЪЖДА Румен, Георгиев З., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „***” № *, ДА
ЗАПЛАТИ на „Моба” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „***“, бл. *, ет. *, сумата в размер на 100,12 лева (сто лева и дванадесет
стотинки), представляваща разноски за заплатен адвокатски хонорар в първата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от разпоредбата на
чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8