Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
17.09.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №2685/2016
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Р.П.П.,
с която са предявени срещу С.А.П., И.Г.П. и Ц.Г.П. установителни искове с
правно основание чл.422 ГПК за съществуване на вземане по чл.535 ТЗ , вр. чл.79,
ал.1, пр.1, вр. чл.44 ЗЗД за сумата от 150000 евро, представляваща задължение
по запис на заповед от 15.04.2013 г., заедно със законната лихва от 06.11.2015
г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че на 15.04.2013 г. наследодателят
на ответниците –Г.П. П. е издал в нейна полза запис на заповед за процесната
сума, по който не е получила плащане на падежа – 14.06.2013 г., като след
смъртта му, настъпила на 13.07.2013 г., се е снабдила със заповед за изпълнение
срещу ответниците за вземането по записа на заповед. Моли съда да постанови
решение, с която да признае за установено, че ответниците й дължат процесната
сума солидарно, евентуално – при условията на разделност съобразно
наследствената квота на всеки от тях. Претендира разноски.
Ответниците оспорват предявените
срещу тях искове по основание. Навеждат доводи за недействителност на записа на
заповед: оспорват автентичността му, като твърдят, че техният наследодател не е
положил подписа за издател, нито е изписвал имената си в записа на заповед; че
са налице пороци във волята, обуславящи унищожаемост, тъй като наследодателят им
не е могъл да разбира и да ръководи действията си и поради измама; че записът
на заповед обезпечава недействително каузално правоотношение – обещание за
дарение в полза на ищцата; че записът на заповед прикрива завещателно
разпореждане в полза на ищцата, което от своя страна е нищожно, тъй като не е
саморъчно изписано от завещателя. Молят съда да отхвърли предявените искове.
Претендират разноски.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По исковете по чл.422 ГПК, вр.
чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.44 ЗЗД, вр. чл.535 ТЗ:
Представен е запис на заповед,
издаден на 15.04.2013 г. отГ.П. П., с който издателят се е задължил безусловно
да заплати на Р.П.П. сумата от 150000 евро на 14.06.2013 г. Записът на заповед
носи подпис за издател, до който саморъчно са изписани имената на сочения
издател.
Видно от представения
препис-извлечение от акт за смърт (л.81),Г.П. П. е починал на 11.07.2013 г.,
като е оставил наследници по закон: С.А.П. – съпруга, И.Г.П. – син, Ц.Г.П. –
дъщеря и П. Г.П. – син, видно от удостоверение за наследници от 15.11.2016 г.
(л.44).
Ищцата се е снабдила със заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК, изд. по ч.гр.д. № 68264/2015 г. на СРС, 24 състав, с
която С.А.П., И.Г.П. и Ц.Г.П. са осъдени да заплатят солидарно на Р.П.П. сумата
от 150000 евро, дължима по процесния запис на заповед.
По делото – от писмените
доказателства и комплексната съдебно-медицинска експертиза се установява, че
15.04.2013 г. – деня на съставяне на процесния запис на заповед, издателятГ.П.
е постъпил за лечение в Болница Т.. На 13.02.2013 г. е извършена оперативна
интервенция на повод дискова херния маГ.П., от което са настъпили усложнения –
долна вяла парапареза. На 15.04.2013 г.Г.П. е приет по спешност в болницата поради
травма – усетил остра слабост в долни крайници, паднал и ударил гърба си в ръба
на ваната. Изписан е на 28.04.2013 г. В последствие – между 09.05.2013 г. и
19.05.2013 г. отново е приет за болнично лечение за извършване на
рехабилитация. На 08.07.2013 г. е приет в Клиниката по неврохирургия на
Военномедицинска академия, извършена му е операция, но въпреки това на
11.07.2013 г. е починал, причина за смъртта – възходящ оток на гръбначния
мозък, оток на мозъчния ствол, остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност.
По оспорването на автентичността на
документа, представляващ запис на заповед, с твърдението, че наследодателят на
ответниците не е положил подписа за издател, нито е изписвал имената си в
записа на заповед, съдът е допуснал и изслушал единична и тройна почеркова
експертиза.
От заключението на единичната
експертиза се установява следното: Липсват признаци за техническо подправяне на подписа (чрез
изтриване, с отделяне на частици от хартията, с използване на киселини, основи,
ацетонови и др. химични разтвори); че подписът е изпълнен свободно, с променлив
натиск и наличие на рефлекторно завършващо движение; че са налице необичайни
точкови елементи в края на движението, при изпълнение на първи и втори елемент
на буква „г“, както и по средата на изпълнение на подредовия примковиден
елемент на парафа; че е налице необосновано спиране на движението /изпуснато
движение/ при изпълнение на „е“-образния
елемент; че е налице различно удебеляване
в зоната на началото на „у“- образния параф и в дъговидния хоризонтален щрих на
парафа; че е налице лека вълнообразност
при изпълнение на дясната полудъга
на подредовия примкообразен елемент
на парафа; че липсват не омастилени релефни
щрихи, които да са проявени успоредно на щрихите на подписа; че е налице равномерна,
слабо изразена диференциация на плътността; че се наблюдават характерни, необичайни
точковидни начала и краища, промяна на праволинейната линия, изразена чрез
чупливост и лека вълнообразност на щрихите
в буквените и без буквени елементи в ръкописния текст „Г. П.П.“.
Горното е мотивирало вещото лице да направи извод, че подписът за издател и
съпътстващият го ръкописен текст са изписани с повишен зрителен и волеви
контрол. Сравнителното графическо изследване между признаците на подписа,
положен от името наГ.П. П. в записа на заповед, и признаците на подписите,
положени от същия в използваните сравнителни материали, с изключение на тези от
болница от МБАЛ „Т. Болница София“ с дата 15.04.2013 г., установява относителни
съвпадения в някои от общите признаци като: конфигурация, транскрипция, размер,
наклон и разположение на подписа, спрямо редовото обозначение. Установено е и
различие в темпа на полагане, както и в следните по-характерни, индивидуализиращи
пишещия частни признаци: форма на изпълнение на над редовия елемент на буква
„г“; „z“-образна форма при изпълнение на парафа в
обекта, „у“ или „л“ образна в образците; подчертана „п“-образна форма при изпълнение на малка буква „п“ в обекта;
приоритетно изпълнение на „и“-образен елемент за буква „п“ в образците; наличие
на къс дясно разположен начален щрих при изпълнение на „и“-образния елемент за
буква „п“ в образците и липса на такъв в обекта - обща форма на изпълнение на
дъгата на „с“- образния нечетлив елемент; относително разположение една към
друга на: точката на началото спрямо точката на завършване, на най-лявата
спрямо най-дясната и на най-високата спрямо най-ниската точка. Наред с
различията се констатира и относително съвпадение в разположението на
най-ниската част на „с“- образния елемент спрямо най-ниската част на елемента,
предшестващ парафа. Констатират се различия в конфигурацията и транскрипцията,
степента на обработеност отразена в устойчивостта на елементите и в темпа на
полагане. Вещото лице е анализирало обема от различаващи и относително
съвпадащи признаци, тяхното проявление и относителна значимост, като приоритет
е даден на качествените показатели, при което е формирало извод, че подписът
за издател в процесния запис на заповед не е положен от сочения като издателГ.П.
П., а е имитиран. Същото се отнася и за ръкописния текст „Г. П.П.“, изпълнен след подписа. Вещото лице е
пояснило, че в записа на заповед се наблюдава красиво изписване в резултат
на завишен зрителен контрол за движението на пишещия до степен, че при
изписването на буквите и безбуквените елементи се установяват признаци, които
свидетелстват за забавения темп на изписването, т.е. има много характерни
признаци на старание на наподобяване, които не биха могли да се дължат на
скованост. При формиране на посочените изводи вещото лице се е ползвало и
от сравнително изследване с медицински документ от 15.04.2013 г. – датата на
издаване на записа на заповед, като подписите в тях не съвпадат. Пояснено е и
че в случая не е налице т.нар. автоподлог – когато лицето променя
конфигурацията на подписа си или го прави по-разширен, с повече буквени или
безбуквени елементи, или го прави по-съкратен, но съхранявайки признаците,
характерни за него, какъвто не е процесният случай.
От повторна тройна почеркова експертиза, от заключението на която се
установява, че подписът и имената „Г. П.П.“ в записа на заповед не са изпълнени
от лицето, изпълнило и ръкописните текстове и подписи в една част от
представените сравнителни образци (обозначени като „първа група почерк“ в
заключението на вещите лица), а именно: подписи и ръкописни текстове,
изпълнени в Заявление за издаване на документи за самоличност на български
граждани от 14.12.2005 г.; подписи и ръкописни текстове, изпълнени в
Заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани от 2010
г.; подпис и ръкописен текст, изпълнени в Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 184, том II, per. № 4899, дело № 371/2009 г. от 14.09.2009 г.;
подпис, положен в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 173, том V, рег.
№ 8452, дело № 902/2006 от 07.12.2006 г.; подпис, положен в Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 172, том V, per. № 8451, дело № 901/2006 от
07.12.2006 г.; подпис, положен в Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
27, том I, peг. № 533, дело № 26/2007 от 02.02.2007 г.; подпис и ръкописен
текст, изпълнени в Копие на екземпляр от Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 184, том II, per. № 4899, дело № 371/2009 от 14.09.2009 г. предоставени
от ответника /различен от този на ищцата; подпис, положен в Копие на екземпляр
от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 173, том V, peг. № 8452, дело
№ 902/2006 от 07.12.2006 г. /различен от този на ищцата/; подписи, положени в
Копия и оригинали на Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство №
83526/03.06.08 г. и прилежащите към него документи - Приложение към договор за
финансов лизинг на пътно превозно средство № 83526; Погасителен план,
приложение 2; Декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т.З от ЗМИП;
Погасителен план, уведомление към Лизингов договор; Заявление за вписване на
договор за лизинг; У.Л.АД Искане за лизинг; Приемо-предавателен протокол към
Лизингов договор № 83526/03.06.2008 г., с дата 05.06.2008 г. и Запис на Заповед
№ 83526 от 03.06.08 г.; подпис, положен в Акт за сключен граждански брак №
3142, от 28.05.2013 г.; преобладаваща част от ръкописни текстове, изписани в
кожен тефтер, червен цвят, с надпис „Държавна агенция за младежта и спорта“; преобладаваща
част от ръкописни текстове, изписани в кожен тефтер, черен цвят, без надпис на
корицата; подписи, положени в част от медицинската документация, съхранявана в
МБАЛ Т. ЕАД.
От друга страна, констатира се, че подписът и имената „Г. П.П.“ в записа
на заповед са изпълнени от лицето, изпълнило ръкописните текстове и подписи в друга
част от представените сравнителни образци, а именно: подпис, положен в пълномощно,
с упълномощен Р.П.П. пред Първа инвестиционна банка, с дата на заверка на гърба
на документа от 15.04.2013 г. и подпис, положен в пълномощно, с упълномощен Р.П.П.
пред У.К.Б.АД, с дата на заверка на гърба на документа от 24.04.2013 г.,
намиращи се в ДП № 5355/2016 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 31514/2017 г. по описа
на СРП; подписи, положени в края на кожен тефтер, червен цвят, с надпис
„Държавна агенция за младежта и спорта“; подпис, положен в началото на кожен
тефтер, черен цвят, без надпис на корицата (обозначени като „втора група
почерк“ в заключението на вещите лица), както и ръкописни текстове – „Г. П.
Пе..“, „М. П.“ и „Г.П.“ , изписани в кожен тефтер, червен цвят, с надпис
„Държавна агенция за младежта и спорта“ (обозначени като „трета група почерк“ в
заключението на вещите лица).
В съдебно заседание вещите лица са пояснили, че във втората група са
отнесени подписи, които изхождат от едно и също лице. В третата група са
отнесени ръкописни текстове, които също изхождат от едно и също лице, но не
може да се направи обоснован извод, че това е лицето, положило подписите във
втората група образци. Категоричен обаче е изводът, че лицето, положило
подписите и ръкописните текстове в първата група образци, е различно от тези
във втората и третата група. Тъй като към първата група вещите лица са отнесли заявления
за издаване на документи за самоличност от 14.12.2005 г. и 2010 г., изследвани
в оригинал, съдът намира за нужно да отбележи следното:
Към 14.12.2005 г. редът за издаване на българските лични документи се
регулира от Закона за българските лични документи в ред. изм. ДВ, бр.88 от 04.11.2005
г., Раздел III „Издаване, подмяна и ползване на личните карти на гражданите на
Република България“ и Правилника за издаване на българските документи за
самоличност (отм. ДВ, бр.12 от 12.02.2010 г.). Съгласно чл.17, ал.1 и ал.2 ЗБЛД
за издаване на български документи за самоличност лицата подават заявление до
компетентните органи. Заявлението се подписва лично в присъствието на
упълномощено длъжностно лице. По силата на чл.18 от
Правилника за издаване на българските документи за самоличност (отм. ДВ, бр.12
от 12.02.2010 г.) лична карта се издава и подменя въз основа на заявление,
подадено от гражданина, по реда на глава първа.
Към 2010 г. вече е в сила нормата на чл.31а (Нов ДВ, бр.82 от 16.10.2009
г.) от ЗБЛД, според която заявлението за издаване на лична карта се подава
лично. По силата на чл.17, ал.1 (Изм. ДВ, бр.82 от 2009 г.) за издаване на
български лични документи лицата подават заявление до компетентните органи, а
съгласно ал.2 (изм. ДВ, бр.105 от 2006 г., в сила от 31.10.2007 г., с
изключение на изискванията за снемане на пръстови отпечатъци, които влизат в
сила от 28.06.2009 г.) заявлението се подписва лично в присъствието на
упълномощено длъжностно лице, което снема и биометрични данни в предвидените от
закона случаи.
От изложеното следва, че и към двата посочени момента за българските
граждани е било налице задължение да подадат лично заявление за издаване на
лична карта, като подпишат заявлението лично в присъствието на упълномощено
длъжностно лице. Следователно, касае се за образци, съставени пред
длъжностно лице и то преди датата на изследвания документ, в случая – запис на
заповед от 15.04.2013 г., което им придава качеството „свободни образци“
съгласно обясненията на вещите лица. Съдът възприема като документи с
най-висока степен на сигурност, че са лично подписани отГ.П. именно посочените
заявленията за издаване на документи за самоличност. Това според съда са документите,
съдържащи най-сигурния екземпляр от подписа на лицето, посочено като автор.
Наред с тях, в първата група образци, които според СПЕ безспорно са
изпълнение от едно и също лице, са включени и няколко на брой нотариални
актове с подписи на купувач, положени пред нотариус, който в кръга на
възложените му функции проверява самоличността на явилите се пред него лица
(чл.578, ал.4 ГПК), които ако одобрят съдържанието на нотариалния акт, изписват
името си и полагат подписа си пред нотариуса, а ако актът вече е подписан,
изписват пълното си име и потвърждават своите подписи (чл.579, ал.1 ГПК).
Въз основа на изложеното съдът приема за установено по безспорен начин,
че първата група образци носят подписа на лицетоГ.П. П. и кредитира изцяло
заключението на съдебно-почерковата експертиза по делото, че подписът за
издател и имената в записа на заповед не са положени от наследодателя на
ответницитеГ.П. П.. Тройната експертиза потвърждава и заключението на
първоначалната, че е изключена възможността да се касае за т.нар.
„автоподлог“/автоимитация – собственоръчно изменение на подписа от автора му, с
цел промяна на почерка и начина на подписване. И единичната, и тройната
експертиза, при изготвяне на заключенията си са съобразили здравословното
състояние на издателя на изследвания документ в деня на съставянето му – че е
приет в болница поради травма на гръбначния стълб, че поради усложнения след
лечение на дискова херния е имал пареза на долните крайници и т.н. Вещите лица
сочат, че това не променя извода им относно признаците на почерка, съответно – различията
и съвпаденията между изследвания обект и образците от първа и втора група от
изследваните подписи и почерци от сравнителния материал.
По изложените съображения съдът приема, че в откритото по реда на чл.193 ГПК производство за проверка истинността на процесния запис на заповед, по
делото се установи, че същият е неавтентичен документ – не е подписан от
сочения в него като авторГ.П., наследодател на ответниците. Записът
на заповед е строго формална сделка, чието съдържание е уредено в чл.535 ТЗ,
като наличието на изброените в т.1-7 реквизити е условие за неговата
действителност. Подписът на издателя е съществено условие за действителност на
записа на заповед – чл.535, т.7 ТЗ. Ако се установи, че последният не е
подписан от соченото за издател лице, какъвто е процесният случай, то и
менителничният ефект не го обвързва и той не е задължен по него. По изложените съображения
съдът намира, че представеният запис на заповед, издаден на 15.04.2013 г., е
недействителен – не е подписан от посочения му издател. Ето защо представения
менителничен ефект не е годен да създаде валидно задължение, което по силата на
наследственото правоприемство да е преминало в патримониума на ответниците, в
качеството им на наследници по закон на сочения за издател. Предявените установителни
искове по чл.422 ГПК следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед неоснователността на предявените искове, на ищцата не се дължат
разноски.
На ответниците следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата
от 10450 лв. разноски по делото, както следва – по 3483,33 лв. на всеки от
ответниците. Съдът намира за неоснователно възражението на ищцата за
прекомерност на претендираното от ответниците адвокатско възнаграждение с оглед
фактическата и правна сложност на делото, обема на осъществената правна защита,
броя на проведените открити съдебни заседания, в които е осъществявано
процесуалното им представителство, отправените до съда доказателствени искания и
извършените от процесуалния представител на ответниците процесуални действия по
защитата им.
Поради което Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Р.П.П., ЕГН **********, срещу на С.А.П., ЕГН **********, И.Г.П.,
ЕГН ********** и Ц.Г.П., ЕГН **********, установителни
искове с правно основание чл.422 ГПК за съществуване на вземане по чл.535 ТЗ ,
вр. чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.44 ЗЗД, за сумата от 150000 евро, представляваща задължение по запис на заповед от
15.04.2013 г., издаден отГ.П. П. – наследодател на ответниците, за която сума
е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 23.11.2015 г. по ч.гр.д. № 68264/2015
г. на СРС, 24 състав.
ОСЪЖДА Р.П.П.,
ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК, както следва: на С.А.П.,
ЕГН ********** – сумата от 3483,33 лв., на И.Г.П., ЕГН **********
– сумата от 3483,33 лв. и на Ц.Г.П., ЕГН ********** –
сумата от 3483,33 лв., представляващи съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез
връчване на препис.
СЪДИЯ: