Решение по дело №3716/2021 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 09.01.2023г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

       СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари през двехиляди двадесет и втора година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                                                        ДИМИТЪР КОВАЧЕВ

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 3716 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 17.12.2020г. по гр.д. № 13993/2020г. на СРС, ГО, 140 състав е отхвърлен предявения от Р.В.Б. и Р.И.Б. срещу „Е.Ю.“ ЕАД иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати по равно, разделно в полза на ищците сумата 3139. 99 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от прекъсването на електрозахранването за периода от 16.12.2012г. до 28.04.2016г. в имот, находящ се в к.к. „Слънчев бряг“, ул. „******, както и сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищците Р.В.Б. и Р.И.Б., с оплаквания за неговата неправилност. Жалбоподателите поддържат, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице противоправно поведение на „Е.Ю.“ ЕАД, поради наличието на тяхно задължение спрямо дружеството единствено в размер на сумата  18. 84 лв., установено с влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 7971/2016г. на СГС, ІV В състав. Сочат, че посочената сума не е претенидрана за плащане от ответното дружество и след постановяване на съдебното решение, а и отделно, вземането по нея е погасено по давност. Предвид изложеното се поддържа, че липсата на плащане на посочената сума от 18. 84 лв. не е основание за преустановяване на електрозахранването от ответника. Излагат, че по делото са доказани претендираните вреди. Предвид изложените съображения, молят съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове, с присъждане на разноски.

 

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Е.Ю.“ ЕАД, в депозиран от нея отговор, оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Поддържа, че електрозахранването до имота е било преустановено по искане на крайния снабдител в хипотезата на чл. 123, ал. 4 ЗЕ. Отделно излага доводи, че по делото се установява наличието на незаплатено задължение за доставена електрическа енергия, установено по съдебен път, което съставлява основание за прекъсване на електрозахранването. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение, с присъждане на разноски.

Третото лице - помагач на ответника  - З. „У.“ АД оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС/.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СРС е сезиран с предявени от Р.В.Б. и Р.И.Б. срещу „Е.Ю.“ ЕАД искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответника да им заплати разделно, по равно, сумата общо 3139. 99 лв. -  обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие на прекъсването на електрозахранването в имот, находящ се в к.к. „Слънчев бряг“, ул. „****** за периода от 16.12.2012г. до 28.04.2016г., представляващи неустойка и разходи, свързани с предсрочно прекратен  договор за наем, както и за заплащане на сумата 1 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди.

Ответникът „Е.Ю.“ ЕАД е оспорил исковете с доводи, че снабдяването с електрическа енергия в процесния обект  е преустановено на 07.01.2013г. на основание чл. 123, ал. 4 ЗЕ, поради незаплатени задължения по договора за продажба на електрическа енергия, въз основа на получено от крайния снабдител искане, поради наличие на незаплатени задължения на клиента Р.В.Б. към този момент по фактура от 05.12.2012г. за сумата 1190. 81 лв. и по фактура от 25.11.2012г. за сумата 18. 84 лв.

Третото лице - помагач на страната на ответника – З. „У.“ АД оспорва исковете с доводи за погасяване на вземанията по давност. Оспорва наличието на причинна връзка между спирането на електрозахранването и настъпилите за ищците вреди. Посочва, че електроснабдяването е било преустановено поради неплащане на изискуемо вземане с падеж от 15.12.2012 г.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че за ответника е възникнало правото по чл. 123, ал. 1 от ЗЕ да преустанови електрозахранването на процесния обект, поради незаплащане на задължение по фактура от 25.11.2012г. в размер на сумата 18. 84 лв.

Настоящият съдебен състав намира първоинстанционното решение за правилно като краен резултат.

В случая се претендират имуществени и неимуществени вреди от неправомерно преустановяване на електрозахранването срещу оператора на електропреносната мрежа. По отношение на претендираните имуществени вреди са изложени твърдения, че същите произтичат от предсрочно прекратяване на договор за наем на процесния обект, поради което правилно СРС е квалифицирал исковете по чл. 82 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД

Съгласно чл. 123, ал. 1 от Закона за енергетиката /изм. и доп. ДВ. бр. 54 от 17 Юли 2012г./, доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители и търговците на електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. В ал. 4 от горепосочената разпоредба е посочено, че в този случай операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да преустанови преноса на електрическа енергия към крайните клиенти по искане на съответния доставчик, като в изпълнение на това задължение не носи отговорност за вредите, причинени от преустановяване преноса на електрическа енергия (чл. 123 ал. 5 от ЗЕ).

В конкретния случай ищцата Р.Б. е изложила доводи, че електроснабдяването на имота е било преустановено, поради неплащане на задължения за доставена от „ЕВН Електроснабдяване България“ ЕАД електроенергия по фактура № **********/25.11.2012 г. за сумата от 18. 84 лв. и фактура № **********/05.12.2012г. за сумата от 1 189. 81 лв., като недължимостта на последната е установена с влязло в сила решение по в.гр.д № 7971/2016г. на СГС, IV-В състав. Ответникът се е позовал на хипотезата на чл. 123, ал. 4 ЗЕ за изключване на претендираната договорна отговорност. Предпоставките на цитираната норма – спиране на електроснабдяването по искане на крайния снабдител - „ЕВН Електроснабдяване България“ ЕАД, не са оспорени от ищците, а се установяват и от заключението на приетата СТЕ. С оглед изложеното, ответникът „Е.Ю.“ ЕАД, в качеството му на оператор на електроразпределителната мрежа, не е материалноправно легитимиран по предявените искове и само на това основание не носи отговорност за вредите от прекъсване на електроснабдяването, както са претендирани.

Поради изложеното, доводите в жалбата за незначителност на незаплатената сума от 18. 84 лв. , са неотносими към спора. По въпроса дали е налице противоправно преустановяване на електроснабдяването на обект в случаите на неизпълнена част на задължение за заплащане на електрическа енергия с незначителен размер, е налице трайна съдебна практика, че такова е налице, но когато е налице преустановяване на електроснабдяването от доставчика на електрическа енергия. Настоящият казус не е такъв.

Отделно следва да се посочи, че ищците не са се възползвали от възможността си по чл. 59 ал. 4 и ал. 5 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България електроразпределение” АД – да оспорят задълженията си пред енергийното предприятие или по съдебен път, което би създало пречка за преустановяване на електроснабдяването. Такова оспорване не е направено въобще от ищците, като съдебното производство, в което е отречено съществуването на вземането по фактура № **********/05.12.2012г., е образувано по искова молба на „ЕВН Електроснабдяване България“ ЕАД. В този смисъл, съдът намира, че в случая не е налице причинно-следствена връзка между претендираните  от ищците вреди и действия на ответника, доколкото преустановяването на електроснабдяването на процесния имот би могло да бъде избегнато при активни действия на ищците.

В допълнение следва да се посочи, че в случая се претендират вреди от прекратяването и заплащането на неустойка по договор за наем от 22.08.2012 г. Страна по този договор е единствено ищцата Р.Б.. Именно тя е получила наемната цена и тя е възстановила същата на наемателя Т.Т.при прекратяване на договора, като е заплатила и уговорената неустойка. Дори да се приеме, че имотът, притежаван от двамата ищци, е съпружеска имуществена общност, това не прави ищеца Р.Б. страна по договора, нито носител на задължения по него, поради което за него не са възникнали вреди от възстановяване на наемната цена и заплащането на неустойка. Ето защо предявеният от ищеца Б. иск за заплащане на имуществесни вреди от прекратяването на договора за наем в размер на половината от общо претендирана сума от 3 000 лв., е изцяло неоснователен  и недоказан.

Отделно следва да се посочи, че претендираните неимуществени вреди са изцяло  недоказани. Процесният обект представлява офис, а се притендират неимущствени вреди от невъзможност за ползване на жилище.

Предвид съвпадението на правните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на правния спор, с правна възможност да претендира присъждането на деловодни разноски разполага въззиваемата страна, на която следва да бъдат присъдени разноски за  юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25 от НЗПП.

Искането на третото лице помагач З. „У.“ АД за присъждане на разноски е неоснователно, на основание чл. 78, ал. 10 от ГПК.

Така мотивиран,  Софийски градски съд

                                                           Р Е Ш И:

            ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.12.2020г. по гр.д. № 13993/2020г. на СРС, ГО, 140 състав.

            ОСЪЖДА Р.В.Б., ЕГН ********** и Р.И.Б., ЕГН ********** да заплатят, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК ******сумата от 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на въззиваемия – ответник - З. „У.“ АД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.