№ 589
гр. Варна, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20253100500495 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№
6848/23.01.2025г., подадена от Д. В. Ш., чрез особен представител адв. А. срещу
решение №46/06.01.25г., постановено по гр.д.№4534/24г. на РС- Варна, с което е
прието за установено в отношенията му с „Водоснабдяване и канализация - Варна”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” №
33 дължимостта на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело
№14268/2023г. на ВРС за сумата в размер на сумата 1184.66 лв., представляваща
служебно начислени ВиК услуги по партида с абонатен № 1520168 за периода
24.08.2021 г. – 29.08.2023 г., за които има издадени фактури за периода 29.09.2021 г. –
29.08.2023 г., поради неизпълнение на задължението на потребителя да извърши
последваща метрологична проверка на индивидуалния си водомер, което задължение е
уредено в чл. 34а, ал. 5 вр. чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ 6 /при
двама живущи в обекта/, за обект, находящ се в **************, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
02.11.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 92.98 лв., представляваща
сбор от обезщетението за забава върху дължимата главница, дължимо за периода
29.10.2021 г. – 12.09.2023 г., на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност и необоснованост
на решението, както и за допуснати от съда процесуални нарушения при неговото
постановяване. Конкретно съдът е извършил нарушение на съдопроизводствените
правила като е кредитирал заключение на ССчЕ, по което вещото лице е събрало
данни от съседи относно броя на обитателите в обекта на потребление. В нарушение
на процесуалните правила съдът е приел за установени факти, установени в друго
1
производство, водено между същите страните за вземания за предходен период на
потребление. Сочи, че съдът е пропуснал да събере доказателства за броя на лицата,
живущи на адреса, като по отношение на това обстоятелство се е позовал на справка в
НБД“Население“, извършена по водено между страните предходно производство.
Счита, се остойностяване на дължимите от потребителя суми за ВиК услуги е
неправилно и не съответства на доказателствата по делото.С оглед на изложеното
настоява за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли
иска.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна “Водоснабдяване и канализация-
Варна“ ООД чрез адв. С. депозира писмен отговор. Счита, че решението е правилно и
законосъобразно, като настоява за потвърждаването му.
В съдебно заседание въззивникът се представлява особен представител – адв.
Ш., която поддържа жалбата,
Въззиваемата страна “Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД се
представлява в съдебно заседание от адв. С., който поддържа отговора.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Решението е валидно, като
постановено от надлежен съдебен състав и в правораздавателната компетентност на
съда. Произнасянето на първоинстанционния съд съответства на предявен
установителен иск относно съществуване на вземане по оспорена в срока по чл. 414 от
ГПК заповед за изпълнение. Срокът за предявяване на иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК е
спазен. Произнасянето с акта по същество съответства на заявеното от ищеца
основание на иска –материално право, произтичащо от договор за доставка на Вик
услуги и конкретно начислено потребление въз основа на приложена корекционна
процедура. Съответно на това произнасяне въззивният съд намира, че предявеният иск
е допустим, а доколкото са налице и останалите предпоставки за възникването и
съществуването на правото на иск- че производството е надлежно учредено.
Пред въззивната инстанция не спорен въпросът за това, че ответникът/ сега
въззивник/ е потребител на ВиК услуги като собственик на водоснабден имот. Не
оспорено приложението на корекционна процедура съгласно чл. 34а от Наредба
№4/2004г. поради липса на метрологично годно средство за търговско измерване за
адреса на потребление. Като единствено спорен пред настоящата инстанция е
повдигнат въпроса относно броя обитатели за обекта на потребление, а оттам и за
основанието за начисляване на конкретното потребление.
На осн.чл. 22 от ОУ на ВиК изразходваните количества питейна вода се отчитат
по водомер, монтиран на водопроводното отклонение. Когато липсва измервателен
уред, на която хипотеза следва да се приравни липсата на метрологично годно СТИ,
месечното количество изразходвана питейна вода се определя по реда на чл. 25, ал. 8
от ОУ вр. чл. 39, ал. 5, т. 1 вр. ал. 6 от Наредба - по 5 куб. за всеки обитател при
нетоплофицирано жилище и по 6 куб. за топлофицирано. Целта на уредбата е да се
балансират интересите на потребителя, който има задължение да поддържа своята
2
вътрешна водопроводна мрежа с изправен индивидуален водомер, за да заплаща само
реално консумираното потребление, без да носи риск от разпределяне на задълженията
според методиката, прилагана за обекти без индивидуални водомери, съответно и
интересът на доставчика да отчита текущо броячите на изправните уреди и да
поддържа и контролира средствата за отчет.
В случая ищецът е твърдял, че потреблението е начислено за двама обитатели.
В действителност, видно от заключението по приетата ССчЕ, издадените фактури на
обща стойност 1184.66 лв. са в близост до изчисленията по методиката по чл. 39, ал. 5
и 6 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ, при един живущ в обекта /934.75 лв./, доколкото
при двама живущи стойността е много по-висока -– 1753.32 лв. Следователно,
независимо от установяването, че обектът е обитаван от повече от едно лице, в голяма
част от периода служебното начисление е като за един живущ в него.
От събраните данни от вещото лице, което е имало задача да посети адреса на
потребление, става ясно, че по данни на съседи в жилището живеят четирима души.
Подобни данни е събрал и връчителят при връчване на заповедта за изпълнение.
Необосновано е оплакването в жалбата, че броят на живущите може да се установи
единствено посредством справка от съответната община за лицата, регистрирани на
адреса. Адресната регистрация би могла да служи само за индиция относно броя на
лицата, които обитават постоянно имота, но не може да удостовери пряко въпросното
обстоятелство. Доколкото няма данни водоподаването да е преустановено,
извършеното начисляване за между един и двама живущи съдът приема за обосновано
и съответстващо на обичаен брой лица, които обитават дадено жилище. Потребителят
е разполагал с възможност да декларира пред оператора броя на живущите на адреса,
както и да поиска с нарочно писмено заявление прекъсването или преустановяването
на ВиК услуги по реда на чл. 41 от ОУ, в случай че не обитава адреса. След като
потребителят не е използвал тези възможности, същият не може да се позовава на
собствената си неизправност, за да отрече отговорността си.
С оглед на изложеното, съдът достига до извод за надлежно извършено
начисление и по законосъобразно приложена корекционна процедура.
Поради основателност на главния иск, основателна се явява и акцесорната
претенция. Относно размера и периода, за който са начислени лихви липсват
оплаквания в жалбата.
Постановеното решение е правилно и следва да се потвърди.
Въззиваемият не е поискал присъждане на разноски, поради което и такива не се
присъждат.
Въззивникът следва да се осъди да заплати държавна такса за въззивно
обжалване по сметка на Варненски окръжен съд в размер на 50 лева, на осн.чл. 77 от
ГПК
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №46/06.01.25г., постановено по гр.д.№4534/24г. на
РС- Варна.
ОСЪЖДА Д. В. Ш., ЕГН **********, от гр.Варна ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски окръжен съд сумата от 50
3
(петдесет) лева за държавна такса за въззивно обжалване по арг. от чл.78, ал.6 вр.чл. 77
от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4