Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 08.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 356 по описа на съда за 2018 г.,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от Е.О.Е. искова молба, с която моли ответникът З. „Л.и.“
АД да бъде осъден да й заплати сумата от 30 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 518.30 лева обезщетение за
имуществени вреди от ПТП, настъпило на 13.02.2017 г., ведно със законните лихви
от 13.02.2017 г., съответно от датата на извършване на разхода за лечение, до
окончателното изплащане.
Ищцата твърди,
че на 13.02.2017 г. около 00.20 часа в гр. София, л.а. „Ланчия“, модел „Либра“,
управляван от С. *** към околовръстен път и в района на № 59Б, поради
несъобразена с пътните условия скорост реализирал ПТП с движещия се срещу него
л.а. „Мерцедес С 180“, управляван от Е.Е.. Ищцата получила увреждания в
гръбначните прешлени и ерозии в роговиците на очите.
Два
месеца по-късно посетила УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ поради продължаващо
главоболие, лесна уморяемост и болки в шията и невъзможност да движи главата
си. След прегледа й е препоръчано да продължи медикаментозна терапия и при
незадоволителен ефект да се прецени необходимостта от оперативно лечение.
През май
2017 г. са установени нарушени ставна подвижност, мускулна функция и
координация, и болезненост на ниво С1-С7.
За
управлявания от С. Т. л.а. „Ланчия“ имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при З. „Л.и.“ АД, поради което ответникът следвало да
поеме отговорността за заплащане на търпените от Е. неимуществени вреди, които
същата оценява на 30 000 лева.
Ищцата
подала молба до застрахователя за заплащане на обезщетение, като ответникът
определил обезщетение в размер на 2 000 лева за търпените от пострадалата
болки и страдания и 464.30 лева обезщетение за имуществените вреди.
Предложените обезщетения не репарирали вредите, поради което Е.Е. моли съдът да
постанови решение, с което да осъди ответникът да й заплати сумата от
30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 518.30 лева обезщетение
за имуществени вреди, ведно със законните лихви от датата на увреждането до
окончателното изплащане.
Ответникът
З. „Л.и.“ АД е подал отговор, в който е оспорил причинната връзка между
описаните в исковата молба увреждания и процесното ПТП.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на исковете е предявяване на претенцията пред застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищцата е предявила претенцията си
пред ответното дружество на 17.07.2017 г., а с последваща молба от 27.09.2017
г. е посочила банкова сметка, ***етение на имуществените и неимуществени вреди.
Предявеният
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основава на сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на
л.а. „Ланчия“, модел „Либра“ с ДК № ******и З. „Л.и.“. Наличието на валидно застрахователно
правоотношение за водачите на л.а. „Ланчия Либра“ и ответника към 13.02.2017 г.
е отделено като безспорно между страните обстоятелство с определение от
16.08.2018 г.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента.
От
заключението на приетата по делото съдебна авто-техническа експертиза, която
съдът кредитира като подробна, обоснована и обективно изготвена се установява
по категоричен начин, че процесното ПТП е настъпило по изключителна вина на
водача на л.а. „Ланчия Либра“ С. Т.. При движение по пътното платно той се
отклонил наляво и навлязъл в пътната лента за насрещно движение. В същото време
л.а. „Мерцедес“, управляван от Е.Е. се движил в обратна посока, като при
навлизане на л.а. „Ланчия“ в нейната лента за движение, ищцата не е имала
техническа възможност да спре или да предотврати последвалия челно-приплъзващ
удар, след който л.а. „Ланчия“ се отклонил надясно и се преобърнал в канавката
отдясно на пътя. Като причина за настъпване на произшествието вещото лице сочи
субективните действия на С. Т. с органите за управление на автомобила, довели
до навлизане в лентата за насрещно движение и последвалия удар в л.а. „Мерцедес
С 180“. Водачът на л.а. „Ланчия“ е реализирал противоправно поведение, с което
е нарушил обществените отношения, свързани с безопасността на движението по
пътищата. Същият е нарушил забраната по чл. 16, ал. 1 от ЗДвП - да не навлиза в
лентата за насрещно движение. Причината за това не е конкретно установена, но причинната
връзка между деликтното поведение на С. Т. и вредоносния резултат е безспорна.
Именно неочакваното и непозволено навлизане на л.а. „Ланчия“ в лентата за
насрещно движение е причинило процесното ПТП, в резултат на което е пострадала Е.Е.,
водач на л.а. „Мерцедес“.
Размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При
определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Установява
се от заключението на съдебно-медицинската експертиза, че получените от ищцата
травми, чието обезщетение се претендира в настоящото производство са причинени
именно от процесното ПТП. Е. е получила разкъсно-контузна рана на главата,
множество одрасквания по лицето от стъкла, чуждо тяло в конюнктивалния сак на
дясно око и ерозии в горната половина на роговицата, ерозии на роговицата на
ляво око, множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на
шийния отдел на гръбначния стълб на терена на започнали дегенеративни
изменения. От раните по главата и лицето не са останали видими белези, а
оздравяването е настъпило за период от две седмици. За същия срок е настъпило
възстановяването и на роговиците на двете очи. През първата седмица Е. е
търпяла болки с по-висок интензитет. По-продължително се е оказало необходимото
време за възстановяване на навяхването на ставите и ставните връзки на шийния
отдел. В тази връзка следва да се отбележи, че при пострадалата е започнал
процес на дегенеративни изменения, а те повлияват както на продължителността на
периода на възстановяване, така и на скоростта на дегенерация в областта на
шийния отдел. Вещото лице е посочило, че практически оздравяването настъпва за
период от шест месеца.
Лечението
на навяхването на ставните връзки включвало носене на шийна яка за период от
5-6 дни за ограничаване на движенията в шийния отдел.
При
извършения на 03.10.2019 г. личен преглед на Е.Е. вещото лице д-р П. П. не е
установил увреждания с пожизнени последици за здравето на ищцата, нито нуждата
й от чужда помощ. Липсвала е отпадна неврологична симптоматика, включително
непосредствено след произшествието, която да е наложила ползване на чужда помощ
поради двигателен недостиг за движенията на ръцете и краката. Данни за получено
мозъчно сътресение, за каквото съобщава св. Д. Е., майка на ищцата, по делото
липсват. Въпреки това, при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се съобрази обстоятелството, че уврежданията са причинили
неудобства на пострадалата и за период от един месец е била в пълна
невъзможност да води обичайния си начин на живот, включително да полага труд.
Уврежданията не са довели до състояние, при което животът й да е бил поставен в
опасност, но те са оказали негативно влияние върху качеството на живот на Е..
Доколкото възстановяването на 34-годишната жена е настъпило за сравнително
кратък период от време и травмите не са оставили трайни последици за нейното
здравословно състояние, включително за външния й вид, съдът намира, че сумата
от 7 000 лева е справедлив размер на обезщетението. Същото е обусловено от
нивата на застрахователни покрития към 13.02.2017 г., както и от степента и
последиците от политравмата, липсата на опасност за живота на Е., сравнително
краткият болничен престой, през който не са прилагани оперативни интервенции, включващи
обща или локална анестезия.
Доказани са сторените от Е.Е. разноски за лечение в
размер на 464.30 лева, съгласно заключението на съдебно-медицинската
експертиза. Не се установява причинна връзка между разхода за репатриране на л.а.
„Мерцедес С 180“ и процесното ПТП. На 19.01.2018 г. З. „Л.и.“ АД е заплатил на Е.Е.
сумата от 2 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 464.30 лева
обезщетение за имуществени вреди.
Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ; 2. изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ. Съгласно чл. 106, ал. 3 от КЗ, когато ползвателят на застрахователната
услуга е увредено лице по застраховки „Гражданска отговорност“ или трето
ползващо се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за
доказателствата, които той трябва да представи за установяване на основанието и
размера на претенцията му. Чл. 496, ал. 1 от КЗ предвижда, че срокът за
окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното
предявяване по реда на чл. 380 от КЗ пред застрахователя, сключил застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или пред неговия представител за
уреждане на претенции.
Установява се, че на 17.07.2017 г. З. „Л.и.“ АД е бил
сезиран с искане за заплащане от обезщетение и че на 27.09.2017 г. ищцата е
посочила банкова сметка, ***. Срокът от 15 работни дни, считано от 27.09.2017
г. е изтекъл на 18.10.2017 г. Предвид изложеното, лихвата за забава върху
присъденото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди се дължи, считано от
19.10.2017 г.
Тъй като З. „Л.и.“ АД е заплатил обезщетение на
19.01.2018 г., за времето от 19.10.2017 г. до 19.01.2018 г. върху сумата от
2 000 лева ответникът дължи сумата от 51.67 лева. Върху сумата от
5 000 лева З. „Л.и.“ АД дължи лихва от 19.10.2017 г. до окончателното
изплащане.
Върху сумите за лечение на обща стойност 464.30 лева
застрахователят дължи лихви в размер на 11.99 лева за периода 19.10.2018 г. –
19.01.2018 г.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни. На ищцата се следват
разноски съразмерно на уважената част от исковете – 445.32 лева, а на ответника
– сумата от 339.94 лева, съобразно отхвърлената част от претенциите.
На
ищцата е оказана безплатна правна помощ, поради което на Адвокатско дружество
„В., У. и п.“ се следва адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З. „Л.и.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Е.О.Е., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП на 13.02.2017 г.,
ведно със законната лихва от 19.10.2017 г. до окончателното изплащане; 51.67
лева законна лихва върху сумата от 2 000 лева за периода 19.10.2017 г. –
19.01.2018 г.; 11.99 лева мораторни лихви върху сумата от 464.30 лева, представляваща
разходи за лечение на увреждания, получени при ПТП на 13.02.2017 г. за периода
19.10.2017 г. – 19.01.2018 г., като отхвърля иска за неимуществени вреди за горницата
до пълния предявен размер от 30 000 лева; за сумата от 518.30 лева; за
заплащане на мораторни лихви върху обезщетението за неимуществени вреди за
периода 13.02.2017 г. – 18.10.2017 г. и за мораторни лихви върху обезщетението
за имуществени вреди от датата на извършване на разхода до 18.10.2017 г.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, З. „Л.и.“ АД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Е.О.Е., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 445.32 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1 от ЗАдв., З. „Л.и.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на Адвокатско дружество „В., У. и п.“, ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление *** сумата от 500 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Е.О.Е., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на З. „Л.и.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 339.94 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: