Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 11.03.2021 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети февруари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря Лили Добрева
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 05147 по описа за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
чрез пълномощника юрк. П., срещу М.Б.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 573,56 лв. - главница по Договор за паричен заем № 96756, сключен на 23.11.2016 г. със „Сити кеш“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата
на Приложение № 1 от 31.10.2017 г. към Договор за покупко-продажба на вземания
/цесия/ от 31.10.2017 г., сумата 47,43 лв. - договорна лихва за периода от 07.12.2016 г. –
19.04.2017 г., сумата 281,00 лв. – неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за периода от 07.12.2016 г. до 19.04.2017 г., сумата 180,40 лв. – неустойка за предсрочна изискуемост, и сумата 144,51 лв. - обезщетение за
забава за периода от 29.12.2016 г. – 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.04.2019 г.
до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед №
1617/02.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 02341 по описа за 2019 г. на Районен съд - Перник.
В исковата
молба се излага, че на 31.10.2017 г. е подписано Приложение № към Договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/, по силата на който вземането, произтичащо
от Договор за паричен заем № 96756, сключен на 23.11.2016 г. между „Сити кеш“ ООД и ответника е прехвърлено на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД. Твърди се, че по силата на изрично пълномощно от цедента
ищцовото дружество изпратило до ответника уведомления за извършената цесия,
върнати в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. С
оглед изложеното, се навежда довод, че ответникът следва да се счита уведомен
за извършената цесия с връчване на препис от исковата молба.
Сочи се, че
по силата на сключения договор за кредит заемодателят се задължил да предостави на ответника сумата
600,00 лв., която последният се задължил да върне заедно с договорна лихва в
размер на 52,04 лв. на 21 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на
31,05 лв., при първа погасителна вноска – 30.11.2016 г., и последна –
19.04.2017 г. С подписването на договора ответникът се съгласил, че в случай,
че в тридневен срок не предостави обезпечение съобразно клаузите на договора,
дължи неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 295,06 лв.,
разсрочена на 21 равни вноски, всяка в размер на 14,05 лв., платими на
съответните дати на погасителните вноски по договора за заем. Сочи се, че по
отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост, на осн. чл. 7, ал.
4 от договора, поради което заемателя дължи сумата 180,40 лв., представляваща
неустойка в размер на 20% от дължимата сума. Съгласно Общите условия към
договора, в случай, че заемателят забави плащането на дължима погасителна
вноска, дължи на заемодателя обезщетение за забава в размер на законната лихва,
на което основание се претендира сумата 144,51 лв. за периода от 29.12.2016 г.
до подаване на заявлението в съда.
С оглед изложеното,
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
процесните суми. Заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
което за ищеца се породил правен интерес от предявяване на настоящите искове в
хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 2 ГПК. По изложените съображения се моли за
уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника чрез назначения особен представител адв. М.В., в който предявените
искове се оспорват по основание и размер. Възразява се, че ответникът не е
надлежно уведомен за цесията, както и че договорът за заем е недействителен, на
основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради неспазване на изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 10 - т. 12, т. 20 и т. 22 ЗПК. Сочи се, че клаузата
за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Прави
се възражение за погасяване на вземанията по давност.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
По заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, е издадена Заповед № 1617/02.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 02341/2019 г. по описа на Районен съд - Перник, срещу М.Б.Т. за сумата 573,56 лв. -
главница по Договор за паричен заем № 96756/23.11.2016 г. за периода от 07.12.2016 г. до
19.04.2017 г., сумата 47,43 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 07.12.2016
г. – 19.04.2017 г., сумата 281 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 07.12.2016 г. до 19.04.2017 г., сумата 180,40 лв. –
неустойка за предсрочна изискуемост, сумата 144,51 лв. – обезщетение за забава
за периода 29.12.2016 г. – 01.04.2019 г., и сумата 126,49 лв. – такси, и са
присъдени разноски за производството.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК.
С разпореждане, връчено на заявителя на 08.08.2019 г., му е указано да
предяви иск за установяване на вземането си, който е представил доказателства
за депозирана искова молба на 05.09.2019 г.
От представения по делото Договор за паричен
заем № 96756 от 23.11.2016 г. се установява, че на 23.11.2016 г. между „Сити кеш“ ООД и ответника е сключен договор за заем, по силата на
който заемодателят се е съгласил да му предостави сумата 600,00 лв., със
задължение за връщането й заедно с възнаграждение за ползването в размер на 40,08
% годишен лихвен процент на 21 седмични погасителни вноски при годипен процент
на разходите 49,107 %.
Представен е погасителен план към Договор за паричен заем № 96756 от 23.11.2016 г., подписан от заемателя и заемодателя, съгласно
който погасителните вноски са в размер на 45,10 лв., всяка от които включва 14,05
лв. - неустойка по чл. 8 от договора, и 31,05 лв. – вноска, като първата
погасителна вноска е с падеж 30.11.2016 г., а последната 19.04.2017 г.
По делото е представена молба за
сключване на договор за паричен заем, общи условия по договор за заем и стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити,
подписани от ответника.
От приетия по делото Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) се установява, че на 31.10.2017 г. „Сити
кеш” ООД е прехвърлило на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
вземанията си по приложение № 1, като видно от представеното
извлечение от приложението, че в него са включени вземанията към ответника по
договор от 23.11.2016 г. Извършената цесия е потвърдена изрично с иявление на
цедента, приложено на л. 23 от делото.
По делото е представено пълномощно,
изходящо от „Сити кеш” ООД, с което упълномощава цесионера „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД да уведоми от негово име длъжниците за сключения договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 31.10.2017 г.
Представени
са уведомителни писма от 10.11.2017 г. и 16.08.2019 г. за извършената цесия,
изходящи от ищеца, в качеството на пълномощник на цедента без данни за
получаването им от кредитополучателя, видно от представените известие за
доставяне и обратна разписка към
товарителница.
По
делото е прието заключение на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, от което се установява, че кредитът е усвоен изцяло в брой на 23.11.2017
г. при подписване на договора, който има характера на разписка за получената
заемна сума. Вещото лице посочва, че в счетоводната система на „Сити кеш“ ООД по
процесния договор е отразено едно плащане в размер на 45,10 лв. След датата на цесията не са извършени плащания по
договора. Според заключението на вещото лице вземанията са в размер на сумата 573,56
лв. – главница, сумата 47,43 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода
07.12.2016 г. – 19.04.2017 г., сумата 281,00 лв. – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода 07.12.2016 г. – 19.04.2017 г., сумата 180,40
лв. – неустойка за предсрочна изиксуемост, и сумата 144,51 лв. – обезщетение за
забава за периода 29.12.2016 г. – 30.03.2019 г. В случай, че плащанията бъдат
отнесени за погасяване на задълженията за главница, договорна лихва и законна
лихва за забава, размерът на задълженията би бил 563,97 лв. – главница, 43,02
лв. – договорна лихва и 127,20 лв. – лихва за забава.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за
установяване вземанията на ищеца към ответника, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (редакция на текста изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.
При така предявените искове в тежест на ищеца е
да установи, че между цедента и отвтеника е сключен договор за заем с
твърдяното съдържание, по силата на който за ответника е възникнало задължение за
връщане на заета сума в посочения размер заедно с уговореното възнаграждение за
ползването й, валидни клаузи за такси и неустойка в посочения размер, изпадането
на ответника в забава, че между цедента и ищеца е сключен договор за цесия, по
силата на който на ищеца са прехвърлени вземанията по договора за заем с
ответника, че цесията е съобщена на отвтеника от надлежната страна и размера на
исковете.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Предвид правата и задълженията на страните по сключения договор, следва, че вземанията произтичат от договор за потребителски
кредит, поради което съдът е длъжен служебно да извърши проверка за
съответствие на неговите клаузи с императивните разпоредби на Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
От съдържанието на сключения договор съдът прави извод,
че същият не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула
съгласно приложение № 1 към ЗПК, като
се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Тоест, в посочената величина /представлявайки
общ израз на всичко дължимо по кредита/ следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в
процесния договор за кредит яснота относно посочените обстоятелства липсва.
Посочен е лихвен процент по заема /40,08%/, както и общо дължимата сума, но не
се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора, тъй като
липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по
кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в
договора ГПР от 49,107 % ) и допълнителните допускания, при които е определен
ГПР.
Непосочване на допусканията, при
които се изчислява ГПР в разглеждания договор е от съществено значение в
контекста на Директива
87/102 и е решаващ фактор за това дали клауза от договор за заем, която се
отнася до неговата стойност ще обуслови недействителност на договора за
потребителски заем съгласно чл. 22
от ЗПК. Член
4, параграфи 1 и 2
от Директива 87/102 транспониран в чл. 11
и чл.
19 от ЗПК предвиждат, че договорът за кредит трябва да се изготви в писмена
форма, и че в него трябва да е посочен ГПР, както и условията, при които
последният може да бъде променян. В член
1а от тази директива, транспонирана в чл. 19
от ЗПК, се определят условията за изчисляване на ГПР, а в член 4, буква а)
от нея се уточнява, че ГПР трябва да се изчисли "в момента, в който
кредитният договор е сключен". Приложение
№ 1 към ЗПК и към Директива
87/102 посочват точно какви са допълнителните допускания за изчисляването
на годишния процент на разходите. В защита на потребителите срещу
несправедливите условия на кредитиране е въведено задължението на кредитора да
запознае потребителя с всички условия на бъдещото изпълнение на сключените
договори. Член
4 от Директива 87/102 изисква при сключването на договорите на заемателите
да са известни всички обстоятелства, които могат да имат отражение върху
обхвата на техните задължения (вж. Решение по дело Berliner Kindl Brauerei),
включително и допусканията при които се изчислява ГПР. Така това информиране на
потребителите относно общия разход по кредита под формата на процент, изчислен
съгласно единна математическа формула, както и посочване на допълнителните
допускания за изчисляването на годишния процент на разходите има съществено
значение. Тази информация позволява на потребителя да прецени обхвата на своето
задължение.
С оглед на изложеното, в
конкретния случай по силата на чл. 22,
вр. с чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК процесният договор за заем е недействителен и на
основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи да
възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.
Съгласно чл. 4 от договора с
полагане на подписа си по договора заемателят удостверява, че е получил в брой
заемната сума. С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът е
получил заетата сума от 600,00 лв. От заключението на вещото лице по
проведената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по договора е
извършено едно плащане в размер на 45,10 лв., поради което следва, че ответникът
дължи остатъкът от главницата в размер на 554,90 лв.
На основание чл. 23 ЗПК потребителят
не дължи лихви или други разходи по кредита.
За пълнота следва да се посочи,
че дори сключеният договор да беше действителен, то претендираните неустойки
биха били недължими по следните съображния:
В чл. 6 от договора е
предвидено, че страните се споразумяват договорът за заем да бъде обезпечен с
помне две от посочените обезпечения: 1/ запис на заповед, издаден от заемателя;
2/ банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 9, ал. 2 от ОУ
към договора за заем. В чл. 9, ал. 2 от общите условия е предвидено, че
страните имат право за обезпечаване на изпълнението на договора за заем да
уговорят в самия договор учредяването на някое от следните обезпечения: 1/
поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на
следните условия: имат осигурителен
доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна
заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния
доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната
работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем,
сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за
заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация, различна от „редовен“, както по активни, така и по
погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера
на получавания от тях доход; 2/ залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност
(оценена от лицензирани оценители) надвишава два пъти общата сума за плащане по
договора за заем, включващо договорената главница и лихва; 3/ първа по ред
ипотека; 4/ предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за заем
до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване
на заема и обезпечаваща задължение в
рзмер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща
договорената главница и лихва.
Съгласно чл. 8 от договора с
подписването му заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен,
че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6, ал. 2 от договора
в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на
условията, посочени в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора
за заем, заемателят дължи на зааемодателя неустойка в размер на 295,05 лв. с
начин на рзсрочено плащане, посочен в Приложение 2 към договора.
Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. Според ал. 2 на чл. 33 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. С клаузите за начисляване на неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение и за предсрочна изискуемост на
кредита се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на
допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава
на длъжника. Поради това клаузите в
договора за потребителски кредит, с които се предвижда, че кредитополучателят
дължи тези неустойки са нищожни. За
пълнота следва да се посочи, че с т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г.
на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK е дадено задължително тълкуване, че
условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции), както и от
принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл.
9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Неустойки в
посочените размери се явяват несъответни на очакваните от неизпълнение на
задължението вреди и противоречи на обезщетителната й функция. Тази неустойка
по своя характер е единствено санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение
на договорни задължения (непредставяне на обезпечение и забава на плащане), но
същите не зависят от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не
кореспондират с последиците от неизпълнението. Тази клаузи задължават
потребителя при неизпълнението на договора да заплати необосновано висока
неустойка, поради което е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1, т.
5 ЗПК. Следва да се отбележи също така, че многобройните изисквания за
обезпечение на потребителски кредит, противоречи на принципа на
добросъвестността и цели да създаде единствено и само предпоставки за
начисляване на неустойка, която да се включи към печалбата на търговеца
заемодател, т. е. въвежда се още един сигурен източник на доход на икономически
по - силната страна. В този смисъл клаузите за неустойка се явяват нищожни и
като противоречащи на добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал.
1, пр. трето ЗЗД.
От представените доказателства
съдът приема за установено, че вземането за главница по договора с ответника е
валидно прехвърлено на ищеца в настоящото производство, за което длъжникът е
надлежно уведомен с връчване на препис от исковата молба, съдържаща уведомление
от предишния кредитор и нарочно пълномощно в полза на ищеца. Преписът от исковата молба, ведно с приложенията
към нея, са връчени на ответника чрез назначения особен представител.
Следователно длъжникът е получил изходящото от цедента (чрез надлежно
упълномощен представител) до него уведомление. Защитата, която се осъществява
от назначения по делото в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител
осигурява защита на страна по делото, по отношение на която е приложена
фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Особеният представител може да извършва широк
кръг от процесуални действия и съответно той се явява и надлежен адресат на
всички твърдения, наведени от насрещната страна. Следователно, връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, дори и ако е направено на
особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици (в този смисъл е Решение № 198/18.01.19 г. по т. д. №
193/18 г. на ВКС). Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на
процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде
съобразен при решаването на делото, с оглед чл. 235, ал. 3 от ГПК. Доколкото
законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде
извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск, за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано (така решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК,
ІІ т. о.). Затова съдът приема, че с връчването на съобщение за извършената
цесия, като приложение към исковата молба е осъществено надлежно уведомяване за
цесията. По тези съображения следва, че процесната цесия има действие за
длъжника и тъй като същият не твърди да е извършил плащане на прехвърленото
вземане, то ищецът - цесионер се явява носител на това вземане.
С оглед изложеното, съдът достига до извод, че предявеният
иск за главница е основателен за сумата 554,90
лв. – главница, до който размер следва да бъде уважен и отхвърлен
заразликата над сумата 554,90 лв. до пълния предявен размер 573,56 лв.
Като правоувеличаваща последица от предявяването на
иска следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва
върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда – 01.04.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
Исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни за сумата 47,43 лв. - договорна лихва за периода от 07.12.2016 г. –
19.04.2017 г., сумата 281,00 лв. – неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за периода от 07.12.2016 г. до 19.04.2017 г., сумата 180,40 лв. – неустойка за предсрочна изискуемост, и сумата 144,51 лв. - обезщетение за
забава за периода от 29.12.2016 г. – 31.03.2019 г.
По разноските:
С оглед отправеното искане и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се
произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото
производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски, съразмерно на
уважената част от исковите претенции. Предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото, на ищцовото дружество следва да бъде определено
юрисконосултско възнаграждение в минимален размер, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП, чл. 25 и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, а именно – 100,00 лв. за исковото производство и 50,00 лв. за заповедното.
Предвид горното, съдът приема,
че в настоящото исково производство ищецът е сторил следните разноски: 25,00
лв. – държавна такса, 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 200,00 лв. –
депозит за вещо лице, 200,00 лв. – депозит за особен представител, т. е.
направените разноски в исковото производство са в общ размер на 525,00 лв. В
заповедното производство ищецът е направил разноски, както следва: 25,00 лв. –
държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Съобразно
уважената част на исковете, на ищеца следва да бъде присъдена сумата 237,45 лв.
– разноски за исковото производство, и сумата 33,92 лв. – разноски за
заповедното производство.
Ответникът не е представил
доказателства за сторени разноски, поради което такива не следва да му бъдат
присъдени съобразно отхвърлената част на исковете.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата 554,90 лв. /петстотин петдесет и
четири лева и деветдесет стотинки/ – главница по Договор за паричен заем № 96756, сключен на 23.11.2016 г. със „Сити кеш“ ООД, вземанията по който са прехвърлени по силата на
Приложение № 1 от 31.10.2017 г. към Договор за покупко-продажба на вземания
/цесия/ от 31.10.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 01.04.2019 г., до изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковете за сумата над 554,90
лв. до 573,56 лв. – главница, сумата 47,43 лв.
- договорна лихва за периода от 07.12.2016 г. – 19.04.2017 г., сумата 281,00 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 07.12.2016 г. до 19.04.2017 г., сумата
180,40 лв. – неустойка за предсрочна
изискуемост, и сумата 144,51 лв. -
обезщетение за забава за периода от 29.12.2016 г. – 31.03.2019 г., за които вземания е издадена Заповед №
1617/02.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 02341 по описа за 2019 г. на Районен съд - Перник.
ОСЪЖДА М.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата 237,45 лв. /двеста тридесет
и седем лева и четиридесет и пет стотинки/ – разноски за исковото производство,
и сумата 33,92 лв. /тридесет и три лева и деветдесет и две
стотинки/ – разноски за заповедното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 02341 по описа за 2019 г. на Районен съд - Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА: В.А.