ПРОТОКОЛ
№ 34
гр. Варна , 27.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица С. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно
гражданско дело № 20213000500200 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:32 часа се явиха:
ВЪЗЗИВНИКЪТ „ЕКОПРОДУКТ“ ЕООД с. Попина , редовно
призован, представлява се от адв. И.Р., редовно упълномощена и приета от
съда от преди.
ВЪЗЗИВАЕМИТЕ:
Д. С. П., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Й.К.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Г. Б. П. , редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Й.К.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Г. В. П. , редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Й.К.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
1
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
и постъпилият писмен отговор.
Подадена е въззивна жалба от „Екопродукт“ ЕООД чрез процесуалния
си представител адв. И.Р. от АК Силистра срещу решение № 260
026/26.02.2021 год. по гр. д. № 178/2020 год. на Окръжен съд - Силистра, с
което дружеството е осъдено да заплати обезщетения за неимуществени
вреди, настъпили вследствие смъртта на Б.Д.П. с ЕГН ***, при трудова
злополука на 18.05.2019 год., установена с Разпореждане № 5104-18-15 от
16.08.2019 год. на ТП на НОЕ Силистра, както следва: на Д. С. П. – 71 075,44
лв., на Г. Б. П. – 71 075,44 лв. и на Г. В. П. – 100 000 лв., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 18.05.2019 год. до окончателното им
изплащане, както и в осъдителната част за разноските. Въззивникът се е
позовал на проявена от работника груба небрежност, влизайки на място,
където е строго забранено. По съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на решението, въззивникът моли за неговата отмяна и
постановяване на друго, с което предявените искове бъдат изцяло отхвърлени
като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноски за
двете инстанции.
В постъпилия отговор от Д. С. П., Г. Б. П. и Г. В. П. чрез процесуалния
им представител адв. Й.К. е изразено становище за неоснователност на
въззивната жалба и за потвърждаване на решението.Молят за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.
Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства.
АДВ. Р.: Поддържам въззивната ни жалба. Оспорвам подаденият
писмен отговор. Представям и моля да приемете писмено доказателство, с
което съм се снабдила буквално преди броени дни, от което е видно, че
досъдебното производство е отново с мнение за прекратяване – с оглед
2
съпричиняването го коментираме.
АДВ. К.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам подаденият писмен
отговор срещу нея. Противопоставям се за приемането на това т.нар. писмено
доказателство тъй като това е едно писмо с уведомителен характер от
следователя, който води ДП до прокурора, в което следователя изразява
мнението си за прекратяване, но към момента на нас не ни е известно да има
постановление за прекратяване. Ако евентуално има след като се запознаем с
мотивите му ние ще го обжалваме при всички случаи. Основният ни мотив е,
че липсва преюдициалност между двете производства. По този въпрос
окръжния съд се е произнесъл с влязло сила определение и поради това
считам, че е неотносимо.
СЪДЪТ по представеното в днешното съдебно заседание от
процесуалния представител на въззивното дружество писмено доказателство
намира, че същото следва да бъде прието и приобщено към доказателствения
материал по делото. Водим от горното,
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представеното от
процесуалния представител на въззивното дружество писмо изх. № СлО -
578/19 от 20.05.2021 г. от Окръжен следствен отдел – Силистра до Окръжна
прокуратура – Силистра.
АДВ. Р.: Няма да соча други доказателства.
АДВ. К.: Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което и
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Р.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам въззивната жалба
така както е предявена, защото считам, че събраните в хода на процеса
доказателства сочат за едно драстично съпричиняване или да не кажа
самоувреждане от страна на наследодателя на ищците в процеса. Намирам,
3
че представляваното от мен дружество е направило всичко възможно те да
получат следващо се някакво обезщетение за настъпилия трагичен инцидент,
но в конкретния случай казуса не е за това да установим какви са били
отношенията между съпругата, бащата и дъщерята, както и майката разбира
се, за това аз считам, че съдебно-психологичната експертиза буквално не е
имала място в този процес освен, че е обременила с разноски, защото ние не
сме оспорвали тези обстоятелства. Това, което ние заявяваме е, че следващото
се обезщетение ищцовата страна е получила. Говоря не само за дъщерята и
съпругата, говоря и за майката, която преди да започне процеса е получавала
уговореното с представляваното от мен дружество обезщетение на
разсрочване по 300 лв. месечно като наред с това следва да се обърне
внимание и на факта, че въпреки нашето настояване тази жена не се яви в
съдебната зала. Направи ми впечатление факта, че тя се е явила на това
психологическо изследване, което пак казвам, че няма отношение към
правилното решаване на спора, но не се яви пред съда по наше настояване, за
да стане ясно дали действително ние сме имали уговорка и дали действително
сме я изпълнявали. След като беше заведена исковата молба тогава ние 2-3
месеца след това усетихме отпор от тази жена т.е. по думите на нейните
близки тя трябва да откаже получаването на тази сума. Всичко това обаче за
нас говори, че представляваното от мен дружество е направило това, което се
иска от него и се следва, за да бъдат обезщетени близките на пострадалото
лице. Аз няма да казвам, че майката не е от кръга на наследниците в случая.
Факт е, но така или иначе на всички нас ни е известно, че в застраховането се
даде приоритет и на близки лица извън кръга на наследниците, какъвто
очевидно се явява майката. Независимо, че тя не се явява в кръга на
наследниците представляваното от мен дружество е отговорило на нейните
потребности съгласно договореност, която са постигнали. Основното в
конкретния случай за мен и аз съм си позволила да посоча обилна съдебна
практика е, че говорим за съпричиняване. Представете си при положение, че
след като са получили наследниците по 30 000 лв. всеки от тях и
действително съпричиняването надхвърля 90 % това означава, че една обща
глобална сума би звучала като по 300 000 лв. на всеки от наследниците и това
според мен не би могло да се възприеме и не е възприето от нито една
съдебна инстанция до настоящия момент. В случая аз считам, че ако
наследниците са преценили, че сумата, която им се следва е 100 000 лв., то те
4
са получили 30 000 лв. като обезщетение, а разликата над тези 30 000 лв. е
абсолютно неоснователна и недоказана. Разбирам тежестта на закона за
безвиновната отговорност, но това не следва да се фетишизира. В случая след
като има съпричиняване от пострадалото лице и за това се събраха обилни
писмени и гласни доказателства …да не говорим, че събраните в хода на
процеса доказателства доведоха до това, че буквално безразсъдството на
наследодателя на ищците в процеса е допринесло за трагедията и с другия
работник, за да пострада още един, който слава богу е жив и беше разпитан в
хода на процеса. Всичко това за мен говори, че в конкретния случая
категоричната забрана за посещение на това работно място – условно казано,
защото ние считаме, че там няма работно място, факта, че всички са били
запознати с това обстоятелство - представихме списък в тази посока,
представихме подписите на страните, които са запознати с тази заповед, така
че в конкретния случая мисля, че дружеството е направило всичко, което е по
силите му, за да облекчи трагедията, която е станала с наследодателя на
ищците. Ние оспорваме факта, че не сме задължени по чл. 200 от КТ, а
считаме, че ако имаме някаква отговорност трябва да я обсъждаме при
условията на чл. 201, ал. 2 от КТ с оглед това, което коментирах –
установената по категоричен начин груба небрежност от страна на
пострадалото лице, която груба небрежност е довела и до въпросното
съпричиняване. В този смисъл като съобразите това, което съм изложила в
писмената жалба, както и писмените ми бележки пред първа инстанция, ще
Ви моля за решение, с което изцяло да отхвърлите исковата претенция като
неоснователна и недоказана. Претендираме разноски в размер на внесената за
тази инстанция държавна такса – 4843,02 лв. В този смисъл моля за Вашето
решение.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да отхвърлите
жалбата. Считам, че Силистренския окръжен съд е направил много
задълбочен анализ на събраните по делото доказателства в противовес на
изложеното в жалбата и е дал подробен отговор на основния аргумент на
работодателя, касаещ неговото схващане, че е налице груба небрежност от
страна на Б.П. Считам, че това не е така, защото единственото основание,
което работодателя поддържа за груба небрежност, е процесната заповед от
2016г., която беше представена от работодателя в хода на гражданското
5
производство. Считам, че Силистренския окръжен съд правилно прецени, че
няма никакви доказателства тази заповед да е издадена на датата, на която е
посочена, нито пък доказателства тя да е сведена до знанието на работниците
и служителите, и най-вече на Б.П. Ноторно известно е, че тази заповед е
частен документ. Стана ясно, че работодателя не е водел никакви изходящи
дневници, за да може евентуално да се сравни дали тази заповед не е издадена
по-късно за нуждите на досъдебното производство тъй като тя беше
представена в хода на ДП. Ще си позволя да обърна внимание на факта, че в
хода на настоящото производство бяха представени и други заповеди –
специално една заповед, която касаеше точно дните когато е станал
инцидента какви дейности могат да извършват работниците тъй като времето
е било лошо, включително и материалите, които бяха събрани по ДП, за нас
стана ясно, че не е имало практика в тази фирма- работодател тези заповеди
да се свеждат до знанието на работниците чрез някакви списъци. Ето
например тази заповед, която я има в хода на настоящото дело за дните около
злополуката, никъде няма към нея списък, че работниците са запознати, на
коя дата са запознати и т.н. Този списък, в който са посочени имена на 15
лица и подписи, дори към него няма някакво отбелязване, че той се явява част
от тази заповед, че списъка касае запознаване с тази заповед. Заради това
няма никакви доказателства и според мен Силистренския окръжен съд
правилно го прие това нещо, както между другото и административните
съдилища във връзка с жалбите, които работодателя представи срещу
наказателни постановления също посочиха, че тази заповед очевидно е
антидатирана и не е сведена до знанието на работниците в т.ч. и на
пострадалия Б.П. Тъй като във въззивната жалба беше направено някакво
упоменаване на това, че ние сме използвали думите „ако и да приемем, че
Б.П.е бил запознат“. Това условно наклонение аз като процесуален
представител на ищците съм го използвала не заради това, че приемаме, че е
запознат. Ние категорично считаме, че той не е бил запознат, няма такива
доказателства събрани, но дори и да приемем, че е бил запознат – тази
инсталация лагуната - проектите са от 2016 г,. заповедта е от същата година.
Заповедта касае повреда на съоръжението. Тук е ставало дума за нещо съвсем
различно. Самата помпа е закупена 2018г. Има обяснение от управителя на
работодателя, че когато Б.П. е преценял следвало е да извърши този монтаж.
Няма каквито и да е действия на работодателя, свързани със спазването на
6
изискванията на Закона за безопасни условия на труд и другите нормативни
актове, които подробно съм посочила в отговора, свързани нито с оценка на
риска, нито с използване на лични предпазни средства и т.н. Освен това в
самата длъжностна характеристика на Б.П., макар че той по образование е
стругар, е посочено какво право има той да работи, но очевидно, че монтажа
на помпата е следвало да бъде извършен от него. При липса на каквито и да е
оценки на риска той няма как да осъзнава тогава когато се е спуснал, за да
укрепи тръбата на тази помпа, какво точно може да му се случи. Нормално е
той да не знае при положение, че самия работодател не знае, не е извършвал
тази оценка на риска – това е видно от материалите по делото. Поради това за
мен не може да се говори в какъвто и да е случай за груба небрежност, дори
според мен не може да става дума и за обикновена небрежност, защото той не
е имало как да знае какво ще му се случи, той е нямало как да не извърши
тези действия по укрепване на тръбата на помпата, защото монтажа на
помпата не е само спускане на тази помпа с лебедка, а то е и укрепване на
тръбата да не бъде тя подвижна. Считам, че няма такива доказателства за
наличие на груба небрежност. Точно обратното: тъй като днес беше
представено едно мнение на следователя по ДП аз само като заключение ще
си позволя да отбележа, че ние с две писмени молби по ДП се опитвахме да
се снабдим със самата техническа експертиза, която доказва многобройни
нарушения и не само на тези нормативни актове, които са посочени в
актовете на Инспекцията на труда, но и на редица други. Чл. 375 от Правилата
за осигуряване на закона за безопасни условия на труд в предприятията в
отрасъл „Земеделие“ на МЗГ от 2002 г., където се казва, че в такъв тип
предприятия, занимаващи се с растениевъдство и животновъдство т.е.
осъществява затворен цикъл, следва да има орган по безопасност и здраве,
който да бъде определен от работодателя и при всички положения за такива
дейности, които се извършват, свързани с монтажа на тази потопяема помпа е
следвало да има подробна инструкция за безопасна работа и писмена заповед
на работодателя. Тези нарушения на изискванията най-вече за здравословни и
безопасни условия на труд и най-вече липсата на оценка на риска са
направили невъзможно Б.П. да може да осъзнае какво ще се случи, а той е
бил длъжен да извърши тези действия по укрепване на тръбата на помпата и
това е станало причината той да слезе. Относно размера на обезщетението аз
мисля, че психологическите експертизи бяха допустимо доказателствено
7
средство. Много подробно беше описан начина, по който ищците са изживели
и продължават да изживяват смъртта на техния близък. В заключение искам
да кажа, че той е бил уважаван работник в т.ч. и от работодателя си, от
управителя на фирмата. Имал е закупен билет за Испания - трябвало е да
пътува скоро при близките си и да се мисли, че той би си рискувал живота
ако е осъзнавал какво ще му се случи, е очевидно несъстоятелно. Дори и
вещото лице в експертизата си беше казал, че при разговор с управителя на
фирмата му е споменато, че управителя на фирмата е считал, че единствените
опасни вещества са пестицидите, а тук става въпрос за газове, които ако не са
изследвани и няма оценка на риска няма как човек, който няма такова
образование да ги осъзнава тези неща и да може да ги предвижда, за да се
говори за груба небрежност. Моля Ви да оставите в сила решението на
Силистренския окръжен съд като претендираме и адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
АДВ. Р./реплика/: Работодателят не е длъжен да има изходящ дневник
за заповедите си. Заповедта е издадена назад във времето и ние установихме,
че там са подписани лица, които от години не работят при нас. Ако ние бяхме
недобросъвестни просто щяхме да снимаме подписите на тези лица на
обратната страница на заповедта, но не сме го направили тъй като не считаме,
че има нещо, което би могло да се коментира като антидатиране. Не е имало
никаква авария, помпата е пусната предния ден без никакви ексцесии, просто
лицето без да си отговорят на въпроса присъстващите на инцидента е решил,
както заявява свидетеля С.Т.“ просто искам да чукна нещо, влизам набързо и
излизам“, като когато Т. го е предупредил дали знае, че там е забранено той
му е отговорил:“ знам, забранено е, аз само влизам и веднага ще изляза“,
което обаче е коствало два човешки живота.
АДВ. К./дуплика/: Това беше защитна теза, която в хода на
досъдебното производство възникна от работодателя. Ще си позволя да
отбележа, че след датата на инцидента и дума не се споменава за наличието
на такава заповед.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.50
8
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9