Определение по дело №496/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 169/21.10.2014 год., постановена по Н.ч.х.дело № 181/2014 год., Момчилградският районен съд е признал Р. Ю. М. от с.Д., О.К., О.К., за виновен в това, че на 23.06.2014 год. в с.Д., О.К. причинил лека телесна повреда на С. А. Д. от с. Д., О.К., изразяваща се в причиняване на болки и страдания, без разстройство на здравето - престъпление по чл.130 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв. С присъдата е осъдил Р. М. да заплати на С. А. Д. от с.Д., О.К., сумата в размер на 600 лв., представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.06.2014 год., както и да му заплати направените по делото разноски, в размер на 312 лв., като гражданският иск за обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 3 000 лв. е отхвърлил, като неоснователен и недоказан. Осъдил е с присъдата подсъдимия Р. М. да заплати по сметка на РС – М. държавна такса върху уважената част на гражданския иск, в размер на 50 лв.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия Р. Ю. М. от с.Д., О.К., който я обжалва чрез защитника си като неправилна и необоснована, както в наказателната, така и в гражданската й части. Твърди се в жалбата, че от събраните по делото доказателства безспорно било установено, че на 23.06.2014 год. в с.Д. подсъдимия е ударил тъжителя, но в момент, в който последния бил нападнал жена му и проникнал неправомерно в дома му, като псувал и обиждал, държал се агресивно и нападателно. Защитникът на подсъдимия счита, че последния се е намирал в положение на неизбежна отбрана, поради което не следвало да носи наказателна отговорност. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена, вместо което да бъде постановена нова такава, с която подсъдимия да бъде оправдан. В съдебно заседание, редовно призован, подс.М. не се явява, както не се явява и упълномощения му защитник. От последния е постъпило писмено становище, с което поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като прави искане да бъде отхвърлен предявения граждански иск.

Ответникът по жалбата – частния тъжител и граждански ищец С. А. Д. от с.Д., О.К., редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Повереникът му счита жалбата за неоснователна, като моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена изцяло.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на първоинстанционната присъда, с оглед правилността й и доводите и оплакванията, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните от първоинстанционния съд доказателства по делото се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Р. Ю. М. е роден на 02.01.1963 год. в с.М., О.А., О.К., като постоянно живее в с.Д., О.К., О.К.. Разведен е, не е осъждан.

На 23.06.2014 год. частният тъжител С. Д. видял в кръчмата в с.Д. св.Валентин Попов. Почерпил го, след което му предложил да отиде с него в с.Ш., О.К.. Свидетелят се съгласил и двамата отишли в с.Ш., където тъжителят отново почерпил св. П. Около 18.30 часа двамата тръгнали да се прибират в с.Д., като спрели на разклон по пътя, на който разклон ги видял подсъдимия Р. М.. Същият помислил, че двамата правят секс помежду си, качил се в колата на тъжителя, като тримата отишли с автомобила на тъжителя до дома на подс.М., където живеел и св.П. При слизането си от автомобила на тъжителя, подсъдимият взел ключовете от колата, след което влязъл в дома си. В двора на къщата влязъл и тъжителя Д., който викал на подсъдимия да му върне ключовете от автомобила, приближил се до външната врата на къщата, която била заключена от подс.М. при влизането му, и започнал да тропа по нея, настоявайки да му върнат ключовете от автомобила. Подс.М. отключил вратата, след което нанесъл удари с юмруци и твърд предмет по главата, тялото и крайниците на тъжителя. По-късно, около 20.30 часа на место пристигнали свидетелите Д., Х. и И. - служители на РУП-К., които били изпратени вследствие на получен сигнал за извършено евентуално посегателство върху половата неприкосновеност на св.П. Пристигайки на място, свидетелите видели, че тъжителят имал видими телесни увреждания по себе си. На мястото бил и подсъдимия, като свидетелите започнали работа по получения сигнал, за което било образувано ДП № 56/2014 год. по описа на РУ „Полиция” - К., приложено като доказателство в първоинстанционното производство, което е било водено срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.157 ал.1, във вр. с чл.18 ал.1 от НК, и което впоследствие било прекратено с Постановление на РП – М. от 09.09.2014 год. за прекратяване на наказателното производство, поради липса на извършено престъпление. Частния тъжител бил освидетелстван на 25.06.2014 год. от съдебен лекар, като при прегледа били установени следните телесни увреждания на тъжителя: синкаво-мораво кръвонасядане под клепачите на дясното око, разположено на обща площ 5/4 см. при затворена очна цепка; синкаво-мораво кръвонасядане с размери 7/4 см. в областта на средната трета на лявата ключица и под нея; подобни кръвонасядания с размери 6/3 см. и 5/3 см. в областта на външния ръб на лявата лопатка и в областта на горния ръб на дясната лопатка; синкаво-мораво кръвонасядане с размери 4/3 см. по задната повърхност на лявата мишница, в долната й трета; овално охлузване на кожата с диаметър 1 см., покрито от тъмночервена корица, разположена над нивото на околната здрава кожа, находящо се по задната повърхност на лявата мишница, в долната й трета; подобно охлузване на кожата с размери 3.5/3 см. по предно-външната повърхност на десния крак, в областта на колянната става. Тези увреждания на тъжителя били отразени от съдебния лекар в Съдебномедицинско удостоверение № 135/2014 год., в което е посочено, че на тъжителя били причинени кръвонасядания и охлузвания на кожата на лицето, гръдния кош и крайниците, получени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет, които по време и начин е възможно да са възникнали така, както е съобщил освидетелствания, като същите са причинили болка и страдание

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подс.М., които следва да бъдат кредитирани частично; от показанията на свидетелите И., Х. и Д., на които съдът дава вяра изцяло; от показанията на свидетелите Н. Г. и К. Г., които следва да бъдат кредитирани отчасти; както и от писмените доказателства, приети от първоинстанционния съд.

Не следва да бъдат кредитирани обясненията на подс.М., в частта им, в която твърди, че след като тъжителя влязъл след него в дома му да си иска ключовете от автомобила, псувал и викал, поради което го ударил веднъж в лицето с юмрук,а втори път го ударил отново с юмрук в лицето, след като тъжителя „скочил” срещу жена му. Обясненията на подс.Р. в посочените части са нелогични, непоследователни и не кореспондират с останалите доказателства по делото, вкл. и с показанията на свидетелите Н. Г. и К. Г. Така, докато подсъдимия твърди, че ударил веднъж тъжителя непосредствено след влизането на последния в дома му, а вторият път го ударил, след като тъжителя „скочил” на жена му, то самата св.Н. Г. твърди, че подс.М. ударил два пъти с юмрук тъжителя Д. едва след като последния й посегнал, ударил я и я съборил на земята. От друга страна, подсъдимият не твърди в обясненията си жена му да е била ударена от тъжителя и да е падала на земята. Нито подсъдимия, нито някой от посочените двама свидетели е съобщил на полицейските служители И., Х. и Д. за нанесени удари от страна на тъжителя на св.Н. Г., нито за събарянето й на земята. Още повече, че твърденията на подсъдимия и свидетелите Н. Г. и К. Г. за нанасянето само на два удара с юмрук от страна на подс.М. на тъжителя, се опровергават от констатираните от съдебния лекар телесни увреждания на тъжителя, които са повече на брой и се намират в различни области на тялото, гръдния кош и крайниците на пострадалия, като от техния характер, местоположение и площ може да се направи извода, че освен с юмруци, тъжителят е бил удрян и с друг твърд предмЕ. С оглед изложеното съдът намира, не следва да бъде давана вяра и на показанията на свидетелите Н. Г. и К. Г., в частите им, в които установяват, че тъжителя бил ударен само два пъти от подсъдимия с юмрук в лицето, и то след като тъжителя ударил и съборил св.Н. Г. на земята, като съдът намира, че обясненията на подсъдимия и показанията на тези свидетели в посочените по-горе части представляват опит да се изгради защитна версия в полза на подсъдимия. В останалите им части обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Н. Г. и К. Г., както и показанията на свидетелите И., Х. и Д. следва да бъдат кредитирани, като логични, последователни и кореспондиращи помежду си. Що се отнася до показанията на св.Попов, то е установено от доказателствата по делото, че по време на развитие на конфликта между подсъдимия и тъжителя, същият е бил в колата на тъжителя и в показанията си не съобщава факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, поради което показанията му не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подс.Р. М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 130 ал.2 от НК - на инкриминираните дата и място – на 23.06.2014 год. в с.Д., О.К., причинил лека телесна повреда на С. А. Д. от с. Д., О.К., изразяваща се в причиняване на болки и страдания, без разстройство на здравето, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови осъдителната си присъдата, първоинстанционният съд е извършил анализ и оценка на събраните по делото доказателства, като въззивната инстанция съд споделя крайният извод на първоинстанционният съд – че съвкупността от преки /обясненията на подс.М., в които не отрича, че е имало физическо съприкосновение между него и тъжителя, при което му нанесъл удари; и показанията на свидетелите Н. Г. и К. Г. по отношение на тези обстоятелства/ и косвени доказателства /безспорно установените наранявания на тъжителя Д., обективирани в съдебномедицинското удостоверение, и показанията на свидетелите И., Д. и Х., кредитирани от съда/, поотделно и в своята взаимовръзка, водят до единствено възможният извод относно авторството на деянието, времето и мястото на извършването му, а именно: че на инкриминираните дата и място – на 23.06.2014 год. в с.Д., О.К., О.К., между подс.М. и тъжителя Д. възникнал конфликт /който не се отрича и от самият подсъдим, вкл. и физическото съприкосновение между двамата/, при който подсъдимият нанесъл удари с юмруци и с твърд предмет по главата, гръдния кош и крайниците на тъжителя, вследствие на което му причинил инкриминираните телесни увреждания, т.е. че автор на деянието е именно подс.Р., като същевременно изключват каквато и да било друга възможност телесните увреждания на тъжителя да са причинени на друго място, по други време и начин, или от друго лице.

От обективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия, чрез нанасяне на удари на тъжителя с юмруци и с твърд предмет по главата, гръдния кош и крайниците на тъжителя, при което е увредил телесната му неприкосновеност, причинявайки му описаните в СМУ наранявания, от които на тъжителя са били причинени болка и страдание. Налице е вредоносния резултат от деянието – причинена лека телесна повреда на тъжителя по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК. В тази връзка следва да се отбележи, че от установената фактическа обстановка не може да се направи извода, че подсъдимият е причинил на тъжителя инкриминираното телесно увреждане при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 ал.1 от НК – за да защити личността си чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели, респ. при превишаване на тези предели, каквито доводи прави защитника на подсъдимия в жалбата и в представеното по делото писмено становище. Това е така, тъй като по делото не са събрани доказателства, установяващи тъжителят да е предприел спрямо подсъдимия непосредствено и противоправно нападение, налагащо каквато и да било защита, вкл. и чрез причиняване вреди на нападателя. Напротив – дори самият подсъдим не твърди в обясненията си тъжителят да го е нападнал по какъвто и да било начин, а признава, че още с влизането на тъжителя Д. в дома му, го ударил първи с юмрук. От друга страна, дори и твърдяните от подсъдимия псуване и удряне на жена му от страна на тъжителя при влизането в дома на подсъдимия, не представляват такова непосредствено и противоправно нападение над подсъдимия, което да налага защита при условията на неизбежна отбрана. Деянието не е извършено от подсъдимия и в състояние на силно раздразнение по смисъла на чл.132 от НК, доколкото самият подсъдим не твърди да е изпаднал в състояние на афект от поведението на тъжителя.

От субективна страна престъплението подсъдимият Р. М. е извършил при форма на вината – пряк умисъл: съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимия се обективира в поведението му – от силата и насоката на ударите /удари с юмруци и с твърд предмет в областта на главата, гръдния кош и крайниците на тъжителя/, при което следва да се приеме, че подсъдимият, с оглед нивото на физическото и психическо му развитие, е съзнавал и целял неминуемото настъпване на вредоносния резултат. Установен по несъмнен начин е и мотивът за извършване на деянието – възникналият конфликт и физическо съприкосновение между тъжителя и подсъдимия на инкриминираните дата и място, по повод на вземането от подсъдимия на ключовете от автомобила на тъжителя и отказа му да ги върне на последния.

При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, с обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия Р. Ю. за виновен в извършването на престъплението, в което е обвинен по частен ред, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба”. Правилно и в съответствие със закона, първоинстанционния съд е съобразил, че са налице предпоставките за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК по отношение на подсъдимия за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Това е така, тъй като за извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до 6 месеца и алтернативно - наказания „пробация” или „глоба” от 100 до 300 лв. Налице са и останалите предпоставки за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК - подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти на Глава VIII-ма от НК, като от престъплението няма причинени имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от деянието и които да не са възстановени. А щом са налице предпоставките на чл. 78а от НК, то приложението на посочената законова разпоредба за извършено от пълнолетно лице престъпление е задължително и няма алтернатива. При определяне размера на административното наказание „глоба” за подсъдимия, правилно съдът е отчел смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства – чистото му съдебно минало, относително ниската степен на обществената опасност на деянието и неговото инцидентното и битово естество, ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, както и причините и мотивите за извършване на престъплението, както и липсата на отегчаващи такива, като правилно е приел, че на подсъдимия следва бъде наложено административно наказание при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, в минималния предвиден в закона размер, а именно: наказание “глоба” в размер на 1 000 лв. Настоящата инстанция намира, че така наложеното на подсъдимия Р. Ю. наказание напълно съответства на тежестта на извършеното престъпление, както и на степента на обществена опасност на деянието и дееца, като същото е достатъчно за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита всеки от подсъдимите към спазване на законите; да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и възпитателно-предупредително спрямо другите членове на обществото, т.е. същото не е явно несправедливо.

Обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и в частта й, с която е осъден подсъдимият Р. М. да заплати на тъжителя С. Д. обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди от престъплението, в размер на 600 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 23.06.2014 год., като е отхвърлен предявения от тъжителя против подсъдимия граждански иск за претърпените от престъплението неимуществени вреди, за разликата над 600 лв. до пълния му размер от 3 000 лв., като неоснователен и недоказан. Така, видно е от материалите по делото, че от виновното и противоправно поведение на подсъдимия М., на тъжителя са били причинени кръвонасядания и охлузвания на кожата на лицето, гръдния кош и крайниците, т.е. налице е увреждане на телесната неприкосновеност на тъжителя, несъмнено причинило болка и страдание, макар и не особено големи по интензитет и продължителност. При определяне на дължимото обезщетение на тъжителя за претърпените от престъплението неимуществени вреди в размер на 600 лв., първоинстанционният съд е спазил установения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД принцип за възмездяване на вредите по справедливост. Ето защо, настоящата инстанция споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че така присъденото на тъжителя обезщетение е в пълна мяра необходимо и достатъчно да възмезди причинените му от престъплението неимуществени вреди, като не са налице условия за неговото намаляване. Правилно съдът е отхвърлил предявеният граждански иск за обезщетение за претърпени от пострадалия неимуществени вреди в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер, с оглед неоснователността на същия.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, наложеното на подсъдимия Р. М. наказание не е явно несправедливо и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

При този изход на делото, следва подсъдимият Р. М. да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – К. дължимата държавна такса за въззивното обжалване, в размер на 6.00 лв., която не е била събрана от първоинстанционният съд при администриране на въззивната жалба.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 169/21.10.2014 год., постановена по Н.ч.х.дело № 181/2014 год. по описа на Момчилградския районен съд.

ОСЪЖДА Р. Ю. М. от с.Д., О.К., О.К., с ЕГН *, да заплати по сметка на Окръжен съд – К. сумата в размер на 6.00 /шест/ лв., представляваща държавна такса за въззивно обжалване на присъдата.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.