№ 110
гр. София, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500665 по описа за 2021 година
С решение № 95 от 21.06.2021 год. по гр. дело № 992/2020 год. РС-Елин Пелин е
отхвърлил молбата на Р. ХР. Й. от с. Г.М., С. област за допускане промяна на пола, единния
граждански номер и трите имена в съставения акт за раждане поради транссексуалност, като
тези промени бъдат отразени в регистрите и актовете за гражданското състояние на лицето.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от молителката с
твърдения, че същото противоречи на закона и на събраните по делото доказателства. Моли
съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да допусне исканата промяна.
Третото заинтересовано лице Община Г.М. оспорва жалбата.
С. окръжна прокуратура оспорва жалбата.
В молбата се твърди, че след раждането на молителката е издаден акт за раждане, в
който е записана като лице от женски пол, което е било в съответствие с външните полови
белези. От 2015 год., на 17-годишна възраст молителката започнала да се самоопределя и
възприема себе си като лице от мъжки пол, като така я възприемали и в обществото, защото
и външният й вид съвпадал с този, който се приема като белег на мъжки пол. Пред
непознати хора същата се представя с името „Р.“ и също използва мъжки род. При
интервюта за работа или при проверка на самоличността се налага да обяснява защо в
личните й документи е отразено, че е от женски пол, а тя се възприема за мъж, което й
създава затруднения и неразбиране в обществото. Молителката винаги е намирала
разбиране в работната среда и колегите й се обръщат към нея в мъжко лице с избраното от
1
нея име „Р.“. Самоназначава си тестостерон и го приема редовно, като има намерение след
смяната на имената, пола и ЕГН да се подложи на операция за промяна на първичните
полови белези. Твърди, че у нея окончателно се е оформило вътрешното чувство за
самоопределение като мъж, а не като жена, както е записана в акта за раждане. Поради
състоянието на „транссексуалност“ – разминаване между телесния и психичния пол,
молителката е поставена в тежък стрес, тъй като по силата на половите й белези тя е
определяна като принадлежаща към женски пол, носи име, което съответства с него и от
него се очаква да приеме полово специфичните за женския пол роли, а в същото време
нейното самосъзнание е с характеристиките на мъжки пол и притежава външен вид на мъж.
Този тежък конфликт между субективните преживявания и физическата реалност става
причина за сериозно психическо изпитание, което при липса на разбиране и подкрепа от
страна на социалната среда може да доведе до сериозни депресивни реакции. Към
настоящия момент молителката е започнала да се интегрира в обществото като мъж –
представя се с мъжко име; семейството, приятелите и роднините се обръщат към нея в
мъжки род и поведението й е изцяло на мъж, което е в противоречие с документите й за
самоличност. С оглед това и на основание чл. 73 вр. чл. 45, ал. 1, т. 8, пр. 1 от ЗГР моли съда
да допусне промяна в данните за гражданско състояние в регистрите на ЕСГРАОН досежно
пола й от „женски“ на „мъжки“, като бъде отразена и съответната промяна в ЕГН на лицето.
Моли съда да допусне на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяна на собственото, бащиното и
фамилното име на молителката от Р. ХР. Й. на Р. Х.Й., като промяната на пола, ЕГН и
имената на лицето бъдат отразени в актовете за гражданско състояние и в регистъра на
населението.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното по делото копие на лична карта и свидетелство за съдимост
молителката е записана с имената Р. ХР. Й., родена на 26.06.1998 год. с родители Л.Г. Й. и
Х.А.Й..
Според заключението на приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза на
в.л. Петкова личната убеденост на молителката за полова принадлежност я определя като
лице от мъжки пол. Процесът на самоопределяне като мъж е започнал на 17-годишна
възраст, не е обратим и с оглед предприетата хормонална терапия и последваща хирургична
интервенция процесът за промяна на биологичния пол ще е напълно завършен. От
проведеното изследване се регистрира транссексуалност и безспорно налично съзнание за
принадлежността й към мъжкия пол. Провежда психо-терапевтично и хормонално лечение,
които са сигурен показател за сериозността на желанието й да осъществи исканата промяна
и да се реализира като лице от мъжки пол. Молителката споделя за предизвикания стрес от
разминаването между документалния и самоопределения от нея пол.
Според показанията на св. Ц. – колежка на молителката, на работното си място
последната се самоопределя като лице от мъжки пол, представя се с името „Р.“, с което се
обръщат към нея всички общи познати. Поставя си от много време инжекции с тестостерон
2
и желае да промени изцяло биологичния си пол. Външният облик и поведението на
молителката също отговарят на лице от мъжки пол.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
В българското законодателство не се съдържа легално определение на понятието пол
и правното съдържание, което следва да се включва в него.
С решение № 15/26.10.2021 год. по конституционно дело № 6/2021 г., образувано по
искане на ОСГК на ВКС на РБ е дадено задължително тълкуване на чл. 5, ал. 1, ал. 2 и ал. 4,
чл. 6, ал. 2, чл. 13, ал. 3, чл. 14, чл. 32, ал.1, чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 2 от Конституцията, като
е даден отговор и на въпроса за съответствието на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата
на човека и основните свободи (КЗПЧОС) и на чл. 7 от Хартата на основните права на
Европейския съюз (ХОПЕС) с възприетото от Конституцията обяснение на понятието „пол“.
Според него понятието „пол“ в българската Конституция, а следователно и в българското
право, чиито фундамент е именно Конституцията, следва да се разбира единствено в неговия
биологичен смисъл. Посочва се също така, че половото самоопределяне може да е
основание за промяна на вписания в актовете за гражданско състояние пол единствено в
граничната хипотеза, при която поради отклонения от типичните комбинации на половите
хромозоми лицето притежава отличителни полови белези и на двата пола и следователно
половата принадлежност не е биологично детерминирана, поради което такава промяна не
би била в противоречие с вложеното в Конституцията разбиране за пола, основаващо се на
половата бинарност. При отсъствие на законова уредба по въпроса и липсата в българското
законодателство на друг смисъл за понятието „пол“ освен биологичния, искането на
молителката е неоснователно. Единствено законодателят в лицето на Народното събрание е
компетентен да вземе решение за необходимостта от евентуална промяна и нейното
конкретно съдържание, включително относно критериите, въз основа на които се вписва
пола на интерсексуалните лица в актовете им за раждане. Към настоящия момент такава
правна уредба не е налице. В българското законодателство няма законова уредба, която да
допуска промяна на пола, с изключение на допусната грешка от длъжностното лице,
съставило съответния акт за гражданско състояние /чл. 38, ал. 4 от ЗГР/. По делото не се
установява вписването на неверни данни относно биологичния пол и ЕГН на молителката.
По изложените съображения искането на молителката за промяна на пола й и
единния граждански номер и за отразяване на промяната в актовете за гражданско
състояние и в регистъра на населението, е неоснователно.
Неоснователна е и молбата по чл. 19, ал. 1 от ЗГР.
В случая от представените по делото доказателства се установява, че собственото,
бащиното и фамилното име на молителката са формирани при спазване на императивните
изисквания, предвидени в чл. 12-14 от ЗГР. Според чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяната на
собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на
заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и
3
в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Съдът намира, че в случая не са
налице важни обстоятелства, налагащи промяна на имената на молителката в искания
смисъл. По делото не се установи нито една от тези хипотези, налагащи исканата промяна. В
случая желанието на молителката да промени имената си само по себе си не може да се
квалифицира като „важно обстоятелство“ по смисъла на закона, предвид изложеното по-
горе, че се касае за лице от женски пол, по отношение на което не са налице предпоставките
за промяна на пола, а исканата промяна няма да съответства на императивните разпоредби
на чл. 13-13 от ЗГР относно формирането на бащиното и фамилно име на българските
граждани е с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато
собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те
противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите.
Евентуалното уважаване на молбата по чл. 19, ал. 1 от ЗГР в конкретния случай ще доведе
до промяна на информацията за половата принадлежност на лицето, като имената на
молителката няма да съответстват на биологичния й пол, което е недопустимо.
С оглед това съдът намира, че искането за промяна на собственото, бащиното и
фамилното име на молителката също се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Настоящата инстанция споделя и препраща и към мотивите на районния съд в
обжалваното решение, на основание чл. 272 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 95 от 21.06.2021 год. по гр. дело № 992/2020 год. на
РС-Елин Пелин.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4