Присъда по дело №3/2021 на Районен съд - Разград

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №31/08.10.2021 г.,постановена по НОХД №3/2021 г. по описа
на Районен съд - Разград.
Обвинението срещу подсъдимия Р. И. С. е за това, че за времето от 06.09.2010 г. до
06.10.2010 г. в с. Липник, общ. Разград, след предварителен сговор с И.Т.Н. от гр. Русе, в
условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си и за И.Т.Н. имотна облага, е
възбудил и поддържал заблуждение у Д. И. О. от гр. Разград, за това, че ще сключи изгодна
сделка за продажба на 4995 кг. бяло саламурено сирене в Република Германия, като е
причинил имотна вреда в размер на 32467,50 лв. (големи размери) на “ИМДО” ООД гр.
Разград, с управител М. О. О., представлявано от Д. И. О. – престъпление по чл. 211, пр. 2
във връзка с чл. 210, ал. 1, т. 2 и 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 от НК.
Пред Районен съд – Разград представителят на РП – Разград поддържа обвинението, счита
фактическата обстановка за изяснена по несъмнен начин, а авторството - доказано чрез
разпита на свидетелите – представители на пострадалото юридическо лице и предлага на
съда да наложи на подсъдимия С. наказание лишаване от свобода в средния, предвиден в
закона размер. По отношение на въведените от подсъдимия съмнения, че вероятен
извършител на престъплението е негов роднина, който към момента на съдебното следствие
е починал, счита, че същото е израз на защитната позиция на подсъдимия и не следва да
разколебава извода на съда.
По делото е предявен граждански иск от посоченото в обвинителния акт като пострадало
дружество “ИМДО” ООД за сумата 32467,50 лв, представляваща обезщетение за
причинените от деянието имуществени вреди. Същият е приет за разглеждане при
предходното разглеждане на делото и като граждански ищец е конституирано същото
дружество. Процесуалният представител на това дружество счита иска за доказан.
Конкретно сочи, че същият не е погасен по давност, тъй като давността е била прекъсвана с
всяко предявяване на иска при започване на съдебното производство. Счита, че искът следва
да бъде уважен до размера на 35 467,50 лв., тъй като предмет на престъплението е сирене, а
не имитиращ продукт, каквато възможност сочи защитата на подсъдимия.
Подсъдимият С. моли за постановяване на оправдателна присъда. Сочи, че свид.О. е открил
сиренето си при свид. Е.М., но не го е взел. Сочи, че единствените контакти между него и
свид.О. са по повод строителни работи в Община Самуил.
Защитата на подсъдимия пледира за постановяване на оправдателна присъда. Счита, че
фактите по делото не са изяснени в степен, че да водят единствено до извод, че подсъдимият
е виновен за престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Счита, че много от
твърденията в обвинителния акт звучат нелогично, че при разследването са допуснати
редица пропуски на досъдебното производство, като не е извършена проверка на
твърденията за провеждани телефонни разговори. Сочи, че не е доказана користната цел.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства,
установи следните фактически обстоятелства:
Към м. септември 2010 г. свид. М. О. била управител на Имдо ООД гр.Разград, което се
занимавало с производство и търговия с млечни продукти. Дружеството притежавало
мандра в с.Липник, общ.Разград, в която се произвеждало бяло саламурено сирене.
Съпругът на свид.О. - свид.Д.О., бил упълномощен от нея да представлява дружеството пред
съответните органи, както и в договорни отношения с други лица /пълномощно на л.207ДП/.
През м. септември 2010г. подс.С., който по това време изтърпявал наказание лишаване от
свобода, бил в отпуск и следвало да се завърне на 23.10.2010г. Според показанията на
1

свид.О., подсъдимият Р.С. посетил мандрата, собственост на Имдо ООД в с.Липник първо
на 06.09.2010 г. При посещението си същият се представил за пълномощник на фирма,
занимаваща се с млечни продукти. След това – вече на 11.09.2010 г., същият отново посетил
мандрата, вече със свид. И.Н., когото представил като македонски гражданин с името И.Н..
За последния подсъдимият казал на свид.О., че има бизнес в Германия и в разговор между
тримата били коментирани количества, които да бъдат продадени. На 20.09.2010 г.
подсъдимият се обадил по телефона на свид.О. и заявил, че иска 5 тона сирене, бяло,
саламурено за г-н И.Н., за Германия.
На 21.09.2010 г. подсъдимият посетил отново мандрата в с.Липник заедно със свид.Св.М.,
който управлявал товарен автомобил. Тук натоварили 4 995 кг. сирене, като съставили и
съответните придружаващи стоката документи – ЧМР, товарителница /л.14 от досъдебното
производство/, инвойс фактура /л.13 от ДП/. Във фактурата е отразена и стойността на
сиренето – 13 986 евро /4995 кг. по 2,80 евро/. Като продавач съответно е вписано
дружеството Имдо ООД, като купувач и консигнатор - немско дружество. Уговорката била
сиренето да бъде продадено в Германия и до 06.10.2010 г. сумата да бъде преведена в касата
на дружеството. Сиренето било поставено в тенекии по 15 кг. – сини, с надписи на различни
езици от четирите страни на всяка тенекия.
Според показанията на свид.О. подсъдимият подписал в полза на дружеството запис на
заповед за сумата 25 000 евро с падеж 06.10.2010 г. /л.12 от ДП/ Този менителничен ефект е
предаден от свидетеля на органа по разследване и съдебна графологична експертиза е
установила, че същият не е подписан от подсъдимия. След известно време свид.О. получил
телефонно обаждане, в което му съобщили, че сиренето не е пристигнало в Германия, а той
е излъган от подсъдимия Р.С. и няма да си получи парите. Последното обаждане на
подсъдимия до свид.О. е било преди 06.10.2010 г. /падежът на представената запис на
заповед/, при което първият казал на втория, че сиренето е в Германия и ще си получи
парите. В о.с.з. на 09.04.2021 г. свид.О. е категоричен, че подс. Р.С. е лицето, с което е водил
преговорите за сиренето.
За трите срещи на свид.О. с подсъдимия свидетелства и свид.М. О.. Според показанията на
същата първия път е дошъл сам, втория път с друго лице и третия път е дошъл с камиона за
сиренето. Тя е видяла и товареното на тенекиите и преснимала личната карта и е
категорична, че подсъдимият е лицето, което е посетило три пъти мандрата. В о.с. з. на
04.06.2021 г. /л.152/ подсъдимият признава, че личната му карта му е била дадена при
напускането на затвора, тъй като причината за отпуска е била заявеното от него намерение
да пътува в чужбина с цел лечение.
По същото време свид.И.Н. е бил собственик на „********“ЕООД с адрес
гр.*****************, действащо като превозвач /л.26 ДП/. Регистрираният настоящ адрес
на подсъдимия е бил в гр.**************/, като в АИС БДС същият е бил записан с
имената Р. И. С.. Същевременно на същото лице / с ЕГН **********, но с имена Р. И. Д. е
била наложена забрана за напускане на Република България от 17.09.2005 г. /л.36/.
В показанията си, дадени на досъдебното производство /л.62 и сл./, прочетени по реда на
чл.281, ал.5 във вр. с ал.1т.2 от НПК свид.Л.И., изпълняваща длъжността началник склад
готова продукция към „***********“ АД Велико Търново, клон Русе към 2010 г., съобщава,
че на 22.09.2010 г. пред склада на предприятието, отвъд рампата пристигнал хладилен
камион със софийска регистрация, натоварен със сирене, от който двама мъже с палетни
колички са разтоварили сини тенекии със сирене с тегло 15 кг. Разтоварили 11 палета с
вместимост 30 бр. тенекии, но единият палет не бил пълен. На въпросите на свидетелката
единият от мъжете, който тя описва като едър, висок 1,8, -1,85 м., късо подстриган с черна
2

права коса, около 100 кг., в ежедневни дрехи, отговорил, че сиренето не е за това
предприятие, а ще бъде претоварено на друг камион. Още същия ден свидетелката видяла
друг камион, този път с чужда регистрация, на който същите двама мъже натоварили
сиренето. Това сирене не е било оформено като складова наличност в „***********“ АД
Велико Търново, клон Русе.
Свид.Г.М., също служител на „***********“ АД Велико Търново, клон Русе през м.
септември /22-ри/ 2010 г. също видял камиона със сиренето и на него му било обяснено, че
това сирене не е за това предприятие, а ще бъде претоварено. В показанията си, дадени на
досъдебното производство /л.62 и сл./, прочетени по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1т.2 от
НПК и поддържани от свидетеля, същият е посочил и това, че камионът е бил с
хладилнаинсталация, че тенекиите са били сини, литографирани, че разтоварващите са били
двама, от които единия – едър, късо подстриган, леко мургав, а тенекиите – 10-11 палета,
около 330 тенекии.
Пред свид.К. , която също е била служител в „***********“ АД Велико Търново, клон Русе
към 2010 г., свид. Г.М. потвърдил, че е видял оставените тенекии със сирене, както и че
същите са били претоварени. На същата е известно, че товарът и камионът не са били
записани, тъй като на пазача било обяснено, че сиренето е за Е..
В показанията на М.К., починал преди започване на съдебното производство, прочетени на
основание чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.4 от НПК, същият съобщава, че е бил пазач в
„***********“ АД Велико Търново, клон Русе, съответно на смяна на 22.09.2010 г., че не
видял, но чул от колеги, че било имало проблем с претоварване на някакво сирене от камион
с българска регистрация на камион с чужда регистрация.
В показанията на С. С. М., починал преди започване на съдебното производство, прочетени
на основание чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.4 от НПК същият съобщава, че през 2010 г. е
работел за „Вестранскомерс“ЕООД, че същата е имала някакви отношения с
„Булгарконсерв“ООД, че на 21.09.2010 г. свидетелят е управлявал товарен камион до
Велико Търново. Същият ден е разговарял с лице на име Р. два пъти по телефон. В тези
разговори Р. споменал мандрата в с.Липник. От тази мандра свидетелят натоварил сирене по
нареждане на неговия шеф Я.Н.. Конкретно за местоназначението на това сирене, съобщава
че в разговор на 22.09.2010 г. Р. му казал, че трябва да го закара до гр.Русе. За
разтоварването на това място свидетелят имал нареждане и от Я.Н..
Към 2010 г. свид.Я.Н. действително се занимавал с транспортен бизнес. В показанията си
съобщава, че получил поръчка за превоз на 7 тона сирене от гр.Разград до гр.София. На
следващия ден в телефонен разговор клиентът поискал стоката да бъде закарана само до
гр.Русе и там я разтоварили в млекокомбинат.
По същото време свид. Е. М. изкупувал прясно мляко за „***********“ АД Велико Търново.
Спомня си, че са му предложили някакво сирене. Срещата му с тези, които предлагали
сиренето, се състояла на бензиностанция в близост до гр.Велико Търново. В о.с.з. на
09.04.2021 г. свидетелят си спомня, че сиренето е било в метални кутии, но не може да каже
дали подсъдимият е един от хората, които са му предложили това сирене. В този период
свид.Д.О. звънял на свид.М., за да го пита дали знае за някакво сирене, което да е товарено
или разтоварвано във фирма „Приста“. В показанията си, дадени на досъдебното
производство /л.64 и сл./, прочетени по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1т.2 от НПК и
поддържани от свидетеля, същият е посочил, че обаждането по телефона е било на
21.09.2010 г. а срещата на бензиностанцията е била на същата дата в 17,00 часа, че сиренето
е било натоварено в хладилен камион с регистрационен номер, започващ със СА, че
3

сиренето е било в сини литографирани тенекии от 15 кг., подредени в около 10 палета, както
и че обаждането от свид.О. е било седмица след тази среща.
Според протокола за разпознаване /л.86 ДП/ свид.Д.О. е разпознал И.Т.Н. като лицето,
представил му се като И.Н. при посещението в мандрата с подсъдимия. Свид.Н. в
показанията си /тези от 08.10.2021 г. и прочетените по реда на НПК/ сочи, че е съдействал
на подсъдимия за намиране на хладилен камион чрез Спедитор нет, тъй като не разполагал с
такива.
Според заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза /л.282 от ДП/
стойността на процесното количество сирене е 32467,50лв. При определяне на цената е бил
използван методът на пазарните аналози, а потърпевшото дружество е продало сиренето по
5,48 лв. /респ. 2,80 евро/ на килограм. Според заключението на допълнителната експертиза,
назначена по искане на подсъдимия пазарната цена на 4 995 кг. имитиращ кравето сирене
продукт към м.септември е била 18 981 лв. /л.128/
От заключението на вещото лица по назначената тройна графологична експертиза, се
установява, че почеркът и подписът на запис на заповед от 21.09.2010г. не са изпълнени от
подсъдимия /л.579, т.2 от НОХД №1102/2016 г./.
С влязла в сила на 08.10.2014г. присъда по нохд №133/2013г. по описа на РзРС, св.И.Т.Н. е
признат за виновен, че е извършил процесното деяние описано по-горе, след предварителен
сговор с подс. С., като му е наложено наказание в размер на три години и шест месеца, което
да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение.
Свидетелите Н.П. и Юл.Д. в показанията си съобщава, че друг техен роднина е имал
някакъв проблем със сирене, свързано със с.Липник. Тези показания съдът намира
изключително и само за защитна теза на подсъдимия, тъй като касаят обстоятелства, които
се изнасят за пръв път 10 години след събитията и след смъртта на лицето, на което се
приписва деянието.
Според свидетелката М.С., съпруга на подсъдимия, през м.октомври 2010 г. подсъдимият е
посещавал болнични заведения, като конкретно сочи онкодиспансера в гр.Русе и УМБАЛ
Г.Странски гр.Плевен. И двете лечебни заведения сочат, че няма данни за хоспитализация на
подсъдимия /л.165/, както и за посещения в амбулаторен кабинет /л.184/.
По отношение на разговора, на който присъствал свид.Д.Д. в заведение в гр.Русе между
подсъдимия и трето лице, в който последните двама спорели за това кой заради кого ще
лежи в затвора, Съдът счита, че няма доказателства, че същият има връзка с предмета на
делото.

Подс. Р. И. С. е осъждан. С протоколно определение по нохд №628/2005г. на РС Ловеч,
влязло в сила на 09.09.2008г., на същия за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. с
чл.194 ал.1 от НК, било наложено наказание една година и пет месеца лишаване от свобода
при строг режим на изтърпяване.
Въз основа на така описаните обстоятелства, Съдът установява времето на извършване на
деянието в периода от 06.09.2010 г. до 21.09.2010г. - последният е денят, когато е било
предадено сиренето на подсъдимия с уговорката да го изнесе в чужбина и след реализацията
му
да
заплати неговата стойност. Подсъдимият още в самото начало не е имал намерение да
4

заплати стойността или да върне вещта, а се е укрил. Това е от значение с оглед преценката
за умисъл към момента на имущественото разпореждане, а видно от фактите по делото,
предаването на вещта от пострадалия на подсъдимия, е станало в резултат на умишленото
въвеждане в заблуждение на пострадалия от двамата извършители в рамките на
разговорите, които водили. Именно това, че свид.Н. е бил представен като бизнесмен, а
подсъдимия като негово доверено лице, е мотивирало свид.О. да извърши имуществено
разпореждане. И подсъдимият и свидетелят са съзнавали, че тези обстоятелства не са истина
и са ги изтъквали, защото са знаяли, че в противен случай свид.О. няма да им даде стока.
Съдът кредитира показанията на св.Д.О., като логични, непротиворечиви, последователни,
подкрепени от показанията на св.М.О., която също е видяла подсъдимия при първата среща
и при предаването на сиренето, приложените писмени документи - инвойс фактура и
международна товарителница, извършеното на ДП разпознаване от св.Д.О. на св.Н. и на
подсъдимия. Съдът няма причина да се съмнява в достоверността на показанията на този
свидетел, независимо от доводите на защитата, че бил заинтересован. На първо място, няма
как св.Д.О. да е уведомил и насочил органите на МВР още с подаването на жалбата си на
29.09.2010г., че именно подсъдимият С. е лицето, с което е разговарял, тъй като няма как да
е знаел самоличността му, ако действително не е имал среща с него. Действително по това
време подсъдимият е търпял наказание лишаване от свобода в затвора гр.Белене и в този
период е бил в отпуск. Това се потвърждава и от приложените писма и справки от ДП, както
и че на 23.10.2010г. не се завърнал в затвора Белене, поради което на 24.10.10г. е бил обявен
за ОДИ като беглец от МЛС. Разпознаване на същия в последствие е извършено по снимки,
при което св.Д.О. го посочил, като лицето представило се за търговец на млечни продукти,
разпознал и св.Н., като лицето, което било с него и се представило за македонски
гражданин.
Дадените от подсъдимия обяснения в рамките на цялото разследване освен, че противоречат
на останалите събраните доказателства, съдържат в себе си и вътрешни противоречия,
поради което Съдът ги приема единствено като защитно средство. Действително не бе
доказано, че процесната запис на заповед е изготвена от подсъдимия, в какъвто смисъл са
показанията на св.Д.О., същевременно обаче в тази запис на заповед са вписани личните
данни от документа за самоличност на подсъдимия, което не би могло да бъде обяснено по
друг начин освен със съпричастието на подсъдимия към предаването на сиренето и
изготвянето на процесната запис на заповед. Но дори и да се приеме, че този документ не е
попълнен от подсъдимия, това не е достатъчно да опровергае събрания доказателствен
матирал, че именно той е бил в мандрата и на 21.09.2010г. му е предадено сиренето.
Действията на подс.С. в последователност сочат за явното намерение заедно със св.Н. да
заблуди св.Д.О., за да му предаде той вещта, след което да я ползва за собствени нужди,
както очевидно е станало. Обстоятелствата по делото указват на целенасочени действия от
страна на подсъдимия, с цел св.Д. О. да бъде въведен в заблуждение, което в процесния
период е и поддържал, за да предаде вещта, с цел да се облагодетелства. Явно, че
подсъдимият от самото начало не е имал намерение да изпълни задължението си към св. Д.
О. като представляващ Имдо ООД, да плати цената за сиренето, а е искал единствено след
като го вземе, да го реализира и от стойността да се облагодетелстват заедно със св. Н..
Подсъдимият Р. И. С. е роден на ************г. в с.Ряхово, общ.Сливо поле, обл.Русе,
живее в гр.Русе. Същият е със средно образование, безработен, женен, осъждан.
Всичко изложено обосновава правния извод, че с действията си подсъдимият С. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението “измама” по
чл.211, пр. 2 във връзка с чл. 210, ал. 1, т. 2 и 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 от НК, тъй като за
времето от 06.09.2010г. до 21.09.2010г. в с. Липник, общ.Разград, след предварителен сговор
с И.Т.Н., при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си и И.Т.Н. имотна
5

облага, е възбудил и поддържал у Д. И. О. заблуждение, за това че ще сключи изгодна
сделка за продажба на 4995 кг. бяло саламурено сирене в Република Германия, като е
причинил имотна вреда на Имдо ООД гр.Разград, с представител Д.О. в размер на
27354,24лв. От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл -
съзнавал е, че с действията си въвежда св.О. в заблуждение и че по този начин причинява
имотна вреда, но въпреки това е извършил деянието, поддържал е заблуждението, воден от
стремежа си, да се облагодетелства неправомерно, в което се изразява и измамливата цел на
действията му. Именно с оглед тази предварителна цел на дееца - да набави за себе си
имотна облага, дейността му следва да се квалифицира като “измама” по смисъла на чл.209
ал.1 от НК. Подсъдимият и свид.Н. са действали задружно и целенасочено в изпълнението
на престъплението - въвеждането в и поддържането на заблуждението. С оглед на това
Съдът счита, че е налице общност на умисъла, поради което е осъществена квалификацията
на чл.210 ал.1 т.2 от НК. Деянието е довършено с разпореждането на вещта от страна на
св.Д.О., което е станало с предаването на сиренето на 21.09.2010г. , поради което съдът
приема, че именно това е периодът на извършване на престъплението, а за оистатъка от
периода, визиран в обвинението - след 21.09.2010 г. до 06.10.2010г. подс. следва да бъде
оправдан. Налице е и квалифициращия признак “опасен рецидив” по смисъла на чл.29 ал.1
б. “б” от НК, тъй като подс. С. е осъждан многократно, в случая следва да се посочи
осъждането по нохд №628/2005г. на РС Ловеч, за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 от НК, по
което му е наложено наказание една година и пет месеца лишаване от свобода и е
осъществена квалификацията на чл.211 пр.2 от НК. Причинената вреда съдът намира, че е в
размер на 27354,24лв., тъй като това е цената, вписана от свид О. във фактурата. До
първоначалния размер на вредата 32467,50лв., подсъдимият следва да бъде оправдан, тъй
като разликата се явява пропусната полза за пострадалия, а е не реална вреда. Причинената
вреда е в големи размер, надвишаваща над 70 пъти размера на минималната работна заплата
към момента на деянието, поради което е осъществена квалификацията на чл.210 ал.1 т.5 от
НК.
За престъплението за което е обвинени подс. С. е предвидено наказание от три до десет
години лишаване от свобода. Индивидуализирайки наказанието, съдът отчита като
отегчаващи обстоятелства високият размер на причинената вреда, фактът, че същата не е
възстановена, многобройните осъждания на подсъдимия и лошите характеристични данни.
Като изключително смекчаващо обстоятелство следва да съобрази продължителния период
от време на настоящия наказателен процес срещу подсъдимия, както и това, че страда от
тежко заболяване и е с диагноза: „Фибросаркома крурис декстра“. При това съдът намира,
че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода в рамките на
законовия минимум, а именно в размер на три години лишаване от свобода. Не са налице
предпоставките на чл.66 ал.1 от НК, тъй като подсъдимият вече е осъждан на наказание
лишаване от свобода. Наказанието следва да бъде изтърпяно при строг режим в затвор
съгласно разпоредбата на чл.58 т.2 от ЗИНЗС.
По отношение на предявения граждански иск срещу подсъдимия Съдът намира, че от
неправомерното и виновно деяние на подсъдимия на юридическото лице са причинени
имуществени вреди в размер на 27354,24лв. - стойността на сиренето, с което юридическото
лице представлявано от св.Д.О. се е разпоредило в полза на подсъдимия в резултат на
измамливите действия на последния. Предвид направеното възражение от защитата за
изтекла давност, съдът намира, че е изтекъл срок повече от 5г. от деня на извършване на
деянието, респ. откриване на дееца, до предявяването му, поради което същият е погасен по
давност. Независимо от предявяването и приемането на граждански иск по предходно
водено нохд №950/2013г. по описа на РзРС срещу подсъдимия С., присъдата, с която е
уважен гражданският иск е отменена, поради което давността не е прекъсната, съгласно
чл.116 б. б от ЗЗД и към момента на предявяване на гражданския иск по настоящото –
6

26.01.2017г. петгодишният срок е изтекъл. Поради което следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият следва да бъде
осъден да заплати и направените разноски от досъдебното и съдебното производство.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
7

Номер на акта:	31
Дата:	8 октомври 2021 г. (в сила от 8 април 2022 г.)
Съдия:	Доротея Енчева Иванова

Дело:	20213330200003
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 януари 2021 г.

Присъда по дело №3/2021 на Районен съд - Разград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите