Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 25.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, Х граждански състав, в
открито заседание на 25.11.2016г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдия Тодорова гр.д.№
8098 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба от М.Н.Б., ЕГН**********,*** против Б.Н.Б.,
ЕГН**********,***, в която се твърди , че Б.Н.Б. е брат на молителката. Твърди,
че двамата обитават жилище, находящо се в ***,собственост на родителите им - ***.
Твърди, че четиримата живеят в общо домакинство, но предимно тя и майка им с
доходите си обезпечават прехраната и битовите потребности на четиримата.
Твърди, че доходите си получава от стопанисван магазин за месо, находящ се в ***,
***. Твърди, че от около три години назад, поведението на брат й се променило.
Същият престанал да работи, започнал да злоупотребява с алкохол, бил семеен с
малко дете, но се развел и се установил да живее при молителката и родителите
им. Твърди, че Б.Б. не иска да работи, няма трайна работа и не работи и
понастоящем. В поведението му се редуват спокойни и агресивни периоди. Под
въздействието на алкохола, който приема / а може би и други незнайни за нея
вещества/ става изключително агресивен спрямо околните. Твърди, че вменява на
всички тях чувството за вина, че се справят и посрещат ежедневните си
потребности, както и че са длъжни да се грижат за него - да му осигурят
подслон, храна и парични средства, които да използва основно за закупуването на
алкохол. Твърди, че за тези няколко години агресията му първоначално била
насочена към бившата му съпруга, после се пренасочила към майка им - *** Б..
Твърди, че през 2015 година, по нейна жалба Б.Б. бил освидетелстван от експерт
психиатър, като изследването на психиатъра
установило, че страда
от психическо разстройство -
биполярно афективно разстройство. Твърди, че на същият било предписано
амбулаторно лечение с медикаменти, което същият не желаел да изпълнява. Твърди,
че той и тогава и в момента смята,че няма нужда от лечение. Твърди, че
понастоящем агресията на ответника е насочена изключително спрямо молителката.
Твърди, че от около три седмици е подложена на системен психически тормоз от
негова страна, изразяващ се в отправянето на заплахи за физическата й
неприкосновеност,о6езобразяване, както и, че ще издевателства сексуално с нея.
Твърди, че агресивното му поведение ограничава до нетърпими граници личния й
живот. Твърди, че е принудена да се
изолира в една от стаите на жилището, в което живеят, тъй като се страхува за
живота си, да се заключва и да следи непрекъснато какво се случва с личните й
вещи.
Твърди, че на 16.10.2016 година вечерта, брат й Б.Б. в
явно нетрезво състояние изпаднал и в нечовешка ярост. Твърди, че тъй като била
в стаята, която обитава той отвън се заканвал и викал със силни викове и
крясъци удрял по вратата и я псувал. Твърди, че изпотрошил част от покъщнината
в общото им домакинство. Твърди, че баща им *** Б. се опитал да го успокои, но
чула брат си да продължава с обидите,заканите и псувните по неин адрес. Твърди,
че се опитал със сила да разбие вратата на стаята й и да влезе при нея, но не
успял, защото предвидливо се била заключила. Твърди, че някой от съседите явно
бил извикал полиция, при пристигането, на която брат й се успокоил и с помощта
на линейка на ЦСМП бил откаран в Първа психиатрична клиника - мъже ***, приет и
прегледан от ***. Счита че, извършваните почти ежедневно от страна на ответника
Б.Н.Б. *** действия представляват акт на психическо и емоционално насилие над нея,
както и принудително ограничаване на личния и живот. Моли, на основание чл. 5
т. 1,3 от Закона за защита от домашно насилие ответника да бъде задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие и да му бъде забранено да приближава молителката, жилището, в което
живее, /стаята в която живея/, местоработата й - магазин за месо, находящ се на
*** и местата за социалните й контакти
за максималния срок.
Ответника по делото, взема писмено становище за неоснователността
на молбата и моли да бъде отхвърлена. Излага съображения, че в молбата са изнесени
факти, предшестващи и неотносими към процесния акт на домашно насилие и на свой
ред излага множество такива неотносими твърдения. За инцидента на 16.10.2016г.
г.твърди, че били всички вкъщи - той, баща му и сестра му. Почукал на вратата
на стаята, която обитава сестра му, отворил я и помолил да проведе телефонен
разговор от нейния телефон, тъй като ваучерът му бил изчерпан.Твърди, че без
никаква агресия от негова страна, тя го нагрубила: „Разкарай се от стаята.
Остави ме на мира." Твърди, че отишла към него и го избутала през вратата,
при което ходилото му било притиснато и чехълът му се скъсал. След което
заключила вратата. Твърди, че я чул да чука по стената на съседа ***, който
работи като полицай на ЖП Гарата в Плевен. Молела го да извика полиция. Твърди,
че баща му по това време си бил в стаята. *** излязъл на площадката и се
развикал: „*** излез, сега ще извикам колеги“. Твърди, че той излязъл през
входната врата на жилището си, като съседът му казал:„Момченце, престани да
тормозиш сестра си“. Твърди, че той му отвърнал, че ако иска може да го пребие,
но няма да го направи. Твърди, че *** го хванал за ръкава и го блъснал към
вратата на техния апартамент, изричайки: „Копеле мръсно, не ми минават тези
номера”. Твърди, че се прибрал в жилището си и заключил вратата, а съседът
продължил да вика „Сега ще видиш кой съм аз”. Твърди, че се ядосал, излязал
отново и му казал „Ей мършо, няма да отворя на полицаите и никой няма да излезе
от апартамента”. Твърди, че отново се прибрал вътре и баща му започнал да го
успокоява. Той го хванал за ръката и му казал да не се меси. Баща му тръгнал
към кухнята и тъй като бил видимо пиян, загубил равновесие и паднал. При
падането си казал: „Чакай защо ме биеш". Твърди, че му помогнал да стане и
той се прибрал в стаята си. Твърди, че бил силно разгневен от предизвикания от сестра
му инцидент, намесата на съседа ***, по искане на сестра му, както и обаждането
до полицията. Твърди, че в гнева си блъснал вратата на гардероба в коридора,
която без много усилия се откачила. Твърди, че не е блъскал по вратата на
стаята, в която се била заключила сестра му. Твърди, че тази врата е стъклена и
ако е искал лесно можел да влезе в стаята й. Твърди, че след това се прибрал в спалнята и когато пристигнали
полицаите се отправил към терасата. Заявил, че иска да говори със сестра си, да
изяснят отношенията си, заплашил, че ако не дойде сестра му ще скочи през
терасата, но не е имал намерение да го извърши. Искал да принуди сестра си да
дойде и да поговорят по човешки за причините на непоносимите отношения помежду
им. Тя се появила и той й казал: „Заради твоето дете/племенника ми/ е всичко,
мога да те фалирам за 24 часа", тъй като преди да напусне общото им жилище
имали конфликт с него. Твърди, че сестра му се прибрала в стаята си, а
полицаите дошли. Били дошли с линейка. Отвели го в психиатрично отделение,
намиращо в *** за консултация с лекар - психиатър. Твърди, че по време на
пътуването не се е противопоставял на полицаите. Разплакал се от обида и
напрежение. Твърди, че в отделението му казали, че ще остане за 24 часа и след
това ще го освободят. Заявява, че не употребява наркотици, алкохол пие умерено
и рядко и не е зависим от него.Твърди, че сестра му проявява необоснован страх
от неговото поведение и това я кара да се държи агресивно с него и да го
предизвиква. Счита, че желанието й е той да напусне жилището, за да може да го
ползва изцяло. Твърди, че вече е напуснал съвместно обитаваното жилище и че ще
започва работа в ***. Моли молбата да бъде отхвърлена. Претендира направените
деловодни разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, намира за установено следното:
Не е спорно между страните, че са брат и сестра.
Молителката е представила по делото
Декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, в която е посочила, че декларира, че е обект
на психическо насилие от страна на ответника на 16.10.2016г.
Видно от протокол от 07.11.2016г. по ЧНД № 2579/2016г.
по описа на РС-Плевен, съдът е прекратил производството по делото за по чл.155,
ал.1 ЗЗ поради липса на предпоставките. Приел, че въпреки, че на Б.Б. е
установено заболяване биполярно афективно разстройство, той към момента на
постановяване на определението не е опасен за себе си или за околните.
Установява се от Решение от 04.09.2015г., постановено
по ЧНД № 2062/2015г. по описа на РС-Плевен, че е отхвърлено искането за
задължително настаняване и лечение по реда на чл.155 ЗЗ на Б.Б.. Прието е, че
няма категорични данни той да страда от биполярно афективно разстройство, както
е не са събрани доказателства той да е опасен за себе си или близките си.
От показанията на свидетеля ***, които съдът кредитира като логични, преки и незаинтересовани,
и в съответствие с останалите събрани по делото доказателства се установява, че
свидетеля е съсед на молителката и
ответника по молбата, като живее в живее в апартамента съседен на техния.
Установява се, че на 16.10.2016 г., свидетелят чул изречени от ответника по
молбата Б.Б. по адрес на молителката М.Б. заплашителни и обидни думи: “ще те убия”, “курво, ще те
еба.” Свидетеля чул случващото се, както и чул звук от счупване на мебели в
жилището на страните по делото, както и удари по стената с части от мебели.
Отишъл в апартамента, обитавам съвместно от страните по делото, като видял, че
ответника по молбата е агресивен. Същия проявил агресия и по отношение на
свидетеля ***, след което свидетеля *** помолил съпругата си да се обади на
телефон 112. След което пристигнала полиция и линейка, които прибрали на
лечение ответника по молбата.
Представени са и други неотносими
доказателства.
При така
установеното, съдът прави следните изводи:
От всички представени по делото доказателства, безспорно
се установява, че молбата, подадена на 01.11.2016г., е в едномесечния срок от
твърдяният акт на домашно насилие – на 16.10.2016г., т.е. същата е допустима,
съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН. Установи се, че ответникът и молителката са брат и
сестра – основание за активната легитимация на молителката по чл. 3 т. 6 от ЗЗДН. На база представената декларация от молителката, потвърдена от показанията
на разпитания по делото свидетел, сочеща упражнено психическо насилие спрямо
нея на 16.10.2016г., съдът приема на осн. чл. 13 ал. 2 т.3 от ЗЗДН, че действително
е налице такова насилие от ответника на посочената дата. Наличието на такива
действия спрямо молителката изцяло се потвърждават събраните по делото писмени и
гласни доказателства. По същество ответника по молбата признава извършените
действия, като излага твърдения, че между него и сестра му на посочената дата
16.10.2016г. е възникнал конфликт, при който е имало спречкване между тях.
Ответника по молбата е крещял, изрекъл е обидни думи, удрял е вещи в съвместно
обитаваното жилище и е заплашил, че ще се хвърли през терасата на жилището, ако
молителката откаже да си изяснят отношенията. Ответника излага твърдения, че
поведението му е било провокирано от множество фактори- насложени лоши
отношения между страните по различни поводи, непровокирано агресивното
поведение на молителката спрямо него, както и получаваните от него заплахи от
трето лице във връзка с работата му. Вероятно всички тези факти, както и
установеното заболяване на ответника по делото са довели до по-голямата му
изнервеност и са провокирали неговото поведение. Молителката също е признала в
молбата си, че между нея и брат й съществува конфликт, свързан с имуществени
въпроси и здравословното състояние на ответника по молбата. Съдът намира тези
факти за установени по делото, но същите са неотносими към подадената молба.
Причините, поради които е осъществен акт на домашно насилие са ирелевантни. Съгласно
чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или
сексуално насилие, както и опитът за такова, извършено спрямо лица, които са
или са били в семейна или родствена връзка или които обитават едно жилище. Съдът
счита, че действията на ответника спрямо молителката на 16.10.2016г.,
представляват акт на домашно насилие по смисъла на закона- психическо насилие.
Поради изложеното, съдът намира, че молбата е
основателна и на ответника следва да бъдат наложени предвидените в закона и
поискани от молителката мерки за защита чл. 5, ал.1 ЗЗДН. Следва да се
задължи ответника по молбата да се
въздържа от извършване на домашно насилие
по отношение на М.Н.Б., както и да влиза в стаята, която обитава М.Н.Б.,
ЕГН********** в съвместно, обитаваното жилище- ***, находящ се в ***, както и
да приближава молителката на разстояние по-малко от 50 метра на обществени
места за срок от 12 месеца. Съдът намира, че срока е адекватен на търсената
защита и в този срок ще може да се даде възможност на страните по делото да
успокоят взаимоотношенията си.
На ответника, съгл. чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН, следва да
бъде наложена глоба в минималния размер 200 лв. Следва да бъде указано на
ответника, че при неизпълнение на заповедта на съда полицейските органи,
констатирали нарушението, следва да го задържат и да уведомят прокуратурата за това.
При този изход на делото, и на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса в размер на 80 лв. по сметка на ПлРС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на
осн. чл. 5 от Закона за защита от домашното насилие, както следва :
1.ЗАДЪЛЖАВА
на основание чл. 5 ал.1, т.1 ЗЗДН Б.Н.Б., ЕГН**********,*** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от
извършване на домашно насилие по отношение на М.Н.Б., ЕГН**********,***.
2.ЗАБРАНЯВА
на Б.Н.Б., ЕГН**********,*** да влиза в
стаята, която обитава М.Н.Б., ЕГН********** в съвместно, обитаваното жилище- ***,
находящ се в ***, както и да приближава молителката на разстояние по-малко от
50 метра на обществени места за срок от 12 месеца.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за постановената мярка за закрила след
влизане в сила на решението.
ЗАПОВЕДТА и решението, на осн. чл.16 ал.3 от ЗЗДН, да се връчи
и изпълнява от полицейските органи по местоживеене на молителката и на
ответника.
В СЛУЧАЙ НА
НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на заповедта, Б.Н.Б.,
ЕГН**********,***, да бъде задържан незабавно на осн. чл.21 ал.2 от ЗЗДН, за
което да бъде уведомена прокуратурата.
ОСЪЖДА на осн. чл. 5 ал. 4 и чл.11 ал.2 от Закона срещу
домашното насилие, Б.Н.Б., ЕГН**********,***, да заплати по сметка на ПлРС
глоба в размер на 200.00 лв. и държавна такса
в размер на 80.00 лв. по сметка на ПлРС.
Решението може да се обжалва пред ПлОС
в 7- дневен срок от връчването му на страните, в открито съдебно заседание на 25.11.2016
г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: