Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….
гр. ***, 05.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският
районен съд, като разгледа докладваното от съдията АНД № 631 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите
от ЗАНН
Производството е образувано по жалба на К.И.И. ***, който не е съгласен с Наказателно постановление № 19-1275-000281 от 19.02.2019 г. на Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - гр. ***, с което за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50,00 лева. Претендира се отмяна на наказателното постановление поради неговата незаконосъобразност и неправилност, постановено от некомпетентен орган, излагайки подробни съображения.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган - редовно призована страна, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на
АУАН, серия Д № 501063/13.02.2019 г., за това, че на 13.02.2019 г., в 17,15
часа, в гр. ***, подземен паркинг на „***”, ул. „***”, като водач на лек автомобил
„***”, рег. № ***, собственост на *** от ***, жалбоподателят паркирал на място,
където автомобилът създава пречки и затруднява други участници в движението на
паркинга /паркираният автомобил пречи на автомобили да излязат от две
паркоместа/ - административно нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1
от ЗДвП.
Процесният АУАН е издаден и връчен на И. на 13.02.2019 г., подписан с
вписване, че „има възражения”, но такива не са постъпили в тридневния срок по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
На 19.02.2019 г., въз основа на констатациите по съставения АУАН срещу
жалбоподателя е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 19-1275-000281, с което за нарушението по чл.
98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като паркира на място, където превозното средство
създава опасност и е пречка за движението и на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП,
му е наложено административно наказание "Глоба” в размер на 50,00 лева.
Наказателното постановление е връчено на И. на дата 14.03.2019 г. и е
обжалвано от него в законоустановения срок /жалба, вх. № 127500-5345 от дата 21.03.2019
г./.
Съгласно приложената по делото Заповед № 8121з - 515/14.05.2018 г. на
министъра на МВР, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Горната
фактическа обстановка се установява от свидетелските показания, дадени в
съдебно заседание от актосъставителя Д.Г. и свидетеля по акта М.А., както и от
обясненията на жалбоподателя.
Във
връзка с оспорване фактическата обстановка, описана в НП, по делото бяха
допуснати в качеството на свидетели и разпитани М.В.Н. и Д.А.Н, а относно
статута на процесния паркинг и отправено заявление за достъп до обществена
информация от жалбоподателя като доказателство е приобщено писмо – отговор на
Заместник – кмет „Финанси” на Община ***, рег. индекс № 94КК – 9598 – 1#3 от 28.02.2019
г.
С оглед на така установените фактически констатации, съдът намира следното
от правна страна:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок от
легитимирано лице, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество
е неоснователна, по следните съображения:
Съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като съдържат
всички изискуеми реквизити, съобразно чл. 42, съответно и чл. 57 от ЗАНН. При
съставянето им съдът не констатира нарушения на процесуалните правила, които да
водят до опорочаване на административнонаказателното производство и накърняване
правото на защита на жалбоподателя.
В настоящото производство, въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, безспорно бе установено, че жалбоподателят И. е извършил
вмененото му нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, доколкото на посочените
в АУАН и НП дата и място, като водач на лек автомобил „***”, рег. № ***, е паркирал на място, където превозното средство създава опасност и е
пречка за движението на други участници в движението на процесния паркинг. От
свидетелските показания на М.А.: „Там, където бе паркиран „Опелът” е активна
лента за движение от входа към изхода. Ако там беше възможно да се паркира,
щеше да е обозначено като паркомясто… ”, „Паркирането беше успоредно на
движението от входа към изхода на паркинга, перпендикулярно на паркоместата,
обозначени с колоните. Спрямо автомобилите, които преминават от входа към
изхода, този автомобил им се пада от лявата страна, а паркоместата – от
дясната…”, „… от двете страни на БМВ-то /автомобилът на св. М.Н./ нямаше други
паркирани автомобили и нямаше възможност то да извършва маневри, да дава наляво
и надясно, защото мястото е много тясно. Бетонните колони не дават възможност да
извършва необходимите маневри, автомобилът е голям по габарит и няма как да
направи маневри, с които би могъл да излезе… За другия автомобил не съм взел
отношение, той си беше тръгнал, с много маневри е успял да излезе, охлузвайки
страничната си част в колоната, по твърдения на М.Н..” Самият свидетел Н.
заяви: „… той беше разположен така, че при напускане на паркинга придвижващите
се към изхода автомобили трябваше да направят ляв завой и се създаваше доста
затруднена ситуация. Сещам се, че може би на един или два автомобила помагах,
за да преминат, указвайки им посоката, за да преминат безпрепятствено…
Паркираният отдясно на моя автомобил беше „***” комби, даваше назад, за да
излезе и трябваше да направи заход надясно, при което ожули стабилно предната
лява врата и може би част от калника в част от стената на паркинга… Моят
автомобил е дълъг 4,90 м. и единствено стигах леко до неговата кола /на
жалбоподателя/, без да имам изобщо възможност да завия… Аз съм активен шофьор
от 1998 г. Занимавам се и с автомобилен спорт като хоби, имам много добри
умения за шофиране…”. От изложеното се налага извод, че с деянието си И. е
осъществил състава на горевизираното нарушение, за което правилно и
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност, с
приложение на относимата санкционна норма, тази по чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2
от ЗДвП, като му е наложено наказание глоба в предвидения в закона към минимума
размер, а именно глоба от 50,00 лева, при съобразяване нарушението, неговата
тежест, мотивите за неговото извършване и поведението на жалбоподателя.
На следващо
място, не са налице материалноправните последици случаят да бъде счетен за
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение е типично
за вида си, същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност за
установения ред на държавно управление в сравнение с обичайните нарушения от
този вид. В настоящия случай нарушението е застрашило обществените отношения,
касаещи спазване на правилата за движение по пътищата от участниците в него,
като деянието, осъществено от водача е обявено за наказуемо по административен
ред, без да е необходимо от него да са произтекли други вредни последици,
поради което тяхното наличие/липса или незначителност не следва да бъдат
обсъждани при преценка дали случаят е маловажен. Налага се извод от всичко
гореизложено, че административнонаказващият
орган е извършил правилна квалификация на деянието и е наложил съответното за
извършеното нарушение наказание в предвидения от закона към минимума размер,
поради което обжалваното наказателно постановление като законосъобразно и правилно
следва да бъде потвърдено.
Следва
да се отбележи, че настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението
за липса на материална компетентност на актосъставителя и на
административнонаказващия орган за съставяне на АУАН и респективно издаване на
НП. Съгласно дефиницията в чл. 2, ал. 1 от ЗДвП
отворен за обществено ползване
е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в
движението. Освен това, пътищата, които не са отворени за обществено ползване
се обозначават като такива /такова обозначаване в случая липсва/. В чл. 2, ал.
2 от ЗДвП е отразено, че всеки има право да се движи по пътищата, отворени за
обществено ползване, като спазва установените правила за движение, а в ал. 3 на
същата разпоредба изрично е разписано, че ЗДвП се прилага и за пътищата, които
не са отворени за обществено ползване,
освен ако с други правни разпоредби или от собственика или администрацията,
управляваща пътя, е определено друго, като компетентността на органите за
контрол по Закона за движението по пътищата не се разпростира върху пътищата,
които не са отворени за обществено ползване. В случая от писмото на Кмета на
Община *** не се установява процесният подземен паркинг да не е отворен за
обществено ползване по смисъла и на §1, т. 1 и т. 7 от ДР на Закона за
пътищата. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Закона за пътищата сочи, че частните
пътища могат да бъдат отворени за обществено ползване, когато това се налага от обществени интереси, по инициатива на съответния
общински съвет и със съгласието на собственика при договаряне на
взаимоотношенията. По делото не са представени доказателства между Община ***,
„ПИБ” АД – София, *** да са договорени взаимоотношенията във връзка с
ползването на подземния паркинг под улица „***”, гр. *** като частен път. При
така посочени съображения, съдът намира атакуваните АУАН и НП да са издадени от
материално компетентни органи.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1275-000281 от 19.02.2019 г., издадено от Началника на
Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – ***, с което на К.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 98, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 50,00 /петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – *** в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: